Р Е Ш Е Н И Е
№ /14.12.2020
гр.Плевен 14.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
в.гр.с.в публичното заседание на осемнадесети
ноември
през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря
Жени Стойчева и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело № 597 по описа за 2020г. и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение
на Плевенски Районен съд №331 от 04.03.2020г., постановено по гр.д.№8189/2019г.по
описа на същия съд,на основание чл.49 ал.1 от СК е прекратен с развод брака
между Г.П.Б. ,ЕГН ********** и Г.Л.Б. ,ЕГН **********,сключен с акт №1 от
21.10. 2006г.на Община Никопол ,поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство.С решението е постановено след прекратяване на брака жената да
носи предбрачното си фамилно име Ч..Със същото решение на ПРС упражняването на
родителските права по отношение на
детето П.Г. Б. ,ЕГН ********** е
предоставено на майката Г.Л.Б. ,ЕГН ********** от гр.Плевен. С решението на ПРС
е определен следния режим на лични контакти на бащата с детето-всяка събота от
09.00ч.до 18.00ч. в неделя с преспиване,както и да взима детето по един месец
през лятото,когато това не съвпада с годишния отпуск на майката. Със същото
решение на ПРС бащата Г.П.Б. е осъден да
заплаща на детето П.Г. Б. чрез Г.Л.Б. ежемесечна издръжка в размер на
155 лв.,считано от 27.12.2019г. С решението на ПРС на основание чл.78 ал.6 ГПК Г.П.Б.
е осъден да заплати в полза на ПРС ДТ в размер на 223лв.,съобразно определената
издръжка и 5лв.в случай на издаване на изпълнителен лист.
Недоволен от
така постановеното решение е останал Г.П.Б. -ищец пред ПРС,който чрез своя пълномощник адвокат Д.Ц. от ПАК го обжалва пред ПОС като
неправилно и незаконосъобразно . Изложени са доводи,че ответницата Г.Б. е имала
извънбрачна връзка със вой колега,че се е дезинтересирала от съпруга си и от
детето си, че след като въззивникът е разбрал за тази връзка последната е
напуснала семейното жилище по време на Коледните празници,изоставила е детето и
е заживяла с новия си мъж.Твърди се,че от напускането на семейното жилище до днес
вкл.само и единствено бащата Г.Б. се грижи за детето ,той му осигурява ежедневните
средства за издръжка,в т.ч.и за обучението на детето в условията на извънредна
ситуация във вр.с коронавируса.Посочено е,че в съдебното заседание детето е изразило
категоричното си желание да живее с баща
си Г.Б. и е било огорчено от извънбрачната връзка на майка си и бягството на
последната от семейното жилище. Твърди се,че са събрани достатъчно
доказателства за личността на майката и за нейната вина за разстройството на
брака,който е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде саниран.В
заключение въззивникът моли съда да отмени като неправилно обжалваното решение
на ПРС,сключеният брак да бъде прекратен по изключителна вина на ответницата Г.Б.,ведно
със законните последици,упражняването на родителските права върху роденото от
брака дете П.Г. Б. да бъде предоставено
на бащата Г.П.Б.,а ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за
детето в размер на 200лв.,ведно със законна лихва от датата на завеждане на ИМ
и на майката да бъде определен режим на лични отношения. В съдебното заседание
на 18.11.2020г.въззивникът лично и чрез своя пълномощник адвокат Д.Ц. от ПАК
поддържа подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи,като се претендират
и направените разноски за двете съдебни инстанции,съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в
депозираната от въззивника чрез неговия пълномощник адвокат Ц. от ПАК писмена
защита.
Въззиваемата Г.Л.Б. чрез своя пълномощник адвокат П.К. от
ПАК е депозирала писмен отговор в срока по чл.263
ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна.Твърди
се,че изключителна вина за прекратяване на брака има ищецът,който е нанесъл
побой над съпругата си на 21.12.2019г.и същата е напуснала семейното жилище,като
е била принудена да се обади на свой колега,с когото се твърди,че е имала
връзка,а последният се е обадил на тел.112 със сигнал за домашно
насилие,като в тази насока са
представени писмени доказателства.Твърди се,че именно в резултат на нанесения
побой въззиваемата е напуснала семейното жилище и се е прибрала при родителите
си,а на следващия ден ищецът е сменил ключалката,като й е дал срок от няколко
часа,за да си вземе най-необходимите вещи и веднага след коледните празници е
завел делото за развод,като междувременно е спрял телефона на съпругата
си.Изложени са доводи,че и преди инцидента на 21.12. 2019г. отношенията между
съпрузите са били влошени,като въззиваемата и детето са спели в спалнята,а
въззивникът в хола,като причината за
това е,че въззивникът често е канил на
гости свои колеги мъже,които са
употребявали алкохол и са стояли до късно вечер.Твърди се,че присъствието им е
притеснявало въззиваемата,която не се е чувствала уютно в дома си,тъй като
жилището е малко и същата не е имала възможност да се грижи за домакинството и
за детето си.Твърди се,че отчуждението между съпрузите и разстройството на
брака е изцяло и единствено по вина на ищеца,като са изложени доводи,че не
следва да бъдат кредитирани показанията на посочените от ищеца свидетели,които
са общи,неконкретни и продиктувани от пълномощника на въззивника.Въззиваемата
моли съда да остави в сила решението в частта,в която на същата е предоставено
упражняването на родителските права върху детето,като твърди,че е създала добри
условия за неговото отглеждане ,след раздялата е наела жилище,в което то има обзаведена детска стая,грижи
се добре за детето,посещава родителски срещи, познава учителите.Твърди се,че
освен определената издръжка,която е изплащала,въззиваемата и през периода на
раздялата е закупувала на детето дрехи,маратонки и всичко необходимо,давала му
е и джобни пари,като детето често е преспивало при нея,с оглед даваните от
бащата нощни дежурства . В заключение моли съда да остави в сила обжалваното решение на ПРС в частта относно
родителските права,издръжката и личните отношения.
От Г.Б. чрез пълномощника й адвокат П.К. от ПАК е депозирана и насрещна
въззивна жалба срещу решението на ПРС в частта относно вината за разстройството
на брака. Твърди се,че изключителна вина за разстройството на брака има само
ищецът, който на 21.12.2019г.е нанесъл побой над съпругата си,в резултат на
което същата е била принудена да напусне семейното жилище,че преди датата
21.12.2019г.ищецът често е канил в дома им свои колеги мъже,които са
употребявали алкохол до късно вечерта и това поведение е притеснявало
съпругата.Относно вината за настъпилото разстройство в брака са изложени
идентични доводи и съображения като тези в писмения отговор на въззивната
жалба. В заключение въззивницата по насрещната жалба моли Окръжния съд да
приеме,че изключителна вина за разстройството на брака има ищецът , който
следва да бъде осъден да й заплати и направените по делото разноски за двете
съдебни инстанции.В съдебното заседание на 18.11.2020г.Г.Б. лично и чрез своя
пълномощник взема становище,че въззивната
жалба на въззивника е неоснователна,като поддържа подадената насрещна въззивна
жалба.Подробни доводи и съображения в
тази насока са изложени в депозираната от нейния пълномощник адвокат П.К. от
ПАК писмена защита.
В срока по чл.263 ал.3 ГПК е
постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от Г.Б. чрез пълномощника
му адвокат Д.Ц.,в който е взето становище,че вина за разстройството на брака
има съпругата,която е имала извънбрачна връзка,дезинтересирла се е от
семейството си ,от съпруг и дете ,като след раздялата не е участвала в
отглеждането,възпитанието и издръжката на детето.В тази насока са изложени
подробни съображения.
Заинтересованата страна-
Дирекция”Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето”,чрез социален
работник П. Д. взема становище, че детето има добро отношение и към двамата си
родители,но последните, респ.майката искат да въвлекат детето в семейните си
конфликти,че въпреки напрегнатата ситуация в момента,родителите следва да
осигурят на детето спокойствие,за да премине раздялата.Пред въззивната
инстанция е изготвен и нов социален
доклад.
Окръжният съд като прецени
оплакванията направени в жалбата, и в насрещната въззивна жалба ,становищата на
страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК.Насрещната въззивна жалба също е
подадена в срока по чл.263 ал.2 ГПК ,като и двете жалби са допустими.
Безспорно е ,че страните са сключили
граждански брак на 21.10.2006г. в с.****,Община Никопол,като от брака им е
родено детето П.Г. Б. ,роден на ***г.Към
настоящия момент детето е навършило 13 години и е ученик в VІІ-ми клас в
Математическата гимназия.
Решението на Плевенски РС не е обжалвано и е влязло в сила в частта,в
която бракът на страните,сключен на 21.10.2006г.е прекратен с развод на осн.чл.49
ал.1 СК,поради дълбоко и непоправимо разстройство. Бракоразводното решение е
влязло в сила и в частта,в която е постановено след развода съпругата –въззиваемата
да носи предбрачното си фамилно име Ч..
С въззивната жалба и с насрещната
въззивна жалба и двете страни обжалват решението на ПРС в частта относно вината
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.Въпреки изричното
искане на страните съдът да се произнесе по въпроса за вината,в тази част
липсва произнасяне на ПРС в диспозитива на обжалваното решение.В мотивите си
първоинстанционният съд е посочил единствено,че от разпитаните по делото
свидетели не може да се направи категоричен извод на кого е вината за
разстройството на брака,като съдът въобще
не е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства,нито е направил
анализ и преценка на същите ,за да достигне до съответни правни изводи.Липсата
на произнасяне на съда по предявения брачен иск в частта за вината е
порок,който следва да бъде поправен по реда на чл.250 ГПК чрез постановяване на
допълнително решение от ПРС ,а не по реда на въззивното обжалване.Въззивната
инстанция проверява правилността и законосъобразността на обжалваното решение
на първоинстанционния съд,но не може да го допълва.В противен случай,ако
Окръжният съд за първи път се произнесе по въпроса за вината,страните ще бъдат
лишени от една инстанция.В този смисъл производството по настоящото дело следва
да се прекрати в частта относно въззивната жалба и в частта относно насрещната
въззивна жалба,с които и двете страни обжалват решението на ПРС относно вината. В тази част делото следва да се върне
на ПРС за произнасяне с допълнително решение по реда на чл.250 ГПК по въпроса
за вината на съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака след анализ и преценка на събраните по делото доказателства.
Спорен в
настоящото производство остава въпроса на кого от двамата родители следва да
бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето П. ,за режима на личните отношения между детето и
родителя,който няма да упражнява родителските права,както и за размера на
дължимата издръжка.
По делото е установено,че до
21.12.2019г.съпрузите и детето са живеели заедно в семейното
жилище,представляващо апартамент с площ от 64 кв.м.,в ж.к.”Д. ,бл.***,вх.*,ет.*,ап.*.,което жилище не е
собствено на съпрузите,а е ползвано под наем.На 21.12.2019г.между съпрузите е
възникнал скандал,в резултат на което Г.Б. се е изнесла от семейното жилище.И
двете страни посочват различни причини за станалото на 21.12.2019г.,съответно
ответницата твърди,че й е бил нанесен побой от съпруга й,а ищецът,че възникналия
скандал е поради факта,че е научил,че съпругата му има извънбрачна връзка с
друг мъж.С оглед изисканата полицейска преписка е установено,че на
21.12.2019г.на тел.112 от Т.Д. /приятел на Г./ е подаден сигнал за упражнено
срещу нея домашно насилие в семейното жилище на страните,Г.Б. също е подала
сигнал до началника на първо РПУ за нанесен побой от съпруга й Г.Б. ,страните
са дали обяснения по случая,като с протокол от 14.01.2020г.по реда на чл.65 ЗМВР въззивникът Г.Б. е предупреден да не нанася физически и психически
тормоз,да не се саморазправя и да спазва
законосъобразно поведение спрямо Г.Б..На база така представените
доказателства,съдът приема,че в резултат на възникналия семеен
скандал,въззиваемата е напуснала семейното жилище на 21.12.2020г., но не е
категорично установено на посочената дата действително да й е нанесен побой от
съпруга й.
По делото са събрани и гласни
доказателства.Свидетелят О.Т. посочва,че
познава Г.,с която са били колеги,че същата работи във фирма „М.” ,че е ходил
на банкети на фирмата и според него Г. има връзка с друг колега Т. ,като е
виждал двамата да се прегръщат,на банкети да стоят заедно един до друг,като
посочва,че знае , че Г. и Г. са семейство.
Свидетелят П.И.П. установява ,че с Г. се познават от 2017г. като
колеги,военнослужещи,че Г. му е споделял ,че от година и половина отношенията
със съпругата му не вървят добре,като е подозирал,че има трети човек,но заради
детето не е предприемал нищо,за да си
запази семейството .Според свидетеля Г. добре се грижи за детето,а
двамата с Г. не живеят заедно от преди Коледа/на 2019г./,че докато двамата с Г.
са били заедно много пъти им е бил на гости , като при тези посещения по-често
е готвил Г.,а Г. е оставала при гостите за кратко,след което е излизала от
стаята.Същият установява,че знае,че от
няколко години съпрузите спят отделно,съответно Г. и детето в едната
стая,а Г. в хола,като посочва,че след раздялата на съпрузите Г. живее с друг
мъж Т. ,като е виждал нейната кола зад новия Лайф до бл.***.
От показанията на свидетеля Н.И.Л. се установява,че с Г. се познават от 2006г.,че
от 2012г.и двамата са военнослужещи и той е командир на Г.,а с времето са
станали и приятелски семейства. Свидетелят посочва,че преди година е видял Г.
да се целува и прегръща с негов съсед ,виждал ги е заедно да излизат сутрин и
заедно да се прибират вечер от дома въпросния съсед.Свидетелят посочва,че на
20.12.е имало събиране на колеги, разговарял е с Г. ,който е споделил,че има
съмнения, че съпругата му изневерява,при което свидетелят му е разказал,че това
действително е така,че е виждал Г. да се
целува и прегръща с друг,а на другия ден Г. му е съобщил,че Г. се е изнесла от жилището. Същият
твърди,че е виждал Г. да готви ,да
помага на детето за учебния материал,а в последно време майката е била
дезинтересирана.
От показанията на свидетелката Е.Ю. Ч./майка на ответницата се установява,че на
21.12.сутринта Г. й се е обадил,за да я пита дали Г. е вкъщи,че впоследствие е
разговаряла по телефона с дъщеря си,която й
е съобщила,че са имали разправии и Г. я е ударил. Същата твърди,че
впоследствие Г. и брат й са отишли до семейното жилище,за да си вземе тя необходимите
неща,че дъщеря й споделила,че Г. я е ударил по главата,казал й да доведе
приятеля си, последният е дошъл,а Г. хвърлил някаква тръба по колата му.Според
свидетелката и двамата родители са водили детето на училище,като Г. повече се е
занимавала с детето,приготвяла го е за
училище,като много пъти Г. се е обръщала към нея с молба да й даде
пари.Свидетелката посочва,че внук й е затворено дете,много е притеснителен,като
са избягвали да разговарят с него за раздялата на родителите му,тъй като детето
не е искало да застава на ничия страна.
Пред въззивната инстанция като
свидетел е разпитана майката на въззивника Т.З. Б..От показанията й се
установява,че синът й се е преместил на нова работа,за да може да дава по-малко
нощни наряди,че откакто е на новата работа,тези наряди са по-рядко,1-2 пъти в
месеца,като посочва,че тя и съпругът и живеят в с.****,и двамата са шофьори и
винаги,когато се наложи,всеки от тях може да гледа детето,че когато синът й е
на нощен наряд,за детето се грижат те двамата със съпруга й. Същата посочва,че в
момента детето е при баща си в жилището в ж.к. ”Д. ”, където семейството е
живяло и преди под наем,че основно синът й води детето на училище,че са му
закупени дрехи и настолен компютър,като и преди,когато са били заедно бащата е
готвил и повече се е занимавал с детето.
Детето П. ,което е навършило 13 години
е изслушано както в производството пред ПРС,така и пред въззивната инстанция.В
съдебното заседание на 20.02.2020г.пред ПРС същото е заявило,че желае да остане
при баща си на адреса в гр.Плевен,ж.к.”Д. ”,бл.***,вх.*,ет.*,ап.*,че в това
жилище живеят двамата с баща му и то си има стая,а майка му живее отделно.
Детето е посочило,че осъществява
контакти с майка си ,чувства се спокойно в нейната семейна среда и бащата не е
възпрепятствал тези контакти.
Пред ПОС детето бе изслушано в
съд.заседание на 18.11.2020г.в
присъствието на социален работник и психолог.Детето заяви,че се казва П. ,че е на 13 години и учи в Математическа
гимназия,7-ми клас ,като живее заедно с баща си.Детето посочи,че майка му живее
в „С. ”, заедно с друг човек и едно куче ,като заяви,че желае да продължи да
живее с баща си в жилището в ж.к.”Д. ”,където си има приятели,съседчета,с които
контактува ,като всяка сутрин баща му го кара до училището му в „С. ”,а след това се прибира
сам.
Становището на социалния работник е,че
детето не желае да вземе категорична страна,а иска възрастните да решат при
кого да остане,но си е свикнал с настоящата среда и има емоционална връзка и с
двамата си родители,а при майката има чужд човек.
В изготвения социален доклад в
производството пред ПРС е отразено , че детето е отглеждано от двамата родители
до тяхната раздяла,като проявява емоционална привързаност и към двамата.При
извършената среща с детето П. ,същото е било видимо притеснено и разтревожено
от създадената семейна ситуация,говорило е с насълзени очи и е изразило желание
да остане да живее в настоящата среда при баща си,тъй като смята,че майка му ги
е напуснала,заради друг мъж.
Съгласно изготвения пред настоящата
инстанция нов социален доклад преки и непосредствени грижи за детето се полагат
от бащата Г.Б.,който осигурява и задоволява по подходящ начин ежедневните му
потребности.Детето поддържа контакти с майката ,като емоционалната връзка между
тях е съхранена.Отразено е,че детето е споделило,че се чувства добре и на двете
места,както при баща си така и при майка си,която живее със съжителя си Т. ,че
не иска да избира при кой родител да живее,като е изразил желание двамата
родители да се разбират повече и че би живял при всеки един от тях.Според
доклада П. е запознат със съдебната
процедура и за правото си да изрази своето мнение,но детето не желае да избира
при кого да живее.
При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, Окръжният съд приема ,че на този етап упражняването на
родителските права върху детето П. ,следва да бъде предоставено на бащата. И
двете страни притежават необходимите
родителски качества,финансови възможности и битови условия , за да
отглеждат и възпитават детето, налице е
емоционална привързаност на
детето както към майката,така и към бащата,като в грижите за детето,
страните са подпомагани и от своите родители.Изхождайки изключително от
интересите на детето,съдът приема,че на този етап е по-добре родителските права
да се упражняват от бащата , каквото е и фактическото положение в момента,след
раздялата на съпрузите,а на майката да
се определи по-разширен режим на лични отношения със сина й П. .И пред двете
инстанции детето заяви,че желае да остане при баща си, в жилището в ж.к. ”Д. ”,където
е израснало и има приятели в квартала,с
които контактува.Желанието на детето безспорно не е задължително за съда,но в
случая съдът счита ,че в интерес на детето е то да продължи да бъде отглеждано именно
в семейната среда,в която е израснало,където се чувства сигурно и спокойно ,където е
семейното жилище и приятелския му кръг от деца.Установено е,че майката има нова
връзка,живее с друг мъж Т. Д. ,с когото детето
споделя,че се разбира добре ,като тримата заедно са посещавали различни места.От
момента на фактическата раздяла,т.е.за период от една година отношенията между страните са изключително
влошени, а това се е отразило негативно и на емоционалното състояние на
детето,което е разстроено и трудно преживява раздялата на родителите
си.Страните са въвлекли детето в семейните конфликти и не са положили усилия да
му спестят възникналите между тях проблеми,така,че разводът им да не се отрази
негативно върху неговото психическо и емоционално състояние.Според социалните
доклади то е било разстроено,не желае да решава при кой от двамата родители
следва да остане, а разчита възрастните да вземат това решение.Преместването на
детето в жилището на неговата майка,която е създала нова връзка с друг мъж би довело до промяна в социалната
среда и обкръжение на детето ,което следва да се адаптира както към
съжителстващия с майката друг мъж,така и към изцяло нови условия на
живот,контакти и приятелства.В този смисъл въззивната инстанция счита,че
най-целесъобразно е с оглед интересите
на детето П. ,родителските права да
бъдат упражнявани от бащата Г.Б..На майката Г.Б. следва да се определи
по-разширен режим на лични контакти с детето,както следва:всяка първа и
трета седмица от месеца,от 18.00ч.в петък или след приключване на
уч.занятия на детето до 18.00ч.в неделя
с препиване при майката,по 4 часа на рождения ден на детето 08.03.,както и по 4
часа на лични празници на майката-рожден ден,имен ден и т.н.,договорени с другия
родител;половината дни от коледната ваканция и половината
дни от великденската/пролетната/ ваканция на детето,с преспиване при майката , право
на лични контакти с детето през първия ден от почивните дни по време на
официални празници – Великден, Коледа, Нова година с преспиване на детето при майката, както и за един месец през лятото,когато
това не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата .По този начин ще се съхрани емоционалната връзка на детето
и с двамата му родители,ще му се даде възможност да преодолее раздялата на родителите си и да се адаптира
постепенно към новата социална и битова среда на майка си.
С оглед предоставяне на родителските
права на бащата,следва да се определи размер на издръжката,която майката Г.Б.
следва да заплаща.Съгласно представеното удостоверение №229/03.01.2020г.,изд.от
„Медика-96“ЕООД Г.Б. работи като продавач-консултант в дружеството и за периода
15.04.2019г.до 31.12.2019г.е получила брутен доход в размер на
3881,90лв.,респ.средното й брутно месечно възнаграждение за горепосочения период
е било в размер на 431,33лв.Според социалния доклад,изготвен пред
ПОС,въззивамата е посочила,че получава доход в размер на 800лв.месечно.Видно от
представената служебна бележка от Военно формирование 22160 №160/23.12.2019г.
въззивникът Г.Б. за периода 01.07.2019г.до 01.12.2019г.е получил общо брутно
възнаграждение в размер на
7 716,98лв.,като през всички месеци
БТВ над 1300лв.,само за м.11.2019г същото е в по-нисък размер
-924,27лв.Детето П. е на 13 години, понастоящем
е ученик в VІІ-ми клас в Математическа гимназия
гр.Плевен.Съобразно възможностите на двамата родителите и нуждите на
детето от храна, облекло, учебни пособия ,консумативи и др.,съдът приема,че
необходимата обща издръжка за детето П. е
в размер на 500лв.От тази сума майката Г.Б. следва да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 200лв.,считано от датата на завеждане на ИМ-27.12.2020г.до
настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване , ведно със законна лихва върху всяка
просрочена вноска.Останалата част от издръжката,ведно с непосредствените грижи
по отглеждане и възпитание на детето,следва да се поемат от бащата Г.Б.. Върху
определения размер на издръжката Г.Б. следва да заплати ДТ по сметка ПОС в размер на
288лв.
При този изход на процеса и на
основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата следва да заплати на въззивника деловодни
разноски за настоящата инстанция, съобразно уважената част от въззивната жалба
в размер на 425 лв.
След като е стигнал до други правни
изводи,ПРС е постановил неправилно решение,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва
да се отмени в обжалваната му част-относно упражняването на род.права,режима на
лични отношения и издръжката,респ.и в частта,в която въззивникът е осъден да заплати ДТ върху размера на
издръжката, като въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.
Водим от горното и на осн.чл.271 ал.1 ГПК,Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд №331 от 04.03.2020г.,постановено по гр. д. №8189/2019г.по
описа на същия съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-
В ЧАСТТА,в която упражняването на
родителските права върху роденото от
брака дете П.Г. Б.,ЕГН ********** е
предоставено на майката Г.Л.Б.,ЕГН **********;
- В ЧАСТТА,в която е определен режим на лични контакти на бащата Г.П.Б.
,ЕГН ********** с детето П.Г. Б., ЕГН **********:всяка
събота от 09.00ч.до 18.00ч.в неделя с преспиване, както и да взима детето по
един месец през лятото,когато това не съвпада с годишния отпуск на майката ;
-В ЧАСТТА,в която Г.П.Б. ,ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето П.Г. Б.,ЕГН ********** чрез Г.Л.Б.,ЕГН **********
ежемесечна издръжка в размер на 155 лв.,считано от 27.12.2019г.
-В ЧАСТТА,в която на осн.чл.78 ал.6 ГПК
Г.П.Б. е осъден да заплати ДТ в полза на ПРС в размер на 223 лв.,съобразно
размер на издръжката и 5лв.за изп.лист КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права върху малолетното дете П.Г. Б.,ЕГН **********,род.на ***г.на бащата Г.П.Б.
,ЕГН ********** с настоящ адрес ***,като постановява детето да живее по
местоживеене на бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката
Г.Л.Б.,ЕГН ********** с детето П.Г. Б.,ЕГН
********** , както следва:
-Всяка първа
и трета седмица от месеца,от
18.00ч.в петък или след приключване на уч.занятия на детето до 18.00ч.в неделя с препиване при майката;
-По 4 часа на рождения ден на детето
08.03.,както и по 4 часа на лични празници на майката-рожден ден,имен ден и
др.,договорени
с другия родител;
-Половината дни от коледната ваканция и половината дни от великденската /пролетната/
ваканция на детето,в които то да преспива
при майката;
-Право
на лични контакти с детето през първия ден от почивните дни по време на
официални празници – Великден, Коледа, Нова година, с преспиване на детето при майката;
-Един
месец през лятото,когато това не съвпада
с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА на осн.чл.142 във
вр.с чл.143 ал.1 СК Г.Л.Б.,ЕГН ********** от гр.Плевен ,със
съдебен адрес за призоваване: адвокат П.К. ***,офис2 ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете П.Г. Б.,ЕГН **********,род.на ***г. чрез неговия баща и законен представител Г.П.Б. ,ЕГН ********** с
настоящ адрес ***,със съдебен адрес за призоваване: адвокат Д.Ц. *** ежемесечна издръжка в размер на 200лв.,
считано от датата на завеждане на ИМ-27.12.2020г.до настъпване на причини и
условия за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законна лихва върху
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Г.Л.Б.,ЕГН ********** от гр.Плевен ,със съдебен адрес за
призоваване: адвокат П.К. ***,офис2 ДА ЗАПЛАТИ ДТ по сметка ПОС в размер на 288 лв.върху определения размер на
издръжката.
ОСЪЖДА на
осн.чл.78 ал.1 ГПК Г.Л.Б., ЕГН ********** от гр.Плевен ,със съдебен адрес за
призоваване: адвокат П.К. ***, офис 2 ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.Б. ,ЕГН ********** с настоящ адрес ***,със
съдебен адрес за призоваване: адвокат Д.Ц. *** деловодни разноски за
въззивната инстанция,съобразно уважената част от въззивната жалба в размер на 425лв.
В
останалата част относно прекратяването на брака с развод и фамилното име на
съпругата ,решението на ПРС е влязло в сила.
Решението в горепосочената му част подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 и следв.от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕКРАТЯВА
производството по въззивно
гр.д.№597/2020г.по описа на ПОС В ЧАСТТА
относно въззивната жалба на Г.П.Б. и насрещната въззивна жалба на Г.Л.Б.
,с които и двете страни обжалват решението на ПРС в частта относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
ВРЪЩА делото на ПРС в горепосочената му част,който да се произнесе
с допълнително решение по реда на чл.250 ГПК относно вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака
на страните.
В частта за прекратяването
решението е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВТАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: