№ 67
гр. М., общ. М., обл. Враца , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., II-РИ ГР. СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20211450100623 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от Ж. ХР. П., ЕГН **********
от гр. М., против Община М., с която ищцата моли съда да осъди ответника да
и заплати сумата от 1500 лв. представляваща неимуществени вреди,
изразяващи се в причинените болки и страдания и дискомфорта в крака от
ухапването от бездомно куче до заздравяването на раната, както и причинени
психически травми, изразяващи се в страх да излиза сама, нарушаване на
съня, стрес и неприятни емоционални преживявания, които рефлектират
върху начина на живот на ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на увреждането - 13.05.21 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който ответника, оспорва иска изцяло и по основание и по размер. Твърди, че
общината е изпълнила задълженията си по отношение безстопанствените
кучета.
Предявения иск е с правно основание чл. 49 вр. с чл. 84 ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното на л. 4 от делото съдебномедицинско
удостоверение за пред съд, издадено от д-р ...... се установява, че ищцата е
получила прободна рана от ухапване от куче в областта на лявата подбедрица
– горна дясна част.
Видно от договор № 97.00-31/14.09.2020 г., сключен между ОП
„Чистота“ гр. М. и третото за спора лице – д-р .........., в качеството му на
Управител на ветеринарно-медицинско заведение, вписано по реда на чл. 30
ЗВМД, Община М. е възложила, а изпълнителя е приел да извършва срещу
заплащане дейности, свързани с намаляване популацията на
безстопанствените кучета, съгласно Програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община М., както и дейности,
свързани с ветеринарно-медицинско обслужване на животни по програмата.
Договорът е сключен за срок от една година, считано от 14.09.2020 г.
В изпълнение на гореописания договор за изработка са съставени три
броя протоколи за извършени предвидени в договора дейности по видове за
периода от 25-27. 05.2021 г.
По делото е представена и приета Актуализирана Общинска програма
за овладяване на популацията на безстопанствени кучета от 2019 г., в която е
извършено описание на проблема с безстопанствените кучета, поставени са
конкретни цели и задачи на програмата.
С договор № 97.00-12/19.04.2021 г. Община М. е възложила, а третото
за спора лице "Ветеринарни практики ЗД" ООД гр. ............................ е приело
да извършва срещу заплащане изпълнението на дейностите по Общинска
програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на Община М., съгласно техническа спецификация на
възложителя.
По делото е представена и Удостоверение за регистрация на
животновъден обект за отглеждане на безстопанствени кучета, намиращ се в
с. К., общ. М..
2
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която дава заключение, че
ищцата е получила рана от ухапване, което е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. По механизъм уврежданията
отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети
(притискане, смазване и разкъсване на тъканите) и могат да бъдат получени
по начин и време, посочени от ищцата, т.е. от ухапване на куче.
Оздравителният период е около 7-8 дни при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес.
По делото е разпитан свидетеля К. П. – съпруг на ищцата. Същият
твърди, че всяка сутрин със жена си около 06.00 часа – 06.10 часа излизат от
къщи и по ул. „Христо Ботев“ отиват на работа към центъра на града. На 13
май тази година съпругата му излязла за работа и по същото време друга жена
от квартала всяка сутрин разхожда шест кучета, които тя води с повод и се
грижи за тях. Постоянно около нея се движат и безстопанствени кучета,
защото тя ги храни на улицата. Две от тези кучета са особено агресивни и
едно от тях е нападнало съпругата му. Обадила му се по телефона че седи на
пейка и не може да ходи. Посъветвал я да отиде до поликлиниката. Двете
агресивни кучета са прибрани но по късно. След случая жена му е била
изплашена и е излязла от къщи чак на осмия ден. Страхувала се да не се
случи същото. Получила в следствие страх здравословни проблеми свързани
с кръвно и диабет. Свидетеля знае и за други случаи на охапване от
безстопанствени кучета той също бил нападнат от такова. След инцидента не
е виждал безстопанствените кучета.
От правна страна:
Пасивната легитимация на Община М. произтича от разпоредбите на
чл. 40 ал. 3, 4 и 6, чл. 47 ал. 3 вр. чл. 49, чл. 50 и чл. 59 ал. 3 т. 4 от Закона за
защита на животните (ЗЗЖ), във вр. с чл. 49 от ЗЗД, както и от твърденията в
исковата молба, че причинилото неимуществените вреди куче е
безстопанствено.
От разпоредбите на чл. 40 ал. 3, 4 и 6 и чл. 41 от ЗЗЖ в редакцията
към ДВ, бр. 58 от 18.07.2017 г., действащи към момента на увреждането, се
налага извод, че органите на съответната община са задължени да полагат
3
грижи за безстопанствените кучета на своя територия и доколкото тези
органи не действат самостоятелно, а като част от съответната община, то
задължението е в тежест именно на общината, на чиято територия се намират
безстопанствените кучета. Съгласно разпоредбата на чл. 47 ал. 3, във вр. с ал.
2 от ЗЗЖ кучетата, за които не се явят лица, които желаят да ги отглеждат
като компаньони се маркират и се настаняват във временни приюти,
определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от
които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ. Съгласно чл.
40 ал. 3 от ЗЗЖ кметът на общината има задължение да организира
изпълнението на програмите за овладяване популацията на безстопанствените
кучета, които се приемат от общинските съвети и ежегодно до 1 март внася
отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на
Българската агенция по безопасност на храните. Законовото изискване е тези
безстопанствени животни да се настаняват временно в приюти на общините и
кметствата, като кметовете отговарят за дейността на приютите – чл. 41 ал. 2
и 3 от ЗЗЖ. Цитираните разпоредби обосновават категоричният извод, че
кметът на Община М. е имал законово задължение да осигури настаняването
в приюти на безстопанствените кучета на територията на същата община.
Съгласно чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ безстопанствените кучета са под надзора и
грижите на общините, като последните са длъжни да вземат мерки за
предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората,
включително и в конкретния случай, така че свободното живеене на кучетата
в градски условия да не води до причиняването на вреди на гражданите, т. е.
когато едно куче е безстопанствено, задължението за осъществяване на
надзора и грижите за него е на съответната община, като това задължение
съществува не само в случаите, когато безстопанствените кучета са настанени
в приют, но и когато след предприемане на действията по чл. 47 ал. 1 от ЗЗЖ
тези кучета са върнати на местата, от които са взети.
От депозираните по делото свидетелски показания се установява
безспорно, че ищцата е била ухапана безпричинно от безстопанствено куче.
Кучето е безстопанствено по смисъла на ЗЗЖ, щом не е в определено за това
място, в дома на своя стопанин или под надзора на стопанина си. В случая по
4
делото се установи, че ищцата е била нападната на обществено място, на
улицата, както и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е
стопанин на кучето.
Съдът в тази насока цени показанията на разпитания свидетел,
независимо от близката роднинска връзка с ищцата, както и че не бил пряк
очевидец на инцидента, като житейски логични, непротиворечиви,
еднопосочни, и в съответствие с останалите, събрани по делото
доказателства. Същият е съпруг на ищцата, и има най-непосредствени
впечатления от последиците от инцидента.
Проявеното бездействие от страна на Община М., изразяващо се в
неосъществен контрол върху безстопанствените кучета, въпреки наличието на
законово изискване за това, е противоправно бездействие, което е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, като виновното поведение на
длъжностните лица на Община М. се изразява в това, че не са взели мерки за
обезопасяване и изолиране на безстопанствените кучета с оглед
предотвратяване на нападение над хора. Поради бездействието на
длъжностните лица от Община М., на ищцата са причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства вследствие на ухапване
от безстопанствено куче. При иска по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да се
установи, че увреждането е извършено поради бездействие на служител на
Община М., тъй като същата е отговорна за вредите, които са причинени от
нейни служители и в случаите, когато не е установено от кои конкретни
нейни служители са причинени вредите. Вината на съответното длъжностно
лице, съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Съдът намира за неоснователно твърдяното от ответника съпричиняване от
страна на ищцата, тъй като по делото не се установи конкретно поведение на
ищцата, с което обективно да е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя след преценка на вида и характера на увреждането, начина на
причиняването му, последиците за здравето, продължителността на
оздравителния процес, причинените морални страдания. В настоящия случай
от съдебно-медицинската експертиза и гласните доказателства се установява,
5
че ищцата е претърпяла травма, която е овладяна и зараснала в рамките на
около 7-8 дни. В момента на увреждането, а и след това ищцата е изживяла
физически и емоционални терзания, както и неудобства. Тези болки и
емоционални смущения са естествена последица от причинените на ищцата
телесни повреди. Всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в
ухапване от животно, изживява негативни емоции, включително и твърдените
и доказани от ищцата болки и страдания. Нещо повече, самото негативно
изживяване, като болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера,
степента и продължителността им, дори не е необходимо да бъде доказвано,
защото същото се формира като обективна последица от причинената телесна
повреда, поради което уврежданията и трудностите, които е имала ищцата, са
дали негативно отражение на общото й физическо и душевно състояние. В
съответствие с установените конкретно претърпени болки и страдания от
физическо естество, а също и изживения стрес и търпените неудобства от
ищцата, обема и интензитета на търпените от нея болки и страдания, общата
продължителност на възстановителния процес от около седмица, битовите
неудобства, които е търпяла ищцата за същия срок, липсата на остатъчни
последици от получените увреди, съдът намира, че необходимо и достатъчно
обезщетение за обезвреда на търпените в случая неимуществени вреди, е
такова в размер на 1200.00 лв. То ще компенсира изцяло действителния обем
на болките, страданията и битовите неудобства, които пострадалата е
изпитвала и продължава да изпитва като последица от процесния инцидент,
като искът се явява неоснователен и недоказан за разликата до пълния
претендиран размер от 1500.00 лв.
Основателна е претенцията на ищцата по чл. 84 ал. 3 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва върху главницата от 1200.00 лв., считано от
датата на увреждането – 13.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД Община
М. с ЕИК ********* с адрес гр. М., ул. „Христо Ботев“ № 27 да заплати на
Ж. ХР. П., ЕГН **********, сумата от 1200.00 лева, представляващата
6
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки,
страдания и неудобства, вследствие на ухапване от бездомно куче на ул.
„Христо Ботев“ в гр. М., ведно със законната лихва от 13.05.2021 г. -датата на
увреждането, до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска по чл. 49 във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, за
разликата от уважения размер 1200.00 лв. до пълния предявен размер от
1500.00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Община М. с ЕИК
********* да заплати на Ж. ХР. П., ЕГН **********, сумата 480.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса, депозит за
вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Ж. ХР. П., ЕГН
**********, да заплати на Община М. с ЕИК *********, сумата 100.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
7