РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Русе, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520102560 по описа за 2024 година
Г. Т. Х. твърди, че на 06.11.2023г. водач на автомобил със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена със ЗД „Бул Инс“ АД извършил нарушение на
правилата за движение и предизвикал ПТП, вследствие което нанесъл щети по собствения й
автомобил, изразяващи се в: счупване предни горна и долна решетки и хромирана лайсна,
явяваща се рамка на горната решетка.
Участниците в произшествието изготвили двустранен констативен протокол, в който
водачът на автомобила, застрахован при ответника, признал вината си.
Спазвайки условията, визирани в чл.380 КЗ, молителката уведомила ЗД „Бул Инс“ АД
за инцидента. Ответникът преценил, че полицата на деликвента – BG/02/123000340235 e
валидна, приел претенцията и завел щета №**********/08.11.2023г. При оглед, експерт на
застрахователя, установил, че увредените части от автомобила са за подмяна. Въпреки това,
до настоящия момент ЗД „Бул Инс“ АД не се произнесло и не заплатило дължимото
обезщетение.
Ищцата поддържа, че не разполага със средства за подмяната на частите и след
проучване на пазара констатирала, че горната решетка и хромираната рамка са на стойност
522 лева, а долната решетка – 76 лева – цени на заместващи, а не ориГ.лни части на
„Фолксваген“.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, бул.“Джеймс
1
Баучер“№87, представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К.Д.К. да заплати на Г.
Т. Х., ЕГН ********** сумата 598 лева – застрахователно обезщетение за причинените от
лек автомобил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица
BG/02/123000340235 имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.02.2024г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗД „Бул инс“ АД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва следните твърдения:
- механизма на ПТП и участниците в него. В тази връзка сочи, че без да е установен
механизма на произшествието, не може да бъде направен извод за това, кой от участниците
е действал противоправно;
- наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между ЗД „Бул Инс“ АД и предполагаемият виновен за
настъпване на произшествието водач;
- наличието на осъществен деликтен фактически състав по отношение всеки от
неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача, за който
се твърди, че е причинил ПТП;
- наличието на причинно-следствена връзка между процесния инцидент и изброените
в исковата молба щети по автомобила на ищцата.
Намира претенцията за завишена по размер, неотговаряща на действителния размер
на щетата.
Развива съображения относно приложение Методика за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при определяне размера на
обезщетението.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото двустранен констативен протокол за ПТП, е видно, че на
06.11.2023г., около 09.55 часа в гр.Русе, на ул.“Д.“№.. е настъпило ПТП с участници:
паркиран лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№Р ... ВР, собственост на Г. Т. Х. и лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№СС ... АР, управляван от П.П.Р.. Участниците в
произшествието приели, че вина за инцидента има водача на лек автомобил „Тойота Ярис“, с
активна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с „Бул инс“ АД, обективирана в
полица № BG/02/123000340235 със срок на действие 27.01.2023г. – 26.01.2024г.
Въз основа уведомление, в ЗД „Бул Инс“ АД е образувана щета
№**********/08.11.2023г., по която е извършен опис на увредено МПС – лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№Р ... ВР, собственост на Г. Т. Х.. Установени са следните щети по
2
автомобила: увредени лайсна хром, предна решетка; решетка горна; предна решетка долна.
За установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на П. Х. Р. която
пояснява, че тя и партньорът й ползват лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№Р ... ВР,
собственост на нейната майка. Паркирали превозното средство пред дома си – на ул.“Д.“
близо до №4. В началото на м.ноември 2023г. излизайки от жилището си забелязали
автомобил, зелен на цвят, който се придвижвал на заден ход, опитвайки се да паркира пред
тяхната кола. По време на маневрата паркиращият автомобил на два пъти блъснал лек
автомобил „Фолксваген Пасат“. Водачът – жена на видима възраст около 60 години, излязла
и извинявайки се обяснила, че бърза. Притеснила се, че ще закъснее ако се обадят в
полицията. Партньорът на свидетелката предложил да съставят двустранен протокол, който
водачът на увреждащият автомобил подписал без възражения. Непосредствено след
инцидентът Петя Х. посетила близкия офис на „Бул инс“ и подала уведомление.
Служителите я уверили, че в срок от два месеца ще получи съответното обезщетение, но до
датата на предявяване на иска, такова не било изплатено.
С оглед установяване вредите по автомобила, стойността и състоянието му, както и
средствата, необходими за отстраняване на щетите е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно
и всестранно. Вещото лице установило, че към датата на произшествието средната пазарна
цена на автомобили от същата марка, модел и модификация е 9900 лева. Поддържа, че за
отстраняването на щетите по средни пазарни цени – части, материали и труд са необходими
499.19 лева, а съгласно Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите сумата възлиза на 229.60 лева. Сочи, че не е налице „тотална щета“ по
смисъла на чл.390, ал.2 КЗ.
В о.с.з. производството по главния иск е прекратено за разликата на 499.19 лева до
предявените 598 лева, поради отказ от иска.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.432 КЗ, като с оглед
представените доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно
чл. 380 КЗ и липсата на изплатено застрахователно обезщетение, същият се явява допустим.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да
покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие
(чл.429, ал.1, т.1 ЗК).
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" сключен
между прекия причинител на вредата (респективно собственика на автомобила) и
3
застрахователя, както и наличието на кумулативните предпоставки от фактическия състав на
чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител спрямо увредения.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, т.е. застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Предвид релевираните в хода на производството доказателства, съдът приема за
установен факта на настъпило ПТП, причинено от П.П.Р. - водач на лек автомобил „Тойота
Ярис“ с рег.№СС ... АР, която нарушила правилата за движение при маневра движение
назад, в резултат на което настъпил сблъсък с паркиран лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег.№Р ... ВР. Не се спори, че към момента на инцидента, лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.
№СС ... АР е бил с активна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с „Бул инс“
АД, под формата на полица №BG/02/123000340235 със срок на действие 27.01.2023г. –
26.01.2024г.
С оглед наличието на всички елементи от правопораждащият процесното вземане
фактически състав, съдът намира предявеният иск за доказан по основание.
Съобразно трайната практика на ВКС, при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице. Размерът на реалната стойност на вредата
следва да се установи по пазарни цени, съобразно нормата на чл.429, вр. чл.400, ал.1 КЗ.
Когато между страните по застрахователен договор не е уговорено друго, обезщетението се
дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се счита стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число с всички присъщи разходи за доставка, монтаж и др., без прилагане
обезценка (чл.400, ал.2 КЗ). Принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в
размер на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в
състояние преди увреждането.
От заключението на автотехническата експертиза е видно, че действителната
стойност за отстраняване на щетите е 499.19 лева, поради което претенцията като доказана
по размер следва да бъде уважена изцяло.
Предвид основателността на главния иск, акцесорната претенция за законна лихва
върху главницата, считано от 09.02.2024г. (датата, на която е депозирана исковата молба),
също се явява основателна.
По разноските:
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
4
ищеца разноски по делото в размер на 550 лева (50 лева – държавна такса; 500 лева –
възнаграждение за процесуално представителство). Съобразявайки процесуалните действия
извършени от пълномощника на ищцата, фактическата и правна сложност на спора, съдът
намира за неоснователно релевираното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй
като възнаграждението на процесуалния представител клони към минималните размери.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Триадица“, бул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от
изпълнителните директори С. С. П. и К.Д.К. да заплати на Г. Т. Х., ЕГН ********** сумата
499.19 лева – застрахователно обезщетение за причинените от лек автомобил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица BG/02/123000340235 имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2024г. до окончателното й
изплащане, както и разноски по делото в размер на 550 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5