№………………2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти
състав
в открито заседание,
проведено на шести юли 2020 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №865 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 от АПК, вр. чл.118, ал.1 от КСО.
Производството по делото е образувано по
жалба на Г.Н.Н., ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-03-29/02.04.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Н. срещу
Разпореждане № 681011/07.02.2020 г. на Ръководител „ПО“ при ТП-Варна на НОИ, с
което на основание чл.69 и чл.69б, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/,
във връзка с чл.18, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявлението й от 21.10.2019г.
В жалбата са
направени възражения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното
решение на директора на ТП на НОИ, съответно на потвърденото разпореждане, с
което на оспорващата е било отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Изложени са доводи за нарушение на материалния закон, както и за ограничително тълкуване и прилагане на чл. 18, ал. 4 от НПОС. Твърди, че в този случай е нарушен принципа за равно
и еднакво третиране на заинтересованите лица в административното производство,
тъй като всички лица, работили на длъжност в силовите структури са
упражнили правото си на пенсия по отм. пар. 4 от КСО, както и по реда на чл. 69б
от КСО през периода от 01.01.2000 г. до настоящия момент. С тези съображения настоява за отмяна на оспореното
решение и връщане на преписката на пенсионния орган за ново произнасяне с
указание за правилното приложение на материалния закон, респ. да й бъде отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б от КСО. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
В открито съдебно заседание, жалбоподателката
се явява лично и се представлява от процесуален представител. По същество
жалбата се поддържа на сочените в нея основания.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата, като твърди, че
обжалвания акт е правилен и законосъобразен. В пледоарията си по
същество моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, преценявайки доказателствата и
становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежна
страна и в рамките на законоустановения
срок, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Началото на административното производство е
поставено със Заявление вх.№2113-03-3072/21.10.2019 г., с което жалбоподателката
Н. е поискала от Директора на ТП на НОИ-Варна да й бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.1 от КСО. Със заявлението
жалбоподателката е декларирала, че не получава друга пенсия и няма осигурителен
стаж, придобит в друга държава. С декларация от 29.10.2019 г. жалбоподателката
е декларирала, че за 3-годишен базисен период за изчисление на пенсия избира
времето от 01.01.1991 г. до 31.12.1993г. Представен е вх. № за подадено
заявление за избор на промяна на осигуряване на осн. чл. 4б от КСО.
Представила е документи за осигурителен стаж
с начална дата 10.08.1988 г. и крайна дата 30.09.2019 г., и такива за
осигурителен доход: Удостоверение обр. УП-2 № ХД-1090/24.10.2019г. – Община гр.
Добрич ДХД-Здравеопазване; Удостоверение обр. УП-2 № ХД-1086/24.10.2018г. –
Община гр. Добрич ДХД-Здравеопазване; Удостоверение обр. УП-2 № 10570/22.10.2019г.
– „Многопрофилна болница за активно лечение-Добрич“ АД; Удостоверение обр. УП-30
№ РД-08-0428/13.11.1996г. – „Център за психично здраве“ – гр. Добрич;
Удостоверение обр. УП-2 № ФС-14-823/22.10.2019г. – „ЦПЗ д-р П. С.-Добрич“ ЕООД
и потвърдително писмо към него; Удостоверение обр. В №365000-40785/17.10.2019г.
– ОДМВР-Варна; Удостоверение УРИ №365000-40786/17.10.2019г. – ОДМВР-Варна; Удостоверение
обр. УП-2 №37629/08.08.2014г. – ОДМВР-Добрич и Удостоверение обр. УП-2 №357000-9333/27.12.2019г.
– ОДМВР-Добрич.
С обжалваното Разпореждане № 681011/07.02.2020г.
при зачетен към 21.10.2019 г. осигурителен стаж по продължителност и видове
категория, както следва: 18 год. 06 мес. 01 дни от първа категория, 12 год. 08
мес. 24 дни от трета категория; осигурителен стаж превърнат към трета категория
43 год. 06 мес. 25 дни, и навършена възраст към 21.10.2019г. – 51 год. 00 мес.
10 дни, на жалбоподателката е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание: чл. 69 от КСО, тъй като не
отговаря на условието за навършена за 2019 г. възраст 53 год. и 04 мес., а има
51 год. 00 мес. 10 дни и на осн. чл. 69б, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС, тъй като условието на чл. 69 от КСО,
за 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени
като държавен служител по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),
е изпълнено, а разпоредбата на чл.18, ал. 4 от НПОС дава преференциална
възможност на лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО по
реда за пенсиониране на държавните служители по ЗМВР, поради недостигащ
осигурителен стаж, да могат да се пенсионират по-рано, при облекчени условия,
по реда на чл. 69б, ал.1 и 2 от КСО.
Г.Н. е обжалвала Разпореждането по
административен ред в хипотезата на чл.117 от КСО, като оспорвайки възприетото
с него е очертала спорния въпрос – относно прилагането на чл. 69б от КСО извън
ограничителното тълкуване на чл. 18, ал. 4 от НПОС.
В Решението си Директорът на ТП на НОИ-Варна
е приел, че жалбоподателката е изпълнила условието на чл. 69,
ал. 2 от КСО за общ осигурителен стаж 27 год., от които две трети действително
изслужени, като държавен служител по ЗМВР, но не отговаря на изискването за
навършена за 2019 г., възраст от 53 год. и 04 мес. За да достигне до
този извод административният орган е приел, че положения труд от
лицето, като държавен служител по ЗМВР, с продължителност 18 год. 06 мес. 01
дни, не е извършван като такъв от първа категория труд, а на основание чл. 17,
ал. 2 от НПОС, е приравнен на него, като е зачетен за първа категория. Според
тълкуването на органа, право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, имат лицата,
които са полагали труд при условията на първа категория, но не и тези, чийто
труд е приравнен на тази категория, още повече, че законодателят, като е
поставил съответните изисквания, е предвидил различни възможности за
пенсиониране, при облекчени условия, спрямо тези по общия ред на чл. 68 от КСО,
като в случая едната - по чл. 69 от КСО е привилегията за лицата, които са
полагали труд, като държавни служители по ЗМВР, който е приравнен на такъв от
първа категория, а другата - по чл. 69б, ал. 1 от КСО е за тези, които реално
са полагали труд, при условията на първа категория. Приел е, че в противен
случай, законодателят не би определил различни условия за пенсиониране, а
едновременно с това, с разпоредбата на чл. 106 от КСО, е установил реда по
прилагането на Глава шеста „Задължително пенсионно осигуряване“, в която се
съдържат, съответно нормите на чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО. С чл. 18, ал. 4
от НПОС, законодателят е дал още една възможност за преференциални условия за
пенсиониране на лицата, полагали труд, като държавни служители по ЗМВР и непридобили
право на пенсия по чл. 69 от КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл. 69б,
ал. 1 от КСО, но е поставил условие, това обстоятелство да се дължи на
недостигащ осигурителен стаж, т. е. лицето да е изпълнило условията на чл. 69
от КСО за навършена възраст, но да не му достига изискуемия осигурителен стаж,
а не обратното, както е в настоящия случай - жалбоподателката има необходимия
осигурителен стаж, но няма навършена изискуемата, по посочената норма, възраст.
На горните основания административният орган е приел, че правилно и
законосъобразно пенсионният орган е отказал, поисканата от лицето пенсия.
Съдът не споделя изводите на директора на ТП
на НОИ – Варна.
Г.Н. е подала Заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО на
21.10.2019г., към която дата е навършила възраст 51год. 00мес. 10 дни. По
делото няма спор, че същата има 18 год. 06мес. 01 дни от първа категория труд и
12 год. 08 мес. 24 дни осигурителен стаж от трета категория труд.
Съгласно нормата на чл. 69б, ал. 1 от КСО
лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд,
придобиват право на пенсия при условие, че по т.1 са навършили възраст до 31
декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за
мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете,
като по т. 2 е разписано, че от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за
мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.
Заявителката е родена на ***г., с оглед на което към датата на подаване на
заявлението възрастта ѝ е отговаряла, ведно с увеличението по 4 месеца на
година след 31.12.2015 г., на изискването на чл. 69б, ал. 1, т.2 от КСО, която възраст
за 2019г. е 49 години. Условието за необходимия стаж е изпълнено, като се има
предвид, че към 21.10.2019 г. жалбоподателката е имала 18 години стаж от първа
категория, факт, който не се оспорва. На основание чл. 104 от КСО общият
осигурителен стаж на Н., превърнат към трета категория е 43 год. 06 мес. 25
дни, поради което е изпълнено и условието за общ сбор от 94, образуван от
възраст и осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението. Въпреки че
всички тези условия са били налице, административният орган е приел, че не може
да бъде отпусната пенсия на лицето, тъй като не отговаря на условията за
възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО, а чл. 69б, ал. 1 КСО е неприложим с оглед
нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС. Тези изводи на административния орган
противоречат на материалния закон.
Действително основният спорен въпрос между
страните е правен и касае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
лице, което е изпълнявало длъжност по чл. 69, ал. 2 от КСО и е придобило
изисквания за пенсиониране осигурителен стаж, но не е навършило възрастта по
смисъла на чл. 69, ал. 2 от КСО. При липса на предпоставки по чл. 69, ал. 2 от КСО
административният орган е следвало да извърши преценка за наличие на такива по
останалите хипотези от Раздел I на Глава шеста от КСО, още повече, че подаденото
заявление е по чл. 69б, ал.1 от КСО. Няма спор, че за лицето не са налице
условията на чл. 69, ал.2 от КСО поради ненавършена пенсионна възраст. С оглед
на това остава необходимостта от проверка за наличие на предпоставките по чл.
69б, ал. 1 от КСО. Като се има предвид положеният труд първа категория, то в
случая относима е разпоредбата на чл. 69б, ал. 1, т.2 от КСО. Неправилен и необоснован е извода на административният орган, че
осигурителният стаж, положен като държавен служител в системата на МВР не е
извършван като такъв от първа категория, а е приравнен към първа категория, на
основание чл.17, ал.2 от НПОС. От граматическото и систематическото тълкуване
на цитираната разпоредба - „Осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за
първа категория труд" може да се направи еднозначно точно обратния извод,
а именно, че осигурителният стаж на тези лица се зачита, а не се
„приравнява" на първа категория труд при пенсиониране. Основният мотив за
отхвърляне на жалбата срещу процесното Разпореждане е разпоредбата на чл. 18,
ал. 4 от НПОС, съгласно която лицата, които не са придобили право на пенсия по
чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда
на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Неправилно административният орган тълкува
разпоредбата на чл. 69б, ал.1 от КСО в смисъл, че с оглед чл. 18, ал. 4 от НПОС
законодателят е дал още една възможност за преференциални условия за
пенсиониране на лицата, полагали труд като държавни служители по ЗМВР и непридобили
право на пенсия по чл. 69 от КСО, единствено когато това се дължи на недостигащ
осигурителен стаж. Точно обратното е. Чл.18, ал.4 от НПОС създава привилегия за
лицата по чл. 69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се
пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, но не създава пречка за лицата,
които изначално отговарят на условията за възраст и стаж по чл. 69б, ал.1 от КСО, както е в настоящия случай. Обратното би означавало, че законодателят е
предвидил неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие
с разписаното в чл.3, т.1, 2 и 3 от КСО, че държавното обществено осигуряване
се осъществява въз основа на принципите на задължителност и всеобщност на
осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица. В случая
няма спор, че жалбоподателката отговаря на условията за пенсиониране по реда на
чл. 69б, ал. 1 от КСО, поради което незаконосъобразно й е отказано отпускането пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
Горното налага на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде
върната на административния орган за издаване на нов административен акт при
съобразяване на указанията, дадени в настоящото решение относно тълкуването и
прилагането на закона.
Предвид изхода на спора и направеното искане от страна на адв. С. ,
съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на Н. сторените по делото
разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 1 от КСО във връзка с чл.
172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 2153-03-29/02.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е
отхвърлена жалбата на Г.Н.Н., ЕГН ********** *** срещу Разпореждане №
681011/07.02.2020 г. на Ръководител „ПО“ при ТП-Варна на НОИ, с което на
основание чл.69 и чл.69 б, ал.1 от КСО, във връзка с чл.18, ал.4 от НПОС й е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА
преписката на
административния орган за издаване на
законосъобразен административен акт съобразно указанията по приложението на
закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ - гр. Варна да
заплати на Г.Н.Н., ЕГН ********** *** сумата от 400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от датата на съобщаване пред
ВАС.
Административен съдия: