Р
Е Ш Е Н И Е
№
49
гр. Разград, 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 35 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. Г. от гр. В. против Решение
№ 430 от 09.12.2020 г., постановено по АНД № 490/2020 г. по описа на Районен
съд – Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0000461 от
27.03.2020 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе.
С потвърденото наказателно постановление за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от
Регламент № 165/2014 г. на ЕС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
1500 лв. на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП. В жалбата се твърди, че решението
е постановено при неправилно приложение на материалния закон, за което се
излагат подробни съображения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде
отменено и наказателното постановление. Претендират се и разноски,
представляващи заплатени адвокатски възнаграждения.
Ответникът оспорва жалбата и моли
решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Окръжна
прокуратура – Разград дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Установените от въззивния съд факти са
следните:
На 10.03.2020 г. около 12.20 ч. в гр.
Разград, на бул. „Априлско въстание“ инспектори в РД „Автомобилна
администрация“ – Русе спрели за проверка
жалбоподателя, който извършвал обществен превоз на товари по маршрут гр. Русе –
гр. Варна с МПС „Волво ФХ“ с рег. № ******** от категория ППС N 3,
оборудвано с дигитален тахограф „Siemens AG 1381.10120“, сер. № **********. При
снемане на записите от карта на водача конкролните органи установили, че
водачът Г. не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите
данни в карта на водача за дигитален тахограф, когато е бил извън превозното
средство и не е бил в състояние да използва тахографа, за периода от 10.44 ч.
на 19.02.2020 г. до 18.04 ч. на 20.02.2020 г.
На жалбоподателя бил съставен АУАН бл. №
272961 за нарушение по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент
(ЕС) № 165/2014.
Въз основа на акта било издадено
обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лв. на основание чл. 93в, ал. 11
ЗАвП.
С оспореното по касационен ред решение
въззивният съд е потвърдил наказателното постановление с мотиви, че АУАН и НП
са съставени в предвидените срокове, от надлежен орган и при спазване на изискванията
за форма и съдържание. РРС е приел, че нарушението е правилно установено,
доказано е, не представлява маловажен случай и е наложено съответното
административно наказание.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 34, § 1, т. 1 от Регламент
(ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година
относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт,
водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който
управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. А съгласно
чл. 34, § 1, т. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, когато в резултат на
отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва
тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в
параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv), се вписват в картата на водача,
като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за
тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.
Периодите,
посочени в § 5, буква б), подточки ii),
iii) и iv), са съответно: „друга работа“, което означава всяка дейност,
различна от управление на превозното средство по смисъла на член 3, буква а) от
Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг работодател в
транспортния сектор или извън него;
„период
на разположение“ по смисъла на чл. 3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО; почивки по време на работа или
почивки.
Неизпълнението на задължението за
въвеждане на данните относно периодите на "друга работа", "време
на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка",
когато водачът няма възможност да използва монтирания на превозното средство
тахограф, е основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност
по чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП.
Установено е, че превозното средство,
управлявано от жалбоподателя, е било оборудвано с дигитален тахограф и за
периода от 10.44 ч. на 19.02.2020 г. до 18.04 ч.
на 20.02.2020 г., когато е бил извън превозното средство, не е въвел
необходимите данни в картата на водача. Поради това следва да бъде наказан по
реда на чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП.
Към момента на издаване на наказателното
постановление предвидената в чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП глоба е била в размер на
1500 лв., но със ЗИДЗАвтП (Обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) разпоредбата
е била изменена, като глобата е в размер на 500 лв. Въззивният съд не е
съобразил изменението на закона, а съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН следва да се
приложи по-благоприятната редакция и наложената с наказателното постановление
глоба да се намали на 500 лв.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл. 42, т. 3 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И актът, и наказателното постановление съдържат ясно
и точно описание на нарушението. Установени са времето и начина на извършване
на деянието, а относно мястото следва да се има предвид, че нарушението е
констатирано при последваща документална проверка. В този случай органът, в
района на който е било образувано производството, е компетентен да разгледа
преписката, съгласно чл. 48, ал. 2 ЗАНН.
Неоснователно е и възражението, че
контролните органи не били изискали удостоверение за дейности по чл. 10, ал. 1
от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и
прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014. Издаването на такова удостоверение не
изключва задължението на водача да въведе необходимите данни в своята дигитална
карта. В нея той е длъжен да отрази периодите на отсъствие от превозното
средство поради друга работа, различна от управление, или времето на
разположение, прекъсване или дневна почивка, докато с удостоверението по чл.
10, ал. 1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. се установяват дейности извън
превозното средство.
Въззивният съд е обсъдил искането за
прилагане на института по чл. 28 ЗАНН и аргументирано го е отхвърлил.
Касационната инстанция споделя извода, че случаят не е маловажен по смисъла на
чл. 93, т. 9 НК, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Липсата
на данни в картата на водача за кратък период и фактът, че жалбоподателят е
пенсионер, са смекчаващи отговорността обстоятелства, които биха могли да бъдат
отчетени при определяне на наказанието, но в случая предвиденото наказание е в
абсолютен размер и не може да бъде намалявано.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 430
от 09.12.2020 г., постановено по АНД № 490/2020 г. по описа на Районен съд –
Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 38-0000461 от 27.03.2020 г., издадено от директора
на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на В.
С. Г. от гр. В. на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП е
наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от
Регламент № 165/2014 г. на ЕС, като НАМАЛЯВА наложената глоба на 500 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/