Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.П., 14.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, в
публично заседание на 14.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 83/2020 година за да се
произнесе, взема предвид:
Искове на осн. чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 3 от КТ, вр.
чл. 225 ал. 1 КТ, чл.242, вр. чл.128 от КТ, чл. 215 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ.
Насрещни
искови претенции по чл. 203 ал. 2 от КТ вр. с чл. 82 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от Й.С.Х. от гр.П. срещу ***, ***, гр. П., в която ищецът
твърди, че е работил при ответника по Трудов договор ***на длъжност ***.
Твърди, че договорът е сключен на основание чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал.
1 от Кодекса на труда, при уговорка за срок на изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя, като ищецът е встъпил в длъжността на ***Твърди, че е бил командирован да
осъществява трудови задължения като международен шофьор, осъществявайки курсове
в страни-членки на ЕС. Сочи, че е бил командирован във ***, напуснал страната
на ***и е бил задължен да се върне в *** на ***за своя сметка. Твърди, че ***е
работил на територията на *** и ***по възлагане от работодателя си, не е
ползвал отпуск, почивни дни, нито необходимата междудневна почивка. Твърди, че
често е получавал заповеди от управителя на работодателя, за удължаване
времетраенето на транспортирането при неспазване на установените норми за труд
и почивки при международни автомобилни превози. Твърди, че поради многократни
заповеди от работодателя за нарушаване на *** и *** законодателство за
осъществяване на тежкотоварни превози, е провел телефонен разговор с
управителя, след който е преустановил започналия от него превозен маршрут и
получил заповед за връщане в *** за своя сметка. Сочи, че след като се завърнал
е правил многократни неуспешни опити да се свърже с управителя на ответното
дружество, че работодателят не му е изплатил дължимите трудови възнаграждения и
командировъчни средства. Твърди, че на ***е установил проблем с осигурителните
си права, направил справка в НАП и установил, че ТПО е прекратено, считано от ***Твърди,
че тогава все още се намирал в ***в изпълнение на трудовите си задължения.
Твърди, че издадената Заповед за прекратяване на Трудов договор ***считано от ***незаконосъобразна.
Сочи, че и към датата на подаване на ИМ не е запознат с документа, който
прекратява трудовото му правоотношение, считано от ***Счита, че заповедта е
незаконосъобразна, т.к. същата не му е връчена, че волеизявлението е следвало
да бъде в писмена форма. Твърди, че поради невъзможността да се свърже с
работодателя е подал сигнал до ***№ ***и сигнал до ***№ ***Отговорът бил, че
при извършената проверка се установило, че трудовото му правоотношение с
ответника е прекратено със Заповед ***, считано от ***която не е връчена, и на
работодателя е дадено задължително предписание в срок до ***я да връчи. Твърди,
че твърдението за заповед от ***е в противоречие с уведомлението до НАП за
прекратяване на ТПО от ***което сочи също и незаконосъобразност на Заповед ***/***тя
няма годен предмет и е нищожна. Излага съмнения за антидатиране на Заповед ***/***сочи,
че в нарушение на предписанията, тя е получена от него едва на ***Претендира
обезщетение по чл. 225 КТ за времето без наличие на трудово правоотношение,
считано от ***за период от шест месеца. Сочи, че възнаграждението му е ***,
което не е получавал, а преводите, които са били извършвани не са били с такова
основание, а са били „аванс“ на стойност ***„аванс командировъчни“ на стойност ***„служебен
аванс“ на стойност ***и „аванс командировъчни“ на стойност ***. без уточнения
за кой период са били начислявани. Сочи, че и ИТ е дала предписание да му се
изплати уговореното трудово възнаграждение за месец август 2019г. и месец
септември 2019г. Твърди, че не са му предоставяни и фишове за работна заплата,
че не е получавал допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0.6 %. при придобит трудов стаж по длъжността от
***, както следва: за ***- ******за ***Твърди, че при сключване на трудовия
договор, работодателят е уговорил с него допълнително възнаграждение до ***/ ***/
на месец при добре свършена работа. Сочи, че такова не е посочено в трудовия
договор, но фигурира в допълнително споразумение и Вътрешни правила за
структура и организация на работната заплата, и следва ответникът да му го
заплати за периода на действие на трудовото правоотношение, считано от ***Твърди,
че при командироването му в чужбина са били налични три заповеди за
командировка: ******, ***, и ***, или общо ***. Твърди, че тези заповеди не са
му били връчвани, че общият му престой в чужбина е бил ***- от ***до ***за
което свидетелстват възлаганите от
работодателя му превозни курсове. Уточнява, че дните, в които е бил в
командировка, и не са му заплатени са периодите *********.-***Твърди, че има
право на командировъчни пари в размер минимум ***, или за период от ***, сумата
се равнява на ***- ***, от които са изплатени само ***. командировъчни, на ***е
получил банков превод на стойност ***с основание - „командировъчни -
доплащане“, като твърди, че ответникът
му дължи заплащане за още ***командировка на обща стойност - ***, или ***.
Твърди също, че през времето на ТПО с ответника, не е ползвал платен годишен
отпуск, поради което му се дължи за ***неизползван отпуск на стойност ***Моли
съда да отмени Заповед за прекратяване на Трудов договор ***от ***както и
Заповед ***/***на управителя на *** като нищожни и незаконосъобразни, както и
да осъди ответника да му заплати сумата от ***-
обезщетение по чл. 225 КТ, считано от ***до ***ведно със законната лихва, на
основание 357, ал. 2, предл. трето във вр. чл. 128 за сумите ***- трудово възнаграждение за ******- сбор от дължими и неплатени месечни
възнаграждения за трудов стаж по т. 5 от трудовия договор за периода ******– командировъчни за ***командировка на обща стойност - *** по
смисъла на Приложение № 3 към чл. 31. ал. 1 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, и ***-
обезщетение по чл. 224 КТ, както и за законната лихва върху всички суми от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира
разноски по делото.
Ответникът оспорва предявените
искове, твърди, че ТПО между страните по трудов договор ***е прекратено със
Заповед ***/***на управителя на ***, считано от ***, на осн. чл.71 ал.1 от КТ - в шестмесечния
срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. Твърди, че справката от
НАП, сочеща дата ***на прекратяване на ТПО представлява техническа грешка при
подаване на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ, която е поправена на дата ***Оспорва
паричните искове – по чл.225 от КТ поради неоснователност на иска по чл.344
ал.1 т.1 от КТ; по чл.128 от КТ с твърдения, че ТВ е изплатено изцяло; за
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит като
заплатено изцяло; за командировъчни пари за ***командировка в чужбина – като
заплатени изцяло и за обезщетение по чл.224 от КТ – като изплатено изцяло след
прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът не оспорва, че: между
страните е бил сключен трудов договор ***като на ищеца е възложено изпълнение
на длъжността ***както и че му е възлагана, и същият е изпълнявал работа, по
превоз на товари в страната и чужбина; че ТД е сключен на основание чл.67 ал.1
във вр. с чл.70 ал.1 от КТ и че в чл.4 от договора е уговорен срок за изпитване
от 6 месеца в полза на работодателя; че ищецът е осъществявал превози на товари
и в чужбина, като за последната работа ищецът е бил командирован от
работодателя в съответствие с изискванията на чл.121 от КТ и Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина за общо ***. Оспорва
твърдението в ИМ, че ищецът е бил командирован за срок от ***, твърди, че неу
се установява действителния реален период на командироване на ищеца в чужбина.
Твърди, че за дати ***ищецът е бил на работа, видно от водената присъствена
форма при работодателя, тези дни са му зачетени като работни, и му е начислено
следващото се трудово възнаграждение, вкл. за извънреден труд за ***Заявява, че
за обстоятелството, че ТПО с ищеца е било прекратено именно със Заповед ***/***,
считано от тази дата, че това е констатирано от ***при извършената по сигнал на
ищеца проверка при ответника. Счита, че Заповедта за прекратяване на ТПО е
валидна, законосъобразна и постановена при наличие и в съответствие с изрично установено
в договора и в закона правно основание - чл.71 ал.1 от КТ - в срока за
изпитване, уговорен в полза на работодателя. Сочи, че волеизявлението за
прекратяване на ТПО в срока за изпитване изхожда от страната, в чиято полза е
уговорен срокът, направено е в писмена форма и е достигнало до знанието на
насрещната страна, като е изпратена и връчена на ищеца на адреса му, посочен в
ТД, чрез препоръчано писмо с известие за доставяне, получена на ***Твърди, че
след сключване на трудовия договор е предоставил на ищеца за изпълнение на
възложената му работа товарен автомобил, оборудван с необходимите документи за
осъществяване на товарни превози, включително и такива за международни товарни
превози. Твърди, че към датата на предявяване на иска с преводно нареждане от ***е
заплатил по банкова сметка ***, представляваща работна заплата – трудово
възнаграждение за *** съгласно разчетно-платежна ведомост за ***а с платежно
нареждане на ***е заплатил на ищеца по банков път сумата от ***представляваща
плащане на дължим остатък от трудовото възнаграждение за ***Твърди, че с
платежно нареждане на ***е заплатил на ищеца и сумата ***представляваща
доплащане на остатък от полагащи се командировъчни пари, съгласно даденото
предписание от органите на ДИТ по протокол за извършена проверка ***като по
този начин е изпълнил дадените предписания от ДИТ, по протокол за извършена проверка
изх. ***по отношение на ищеца.
Твърди, че причина за
прекратяване на ТПО на ищеца на основание чл.71 ал.1 от КТ, е умишленото
неизпълнение и отказ за изпълнение от страна на ищеца на указанията и работните
инструкции, давани от работодателя за осъществяване на товарни превози,
съзнателното нарушаване и неизпълнение на възложената му работа, довело до
причиняване на вреди за работодателя и уронване на престижа и търговската му
репутация пред клиенти. Сочи, че на ***на ищеца е възложено от работодателя
извършване на товарен превоз на територията на ***, с адрес за товарене на
товар - ***на ***и разтоварен адрес - *** ***, с дата на разтоварване ***по
подадена заявка от фирма по логистика ***. Твърди, че ищецът е напуснал
самоволно адреса за разтоварване, без да разтовари превозвания товар, въпреки
многократните изрични указания на работодателя да изпълни заявката, като сочи,
че се касаело за важен товар, необходим за изграждане на железопътна линия.
Твърди, че от фирмата по логистика отказали плащане на този превоз на ответника,
с което на дружеството била причинена пряка имуществена вреда от ***. Сочи, че
на ***подал на ищеца за изпълнение заявка за осъществяване на превоз на товари
с дестинация ***, чрез фирма по логистика - ******, но той отказал да изпълни
заявката. Сочи, че според заявката, управлявания от ищеца товарен автомобил е
следвало да натовари на ***товари от два адреса и да изпълни превоз до два
адреса за разтоварване в *** с доставка на ***Поради отказа на ищеца, ответникът
не успял да изпълни възложената му заявка от логистичната фирма и претърпял
имуществена загуба в размер на цената на този превоз, в размер на ***. Твърди,
че ищецът по свое лично решение извършил преход от *** през *** до ***, където
заявил, че ще остави поверения му автомобил, и отказал да осъществява нови превози
и заявки. Сочи, че преходът бил над ***като разходът за гориво бил в размер на ***и
за негова сметка, с което на дружеството била причинена пряка имуществена вреда
от неизпълнението на ищеца на възложената му работа и умишлен отказ да осъществи
възложена му заявка. Заявява, че на ***указал на ищеца по ***на служебния
телефон, да предаде товарния автомобил на ***в ***, на поемно лице, изпратено
от работодателя, с приемо-предавателен протокол. Указанията са получени лично
от ищецът и същия потвърждава дадените инструкции. Твърди, че ищецът оставил
влекача без надзор, без да изчака идването на специално изпратения от
работодателя друг шофьор, като оставил ключовете на автомобила под капака на
акумулаторите, и без да предаде предоставеното му от работодателя служебно
имущество - автомобил, документи и оборудване, с приемо-предавателен протокол.
Твърди, че изпратеният от работодателя друг шофьор установил, че от автомобила
липсват официални документи, необходими за движение на същия и осъществяване на
транспорт: свидетелството за регистрация на МПС (талон), лиценз за
осъществяване на товарни превози (заверено копие), удостоверение за проверка на
тахограф, талон за извършен годишен технически преглед. Твърди, че за това
поведение на ищеца е сигнализирал своевременно ***с жалба ***Твърди, че поради
поведението на ищеца, е бил лишен от ползването на собствения си товарен
автомобил с рег. №***, използван за превоз на товари, въпреки че е осигурен
друг шофьор. Сочи, че пропуснатата печалба била в размер на ***, представляваща
вреда - пропусната полза. Уточнено е в съдебно заседание, че претенцията от ***
представлява пропусната полза в периода ***който период ищеца по насрещния иск твърди, че не е осъществявал превози, които е
следвало да бъдат възложени на товарния автомобил управляван от ищеца Й.Х. от
фирма ******и не е реализирал посочената печалба от *** съпоставима с печалбата
реализирана от други товарни автомобили негова собственост – ***, ***, ***и ***за
същия период. Заявява, че общият размер на имуществената вреда, причинена от
ищеца е в размер на ***, с левова равностойност ***Предявява насрещен иск с
цена на иска ***, с левова равностойност ***представляваща причинени му
имуществени вреди от ищеца. Моли съда да отхвърли изцяло предявените срещу него
искове като неоснователни. Претендира разноски.
Ищецът оспорва предявените
насрещни искове. Счита, че последният му работен ден е бил на *** и че към ***страните
не са били в договорни отношения, поради което не би могло да се търси
договорна отговорност. Счита, че исковете са неоснователни и недоказани, че
според заповедта на работодателя за командировка в чужбина, той не е следвало
да бъде в чужбина на ***както и на ***и на ***Счита, че за правилното
квалифициране на претендираното обезщетение следва да се изследва формата на
вина. Заявява, че не може да се вмени във вина на работника неизпълнението на
търговска сделка между работодателя и негов възложител. Твърди, че работодателя
му е давал незаконосъобразни заповеди в нарушение на европейските норми за
времетраене на пътуването и почивките между превозите и че неизпълнението на
такива заповеди не представлява противоправно поведение. Счита, че не е налице
предпоставка за прилагане на чл. 203 ал. 2 от КТ. Счита, че липсва и заповед по
чл. 210 от КТ, издадена в законоустановения срок. Твърди, че преходът от *** до
*** до ***може да бъде доказано единствено чрез извадка от тахографа или GPS
системата на камиона, каквито доказателства не са представени. Твърди, че при
заявен маршрут от ответника до ***, то пътят дотам е бил изминат при изпълнение
на трудовите му задължения, а указанията да предаде камиона в ***, ***също били
в изпълнение на задълженията и указанията на работодателя. Твърди, че не по
негова вина не е предал ключовете от камиона, а че организирания от
работодателя му превоз до *** е пристигнал по-рано да го вземе. Твърди, че
работодателят му така и не е пратил някой да вземе ключовете и документите и
едва на следващия ден е изпратил такъв човек. Твърди, че преписката по жалба на
ответника в ***е прекратена на ***Твърди, че искът за пропуснати ползи за
период от една седмица не е конкретизиран като период и като начин на
остойностяване. Твърди, че необходимостта от издаване на документ за
осъществяване на автомобилен товарен превоз на територията на *** и уведомление
по чл. 16 от Регламент ЕО № 987/2009г., които следва да са персонализирани с
данните на новия шофьор, е поради прекратяване на ТПО, а не поради неговото
противоправно поведение. Твърди че има неточности при посочване на документите,
които са липсвали, и тези, които са му предоставени. Моли съда да отхвърли
исковете, претендира разноски.
Съдът, след като се запозна с
представените доказателства, намери за установено следното: Безспорно е между
страните, че между тях е бил сключен Трудов договор/ТД/ ***като ищецът е назначен
на длъжността ***както и че му е възлагана, и същият е изпълнявал работа, по
превоз на товари в страната и чужбина. ТД е сключен на основание чл.67 ал.1 във
вр. с чл.70 ал.1 от КТ и в чл.4 от Договора, е уговорен срок за изпитване от 6
месеца в полза на работодателя, уговорено е месечно трудово възнаграждение в
размер на ***, платимо до 30. число на следващия месец и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6%, платен
годишен отпуск 20 работни дни. Безспорно е, че ищецът е осъществявал превози на
товари в чужбина, като е бил командирован от работодателя по чл.121 от КТ и
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Спорен по делото е въпросът – с
коя заповед и на коя дата е било прекратено трудовото правоотношение между
страните, доколкото ищецът твърди, че е налице прекратяване на ТД на ***което
не му е връчено, и последващо такова – ***което е антидатирано. По делото е
представена, както от ищеца /л. 21/, така и от ответника /л. 41/, Заповед ***/***на
работодателя ***, за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Й.С.Х.,
на осн. чл.71 ал.1 от КТ, като в заповедта словом е изписано и основанието –
прекратяване на трудовия договор по време на изпитателния срок по инициатива на
работодателя. В заповедта е посочено, че на лицето следва да се заплати обезщетение
на осн. чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни.
Съобразно представената обратна разписка /л. 42/ – известие за доставяне на ***,
заповедта е връчена на ищеца на ***– лично. Заповед за прекратяване на ТПО от ***по
делото не представена нито от ищеца, нито от ответника. Действително,
направената на ***справка за актуално състояние на трудовите договори на ищеца,
разпечатана от електронната страница на НАП /л. 18 от делото/ сочи, че трудовият
му договор с ответника е прекратен на ***но всички последващи справки,
изготвени по същия ред – представената от ответника на л. 43 – 46 от делото
справка от ***и изготвената служебно от съда справка от ***сочат прекратяване
на договора на ***Такова прекратяване е установила и ***като в писмото
от ***до ищеца, изрично е посочила, че е установила прекратяване със Заповед от
***, невръчена към датата на писмото, както и даване на задължително
предписание до ***заповедта да бъде връчена. При тези събрани по делото
доказателства, съдът намира, че твърденията на ищеца за наличие на прекратяване
на трудовото му правоотношение със Заповед от ***не се доказа, такава не е
налице, няма и друго налично към момента отразяване на съществуваща такава
заповед, и твърденията на ответника, че се касае за техническа грешка, която е
поправена, е основателно. Горното налага извод, че претенцията за отмяна на Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение между страните от ***е неоснователна,
доколкото не се доказва по делото, че такава съществува. Заповед ***/***като
доказано съществуваща и отразена в регистрите на НАП, не се явява нищожна на
основанието, което ищеца сочи, а именно - поради липса на предмет. Същата е
законосъобразна доколкото е издадена при съществуващо към тази дата ТПО, в 6
месечния срок от сключване на трудовия договор от ***в който срокът за
изпитване изрично е уговорен в полза на работодателя. Именно в този срок, на ***работодателят
се е възползвал от правото си по чл.71, ал.1 от КТ, като е прекратил ТД със
заповед, която притежава всички необходими реквизити и се явява
законосъобразна. В случая обаче, съдът приема, че тази заповед не сочи, че
трудовото правоотношение е прекратено, считано от ***Съгласно чл. 335, ал.2,
т.3 КТ, при прекратяване без предизвестие, какъвто е и настоящия случай,
трудовия договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление
за прекратяването му. В случая съдът приема за доказан момент на получаване на
писменото предизвестие – датата отразена в известието за доставяне на писмено
изявление – ***и намира, че на тази дата трудовите правоотношения между
страните са прекратени. Без значение за прекратяване на трудовото
правоотношение е обстоятелството за кои дати работодателят е осигурявал
работника, без значение е и какви данни същия е подал в НАП относно датата на
прекратяване, в случая събраните по делото писмени доказателства, отнесени към императивните
норми на КТ, сочат, че ТПО между страните е прекратено на ***и по Заповед ***/***,
която е била връчена също в 6 мес. изпитателен срок на ищеца. При това
положение предявените искове за отмяна на Заповед от ***за прекратяване на
трудов договор ***/***и Заповед ***/***на Управителя на ***- като
незаконосъобразни и нищожни, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претенцията по чл.344, ал.1, т.3
във вр. с чл.225 от КТ за заплащане на сумата от ***считано от ***до ***като
акцесорен към предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва изхода на
главния иск. Доколкото съдът приема, че е налице само една заповед за
прекратяване на ТПО и тя е заповедта от ***която е валидна и законосъобразна и
не подлежи на отмяна, предявения иск за обезщетение за времето през което
ответника е останал без работа, следва да бъде отхвърлен. Следва също да се
отбележи, че дори и при основателност на предявения иск за отмяна на
уволнението, обезщетение за оставане без работа ищецът би могъл да претендира
само за периода от датата на прекратяване на ТПО – ***до ***когато същият е
постъпил на работа в ***, което обстоятелство се установява от служебно
изготвената справка за трудовите договори на ищеца, приложена на лист 144 от
делото.
По претенциите на ищеца за заплащане
на ***- трудово възнаграждение за ******- сбор от дължими и неплатени месечни
възнаграждения за трудов стаж по т. 5 от трудовия договор за периода ******– командировъчни за ***командировка
на обща стойност - *** по смисъла на Приложение № 3 към чл. 31. ал. 1 от
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, и ***-
обезщетение по чл. 224 КТ, съдът намира следното: Представените доказателства за
плащане – извлечение от сметката на ищеца, фиш от разчетно-платежната ведомост
на ответника по отношение на ищеца, изготовената ССчЕ по делото следва да се
съобразят с направените до момента изводи на съда относно датата на
прекратяване на ТПО между страните. Изводът на съда, че ТПО между страните е
съществувало през целия месец септември 2019г., както и през м. октомври – до 03.10.2019г.,
налага и извод, че за м. септември се дължи пълен размер на трудово
възнаграждение на ищеца, а не само за част от дните през него. Уговореното
между страните ТВ е в размер на ***, и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит 0.6%. Доколкото първоначалната ССчЕ по делото,
чиито заключения съдът кредитира, не е установила данни, предоставени от ищеца
на работодателя за начисляване на такъв процент, такива не са начислявани, не
беше доказано и по делото наличие на такъв, поради което съдът приема, че
дължимото възнаграждение на ищеца за ***– така както е поискано като срок в
самата искова молба, е в размер на ***Заключението на експертизата сочи, че по
банковата сметка на ищеца като заплата за ***на ***е заплатена сумата от ***Посочената
платена сума, както и извода на съда, че дължимо за този месец се явява
възнаграждение от *** сочи, че незаплатена е останала сумата от ***като тази сума следва да бъде присъдена по
предявения иск по чл. 128 от КТ, като претенцията за разликата до
претендираните ***като недоказана – следва да се
отхвърли. Ирелевантни в случая се явяват изчисленията в заключението на
експертизата за установена дължимост на извънреден труд и труд, положен през
празнични дни, доколкото по делото претенция по реда на чл. 262 или чл. 264 от КТ не е предявявана от ищеца. Претенцията за сумата ***- сбор от дължими и
неплатени месечни възнаграждения за трудов стаж по т. 5 от трудовия договор за периода ***- ***която представлява
част от претенцията за тр.възнаграждение, се явява изцяло недоказана и следва
да се отхвърли като такава. Както по-горе беше посочено, доказателства за
придобит трудов стаж и професионален опит за същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия, неговата продължителност и работодател,
при който е бил придобит такъв стаж, не са представени нито при работодателя за
начисляването на такава добавка за месеците, през които ищецът е работил при
него, не се представиха и по делото.
По отношение на претенцията за
сума от ***- обезщетение по чл. 224 КТ. Непротиворечиво страните сочат –
работодателя в заповедта за прекратяване на ТПО, а ищецът в исковата молба, че неизползвания
платен годишен отпуск на ищеца за времето на действие на ТД, е от 3 дена. В
тази връзка, изготвената по делото ССчЕ е изчислила размера на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск на ищеца, като е посочила, че той неправилно
е изчислен от работодателя, възлиза на ***от които след частично плащане, е
останала дължима сумата от ***Поради горното, този размер от исковата претенция
на осн. чл. 224 КТ следва да бъде уважена като доказана, а за разликата до
претендираните ***искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за
сума от ***– командировъчни за ***командировка на обща стойност - *** по
смисъла на Приложение № 3 към чл. 31. ал. 1 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, съдът установява следното: По делото е
представен незаверен график за месец ***за работещите при ответника ***. От
него е видно, че ищецът като управляващ товарен автомобил *** КВ е работил в
периода ***като при норматив от 72 часа реално има отработени 96 часа, от които
24 часа са отчетени като извънреден
труд. Представен е протокол от извършена проверка на ***която сочи, че по
представени заповеди ***№ ***и № ***за командировка на ищеца Й.Х., същият е бил
командирован в чужбина за общо ***. При право на командировъчни пари в размер
на минимум *** на ден или общо ***ДИТ е констатирала, че от тази сума е
изплатена сумата от ***или с ***лв.по-малко от полагащите се командировъчни
пари. По отношение на претенцията за командировка изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза е констатирала заповеди за командировки при
работодателя за *** в периода, в който същият е работил при ответника, при дължими
за тези дни по *** на ден или общо ***с левова равностойност ***Експертизата е
установила, че платените за командировъчни суми не са конкретизирани правилно в
основанията си при тяхното заплащане и при съпоставка и обобщение на трудовото
възнаграждение и командировъчните суми, изключвайки заплатена сума с основание
служебен аванс е констатирала, че начислените суми за възнаграждение и
командировъчни въз основа на представените заповеди за командировка и платежни
ведомости, са изцяло заплатени. Следва да се отбележи, че твърденията за
наличие на повече дни командировъчни от
ищеца, а именно - посочения общ престой в чужбина от ***, не се доказаха по
делото. Не беше доказано също така и за кои дни точно са били издадени
командировъчните заповеди, доколкото по делото не бяха искани от ищеца и представени
от ответника такива. Поради горното, при наличните по делото данни за
констатации от ДИТ на *** командировка, потвърдени и от вещото лице при
проверка в счетоводството на ответника, твърдението на ищеца, че му се дължи заплащане
за още ***командировка - ***за посочени конкретно от него периоди, но
недоказани, че не се обхващат от включените в Заповедите на ответника, се явява
недоказано по делото. Претенцията за посочената сума следва да бъде отхвърлена
в цялост, като недоказана.
По предявените насрещни искове от
ответника срещу ищеца на осн. чл. 203 ал. 2 от КТ вр. с чл. 82 от ЗЗД, с обща цена ***, с левова
равностойност ***представляваща причинени му имуществени вреди от ищеца, съдът
установи от фактическа страна следното: От изискана и приложена преписка ***по
жалба от ***на управителя и едноличен собственик на капитала на ответника - ***,
се установява, че представителя на работодателя е твърдял пред разследващите
органи, че ищецът е бил нает на трудов договор като международен шофьор и е
започнал да осъществява курс на ***като му е бил предоставен влекач марка ***
рег.№ ***, ключовете за влекача, малък талон и оригинал на заверено копие от
лиценз. В жалбата се твърди, че на ***ищецът е получил инструкции да предаде
камиона на ***на поемно лице срещу приемо-предавателен протокол, ведно с 2 бр.
ключове, малък талон, лиценз и други документи. Инструкциите били потвърдени,
но на ***., жалбоподателят получил съобщение от Й.Х., че буса за *** е дошъл да
го вземе по-рано и ключът на камиона е оставен под капака на акумулатора. Твърди,
че е установил по джипиес, че влекачът се намира в град ***, ***и е изпратил
друг свой шофьор да отиде на място, който от своя страна не установил никакви
оставени документи във влекача. При запитване на Й.Х. къде са документите, той
му заявил, че те са в град ***, в сигурен човек и ще му бъдат върнати след като
му се заплатят парите. Заявил му, че пуска жалби да си търси възнагражденията,
и няма да му върне документите докато не му се платят пари. По тази преписка
ищецът Й.Х. е дал обяснение, че при постъпване на работа е получил камиона в
град *** на конкретно място, като ключовете били оставени под капака на
акумулатора. Когато заявил на работодателя си, че спира да работи за него, и
при напускане на камиона на ***му било казано да го остави на същото място.
Ищецът му заявил, че го е оставил там с ключовете. Твърди, че е предложил на
управителя да остави камиона при друг колега и да му даде лично ключовете, но
той отказал. Заявява, че е взел камиона така, както го е оставил, и че никой не
му е предал камиона с приемо –предавателен протокол. От справката за пътуване
на лице български гражданин се установява, че ищецът е напуснал *** на ***и е
влязъл на ***Пристигането му в *** е било с товарен автомобил ***. Преписката е
приключила с определение за отказ да се образува досъдебно производство, с
мотиви, че не са налице достатъчни данни за образуване на наказателно
производство за престъпление от общ характер, че своенето на посочени вещи - документи,
не са годен предмет на престъпление по смисъла на НК, тъй като нямат оценъчна
стойност. Посочено е, че жалбоподателят следва да защити правата си по реда на
гражданско производство.
По делото беше разпитан в
качеството на свидетел ***, работил при ищеца като ***за периода ***Същия
посочи, че работата му е била контрол върху шофьорите и инструкции, предаване
на товари и работа с логистика. Работил е в офис, уреждал е товарите, предавал информация
от логистиките. Свидетелят посочи, че е
комуникирал с шофьорите чрез телефон и вайбър. Работил е с ищеца Й.Х., но не се
познава лично с него. Посочи, че той е управлявал ***с рег.№ *** , като помни,
че през ***е имал проблем с него във връзка с осъществяване превоз на товари на
територията на ***. Разстоянието било около 700 км., и ищецът извършвал товар,
който бил спешен и трябвало да бъде извършен за логистична фхирма ***с която
работел работодателят му. Твърди, че двете фирми били в много добри отношения,
докато ищецът не започнал работа, в случая товарът, който превозвал ищеца бил с
фиксиран час, като конкретната заявка е била подадена на шофьора през вайбър и
през системата, по която той получава координатите и данните. Свидетелят твърди,
че ищецът създал проблем когато стигнал на адреса и когато имал около час
работно време според Регламент 561. Трябвало да бъде разтоварен товар за ж.п.
линия, бил уреден нужния преход, за да се мине с влекача с ескорт от полиция,
тъй като товарът бил важен. Тогава ищецът не се съгласил да разтовари на своя
глава и напуснал разтоварния адрес. Изтъкнал причини, че не е проходимо, но
свидетелят заяви, че адресът бил проходим с ескорт от полиция, който бил
осигурен. Твърди, че ищецът отказал да разтовари, „бил си хванал пътя“, и вече бил
на 20 км. Тръгнал си с камиона и товара, който оставил на следващия ден на
адреса. Свидетелят сочи, че товарът е бил фиксиран - с конкретен адрес и час,
което означавало, че тяхната фирма не си е изпълнила ангажимента. Посочи още
веднъж, че шофьорът е стигнал навреме, но казал, че на следващия ден ще
разтовари, което коствало на работодателя ***. Свидетелят посочи, че
комуникацията между него и ищеца била трудна, че двамата спорили по повод
разбиранията си за изпълнение на регламент 561. Твърди, че в този случай ищецът
не разтоварил, а отишъл до близкия паркинг, за да си направи почивка. Заявява,
че въпреки, че камионът бил разтоварен на следващия ден, отношенията с тази
логистика приключили и изпълнението на заявката не е била заплатена от страна
на логистичната фирма. Същия свидетел посочи, че през септември месец взели
заявка от фирма ***при която имало три товарни адреса до ***. Ищецът натоварил
единия, но отказал да натовари и от другите адреси. Заявил му да не го
занимава, че няма да товари това, и че свидетеля не разбира от спецификата на
товара. Свидетелят счита, че шофьорът е имал достатъчно време, ремаркето е било
празно и е можело да бъде натоварен товарът, като съобразен с нормите на
Европа. В този случай ищецът отказал, като не изложил аргументи и заявил, че се
прибира. Твърди, че докрай се настоявало тази заявка да бъде изпълнена, за да
не развалят отношенията и с тази логистика, но шофьорът не натоварил товарите.
Посочва, че товарът е трябвало да бъде разтоварен в ***, но бил оставен на
втория адрес, на който е трябвало да се
натовари втората партида от товара. Реално свидетелят посочи, че на втория
товарен адрес ищецът е оставил цялото ремарке, което е било на ***в гр.***, и
оттам отпътувал за ***, за да сдаде камиона и да прекрати отношенията си с
работодателя. Посочи, че през цялото време е говорил с ищеца, че след като той
разкачил ремаркето отишъл в ***, ***да остави камиона. Свидетеля твърди, че е
следвало да има приемо-предавателен протокол за нещата, които предава, за което
бил изпратен друг шофьор, на който да се предаде всичко. Твърди, че ищецът е
бил оставил ключовете под капака на акумулатора, но взел документите, които са
нужни да се извършва транспорт и бил изчезнал – талон на МПС, заверено копие от
лиценз за превоз на товари на ***. Посочи и други документи – гражданска
отговорност, ЧМР, застраховка, годишен технически преглед. Свидетелят твърди,
че ищецът бил много агресивен, заплашвал, че ще тръгне с камиона нанякъде, ще
хвърли камиона, ще хвърли ключовете, имало заплахи - лично към него и към управителя.
Свидетелят твърди, че пътуването до ***, било самоволно решение на ищеца, но
това било мястото, където се предавали всички влекачи при смяна на шофьори на
дружеството. Твърди, че фирмата е осигурила транспорт на ищеца да си тръгне от
това място, но той не го изчакал и не знае как се е прибрал в ***. Твърди, че
документите на автомобила не били върнати, дружеството трябвало да си издаде
нови документи от ***и да влиза в преразход. Този свидетел също посочи, че
ищецът е заявявал, че си иска парите, че те са на сигурно място в *** и ще ги
върне само след като му се платят пари. Твърди, че е искал пари за дни, в които
не е извършвал никаква работа. По отношение на първия случай, в който ищецът е
отказал да разтовари товар на ***, свидетелят заяви допълнително, че ищецът е
имал още един час, в който е имал право да управлява автомобила, но и 4 часа за
друга дейност, която може да бъде разтоварване. В случая спорът бил за това
дали ищецът ще има време след разтоварването да стигне до паркинга, където
трябва да направи почивка. Свидетелят твърди, че ищеца е можел да стигне за 20
минути до паркинга и е имал време да разтовари и да пристигне на мястото на
почивката. Посочи също, че е имал и други проблеми с този шофьор, че той е
спирал да си почива преждевременно при наличие на фикс сделка. Категорично
заяви, че след отказа на ищеца на ***за разтоварване, фирма ******прекратила
отношенията си с работодателя.
Ответникът представи във второто
съдебно заседание писмени доказателства: Поръчка за транспорт, ведно с
легализиран превод, на фирма „***“ от ***и фактура от „***“ от ***за сумата от ***,
които документи въпреки, че са приети по делото, не следва да бъдат обсъждани и
кредитирани от съда. Доколкото с насрещния иск по делото на лист 70 и 71, са представени други
документи, и на ответника е била дадена от съда възможност да представи превод
именно на тези два документа, то във второто съдебно заседание той е представил
различни от посоченото от съда както и много други неизискани и непредставени в
срок документи, за които реално съдът не му е дал възможност да представя във
второ съдебно заседание. Във връзка с посоченото, както и с оглед на
възраженията на ответника в тази насока, съдът намира, че не следва да обсъжда
и цени нито представените документи на чужд език на лист 70-71 от делото, нито
тези представени от ответника с писмена молба от ***/лист 164-183 от делото/.
По делото също така е изискана и представена от ***преписка във връзка с
извършена комплексна проверка на ответника, жалба от ищеца и други документи.
Съдът намира всички тези доказателства като неотносими към предмета на делото,
и поради липса на връзка между предмета на предявените искове и съдържанието на
тези документи, не ги обсъжда в настоящето производство.
Във връзка с предявените насрещни
искове изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочила, че
фактурата от ***която съдът е посочил по-горе, че не кредитира и разглежда,
всъщност представлява отказ от заплащане на сумата от *** на ответника за МПС ***
за извършен транспорт на „***“. Експертизата е установила, и че неприетата и
необсъждана понастоящем заявка на ****** с дата на товарене ***и дата на
разтоварване ***, е заявка за превоз за 644 км., които се равняват на ***за
тази поръчка. Вещото лице е отговорило и на поставен от ответника въпрос, че за
преход от 1000 км. по маршрут от *** през *** до град ***, ***сумата за гориво
е общо ***, като изчислението е направено по годишната разходна норма от 30.31
на сто за автомобила на ищеца по информация от навигационната система на
ответника и средна цена на гориво от 1 евро. Изискана е от съда справка от тази
навигационна система, по която е работило вещото лице за изготвяне на
заключението си, като представените и приетите по делото справки действително
сочат среден разход, но както изрично е посочил ответника, и съдът е приел, се
касае за зададен среден разход на автомобил, но не и годишен такъв, доколкото
справките касаят периодите ***– ***и ***– ***а не годишен период за автомобила,
управляван от ищеца.
При така събраните доказателства,
съдът прави следните изводи: Съгласно съдебната практика – Решение № 215 от
26.05.2015 г. по гр.д.№ 234/2015г. на ВКС, ІVг.о., когато вредите са причинени
небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът
отговаря по реда на 203, ал.1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността
се определя от разпоредбите на гражданския закон. Разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ препраща към гражданския закон, относно реализацията на отговорността на
служител или работник, причинил вредата умишлено. Гражданския закон, към който
препраща горната разпоредба и който следва да се определи при реализирането на
отговорността на работника в този случай, са разпоредбите на ЗЗД, като в
различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се
определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон, доколкото ищецът се
позовава на общите разпоредби за деликтната отговорност, при което работникът е
причинил вреди на работодателя, ако има обстоятелства по исковата молба, които
водят до тази правна квалификация на предявения иск. При всички случаи, тогава,
когато вредата е причинена умишлено, разпоредбата на чл.205, ал.1 КТ не води до
извод, че отговорността изключва пропусната полза, тъй като тази разпоредба се
отнася до случаите, в които работникът или служителят носи отговорност по КТ, а
не по гражданския закон, към който препраща разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ. По
правилата на чл.82 ЗЗД, когато отговорността следва да се квалифицира като
отговорност за вреди, причинени умишлено от работника или служителя, в
дължимото обезщетение се включва и пропусната полза, при наличието на
предпоставките за това, във всеки конкретен случай. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика, напр. решение № 493/23.11.2011 г. по гр.д.№
586/2011 г. на ВКС, ІV гр.отд, решение № 336/2010 г. по гр.д.№ 767/2009 г. на
ІV гр.отд. постановени по реда на чл.290 ГПК. В настоящия случай, при така
предявени от ответника срещу ищеца насрещни искове, съдът е указал на
ответника, че в негова тежест е да докаже, че вредите, които претендира са
причинени при наличие на ТПО с ответника по насрещния иск, че те са причинени
умишлено от работника, видът и размера
на вредите, а по претенциите за пропусната полза – сигурното настъпване на тази
полза, осуетена от действията на работника. В случая обаче, от събраните по
делото доказателства, не се доказа нито умишлено причиняване от ищеца на
конкретно посочените от ответника вреди, нито техния размер. Действително,
ищецът не е изпълнявал конкретни разпореждания на представителя на ищеца – св. ***,
но по делото не беше доказано, че тези разпореждания са били законосъобразни,
че действително самоволно ищецът е преценявал дали има оставащо време, в което
да може да шофира, да товари определени товари и да ги разтоварва
последователно. Както твърденията на ищеца, че се нарушават норми на ***
законодателство, така и твърденията на св. *** – че не се нарушават такива, се
явяват голословни и неподкрепени с никаква конкретика и доказателства в тази
насока. Още по-недоказани са твърденията на ответника, че действията на ищеца
са били с умисъл за настъпване на конкретни вреди за работодателя – загуба на
средства от конкретните курсове в размер на 739 евро при заявката на логистична
фирма „***“ и *** при заявката на логистична фирма ******. Както беше посочено
по-горе, съдът не цени представените нито с насрещния иск, нито във второто
съдебно заседание писмени доказателства за размера на тези вреди, поради което
искът в тази му част се явява и недоказан по размер. Относно претендираната
имуществена вреда от ***за преход от 1000км. от *** до гр.*** като разход на
гориво – тази претенция също се явява недоказана. Налице са твърдения от св. ***,
че работодателят е осигурил транспорт за ищеца за връщането му в *** именно от
този град, че там е обичайното място за смяна на шофьорите на товарни
автомобили на дружеството, което сочи, че със знанието на работодателя, и при
негово съдействие, автомобилът е следвало да бъде предаден именно на това
място. Поради горното, съдът намира, че осъщественият от ищеца преход от
1000км. /които също не бяха доказани като разстояние и цена/, е осъществен по
заповед на работодателя и с негово съдействие и не представлява умишлено
причинена от работника вреда на работодателя. Претенцията за *** – пропуснати
ползи от ответника, поради невръщането на документи, необходими за
законосъобразно движение на товарния автомобил и изпълнение на поръчки за
ответника за конкретен период, също се явява недоказана. Действително – св. ***
посочи, че е имало задържане на документите на автомобила от страна на ищеца и
поставяне на условия от негова страна за връщането им, което сочи умисъл на
действията на ищеца, но в случая не беше посочено кой документ с каква стойност
е бил за превоза, не се сочи в какъв срок и с какви документи ответникът се е
снабдил за да продължи да транспортира с конкретния камион, не доказа, съгласно
указаната доказателствена тежест сигурното настъпване на ползата – предложени,
но неосъществени курсове на стойност ***, осуетена от действията на работника.
В уточнението на тази претенция в с.з. от 13.01.2021г., ответникът посочи, че
нереализираната печалба е от неосъществени превози, които е следвало да бъдат
възложени от фирма „***“ в периода ***– ***Възможността
обаче превози от този възложител да бъдат договаряни с ответника, беше отречена
от водения от него св. ***, който заяви, че не по повод липсата на документи, а
по повод други нереализирани уговорки, отношенията с тази логистична фирма са
били прекратени още предходния месец. Не се представиха доказателства за
конкретни превози, за които ответникът да е имал оферти, и които да са били
отказани от него, поради липсата на товарен автомобил, с който да ги извърши.
Поради всичко дотук изложено, предявените насрещни искове на осн. чл. 203 ал. 2
от КТ вр. с чл. 82 от ЗЗД с обща цена ***, с левова равностойност ***следва да
бъдат отхвърлени като недоказани.
При този изход на делото по предявените 7 първоначални
иска и насрещен такъв, на ищеца се дължат разноски в
размер на 600лв. – заплатен адв. хонорар за защита по насрещния иск, който е
отхвърлен, по представено доказателство – договор за правна защита и съдействие
на л. 280 от делото. По отношение на първоначално предявените искове липсва
представен по делото договор за правна защита, ищецът е представил само
пълномощно за водене на делото с исковата молба, но не и други доказателства за
направени разноски. На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлените първоначални искове, и
доколкото разноските за адвокатско възнаграждение не са разграничени в договора
за правна помощ, съдът ги разпределя по броя разгледани искове. При това
положение, на ответника се дължат разноски в размер на 300лв. По компенсация, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 300лв., както и в полза на ПлРС - ДТ върху
уважените части на имущественте искове в размер на 100.00лв., както и 5.00 лв.
такса в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявените на осн. чл.
344 ал. 1 т. 1 от КТ, искове за признаване на уволнението на Й.С.Х., ЕГН **********,***,
от ***, ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, със Заповед
от ***за прекратяване на Трудов договор **** и Заповед ***/***на управителя на ***,
като незаконни и нищожни, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ,
предявен на осн. чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225 от КТ, иск от Й.С.Х., ЕГН **********,***,
против ***, ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, за
заплащане на сумата от ***- обезщетение за оставане без работа за периода ***до
***като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 128 от КТ, ***, ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.Х., ЕГН **********,***, сумата от ****
- трудово възнаграждение за *** като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до
претендираните ***и за претендираните ***- сбор от дължими и неплатени месечни
възнаграждения за трудов стаж по т. 5 от трудовия договор за периода ***- ***като недоказани.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 224 от КТ, ***,
***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.Х.,
ЕГН **********,***, сумата от *** представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 3 дена през *** като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата
до претендираните ***като недоказана.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск от Й.С.Х.,
ЕГН **********,***, против ***, ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, за заплащане на сумата от ***– командировъчни за ***командировка
на обща стойност - *** по смисъла на Приложение № 3 към чл. 31. ал. 1 от
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, ***,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, насрещен иск против Й.С.Х.,
ЕГН **********,***, с правно основание чл. 203 ал. 2 от КТ вр. с чл. 82 от ЗЗД, за сумата от общо ***, с левова равностойност
***представляваща причинени му имуществени вреди от действията на ищеца през
време на ТПО, като недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 от ГПК, ***,
***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.Х.,
ЕГН **********,***, разноски по делото по компенсация в размер на 300.00лв.
ОСЪЖДА ***, ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд гр. П., ДТ върху уважените части на
имущественте искове в размер на 100.00лв., както и 5.00 лв. такса в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред П.скиОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: