№ 1148
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110152435 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета от ГПК.
Предявени са искове от П. В. В. и В. В. В., първата действаща лично и
със съгласието, а вторият чрез тяхната майка и законен представител К. П. Д.,
с правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, срещу ответника В. В.
В. за увеличаване на месечната издръжка, дължима от родител на
ненавършили пълнолетие деца. Направени са искания по чл. 146 от СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като
същият е задължен с решение от 19.07.2011 г. по гр. дело № 6821/2011 г. на
СРС да им заплаща месечна издръжка от по 60 лева за всеки един от тях,
считано от 08.07.2011 г. до настъпване на основания за нейното изменение
или прекратяване, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка просрочена сума. Сочи се, че с влязло в сила на 02.09.2015 г.
решение от 23.06.2015 г. по гр. дело № 17628/2015 г. на СРС, 86-ти състав, е
изменен размерът на така определената издръжка, като В. В. В. е осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на децата си, в размер на сумата от по 100 лева
за всяко едно от тях, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от 01.04.2015 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменението или перкратяването на издръжката. Релевират се доводи за
увеличени нужди на децата с оглед изминалия период от време и нарасналите
в тази връзка техни нужди за храна, облекло, дрехи, обувки, културни,
образователни и здравословни потребности. Претендира се увеличаване на
присъдената в полза на П. В. В. месечна издръжка на сумата от 200 лева, а на
В. В. В. - на сумата от 250 лева, считано от 09.09.2021 г. /датата на подаване
на исковата молба/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Отправя
се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва изцяло предявените срещу него искове като неоснователни и
1
претендира оставянето им без уважение, както и присъждане на сторените по
делото разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства –
удостоверение за раждане от 23.10.2003 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 1294/23.10.2003 г., съставен в гр. София, район „Младост“, така и
от удостоверение за раждане от 23.07.2008 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 964/23.07.2008 г., съставен в гр. София, район „Младост“, се
установява, че ищецът П. В. В. е родена на 18.10.2003 г., а ищецът В. В. В. е
роден на 20.07.2008 г., съответно същите към момента на подаване на
исковата молба не са навършили пълнолетие, както и че те са деца на
ответника.
С влязло в сила на 02.09.2015 г. решение от 23.06.2015 г. по гр. дело №
17628/2015 г. на СРС, 86-ти състав, е изменен размерът на определената с
решение от 19.07.2011 г. по гр. дело № 6821/2011 г. на СРС издръжка на
ищците, като ответникът В. В. В. е осъден да им заплаща ежемесечна
издръжка в размер на сумата от по 100 лева за всеки един от тях, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 01.04.2015 г. до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или перкратяването на
издръжката.
От постъпили по делото служебно изискани от съда справки от НАП и
НОИ за доходите на ответника се установява, че за периода м. 01.2020 г. – м.
11.2021 г. месечният му осигурителния доход е бил средно около 780 лева.
Същевременно, в депозирания в хода на производството писмен отговор
същият признава, че за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и до юли 2021 г. е заплащал на
ищците суми за издръжка, надхвърлящи значително размерът, за който е бил
осъден през 2015 г. /с изключение на 2019 г./. Последното се установява и от
представените към отговора писмени доказателства – извлечения от банкова
сметка. За периода от м. 01.2020 г. до м. 11.2021 г. месечният осигурителния
доход на майката на ищците е средно малко над 2 400 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено
от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нуждата от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни
добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И
тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е
предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена, като
бъде увеличена, респективно намалена – чл. 150 от СК. За да се уважи искът
по чл. 150 от СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение
на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
2
възможностите на задълженото лице. Установява се по делото, че ответникът
е баща на ищците и следователно е лице, задължено да дава издръжка.
Същият е бил осъден да заплаща такава в размер на 100,00 лева месечно за
всяко дете. От определяне размера на присъдената издръжка по съдебен ред
на ищците са изминали повече от шест години, като към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт П. В. В. е навършила пълнолетие /на
18.10.2003 г./, а В. В. В. е на тринадесет години. Съдът намира, че
израстването на децата през този период от време само по себе си води до
увеличаване на необходимите средства за тяхната издръжка. Нуждите на
ищците, обичайни за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи, обувки,
образователни и други нужди/, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което те се отглеждат, се установяват от самия
факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновават
специално. Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого
децата живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-
малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура
при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на последните. Оттук следва, че
ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК „минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата” или
162,50 лева към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия
родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за
страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на
претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
Всеки родител е длъжен да се грижи за физическото, умственото,
нравственото и социално развитие на своите деца, както и да осигурява
условия на живот, необходими за това.
През изминалия период от повече от шест години са се увеличили
потребностите на ищците от средства за съществуване и образование, които
не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашните й размери. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че децата
посещават редовно средни учебни заведения, ангажирани са с извънкласни
учебни занимания, както и имат определени здравословни проблеми. Или,
настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е
бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от
което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /в този
смисъл решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС/.
Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки
са предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/. Бащата е в
работоспособна възраст, трудоспособна е, като по делото се установява, че за
периода м. 01.2020 г. – м. 11.2021 г. средномесечният му осигурителния
доход е бил около 780 лева, като през годините – за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и
до юли 2021 г., е заплащал на ищците суми за издръжка, надхвърлящи
значително размерът, за който е бил осъден през 2015 г. /с изключение на
2019 г./. Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт В.В. е в
трудово правоотношение със средно брутно възнаграждение в размер на
3
сумата от 860,20 лева.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че присъдената издръжка в
полза на всеки от ищците от по 100 лева месечно следва да бъде увеличена до
сумата от 200 лева, като същата в този и размер по никакъв начин няма да
затрудни ответника в нейното изплащане, още повече, че близо месец след
подаване на разглежданата в настоящото производство искова молба ищцата
П. В. В. е навършила пълнолетие, или считано от 18.10.2021 г. за ответника
отпада задължението да заплаща издръжка на последната на основание чл.
143, ал. 2 от СК.
Съответно, исковете са основателни и следва да бъдат уважени до размер
от 200 лева, респ. - отхвърлени за разликата над уважения размер до пълния
предявен такъв. Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата
молба – 09.09.2021 г., до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване.
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК, съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без
искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищците претендират разноски по делото, като са доказали за дължими
направените такива в размер на сумата от 300 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Или, при
съобразяване уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищците разноски в размер на сумата от 239,99 лева. По
отношение претенцията на последните за присъждане в тяхна полза и на
сумата от 6,90 лева за издаване на съдебно удостоверение, съдът счита същата
за изцяло неоснователна, доколкото посоченият разход остава в тежест на
страната, която го е направила.
Ищците на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да заплатят на
ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на
сумата от 60,01 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на
ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират съдилищата
по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличения
размер на издръжката в полза на съда в размер на сумата от 298,64 лева.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, размера на
определената с влязло в сила на 02.09.2015 г. решение от 23.06.2015 г. по гр.
дело № 17628/2015 г. на СРС, 86-ти състав, дължимата месечна издръжка в
полза на П. В. В., ЕГН **********, и В. В. В., ЕГН **********, в размер на
сумата от по 100 лева, като:
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
4
В. В. В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К. П.
Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на сумата от 200 /двеста/
лева, считано от 09.09.2021 г. до настъпване на законна причина, изменяща
размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
разликата до пълния предявен размер от 250 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си
дете П. В. В., ЕГН **********, лично и със съгласието на нейната майка и
законен представител К. П. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на сумата от 200 /двеста/ лева, считано от 09.09.2021 г. до настъпване на
законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. В. В., ЕГН **********,
да заплати на П. В. В., ЕГН **********, и В. В. В., ЕГН **********, първата
действаща лично и със съгласието, а вторият чрез тяхната майка и законен
представител К. П. Д., ЕГН **********, сумата от 239,99 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. В. В., ЕГН **********, и
В. В. В., ЕГН **********, първата действаща лично и със съгласието, а
вторият чрез тяхната майка и законен представител К. П. Д., ЕГН **********,
да заплатят на В. В. В., ЕГН **********, сумата от 60,01 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 298,64 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 16.02.2022 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 16.02.2022 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5