Р Е Ш Е Н И Е
№ 1062
гр.Пловдив, 03.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА,
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2647 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-010913
от 30.11.2018г. на К.О.Н., началник
група при сектор ПП към ОДМВР Пловдив с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП е наложено на Т.С.Ш. *** с ЕГН ********** административни
наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 /шест/ месеца за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В издаденото НП
е посочено че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат 10 контролни точки.
С жалбата си Т.С.Ш.
моли съда да отмени издаденото НП като незаконосъобразно. Излагат се доводи по
същество на искането, както и относно приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
поради маловажността на случая.
Жалбоподателят
редовно призован, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.В.Т.
навежда правни доводи, че в хода на административно наказателното производство наказващия
орган не е обсъдил възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН и с това
издаденото НП е в противоречие с материалния закон.
Въззиваемата страна
сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив не изпраща представител и не се изразява
становище по съществото на спора.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Жалбоподателят Т.Ш.
е правоспособен водач на МПС категории С В DE CE TKT AM. Притежава надлежно издадено СУМПС № **** и
се води на отчет в ОДМВР гр.Пловдив.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на съставен на 05.06.2018г. против
Т.С.Ш. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д бланков
№ 596124 за това, че на 04.06.2018г. около 23:50 часа в гр.Пловдив на
бул.”Васил Априлов” срещу № 156 управлява л.а. „Опел Вектра” с рег. № **** с
временна валидност която е изтекла на 26.05.2018г. видно от разрешение за
временно движение № ********* с което виновно е нарушил чл.141, ал.1 от ЗДвП.
АУАН е съставен в
присъствието на жалбоподателя Ш. който е вписал саморъчно в графата за
обяснения/възражения „не”. Актът е
подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. На датата
на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно
удостоверено с разписка, явяваща се неразделна част от акта.
В
законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били
представени писмени обяснения или възражения относно съставения АУАН от
жалбоподателя Ш..
На основание
констатациите в акта е издадено и атакуваното НП против жалбоподателя Ш. за
това, че на 04.06.2018г. около 23:50 часа в гр.Пловдив на бул.”Васил Априлов”
срещу № 156 като водач на лек автомобил Опел Вектра с рег. № ****държава
България при обстоятелства: Горепосоченото лице управлява лек автомобил Опел
Вектра с рег. № **** с временна валидност, която е изтекла на 26.05.2018г.
видно от разрешение за временно движение № *********. Съгласно НП има
образувана проверка по преписка в 03РУП Пловдив но до момента в сектор ПП-КАТ
няма получена информация относно случая, е извършил 1.Управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Издаденото НП е лично връчено на жалбоподателя Ш. на 30.01.2019г. Поради
несъгласие с посоченото като нарушение и наложените административни наказания в
срок пред РС Пловдив е обжалвано
издаденото НП.
Разпитан като
свидетел актосъставителят Б.П. потвърди авторството на съставения АУАН.
Свидетелят посочи, че е бил повикан за съдействие от полицейски служители при
03 РУП Пловдив които установили нарушението извършено от жалбоподателя. Свидетелят
посочи че при установено нарушение на ЗДвП служителите на сектор ПП при ОДМВР
са в право да съставят актове. Относно нарушението свидетелят посочи че водачът
е карал с изтекли табели, за което и от тях била извършена проверка. Свидетелят посочи че заедно с водача е пътувало и малко
дето, за което било заявено че го карат при майка му.
Съдът кредитира
напълно показанията на актосъставителя П. тъй като неговите показания са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства
във връзка с посоченото в акта нарушение а именно управление на автомобил с
монтирани табели с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение
№ *********, което е изтекло на 26.05.2018г.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитания
свидетел, както и на писмени такива: НП, АУАН, Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, съдържащи се в приложената административнонаказателна
преписка, справка за нарушител/водач.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на
спора: За да се произнесе по съществото
на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то
е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане
на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за
обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се
изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца
към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган
или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите
от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено
административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този,
който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение
/такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението.
Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона /.
С оглед на
изложеното и във връзка с това, че настоящия състав се явява въззивна инстанция, то като такава по същество и по
задължение следва служебно да следи както за материалната, така и за
процесуалната законосъобразност на обжалваното НП.
Съдът след
запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, надлежно
удостоверени от приложените към АН писмени доказателства.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат от
формална гледна точка изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.
Извършвайки
служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление от
процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото производство,
съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, които са основание
за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон. Административно - наказателното производство е формален
процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените
такива, имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на
административно наказание. Поради това както в акта, така и в наказателното
постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби,
които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под
конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. В случая
е налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на
нарушението и възвеждането на правната му квалификация, както в АУАН, така и в
НП, в което вместо наказващият орган да отстрани несъответствието по реда на чл.53 от ЗАНН,
ги е приповторил не само в същия вид, но и ги е направил още по-неясни,
допълвайки нарушението с не съотносимия текст на сочената като нарушена норма
на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В случая с
възведеното в текстови вид в обстоятелствената част на АУАН и на НП деяние, на
жалбоподателя Ш. е вменено, че на инкриминираната дата, време и място е
управлявал описаното МПС, с изтекло разрешение за временно движение. В същото
време с оглед на възприетата от актосъставителя и прецизирана от АНО правна
квалификация по чл.140, ал.1 от ЗДвП в редакцията й, действаща към деянието /
с ДВ бр.11 от 31.01.2017 г. цитираната норма е допълнена/, на Ш. е вменено
различно от констатираното с акта административно деяние, а именно че въпросното
МПС въобще не е било регистрирано, т.е. че е липсвала каквото и да е
регистрация при констатирана с акта временна такава с изтекъл срок.
Разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, която се сочи за нарушена, предвижда - ”По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.”. Така цитираното съдържание на сочената като
нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП е не съотносимо към текстовото описание
на деянието. Още по-голямо объркване, неяснота и вътрешно противоречие в
текстовото описание на деянието е възвел АНО в НП, допълвайки словесно, че
жалбоподателят „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред”, т.е.
цитирайки съдържанието на сочената като нарушена правна норма. Разпоредбите на чл.42, т.4
и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН безусловно са императивни, тъй като осигуряват правото на
защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието
съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение
с надлежната му правна квалификация, се твърди, че е извършил, за да може да
организира защитата си в пълен обем.
Нещо повече, въз основа на приетите по
делото доказателства съдът намира, че напълно неприложима в случая е сочената
като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП. По делото не е спорно, че управляваният от жалбоподателя
автомобил, е бил регистриран с транзитен рег. № **** и при проверката на 04.06.2018г.
е установено, че срокът на временното разрешение за движение на МПС е изтекъл
на 26.05.2018г. Наличието на подобен документ само по себе си е доказателство
за това, че автомобилът е бил регистриран. Освен това, както в ЗДвП, така и в
Наредба № I - 45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, с която се
определят реда и условията за регистрация, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, собственост на български
физически и юридически лица, е налице разпоредба - чл.17, ал.4, даваща
възможност да се продължи срока на временните регистрационни табели.
Недопустимо е разширително тълкуване на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
допълвайки закона със съдържание, което не е предвидено от законодателя.
Констатираното по-горе вътрешно противоречие
(несъответствие) между отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка относно
нарушението от една страна, а от друга страна вътрешно противоречивата и неясна
фактология възведена в НП с допълнителния текст, който фактически представлява
цитиране на сочената като нарушена правна норма, е отнесена към неправилно
определена правна квалификация на деянието - по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Според отразените по-ясно в обстоятелствената част на АУАН
неизпълнени от нарушителя задължения, това деяние съставлява административно
нарушение по чл.141, ал.1 от ЗДвП, каквато квалификация е възприета от актосъставителя, но не и от АНО, като съотносимата санкционна норма е тази
на чл.185 от ЗДвП,
а не и приложената от АНО - чл.175, ал.3 пр.1
от ЗДвП която предвижда:
„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер”.
Коментираните
нарушения на процесуалните правила, неотстраними в съдебната фаза по обжалване
на издаденото наказателно постановление, са винаги от категорията на
съществените, тъй като ограничават правата на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице, заставяйки го да се защитава срещу
неясни и неточни формулировки. Посочените пропуски и несъответствия не
позволяват да се установи каква е действителната воля на наказващия орган,
респ. да се провери съответствието й със закона. Поради това наказателното
постановление следва да бъде отменено на формално основание, без съдът да
обсъжда дали жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение.
С наказателното
постановление на жалбоподателя са отнети общо 10 точки. Отнемането на контролни
точки е уредено в Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им
и списък на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се
отнемат.
Съобразно
чл.157, ал.1 от ЗДвП и чл.2, ал.1 от Наредбата тези точки са контролни точки за отчет на
извършваните нарушения. Изхождайки
от тази формулировка, следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил
единствено като средство за отчитане на установените нарушения, без да третира
отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна
административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред
принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази
насока следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция,
която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с
контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на водачите
и информационно – статистическа от гледна точка на контролните органи функция.
Видно от разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредбата, при отнемане на контролни
точки, съответният административнонаказващ орган действа в условията на
обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на
налагане на административно наказание за извършеното нарушение, т.е. има ли
доказано нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение
контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по
силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е екс
леге и същото има контролно – отчетен характер.
Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен
характер – същото не представлява нито административно наказание, нито
принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение,
която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните
точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно
да е налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това
отбелязване е част от НП, то в тази част – относно броя на отнетите контролни
точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл.189, ал.6 от ЗАНН. В случая
наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва
да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за
нарушението по НП. И тъй като отнемането на контролните точки е последица от
влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на отразяването им
не важат изискванията на ЗАНН - чл.57ал.1 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание
чл.61, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 18-1030-010913 от 30.11.2018г. на К.О.Н., началник група при сектор ПП към
ОДМВР Пловдив с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП е наложено на Т.С.Ш. *** с ЕГН ********** административни
наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 /шест/ месеца за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.