О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …… / 2020 год.
гр. Кнежа, 23.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти наказателен състав, в
публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска
Съдебни заседатели: 1. …………………
2. …………………
при секретаря
Красина Давидова
и участието на прокурора
Дияна Илиева, като разгледа
докладваното от съдията Кончарска ЧНД № 11 по описа на съда за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 65 от НПК.
Образувано е по молба на Ю.С.В. с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Плевен, с която моли съда да измени взетата спрямо него,
в качеството му на обвиняемо лице по досъдебно производство, мярка за
неотклонение „Задържане под стража” в по-лека такава.
В съдебното заседание обвиняемият Ю.В. се явява лично,
конвоиран от служители на ОЗ „Охрана“ – Плевен и с упълномощен защитник – адв.
Диян П. от Плевенска АК, с представено по делото пълномощно. Обвиняемият
поддържа молбата и моли съда взетата спрямо него мярка за неотклонение да бъде
изменена в по-лека.
Защитникът адв. Д. П. поддържа депозираната молба за
изменение на МН, като излага съображения за липсата на реална опасност към момента
обвиняемият да се укрие, поради което моли съда да измени мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.
Служебният защитник от ДП – адв. В.К. от ПлАК, поддържа
това становище.
Представителят на Прокуратурата счита, че молбата на обвиняемия
е основателна и пледира същата да бъде уважена, като мярката за неотклонение
бъде изменена в по-лека по преценка на съда.
Съдът като се запозна с молбата на обв. Ю.В. за
изменение на взетата му мярка за неотклонение в рамките на досъдебно
производство № Д-182/ 2019 год. по описа на РП – Кнежа (понастоящем ТО към РП –
Плевен), поддържана от последния и като изслуша доводите на страните, достигна
до следните изводи:
С Определение № 204/2019 г. от 13.11.2019 год. по ЧН дело № 260/ 2019
год. на РС – Кнежа спрямо обвиняемия по ДП № 182/ 2019 год. по описа на РП –
Кнежа Ю.С.В., с ЕГН *********** от гр. Кнежа, е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
С Определение № 859 от 19.11.2019 год. по ВНЧД № 882/ 2019 год. по описа
на Плевенски окръжен съд взетата спрямо Ю.С.В. –обвиняем по ДП № 182/ 2019 год.
по описа на РП – Кнежа, с Определение № 204/ 13.11.2019 год. по ЧНД № 260/ 2019
год. на РС – Кнежа МН „Задържане под стража арест” е потвърдена.
Към настоящия момент обв. Ю.В. търпи наказание Лишаване от свобода в
размер на 3 (три) месеца в Затвора – Плевен, наложено му по споразумение по
НОХД № 210/ 2019 год. на РС – Кнежа, в сила от 23.12.2019 год. По делото няма
доказателства за датата, от която е започнало изтърпяването на наказанието.
Независимо от това, очевидно при това обстоятелство изпълнението на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“, взета спрямо обв. В. по висящото досъдебно
производство, е било прекъснато по обективни причини, а именно с привеждането
на обвиняемия в затвора за изтърпяване на наказанието ЛОС.
Изтеклият период от време, през който обвиняемият е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” (от момента на вземането на МН „Задържане
под стража“ до датата, на която фактически е започнало изпълнението на
наказанието Лишаване от свобода), е в разумни граници с оглед разследването по
делото на този етап, а и не се представят каквито и да било доказателства,
които съдът да съобрази с оглед ал.3 на чл. 56 от НПК и които да мотивират съда
евентуално да измени взетата по отношение на обвиняемия В. мярка за
неотклонение в по-лека.
Ю.С.В. е привлечен в качеството на обвиняемо лице за
извършено престъпление по чл. 330, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до осем години. С оглед предвиденото наказание,
престъплението се явява тежко по смисъла на Наказателния кодекс.
Съпричастността на обвиняемия към процесното деяние се
установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
От приложената към делото справка за съдимост на обв. Ю.В.
е видно, че същият е неколкократно осъждан за различни по вид умишлени
престъпления от общ характер, в т.ч. тежки такива, за които е търпял и търпи ефективно
наказание Лишаване от свобода. Правните квалификации на извършените от него
деяния, както и обстоятелството че престъпленията са извършени през непродължителни
периоди от време водят до извода, че обвиняемият трайно незачита установените в
страната норми и правила, същият е придобил трайни противообществени навици и
че приложената спрямо него наказателна репресия е безрезултатна.
Основният довод на защита и обвиняемия В. е, че към момента
обвиняемият търпи наказание ЛОС, което представлява ново обстоятелство,
налагащо изменение на мярката за неотклонение в по-лека. Наред с това, защитата
счита, че престъплението, за което на В. е предявено обвинение е несъставомерно
като такова по чл. 330, ал.1 от НК.
Съдът не възприема съображенията на защитата и
обвиняемия и не счита, че с наложената на последния мярка за неотклонение са
ограничени установените и гарантирани му от Конституцията на РБългария лични
права и свободи. Задържането под стража на обвиняемия от вземането на мярката
за неотклонение до привеждане в изпълнение на наказанието ЛОС вероятно е продължило
около месец и половина, т.е. в срок, който е в рамките на законоустановения за провеждане
на разследване, а наложеното на обвиняемия наказание ЛОС е в минимален размер –
3 (три) месеца, като не се изключва възможността същият да бъде условно предсрочно
освободен. Ето защо вземането на по-лека мярка, предвид етапа на разследването
по ДП, не би могло да постигне целите, визирани в чл. 57 от НПК. Наличието на
обосновано предположение от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства за съпричастност на обвиняемия към престъплението, за което му е
предявено обвинение, както и наличието на доказателства по делото, че няма
постоянно местоживеене, води до извода за реална опасност същият да извърши друго
престъпление или да се укрие от органите на досъдебното производство и да възпрепятства
по-нататъшния ход на разследването.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
счита, че с оглед степента на обществена опасност на инкриминираното деяние – умишлен
палеж, както и данните за личността на обвиняемия Ю.В. (многократно осъждан,
без постоянно местоживеене, макар и понастоящем временно в затвора), опасността
същият да се укрие или да извърши друго престъпление не е отпаднала и не са
налице основания за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”.
За пълнота следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал.6 от НПК, когато в досъдебното производство се установи, че са
налице основанията по ал.3, прокурорът по свой почин изменя мярката за
неотклонение задържане под стража в по-лека или я отменя.
Водим от горното и на
основание чл. 65, ал.4 от НПК във връзка с чл. 63, ал.1 от НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на
Ю.С.В. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Плевен, за изменение на
взетата спрямо него с Определение № 204 от 13.11.2019 год. по ЧН дело № 260/
2019 год. на РС – Кнежа, потвърдена с Определение № 859 от 19.11.2019 год. по
ВЧНД № 882/ 2019 год. на Плевенски Окръжен съд, в качеството му на обвиняемо
лице по досъдебно производство № Д-182/ 2019 год. по описа на РП – Кнежа (понастоящем ТО към РП – Плевен),
мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека такава.
Определението подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и
частен протест пред Плевенски ОС в тридневен срок от днес.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за разглеждане пред ОС – Плевен
на 28.01.2020 год. от 14:00 часа.
След влизане в сила на настоящото определение,
досъдебно производство № Д-182/ 2019 год. по описа на РП Кнежа (понастоящем
ТО към РП – Плевен) да бъде върнато на Прокуратурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: