Решение по дело №69/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване

2. Образувано по А. Х. Л., [ЕГН], с адрес: с. Дорково, общ. Ракитово, ул. Марица, № 4, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. И. В., № 1, ет. 1, офис 5, адв. С., срещу Решение № 1012-12-341 #1 от 29.12.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане №122-00-850-7 от 16.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което А. Х. Л. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 30.07.2022 г. до 29.07.2023 г. в размер на 14479.35 лв. и дължимата лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането в размер на 1460.95 лв.

3. Счита се, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и с целта, която закона преследва с издаването на актове от тази категория.

Подробните констатации и съображения изложени в обстоятелствената част на жалбата се субсумират в твърдението, че в хода на административната процедура, не е безспорно доказано, какво точно е основанието за прекратяване на правоотношението на Л. с работодателя му в „Keelings Softfruits UC” Ирландия, поради факта, че в преписка липсва представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение или нейният еквивалент, приложим в Република Ирландския. Според жалбоподателя, административния орган избирателно и без каквато и да е мотивировка се е позовал само на някои от приобщените по преписката документи и е извел неправилен извод.

Счита се, че пропуска на административният орган да установи релевантните факти за решаването процесния административен въпрос е в противоречие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК и е основание за незаконосъобразност на постановения от него акт.

В този контекст се сочи, че от страна на Ирландската компетентна институция са издадени няколко структурни електронни документа в различен период от време СЕД U001, СЕД U004, СЕД U017 и СЕД U002 - Осигурително досие, които сочат като причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“, „изтичане срока на договора“, и „напускане на служителя“, като всъщност само разясняват, че удостоверяването на причината на прекратяване на осигуряването в Република Ирландия от Ирландската компетентна институция се извършва въз основа на неправилно декларирани данни. Сочи се също така, че в началото на административното производство е представен и преносим документ U1, в който е вписана причина за прекратяване на заетостта - изтичане на срока на договора, като няма данни, този документ да е отнет или обявен за невалиден по реда на чл. 5, § 1 от Регламент № 987/2009.

Заявено в жалбата е, че Л. е знаел, че не е изпълнил срока на договора, но не си е тръгнал по собствено желание а поради факта, че работи на сезонна работа и работата намалява, като работодателят му го е уведомил, че трябва да напусне поради липса на работа и той се е съгласил, защото не му е оставен друг избор.

Поддържа се, че оспорените административни актове са издадени от администрацията при липса на безспорно установено недобросъвестното поведение от страна на П., съобразно изискването на чл. 114 от КСО.

Счита се, че в случая не е спазен реда за възобновяване на административни производства по чл. 99 и сл. от АПК, относно сроковете в които това е възможно да бъде сторено.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

Сочи се, че в приложения по преписката трудов договор е отбелязано, че последният има срочен характер до 01.10.2022г., като по делото не са представени данни за предсрочното му прекратяване на 29.07.2022 г. Според ответника, при това положение, не може да се приеме, че жалбоподателя е действал добросъвестно.

Сочи се също така, че Разпореждане №122-00-850-9 от 29.09.2023 г. и Разпореждане №122-00-850-8 от 22.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик са потвърдени с влязло в сила съдебно решение.

Иска се оспорването да бъде отхвърлено, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

II. За допустимостта :

5. Оспореното решение на горестоящият в йерархията на администрацията орган е съобщено на жалбоподателя на 02.01.2024 г., като жалбата срещу него е регистрирана в деловодството на администрацията на 10.01.2024 г., тоест оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, което ще рече, че жалбата е допустима.

III. За фактите и тяхната хронология :

6. Със Заявление вх. №ЗПОБ-602-01-0272 от 01.08.2022 г. (л. 87), адресирано до Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, А. Л. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в Ирландия в периода от 12.01.2022 г. до 29.07.2022 г.

С писмо №-122-00-850-1 от 03.08.2022 г.(л. 84), от ТП на НОИ, Пазарджик е указано, че Л. следва да представи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД И002 и И004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи относно осигурителен стаж в Ирландия; документ от Ирландия потвърждаващ причината на освобождаване.

В отговор на писмото, от страна на жалбоподателя са представени : Заявление № 1019-12-3301 от 11.08.2022 г. за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП(л. 76), в което е декларирал осигурителен стаж в Ирландия от 12.01.2022 г. до 29.07.2022 г., с работодател Keelings Farm и причина за прекратяване на трудовата дейност за въпросния период - „изтичане срока на договора”; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; Договор за заетост сключен с Keelings Softfruits UC; три броя фишове за изплатено трудово възнаграждение.

По силата на представения договор за заетост(л. 78), Л. е бил нает е бил нает като работник в градинарство от 12.01.2022 г. до 01.10.2022г. Изрично е уговорено, че това е фиксиран срочен трудов договор и следователно разпоредбите на ирландския Закон за несправедливите уволнения от 1977-2001 г. няма да се прилагат за прекратяването на този договор, когато такова прекратяване е само поради изтичането на този фиксиран срок.

7. При условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи U001СВ № 433504 от 15.08.2022 г. и U003 № 434980 от 16.08.2022 г. (л. 71 и сл.), е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на Л. за периода от 12.01.2022 г. до 29.07.2022 г.

С Разпореждане №122-00 850-1 от 15.08.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия(л. 82).

В отговор на искането, от компетентната институция на Ирландия са получени структурирани електронни документи U017 №436177 и U004 №436185 (л. 68 и сл.), в които е посочено : период на осигурена заетост от 12.01.2022 г. до 28.07.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта - ,,дата на изтичане на договора“; доход за периода от 12.01.2022 г. до 29.07.2022 г. в размер на € 17074,00 брутен доход.

8. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №121-00-850-2 от 19.08.2022 г.(л. 66) е възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане №121-00-850-3 от 25.08.2022 г.(л 65), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 на А. Х. Л. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 29.07.2022 г. до 28.07.2022 г. в размер на 85.71 лв. дневно.

9. С вх. №1019-12-3301#2 от 22.08.2022 г.(л. 63), Л. е представил в ТП на НОИ, Пазарджик преносим документ U1, издаден на 04.08.2022 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост от 12.01.2022 г. до 29.07.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“; доход за периода от 12.01.2022 г. до 29.07.2022 г. в размер на € 2551,00 месечно.

10. От страна на националната администрация, отново е изискано удостоверяване на периода и причината за прекратяване на трудовата заетост на Л., като до съответната структура в Ирландия е отправен структуриран електронен документ Н001 №439008 от 23.08.2022 г. В отговор е постъпил документ Н002 №440417(л. 48), в който е посочено, че всички данни отговарят на документа U1. При това положение, с Разпореждане № 122-00-850-4 от 31.08.2022 г.(л. 60) е изменено Разпореждане №122-00-850-3 от 25.08.2022 г., като е определен нов период на паричното обезщетение за безработица от 30.07.2022г. до 29.07.2023 г.

11. Със Заявление вх. № ЗЛОБ-602-01-0134 от 10.05.2023 г.(л. 59), Л. е представил Трудов договор № 1388 от 02.05.2023 г., по силата на който е започнал работа на длъжност „монтажник метални конструкции“. С оглед започване на трудова дейност от жалбоподателя, с Разпореждане №122-00-850-5 от 12.05.2023 г.(л. 55), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото обезщетение, считано от 03.05.2023г.

12. Във връзка с извършван последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. №1019-12-3301#4 от 23.06.2023 г. (л. 54), на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Л. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност считано от 30.07.2021 г.

Все в тази насока, до Keelings Softfruits UC, Ireland е отправено писмо изх. №1019-12-330#5 от 23.06.2023 г.(л. 53), с искане да предостави информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта на А. Л..

В отговор е постъпило Писмо от 03.10.2023 г.(л. 52), от С. Б., на длъжност „Човешки ресурси“ в Keelings Softfruits UC, в което е заявено, че А. Л. с адрес Настаняване Бразилия, Брейкстоун роуд Суордс, Дъблин е бил нает в Keelings Softfruits, като земеделски работник на срочен договор. Л. е бил нает в Keelings между 12.01.2022 г. и 28.07.2022 г. Л. е подал оставка от позицията при обстоятелства, при които той е напуснал преди края на неговия договор на 01.10.2022 г.

13. При тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 728637 от 31.08.2023 г. (л. 50), е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на Л. за времето от 12.01.2022 г. до 28.07.2022 г. В отговор е получен структуриран електронен документ U002 № 739298 (л. 40), от компетентната институция на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 12.01.2022 г. до 28.07.2022 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“.

14. В тази хронологична последователност и въз основа на тези данни са издадени следните актове :

• С разпореждане №122-00-850-6 от 29.09.2023 г.(л. 38), на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №122-00-850-3 от 25.08.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на А. Л., в размер на 85,71лв. Посоченото основание за така постановения резултат са данните съдържащи се в структуриран електронен документ U002 № 739298, предоставени от компетентната институция на Ирландия ;

• С Разпореждане №122-00-850-7 от 16.11.2023 г., ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е наредил А. Л. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.08.2022 г. до 02.05.2023 г. в размер общо на сумата от 14459,77 лв. и сумата от 1460,95 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.

Прието е, че сумата от 14459,77 лв. е изплатена на П. в нарушение на чл. 54б, ал. 1 от КСО и чл. 62, §2, във връзка с §1 от Регламент № 883/2004, във връзка с чл. 54б, ал. 3 от КСО. Посоченото фактическо основание е отново U002 № 739298 и заявеното в него обстоятелство, че трудовото правоотношение на жалбоподателя е преустановено поради „напускане на служителя“;

• С Разпореждане №122-00-850-8 от 22.11.2023 г.(л.34), на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на А. Л. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 27.07.2022 г. до 28.11.2022 г. (четири месеца) в размер на 18.00 лв. дневно.

Съображенията за това са, че с оглед получения удостоверителен документ от работодателя за причината за прекратяване на заетостта и постъпилия документ U002 № 739298, следва да се приеме, че случаят попада хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, съобразно който, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение получават минимален размер на обезщетението за срок от четири месеца, като минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със ЗБДОО, а за 2022 г. определения минимален дневен размер е 12,00лв.

15. По повод подадена жалба от П., с процесното Решение № 1012-12-341 #1 от 29.12.2023г.на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт е потвърдено Разпореждане №122-00-850-7 от 16.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което А. Х. Л. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 30.07.2022 г. до 29.07.2023 г. в размер на 14479.35 лв. и дължимата лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането в размер на 1460.95 лв.

16. Според горестоящият в йерархията на администрацията орган, установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. В този смисъл е посочено правилото на чл.1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, съобразно което, паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, като към него, за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО се прилага акт за прекратяване на правоотношението. Според административния орган, в случая жалбоподателя не е приложил към заявлението си такъв акт, не го е представил и след като административният орган изрично го е изискал, както и не го е приложил към депозираната жалба.

В решението е развито още разбирането, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. В този контекст, основния аргумент на решаващия орган е, че „…жалбоподателя е бил наясно, че трудовият му договор с Keelings Softfruits е безсрочен и няма как да е изтекъл към 29.07.20221 г., но въпреки всичко е декларирал пред компетентната институция на Ирландия и в последствие е представил в ТП на НОИ — Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото му правоотношение - „изтичане срока на договора“, в следствие на което недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер..….“.

17. Разпореждане №122-00-850-6 от 29.09.2023 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №122-00-850-3 от 25.08.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и Разпореждане №122-00-850-8 от 22.11.2023 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на А. Л. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 27.07.2022 г. до 28.11.2022 г. в размер на 18.00 лв. дневно, са били обжалвани по административен ред и потвърдени с Решение № 1012-12-340#1/29.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик.

18. Решението на административния орган е било обжалвано по съдебен ред, по повод на което е било сложено в ход производството по адм. дело №20247150700068 по описа на Административен съд Пазарджик за 2024 г. С окончателно Решение № 488 от 07.12.2025 г., постановено по същото дело, оспорването е отхвърлено.

IV. За правото :

19. В случая, преди всичко следва да се съобрази, че Разпореждане №122-00-850-6 от 29.09.2023 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №122-00-850-3 от 25.08.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и Разпореждане №122-00-850-8 от 22.11.2023 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на А. Л. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 27.07.2022 г. до 28.11.2022 г. в размер на 18.00 лв. дневно са влезли в сила и са добили статуса на стабилни административни актове, с които конкретния административния въпрос е разрешен окончателно и непререшимо, като постановения от административния орган резултат подлежи на изпълнение. Това изключва възможността да се обсъждат каквито и да е въпроси свързани с основателността и законосъобразността на разпоредения от административния орган резултат.

20. Съобразно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.

Според чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

21. Както се описа в предходната част на настоящото решение, в първоначално получените от администрацията структурирани електронни документи U017 №436177 и U004 №436185, е била посочена причина за прекратяване на заетостта - ,,дата на изтичане на договора“. Тази причина е била посочена и в представения от жалбоподателя преносим документ U1.

Въз основа на тези данни, административния орган е отпуснал обезщетение за безработица за периода от 29.07.2022 г. до 28.07.2022 г. в размер на 85.71 лв. дневно.

22. В резултат на последващата проверка обаче, са постъпили писмо от работодателя Keelings Softfruits UC, в което е заявено, че А. Л. подал оставка от позицията при обстоятелства, при които той е напуснал преди края на неговия договор на 01.10.2022 г. Представен е трудовият договор по силата на който Л. е бил нает като работник в градинарство от 12.01.2022 г. до 01.10.2022г., с изричната уговорка, че това е фиксиран срочен трудов договор. Постъпил е и U002 № 739298 (л. 48), от компетентна институция на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 12.01.2022 г. до 28.07.2022 г., но като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“.

Имено въз основа на тези ново установени факти, с №122-00-850-6 от 29.09.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО, ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик е отменил Разпореждане №122-00-850-3 от 25.08.2022 г., с което на Л. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 29.07.2022 г. до 28.07.2022 г. в размер на 85.71 лв. дневно.

Посочената норма на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО предвижда, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 да може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.

23. Съобразно чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г., за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност,

документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.

24. Действително, в случая няма данни, първоначално представените U017 №436177 и U004 №436185 и преносим документ U1 да са били отнемани при условията на чл. 5, § 2 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. В чл. 5, § 3 от същи Регламент(ЕО) № 987/2009 обаче е предвидено, че по силата на параграф 2 когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.

В случая, от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която е била получена безпротиворечива информация относно начина на прекратяване на трудовото правоотношение между П. и работодателят му. Тази информация е зачетена при условията на чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009. За да бъде сторено това от страна на компетентната администрация в България, не е необходимо първоначално представените структурирани електронни документи да са били изрично отнемани от издалата ги администрация в Ирландия. Отричането на заявените в тях данни е последица, именно от издаването на последващия U002 № 739298, в който след извършената повторна проверка са установени действителните данни по случая.

25. С оглед разрешаването на текущия административно правен спор, следва да се съобрази, че действащия нормативен ред не съдържа легално определение на понятията добросъвестност и недобросъвестност и това е така, защото несъмнено е по-лесно недобросъвестността да бъде разпозната, отколкото дефинирана. В случая, няма причина да не бъде споделено, основаното на съдебната практика разбиране на административния орган за това, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях.

26. В тази рамка на разбиране, данните по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, Л. е действал добросъвестно, като е считал, че трудовото му правоотношение е било прекратено, така както това е било удостоверено в издаденият му от компетентните ирландски власти документ U1. Впрочем, така е действала и администрацията, позовавайки се на данните в СЕД U017 №436177 и U004 №436185.

Представянето на нови документи и доказателства - писмо от работодателя, трудов договор и U002 № 739298 обаче, съставляват факти, предвидени в хипотезата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО, които налагат еднозначна промяна на размера и периода на отпуснатото вече паричното обезщетение за безработица. Това каза се е сторено от административния орган, като разпореждането в което е обективирано властническото волеизявление е влязло в сила. Пряка последица от това пък е възникване на задължение за осигуреното лице да възстанови надвзетите суми по неправилно определения размер на обезщетението. Тоест в случая е налице, хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО, което ще рече, че Л. дължи да възстанови единствено надвзетия размер на обезщетението от 14479.35 лв., но не и начислената от административния орган лихва за забава в размер на 1460.95 лв.

V. За разноските:

27. Констатираната частична незаконосъобразност на административните актове, предполага на жалбоподателя да се присъди съответната част от сторените разноски по производството. Съобразно представения списък те се констатираха в размер на 197,88лв., адвокатско възнаграждение заплатено в брой и по банков път.

На администрацията също следва да се присъди възнаграждение за осъществената юрисконсулска защита, което при условията на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на Националния осигурителен институт, София се дължи сумата 100.00 лв.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-341 #1 от 29.12.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане №122-00-850-7 от 16.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, в частта му с която А. Х. Л. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото сума в размер на 1460.95 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение за безработица до датата на разпореждането.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на А. Х. Л., [ЕГН], от с. Дорково, общ. Ракитово, ул. Марица, № 4, срещу Решение № 1012-12-341 #1 от 29.12.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане №122-00-850-7 от 16.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, в частта му с която А. Х. Л. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 30.07.2022 г. до 29.07.2023 г. в размер на 14479.35 лв.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на А. Х. Л., [ЕГН], от с. Дорково, общ. Ракитово, ул. Марица, № 4, сумата от 197,88лв. (сто деветдесет и седем лева и деветдесет и осем ст.), представляваща извършени от последния разноски по производството.

ОСЪЖДА А. Х. Л., [ЕГН], от с. Дорково, общ. Ракитово, ул. Марица, № 4, да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София, сумата от 100,00 лв.(сто лева), представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.