М О Т И В И
към Присъда № 40/24.09.2009г. по
НОХД № 52/2009г.
Царевска районна прокуратура обвинява М.Л.Д. в това,
че на 11.01.2009г. в гр.Приморско, обл.Бургаска, ул.Черно море, в УПИ І-358,
кв.69 по плана на гр.Приморско, обл.Бургаска, противозаконно унищожил чужди
недвижими вещи – 7бр. прозорци с размери 150/100 на стойност 910.00лв., 400кв.
м. ондолин на стойност 1960.00лв., 32кв.м. невлагоустойчив окачен таван на
стойност 303.46лв., 1бр. врата обикновена с размери 80/200 см. на стойност
52.00лв., собственост на св.Е.Т.К. и Г.К.К. и противозаконно повредил чужди
недвижими вещи – 202кв. м. дървени плоскости /ОМВ/ за покрив на стойност 1048.00лв.,
всичко на обща стойност 4273.46лв., собственост на св.Е.Т.К. и Г.К.К. –
престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Пострадалите от престъплението - съпрузите Е. и Г.
Колеви са конституирани като частни обвинители в процеса, като същите са
предявили и граждански иск против подсъдимия Д. за сумата от 4273.46лв.,
причинени от престъплението имуществени вреди.
Участващият в производството прокурор
поддържа така повдигнатото обвинение, което счита, че е доказано по несъмнен
начин. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по обвинението, като му
бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да
бъде отложено за срок от три години. Пледира за уважаване на гражданския иск
изцяло.
Гражданските ищци и частни обвинители Е.
и Г. Колеви поддържат обвинение и гражданския си иск.
Защитникът на подсъдимия – адв.Тодор
Савов счита, че от доказателствата по делото е установено, че се касае само за
сваляне на ондолина на покрива, а освен това сградата от който той свален е незаконна и подлежи на премахване.
Тя е построена от подсъдимия въз основа на договорни отношения със семейство
Колеви и е представлявала подобрение в имота, поради което Колеви е следвало да
му заплатят нейната равностойност. Подс.Д. е решил сам да уреди отношенията си
с Колеви, като демонтира сградата, която е построил в имота им, което обаче
според защитата, осъществява признаците на друго престъпление – самоуправство.
Той не е имал умисъл противозаконно да поврежда или унищожава сградата на
сем.Колеви, поради което не е налице и субективната страна от състава на
престъплението.
Подсъдимият М.Д.
дава подробни обяснения, които почти изцяло кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал. Заявява, че не се счита за виновен по
обвинението, тъй като е наредил на работниците си да демонтират сградата в
имота на Колеви, която той е построи и счита за своя собственост.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения в хода на
досъдебното производство нотариален акт № 143, т.І, рег.№ 585, д.№ 123/2002г.
на нотариус М.Василева, с район на действие РС-Царево, съпрузите Г. и Е. Колеви
са собственици на УПИ І-358 в кв.69 по плана на гр.Приморско, целия с площ от 340кв.м.
(с този нотариален акт на собствениците са придадени по регулация 60кв.м. от
имота). В този си имот Колеви, съгласно представеното разрешение за строеж № 50
от 08.04.1994г., са изградили законно търговски обект – закусвалня, който е бил
съгласуван със санитарните власти. През 2000-2001г. семейство Колеви (вж.
показанията им в с.з.) отдали неформално този имот под наем на подсъдимия Д.,
който по споразумение с Колеви съборил търговския обект и на негово място
изградил за своя сметка друг търговски обект от дървена конструкция и
плоскости. Съгласно представеното удостоверение от 07.07.2009г. от Община
Приморско, за изградения от Д. търговски обект за бързо хранене в имота на
Колеви, няма издадени строителни книжа в нарушение на ЗУТ, изграден е в
нарушение с предвижданията на подробния устройствен план и подлежи на
премахване по реда на чл.225 от ЗУТ. Подс.Д. ползвал имота на Колеви за период
от пет години, като през този период имотът не бил узаконен. Не може да се
приеме тезата на Г.К., че имотът е следвало да бъде узаконен от подс.Д., тъй
като задълженията за извършване на законно строителство в поземлените имоти
съществуват за техните собственици, т.е. самите Колеви не е следвало да
допускат Д. да извършва незаконно строителство в техния имот. След като Г. и Е.
Колеви прекратили наемното правоотношение с подс.Д., без да уредят отношенията
си с него по повод на подобренията в имота, те отдали на 11.01.2009г. имота на
трето лице – св.С.Я., която го ползвала до момента на извършване на
престъплението.
На 11.01.2009г. подс. М.Д. наредил на
работници от своята фирма – св.С.Н., Б.А., С.Д., Р.Р. и др., да разрушат
търговския обект в имота на Колеви. Работниците започнали демонтаж в обекта в
09.00 часа на същия ден, като накъсали ондолина, който бил поставен на покрива
и премахнали някои от дървени плоскости /ОМВ/ за покрив. От доказателствата по
делото не се установи те да са унищожили 7бр. прозорци, 32кв.м. окачен таван и
една врата. От доказателствата не може да се установи как държавното обвинение
е приело, че начупения и унищожен ондолин е с площ от 400кв.м. (площта на
поземления имот, т.е. земята под сградата е по-малка - 340кв.м.), а дървените
плоскости – с площ от 202кв.м. От протокола за оглед на л.36 и 37 от делото, се
установява, че постройката е била с размер 10м. на 9,40м., следователно трябва
да се приеме, че унищожения ондолин е с площ от 94кв.м. на стойност 460,60лв.,
изчислена на база заключението на в.л.С. на л.32 и 33 от делото, а повредените
дървени плоскости също са с площ от 94кв.м., на стойност 487,86лв.
В момента в които работниците на подс.Д.
извършвали тези действия, Е.К. била уведомена за инцидента, за което
сигнализирала органите на МВР. На място били изпратени полицейските служители –
св.Д. и И., по чийто разпореждания работниците
преустановили разрушаването на обекта.
Подсъдимият М.Л.Д. е българин, български
гражданин, с основно образование, по професия едноличен търговец, женен и
неосъждан.
Правна квалификация:
При така установената фактическа обстановка,
съдът намери, че подсъдимият М.Л.Д.,*** море, в УПИ І-358, кв.69 по плана на гр.Приморско,
обл.Бургаска, противозаконно унищожил чужди недвижими вещи – 94кв. м. ондолин
на стойност 460.60лв., и противозаконно повредил чужди недвижими вещи 94кв. м.
дървени плоскости /ОМВ/ за покрив на стойност 487.86лв., всичко на обща
стойност 948.46лв. собственост на св.Е.Т.К. и Г.К.К..
Деянието се квалифицира като престъпление
по чл.216, ал.1 от НК.
Както вече се посочи при установяване
фактите по делото, държавното обвинение не ангажира доказателства да са
унищожени 7бр. прозорци, 32кв.м. окачен таван и една врата, както и квадратури
на ондолина и дървените плоскости, над приетите от съда, поради което подс.Д.
следва да бъде оправдан по обвинението в тази му част поради недоказаност.
Подсъдимият е
извършили престъплението при форма на вината пряк умисъл, съгласно чл.11, ал.2 от НК. Той, като човек с нормална психика, е
съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали е неговите
общественоопасни последици и пряко е целял тяхното настъпването с оглед неуредените
им гражданскоправни отношения
с частните обвинители и граждански ищци Колеви.
Досежно собствеността на унищожените и
повредените вещи и изобщо на постройката в поземления имот на Колеви, следва да
се отбележи, че съгласно принципа на приращението по действащото право,
залегнал в нормата на чл.92 от Закона за собствеността, собственикът на земята
е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго. Другото представлява учредяване на ограничено вещно право за изграждане
на постройка, т.нар. право на строеж. Облигационното правоотношение по договор
за наем не променя вещно-правния режим на имотите, поради които отношенията
между наемодателя и наемателя се уреждат по нормите на ЗЗД, като подс.Д. има
право да иска заплащане от страна на семейство Колеви за подобренията които е
направил в имота им като неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, като се
вземат предвид чл.74, ал.2, вр. чл.72 от ЗЗД, уреждащи статута на подобренията.
Облигационното право на Д. да претендира от Колеви подобренията, не се отразило
на вещно-правния режим на постройката на гражданските ищци – тя е останала
тяхна собственост, защото е била построена в техния имот. В тази връзка
посегателството на Д. над тази постройка, представлява посегателство над чуждо
имущество, като част от това имущество – ондолина, е било накъсано и хвърляно
на улицата, т.е. е унищожено, а другата част – дървените плоскости е било
повредено, чрез свалянето им (самите плоскости са били унищожени впоследствие в
резултат на климатичните условия и на влагата, но това не може да бъде вменено
във вина на подсъдимия). Твърдението на защитата, че деянието на Д. може да се
квалифицира като самоуправство почива на фактите по делото, може да се приеме,
че подсъдимият в условията на идеална съвкупност е осъществил два престъпни
състава – на унищожаването и повреждането и на самоуправството, но не защитата
е страната която повдига и поддържа обвинение в наказателния процес. Тази
функция законът е предоставил на прокурора, поради което съдът не може да се
произнесе налице ли е самоуправство от страна на Д., без да му е повдигнато
такова обвинение.
Определяне на
наказанията:
При
определянето на наказанието на подсъдимия съдът отчете смекчаващите вината
обстоятелства – подробните обяснения, добрите характеристични данни, чистото
съдебно минало и особено неуредените гражданскоправни отношения на подсъдимия
със семейство Колеви и намери, че те са многобройни по смисъла на чл.55 от НК.
В тази връзка съдът прецени, че и най-лекото предвидено в закона наказание е
несъразмерно тежко на настоящото престъпление. Съдът счете, че следва да се
даде шанс на подсъдимия да се поправи. Поради това му наложи на наказание
пробация за срок от шест месеца, със следните пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен
служител. Съдът счита, че тази мяра на наказателната репресия и вида и размера
на наложеното наказание, съответства на тежестта на извършеното
общественоопасно деяние, както по вид, така и по размер.
Граждански иск:
Гражданският
иск следва да бъде уважен до размера до който в настоящия процес се доказа
нанасянето на щетите на гражданските ищци – 948,20лв. Съдът вече изложи
подробно защо приема това. В останалата си част, до предявения размер от
4273,46лв., гражданския иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Така
постановеното наказание на подсъдимия, според съда ще изиграе своята възпираща
и възпитателна роля и ще го мотивира към правомерно поведение в бъдеще.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
