Р Е
Ш Е Н
И Е № 260022
гр. Сливен, 14.08.2020
г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Сливенският районен съд, І-ви граждански състав, девети състав в публично съдебно заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА
ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от председателя
гр. дело № 6835 по описа за
Предявен е иск с правно основание
чл.124 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на
23.04.2008 г. е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33920
от 23.04.2008 г., между „Ю.Е.Д.Б.” АД от една страна и И.К.И. и Д.Д.К. - И. - като кредитополучатели от друга, по силата на
който Банката е предоставила банков кредит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 76277 лв. за покупка на недвижим имот и за други
разплащания.
Сочи, че съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява
по сметка на кредитополучателя И.К.И. в швейцарски франкове, като видно от
приложеното към настоящата искова молба банково бордеро № 3765277 от 25.04.2008
г., банката превежда по сметка на горепосоченото лице договорените суми в
размер на 64 593 CHF /шестдесет и четири хиляди петстотин деветдесет и три
швейцарски франка/, за покупка на недвижим имот и за други разплащания.
Излага твърдения, че към Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL33920 от 23.04.2008 г., са сключени съответно Допълнително споразумение от
19.03.2009 г., Допълнително споразумение от 19.12.2009 г., Допълнително
споразумение от 28.06.2010 г., Допълнително споразумение от 14.11.2011 г.,
Допълнително споразумение от 21.02.2013 г. и Допълнително споразумение от
08.04.2014 г., които са неразделна част от банковата сделка.
Сочи, че по силата на т.IV от Допълнително споразумение от 19.03.2009 г.;
чл. 3 и чл. 5 от Допълнително споразумение от 28.06.2010 г.; чл. 4 и чл. 6 от
Допълнително споразумение от 14.11.2011 г.; чл. 3 и чл. 4, ал. 2 от
Допълнително споразумение от 21.02.2013 г.; чл. 3, ал.З и чл. 4, ал.2
Допълнително споразумение от 08.04.2014 г., страните се съгласяват
съществуващите и непогасени просрочия и начислени за
периодите на облекчено погасяване лихви, да бъдат реструктурирани към размера
на редовната и непогасена главница, за което кредитополучателят дава своето
съгласие, упълномощава и оправомощава и възлага на
кредитора, като в следствие на така сключените споразумения, общият размер на
усвоената главница от Кредитополучателите е 70 248.67 CHF /седемдесет хиляди
двеста четиридесет и осем швейцарски франка и шестдесет и седем сантима/.
Сочи също, че съгласно чл. 5. чл. 6. ал. 1 и чл. 7 от Договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL33920 от 23.04.2008 г., е уговорено, че договорът ще се
погасява в срок от 420 /четиристотин и двадесет/ месеца, считано от усвояването
на кредита, което се случило с банково бордеро № 3765277 на 25.04.2008 г. на
равни месечни вноски, включващи лихва и главница, като всяка една от вноските,
ще бъде в размер, определен съгласно погасителния план. Погасяването на кредита
се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски
франкове. Погасителните вноски, се изплащат ежемесечно, като падежът на всяка
погасителна вноска, е всяко съответно число на месеца, следващ датата на
усвояване на кредита.
Твърдят, че съгласно чл. 8 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL33920 от 23.04.2008 г., при частично или пълно погасяване на кредита,
кредитополучателят дължи такса в размер на 4% (четири) процента, върху размера
на предсрочно погасената главница, като съгласно с чл. 11, т. 1 от договора,
кредитополучателят се задължава, да погасява кредита по реда, в сроковете и
условията, при които е уговорен, а съгласно чл. 11, т. 2 и т. 3 от банковата
сделка кредитополучателят поема изцяло разноските, свързани с принудителното
изпълнение.
Сочи се, че въз основа на чл. 4, т. 1 от договора, на кредитополучателя е
начислена годишна такса за управление върху размера на непогасената главница, а
в чл. 3, ал. 3 от договора е уговорено също, че при просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита.
Излагат се твърдения, че по силата на чл. 14, ал. 1, от договора, за
обезпечаване на вземанията на банката по предоставения кредит (главница, лихви,
такси, комисионни и други разноски), кредитополучателят учредява договорна
ипотека в полза на банката върху описания недвижим имот, като вписването се
подновява преди изтичането на 10 години от деня, в който е извършено, като
разходите за оценка, учредяване, сключване, подновяване и заличаване на
ипотеката, да са за сметка на кредитополучателя.
Твърди се, че на 15.07.2008 г. между „ Ю.Е.Д.Б.” АД и "Б.Р.С." АД
е сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, като по силата
на този Договор и Приложението, представляващо неразделна част от него и на
основание чл. 28 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33920 от
23.04.2008 г., всички вземания по кредита, заедно с всички обезпечения са
прехвърлени на "Б.Р.С." АД. На основание чл. 3, във връзка с чл. 1 от
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.07.2008 г.,
"Б.Р.С." встъпва в правата на „Ю.Е.Д.Б.” АД по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL33920 от 23.04.2008 г., посочен в Приложението,
представляващо неразделна част от него. Сочи, че на 11.01.2013 г. в Търговския
регистър е вписана промяна в наименованието на дружеството от „Ю.Е.Д.Б.” АД на
„Ю.Б.” АД, като на 23.12.2016 г. между "Б.Р.С." АД и „Ю.Б.” АД е
сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит. По силата на
този Договор и Приложението, представляващо неразделна част от него, „Б.Р.С.”
АД прехвърля на „Ю.Б.” АД всички свои вземания по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL33920 от 23.04.2008 г., заедно с всички обезпечения и други
принадлежности. Сочи също, че на 29.11.2019 г., е извършено преобразуване, като
„Б.Р.С.” АД се влива в „И А.Б.Л.Б” ЕАД.
Твърди, че поради незпълнение на задълженията по
чл.5, чл. 6, и чл. 7 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33920
от 23.04.2008 г. с „Ю.Б.” АД, а именно поради неплащане на погасителна вноска с
падеж 10.06.2015 г., на основание чл. 19 от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL33920 от 23.04.2008г. и чл.60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, при непогасяване на която и да е вноска от настоящия кредит,
банката може да направи кредита за изцяло или предсрочно изискуем. Твърди също,
че ответниците са уведомени за това, като са им връчени нотариални покани както
следва: И.К.И. е уведомен лично с
Нотариална покана, от Нотариус Н.К., на 03.12.2018г. и Д.Д.К.-И.
е уведомена лично с Нотариална покана, от Нотариус Н.К., на 03.12.2018 г.;
Сочи, че нотариалните такси, които се претендират са във връзка обявяване
на предсрочна изискуемост, а за доказване извършването на претендираните от
ищеца нотариални такси приложено към настоящата искова молба представят
извлечение по партидата за нотариални такси удостоверяващи плащането на
претендираните такси.
На основание чл. 23 ал. 4 от Закона за търговския регистър не прилагат
удостоверение отразяващо актуално състояние на “Ю.Б.” АД, ЕИК: *********, като
посочват ЕИК на “Ю.Б.” АД.
Поради неизплатеното от кредитополучателя задължение, произтичащо от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33920 от 23.04.2008г. и
сключените към него допълнителни споразумения, на основание чл. 124, ал. 2 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ, молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да заплатят на“Ю.Б.” АД част задълженията
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33920 от 23.04.2008 г.,
Допълнително споразумение от 19.03.2009 г., Допълнително споразумение от
19.12.2009 г., Допълнително споразумение от 28.06.2010 г., Допълнително
споразумение от 14.11.2011 г., Допълнително споразумение от 21.02.2013 г. и
Допълнително споразумение от 08.04.2014 г., посочените суми, както следва:
- Главница в размер на 2 808.53
CHF /две хиляди осемстотин и осем швейцарски франка и петдесет и три сантима/,
представляващи част от оставащите общо дължими суми за главница в размер 69
488.49 CHF /шестдесет и девет хиляди четиристотин осемдесет и осем швейцарски
франка и четиридесет и девет сантима/;
-Такси за периода от 20.12.2016 г. до 27.11.2019 г. в размер на 698.02 CHF
/шестстотин деветдесет и осем швейцарски франка и два сантима/, представляващи
част от общо дължимите просорочени такси размер на 1
153,16 CHF / хиляда сто петдесет и три швейцарски франка и шестнадесет
сантима/; Нотариални разноски за период от 24.04.2018 г. - 27.11.2019 г., в размер
на 786,07лв. /седемстотин осемдесет и шест лева и седем стотинки/ и законна
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответниците, които считат, че ищцовата банка
не е посочила период на претенцията си по частичния иск, освен това не е
уточнила как е формирано цялото вземане
и не уточнява, дали и каква част от вземането представлява главница, като част
от просрочени погасителни вноски и/или като част от предсрочно изискуема
главница, поради което липсва яснота и индивидуализация на процесното вземане
за главница, а исковата молба е нередовна.
Изтъква, че погасителен план не е
подписан от страните и и поради това не е представен по делото, освен това в
договора за кредит не е посочен размерът на сумата в швейцарски франкове.
Сочи, че в чл. 23, ал. 1 от договора
е уточнена клауза относно “кредитополучателят декларира, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за
последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева, като напълно приема да
носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит.” Вследствие повишението на курса на швейцарския франк претендираните от
банката и платени от кредитополучателите суми за погасяване на кредита в лева са с около 60% по-високи.
Сочи също, че съгласно чл. 3, ал. 1
от договора, лихвата по кредита се формира от БЛП на банката 4,5% и надбавка
1,65 пункта. Според чл. 3, ал. 5, изр. 1 “Действащият Базов лихвен процент на
БАНКАТА за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните”, като в чл. 6, ал. 3 от договора предвижда
едностранна промяна на размера на месечните вноски при изменение на БЛП от
банката, а в чл. 13, ал. 1 от договора е предвидено право на банката
едностранно да променя лихвите и всички разходи по кредита.
Твърди, че веднага след сключването
на договора банката едностранно е увеличила лихвата по кредита от 6,15% на
6,65% и на 7,65%, а видно от чл. 5, ал. 2 от допълнителните споразумения от
21.02.2013 г. и от 18.04.2014 г., банката е увеличила БЛП на 6,95%.
Оспорва иска по основание и по
размер, като счита, че договорът за кредит и допълнителните споразумения не са
основание на исковото вземане, тъй като то произтича от нищожни договорни
клаузи и размерът на същото не е уговорен между страните в изискуемата от
закона писмена форма за действителност.
Сочи, че в чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл.
2, ал. 1 и ал. 3 от договора се урежда задължението на банката да предостави на
кредитополучателите сума в размер на 76 277 лева, в чл. 6, ал. 2 предвижда, че
кредитополучателите погасяват кредита в швейцарски франкове, а чл. 23 възлага
върху потребителите целия валутен риск и всички неблагоприятни последици от
промените в курсовата стойност на швейцарския франк спрямо лева.
Счита, че клаузите са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП, поради
неравноправност.
Сочи, че в Решение по дело С-186/16 и
Определение по дело С-119/17 Съдът на ЕС е формулирал критериите, по които
националните съдилища следва да извършват преценка за неравноправност на клаузи
от договор за банков кредит, които предвиждат потребителят да погасява кредита
в швейцарски франкове. Съгласно Определение № 374 от 10.07.2018 г. по т. д. №
60402/2016 г. на ВКС, I ГО, “дадените разрешения с определението по дело
С-119/17 и решението по дело С-186/16 на Съда на ЕC са достатъчни за
ръководство на българските съдилища, които разглеждат спорове по договори за
банкови кредити, в които са включени клаузи като разглежданите в настоящото
производство”, като Определението е постановено именно по отношение на
оспорените клаузи от типовия договор за кредит на ищеца. Категоричен извод за
неравноправност на клаузите последователно е възприет в константната практика
на ВКС: Решение № 155 от 24.01.2020 г. по т.д. № 2561/2018 г. на ВКС, II ТО;
Решение № 67 от 12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, I ТО; Решение №
314 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, II ТО; Решение № 384 от
29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, II ТО, Решение № 294 от
27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, II ТО; Решение № 295 от 22.02.2019
г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, II ТО, съгласно която „Неравноправна е не
индивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката и за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случаи за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 от ЗЗП. ”
Твърди също, че размерът на кредита
и на месечните вноски в швейцарски франкове не е уговорен между страните.
Сочи, че в Решение по дело С-186/16
(т. т. 38, 41, 47, 55 и 1-ви диспозитив) е прието, че
е уговорен кредит в швейцарски франкове, ако сумата на кредита е определена,
изразена и посочена цифром в договора за кредит в
швейцарски франкове, тъй като информация за размера на кредита в тази валута не
е предоставена на кредитополучателите нито преди сключване на договора, нито в
самия договор. Съгласно чл. 1, ал.1 от горепосочената разпоредба след сключване
на договора и учредяване на обезпечението банката едностранно определя на колко
швейцарски франка се равняват 76 277 лева по “курс “купува“ за швейцарския
франк на „Ю.Е.Д.Б.“ АД, който не е поставен в зависимост от обективи фактори,
които да са извън властта на банката. Уговорката размерът на кредита във
валутата, в която е дължим, да се определя от банката по неясни критерии,
попада в хипотезата на чл. 143, т. 9 от ЗЗП, като налага на потребителя да
поеме задължение, с което не е могъл да се запознае преди сключването на
договора.
Твърди също, че размерът на кредита
не е уговорен в допълнителните споразумения и други документи, подписани след
сключването на договора за кредит. Представеното от банката Искане за усвояване
на суми по кредит, което съдържа сума в швейцарски франкове, е с дата
25.04.2008 г. - след сключване на договора, учредяване на обезпечението и
отпускане на паричната сума в лева и счита, че то не може да бъде ценено като
доказателство за уговорен размер на дълга в швейцарски франкове при сключване
на договора за кредит.
Излага твърдения, че всички
документи, които съдържат суми в швейцарски франкове, са подписани след
сключването на договора за кредит и сумите в тях са определени съгласно
неравноправните клаузи от първоначалния договор за кредит. Съгласно
установената практика на ВКС, инкорпорирана в Решение № 146 от 01.11.2017 г. по
т. д. № 2615/2016 г. на ВКС, I ТО; Решение № 231 от 02.03.2018 г. по т. д. №
875/2017 г. на ВКС, I ТО; Решение № 65 от 06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г.
на ВКС, I ТО; Решение № 144 от 08.11.2017 г. по т. д. № 2155/2016 г. на ВКС, II
ТО,“Допълнително споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет
предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са
определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е
нищожно на основание чл. 366 ЗЗД."
Оспорва твърдението на банката, че е
предоставила на ответниците швейцарски франкове. Сочи, че в Решение по дело
С-186/16 (т. 38; т. 40) Съдът на ЕС е приел, че отпускането на кредита
представлява предоставяне на паричната сума на разположение на
кредитополучателя във валутата на кредита, а банката не е предоставяла на
разположение на ответниците сума в швейцарски франкове. Съгласно чл. 2, ал. 1 и
ал. 3 от договора, сума в тази валута е отразена по блокирана сметка, до която
има достъп само банката, но не и кредитополучателите. След “служебно превалутиране” швейцарските франкове са останали в
патримониума на банката, без да са предоставени на разположение на
потребителите. Този механизъм на усвояване на кредита обосновава извод за
неравноправност на оспорените клаузи в цитираната трайна практика на ВКС,
включително в Решение № 314 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, II
ТО - „настоящият състав взема предвид, че кредитът се предоставя в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 125 000 лева; че
кредитът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя, т.е. кредитополучателят няма достъп до тази сметка; че
усвоеният кредит в швейцарски франкове по блокираната сметка служебно се превалутира от банката в лева преди усвояването му, като
реалното усвояване на кредита от потребителя е именно в лева и липсва реален
паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя
в швейцарски франкове. “
Сочи, че представеното от ищеца
бордеро (Доказателство № 2 към ИМ) касае операцията по заверяване на
блокираната сметка, посочена в чл. 2, ал. 1 от Договора и не доказва
предоставяне на кредитополучателите на сума в швейцарски франкове, с която да
са имали възможност да се разпореждат.
Считат, че договорните клаузи не са
съставени на ясен и разбираем език, като съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП и
цитираната по-горе практика на Съда на ЕС и на ВКС, макар оспорените клаузи да
определят основния предмет на договора, те подлежат на преценка за
неравноправност, тъй като договорът не отговаря на изискването да урежда ясни и
разбираеми условия. Сочат, че съгласно т. 47 от Решение по дело С-186/16 изискването
за прозрачност налага във връзка със сключването на договора за кредит
потребителят да е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат
отражение върху обхвата на неговото задължение, като му позволят включително и
да изчисли общата цена на своя заем. Изискването за прозрачност не е спазено и
ако в договора за кредит не са посочени данните, които от гледна точка на
характера на стоките или услугите, предмет на този договор, се считат за
съществени. Съгласно т. 45 от Решение по дело С-186/16 по отношение на договори
за кредит в чуждестранна валута изискването договорните клаузи да са изразени
на ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо задължение в
договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната
клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма,
предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.
Според трайната практика на Съда на ЕС - т. 70, 71 от Решение по дело С-26/13;
т. 48 от Решение по дело С-186/16; Решения по дела С-92/11, C-226/12, С-154/15,
С-307/15, С-308/15, за потребителя от основно значение е информацията преди
сключването на договора за договорните условия и за последиците от това
сключване, въз основа на тази информация той взема решение дали желае да се
обвърже с условията, изготвени предварително от
търговеца.
Излага твърдения, че процесният договор за кредит не урежда ясни и прозрачни
условия, тъй като съществени негови параметри са лишени от тези характеристики,
а именно: конкретният размер на кредита в швейцарски франкове (посочено е
единствено, че е в равностойност на 76 277 лева); факторите, от които зависи
курсът на търговеца, по който извършва превалутирането
(в договора търговският курс „купува” за швейцарски франк на банката не е
обвързан с обективни индекси); размерът на месечните погасителни вноски (такъв
не е посочен в договора и не е подписан погасителен план). Когато не са ясни
конкретните обстоятелства, върху които определен фактор може да влияе, знанието
за самия него не носи информация за механизма на действието му и резултатите от
проявлението му. При липсата на тези условия в договора за кредит, преди
сключването му е практически невъзможно да се изчисли общата цена на заема
Сочи,
че съгласно т. 49 - 51 от Решение по дело С-186/16, финансовите институции
трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им
позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху
вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата
членка, в която се намира местожителството на кредитополучателя. От една
страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор
за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с
обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при
обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна,
банковата институция трябва да представи възможните промени в обменните курсове
и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално
когато кредитополучателят не получава доходите си в тази валута. Търговецът следва
да е предоставил на потребителя цялата относима
информация, която му позволява да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Въз основа на тази информация потребителят следва да
може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, но и да прецени потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. В т. 53 - 58 от
Решение по дело С-186/16 Съдът на ЕС е пояснил, че преценката на неравноправния
характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на
сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за
които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и
които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, с оглед на
всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната
компетентност и познанията на банката относно възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута. За
да се установи дали разглежданата клауза е неравноправна, трябва да се провери
дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или
доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна
клауза след индивидуално договаряне
Друго възражение е относно сключване
на процесния договор, а именно това, че банката не е предоставила информация на
ответниците за възможните валутни промени и за потенциално значимите
икономическите последици от сключването на договора Както е прието в Решение №
67 от 12.09.2019 г, по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС. I ТО; Решение № 314 от
29.07.2019 г. по т, д. № 1766/2016 г. на ВКС, II ТО, “Липсата на предоставена информация не позволява на средния потребител
(относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен) да
прецени потенциално значимите за него икономически последици при изчисляване на
погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за
котировките на швейцарския франк. Банката като професионалист е могла и е била
длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да
уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява
обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение
на договора.“ Твърди също, че с информационна брошура за процесния кредитен
продукт банката е представила заблуждаваща информация за икономическите
последици от сключването на процесния договор за кредит, че кредитът “позволява много по-евтино финансиране при
минимален валутен риск“, че швейцарският франк е “най-сигурната валута в световен мащаб“ и е направен извод, че “При всички случаи клиентите биха плащали
средно между 15-20% по-малко, ако ползват кредит, деноминиран в CHF вместо
кредит в EUR или BGN", като в информационната брошура не е посочена
възможността за драстично увеличение на курса на швейцарския франк и на лихвата
и как това ще се отрази на възможността на кредитополучателите да погасяват
кредита.
На следващо място, изтъква
възражения, че тъй като ответниците не са имали нужда от швейцарски франкове за
закупуване на имот, чиято цена е в лева, и не са получили такава валута, не би
могло основателно да се очаква да се съгласят да погасяват кредит в швейцарски
франкове и да плащат значително по-високи вноски в лева, ако банката беше
постъпила добросъвестно и ги беше запознала с възможността за устойчиво
нарастване на задължението им във валутата, в която получават доходите си.
Сочи, че макар ищецът да не
претендира присъждане на договорни лихви, въпросът за нищожността на клаузите
относно определяне и промяна на лихвения процент е релевантен за спора, тъй
като се отразява върху размера на главницата по кредита. Част от платените от
кредитополучателите суми за погасяване на кредита са отнесени за погасяване на
недължими лихви, вместо за погасяване на главница. В чл. 3, ал. 1 от договора
за кредит е уговорен лихвен процент, равен на 6,15%. Веднага след сключване на
договора кредиторът е увеличил лихвата по кредита.
Твърди, че увеличението на лихвата е
предприето въз основа на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13 от договора за
кредит, които са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и като такива са
нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Критериите за преценка за
неравноправност на клаузи в договор за кредит, уреждащи едностранната промяна
на лихвата, са установени в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК: Решение №
77/22.04.2015 г. по г. д. № 4452/2014 г. на III ГО на ВКС; Решение №
424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на IV ГО на ВКС; Решение № 95 от
13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на II ТО на ВКС; Решение № 205 от
07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016
г. на ВКС, I ТО; Решение № 165 от 02.12.2016 г. по т.д.№ 1777/2015 г. на ВКС, I ТО; Решение № 236 от 20.12.2016 г. по
т.д.№ 3082/2015 г. на ВКС, II ТО; Решение № 201 от 02.03.2017 г. по т.д.№ 2780/2015 г. на ВКС, II ТО; Решение № 98 от 25.07.2017 г. по
т.д. № 535/2016 г. на ВКС, I ТО и др.
Сочи също, че клаузите предвиждат
право на банката едностранно да увеличава лихвения процент по кредита чрез
промяна на БЛП като компонент на лихвата, без да се съобразява с каквито и да
било заложени в договора основания и обективни критерии, метод и формула, която
да обхваща конкретно изброени компоненти в обща зависимост и при съответно
дялово тегло, и която да посочва в каква посока и в какъв размер следва да се
променя БЛП при съответно изменение на конкретни обективни обстоятелства, като
оспорените клаузи представляват уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата на потребителя и тези на банката като търговец. Освен, че
покриват общите критерии за неравноправност, заложени в чл. 143 ЗЗП, клаузите
са неравноправни и по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП, тъй като позволяват на
търговеца да променя едностранно условията на договора - лихвения процент, въз
основа на непредвидено в него основание, и по смисъла на чл. 143, т. 12 ЗЗП,
тъй като дават право на търговеца да увеличава цената, без потребителите да
имат право в тези случаи да се откажат от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключване на договора.
Твърди, че клаузите са в нарушение
на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, съгласно което банката е длъжна да
предостави на кредитополучателя информация за лихвения процент, изразен като
годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията,
при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Тъй като
в процесния договор не са предвидени обективни условия и метод за промяна на
лихвата, оспорените клаузи са нищожни поради противоречие със закона. Конкретно
оспорените в настоящото производство клаузи на чл. на чл. 3, ал. 5 и чл. 13 от
типовия договор за кредит на ищеца относно формирането на лихвения процент и
другите разходи по кредита са прогласени за неравноправни с Решение № 314 от
29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, II ТО.
Тъй като ищецът претендира част от
вземане за главница на основание договора за кредит и сключените към него 6 бр.
допълнителни споразумения, а Банката
признава, че въз основа на допълнителните споразумения непогасените просрочия и начислени за периодите на облекчено погасяване
лихви са „реструктурирани“ към редовната и непогасена главница, то ответника
сочи, че в вследствие на това същата е увеличена, но твърдяното от банката
„реструктуриране“ в действителност представлява капитализиране на начислени, падежирали и неплатени лихви и повторното им олихвяване със
същия по вид лихва, което съставлява анатоцизъм,
забранен в правоотношение като процесното, по което страна са физически лица.
Сочи, че главницата на кредита е
увеличена въз основа на следните клаузи: чл. IV от Допълнителното споразумение
от 19.03.2009 г.; чл. IV и чл. VI от Допълнителното споразумение от 19.12.2009
г.; чл. 3, ал. 1, чл. 5 и чл. 6 от Допълнителното споразумение от 28.06.2010
г.; чл. 4, ал. 1, чл. 6 и чл. 7 от Допълнителното споразумение от 14.11.2011
г.; чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 1 от Допълнителното споразумение от
21.02.2013 г.; чл. 3, ал. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 от Допълнителното
споразумение от 08.04.214 г., но тези клаузи са нищожни на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие на закона - чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, съгласно
който, олихвяването на изтекли лихви (анатоцизъм)
става съобразно наредбите на Българската народна банка. Олихвяването на лихви е
допустимо само ако изрично е предвидено в нормативен акт, т. е. само доколкото
законът изрично го допуска и по ред и условия, определени в нормативен акт
(така Решение № 275 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2013 г, 1 ГО;
Решение № 706 от 19.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2003 г. II ТО).
В отговора на исковата молба посочва
също, че при сключването на процесния договор е действала Наредба №
9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн.
ДВ, бр. 38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.). Тази наредба не е
предвиждала възможност за капитализиране на лихви и начисляване на лихви върху
лихви. Тя е отменена с Наредба за отменяне на Наредба № 9 от
Ето защо увеличението на главницата,
предприето въз основа на нищожните клаузи от допълнителните споразумения, не е
дължимо.
Позовават се на нищожност на целия договор за кредит
като последица от неравноправността на оспорените по-горе клаузи относно
валутата на кредита, размера и начина на формиране
едновременно на главницата, на лихвите и на другите разходи по кредита.
Основният предмет на договора за кредит е уреден с неравноправни клаузи, поради
което той не може да се прилага по смисъла на чл. 146, ал. 5 ЗЗП. Съгласно т.
48 и втория диспозитив на Решение по дело С-397/11 на
Съда на ЕС, националният съд, който констатира неравноправния характер на
договорна клауза, е длъжен да направи преценка, по принцип въз основа на
обективни критерии, дали съответният договор може да се прилага без тази
клауза.
Сочат, че в трайната практика на
Съда на ЕС - т. 28 - 32 от Решение по съединени дела С- 482/13, С-484/13,
С-485/13 и С-487/13, т. 65 - 71 от Решение по дело С-618/10, т. 77 - 79 от
Решение по дело С-26/13, е установен принципът, че когато констатира
нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и
потребител, националният съд не може да допълни договора, нито да измени съдържанието
на тази клауза, вместо просто да не я приложи спрямо потребителя. Съображенията
за това са, че ако на националния съд бъде позволено да изменя съдържанието на
неравноправните клаузи в такива договори, подобно правомощие би могло да
застраши постигането на дългосрочната цел на член 7 от Директива 93/13. Това
правомощие би способствало за премахването на възпиращия ефект, който се
упражнява върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на
неравноправните клаузи спрямо потребителя, доколкото те биха останали изкушени
да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и въпросните клаузи да бъдат
обявени за нищожни, договорът ще може да бъде допълнен в нужната степен от
националния съд, така че да се съхранят интересите им.
Сочат също, че в Решение от
14.03.2019 г. по дело С-118/17 и Решение от 03.10.2019 г. по дело С- 260/18,
Съдът на ЕС се е произнесъл по въпроса за предпоставките, при наличието на
които националният съд следва да обезсили договор за заем в чужда валута по
искане на потребителя, основаващо се на неравноправна договорна клауза относно
валутния риск. В Решение по дело С-118/17 (т. т. 20, 22) е разгледан договор за
банков кредит с включена неравноправна клауза, с която валутният риск, свързан
с измененията на обменния курс на швейцарския франк, е в тежест на потребителя
и последният е оспорил пред запитващата юрисдикция задължението си в швейцарски
франкове, като се е позовал на нищожността на договора за кредит. В Решение по
дело С-260/18 (т. т. 14, 16, 21) е разгледан договор за кредит, при който
сумата в договора е посочена в полски злоти, но се индексира в чуждестранна
валута - швейцарски франкове по обменен курс '‘купува" на банката в деня
на отпускане на кредита, ежемесечните погасителни вноски по кредита се отчитат
в швейцарски франкове и се прилага лихвен процент, определен въз основа на
лихвен индекс за швейцарския франк.
Твърдят, че в процесния договор
клаузите, които съдържат неравноправни уговорки, са чл. 1, ал. 1 - “кредитен лимит в швейцарски франкове, в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 76 277 лева, по курс
„купува“ за швейцарски франк към лева на Ю.Е.Д.Б. АД в деня на усвояване на
кредита”, чл. 6, ал. 2 - погасяването на кредита се извършва в швейцарски
франкове и чл. 3, ал. 1 - по кредита се прилага Базов лихвен процент на банката
за жилищни кредити в швейцарски франкове.
Сочат, че Съдът на ЕС е дал следните
приложими към настоящия спор разрешения:
1. Клаузите
относно валутата на кредита и валутния риск определят основния предмет на договора
за кредит, поради което след премахването им като неравноправни, няма правна
възможност за запазването на договора (т 54 от Решение по дело С- 118/17 и т.
44 от Решение по дело С-260/18). Предвид това, Съдът на ЕС постановява, че
договорът не може да продължи да се изпълнява, след като бъдат премахнати
неравноправните клаузи от договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута и
предвиждащ лихвен процент, свързан със съответната валута, тъй като
премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет на
договора (т. 45 и 1-ви диспозитив от Решение по дело
С-260/18).
Оспорените клаузи безспорно
определят основния предмет на договора. В този смисъл е и трайната практика на
Съда на ЕС и на ВКС (цитирана тук по-горе), според която оспорените в
настоящото производство клаузи от типовия договор на ответната банка уреждат
съществената престация на кредитополучателите,
характеризираща договора.
2. Макар
Съдът на ЕС да признава възможността за националния съд по изключение да замени
неравноправна клауза с диспозитивна разпоредба от
вътрешното право, за да запази действието на договора, от практиката на Съда
следва, че тази възможност е ограничена до случаите, когато обезсилването на
договора в неговата цялост би могло да изложи потребителя на особено
неблагоприятни последици, които да му се отразят като наказание (т. 56 от
Решение по дело С-118/17 и т. 48 от Решение по дело С-260/18). Ако от
обстоятелствата по делото се установи, че запазването на действието на договора
противоречи на интересите на потребителя, замяна на неравноправната клауза не
се налага, а съдът следва да обезсили целия договор за кредит (т. 57 от от Решение по дело С-118/17).
Защитата на потребителя при
извършването на тази преценка може да бъде осигурена, само ако са отчетени
неговите реални и настоящи интереси, а не интересите, които потребителят е имал
при сключване на договора (т. 51 от Решение по дело С- 260/18) Последиците за
положението на потребителя, предизвикани от обезсилването на договор в неговата
цялост, трябва да се преценят предвид съществуващите или предвидими
обстоятелства към момента на спора, като за целите на тази преценка волята,
изразена от потребителя в това отношение, е определяща (т. 56 и 2-ри диспозитив от Решение по дело С-260/18).
Счита, че в случая ищцовата банка
прилага неравноправните клаузи в продължение на 12 години и изисква от
потребителите да плащат месечни вноски в швейцарски франкове при растящ курс на
тази валута, обявила е кредита за изцяло предсрочно изискуем и е предявила иск
срещу кредитополучателите да заплатят задължение, основано единствено на
неравноправните клаузи. От тези правни и фактически обстоятелства се
установява, че обезсилването на договора не може да изложи потребителите на
неблагоприятни последици. Напротив, предвид изрично изразената воля от
потребителите в това отношение, запазването на договора означава те да останат
обвързани от неравноправните клаузи в противоречие не само с интересите им, но
и с материалния закон, включително със задължителната тълкувателна практика на
Съда на ЕС. Освен, че предвид изложеното по предходната точка, замяна на
неравноправната клауза в случая не е допустима, няма и правна възможност за
такава замяна. Съдът на ЕС подчертава, че възможността за заместване на
неравноправна клауза е ограничена до разпоредбите от вътрешното право, които са
диспозитивни или приложими при съгласие на страните
(т. 59 от Решение по дело С-260/18). Не е допустимо запълването на празнотите в
договор, образувани поради премахването на съдържащите се в него неравноправни
клаузи, само чрез национални разпоредби с общ характер, съгласно които
предвидените последици от правна сделка се допълват по-специално с последиците,
произтичащи от принципа на справедливост или обичаите, и които не са нито диспозитивни разпоредби, нито разпоредби, приложими при
съгласие на страните по договора (т 62 и 3-ти диспозитив
от Решение по дело С-260/18), като в националното право няма диспозитивна разпоредба, с която биха могли да бъдат
заместени неравноправните клаузи.
Оспорват иска по размер, тъй като
размера на кредита в швейцарски франкове не е посочен в договора за кредит, а
размер на месечни погасителни вноски не е уговорен в каквато и да било валута.
Размерът на исковите вземания е определен от банката по нейна произволна
субективна преценка и не е уговорен между страните.
Считат, че предвид двустранния
характер на договора за кредит и изискването за сключването му в писмена форма
за действителност, счетоводни данни, извлечения и представената справка
(Доказателство №16 към ИМ) не са доказателство за съществуването и размера
исковото вземане, тъй като са изходящи от ищеца документи, които го ползват.
Твърдят, че платените вноски от договора до
10.06.2015 г. са изчислени при прилагане
на неравноправните договорни клаузи - по растящ търговски курс на швейцарския
франк към датата на плащането и при увеличен лихвен процент, като така
извършените от ответниците плащания са отнасяни за погасяване на недължими
валутни разлики и лихви, вместо за погасяване на главница, която банката претендира
в настоящото производство в завишен размер.
Оспорват иска за такси и нотариални
такси по основание и по размер, предвид обстоятелството, че оспорват дължимост на главницата в швейцарски франкове и нейният
размер и считат, че извлечението за вземания по начислени такси (Доказателство
№ 17 към ИМ) не доказва основанието, дължимостта и
размера им, както и не е ясно от какво е формирана сумата от 786,07 лв., както
и от представеното извлечение (Доказателство № 18 към ИМ) не се установява
плащането на тези разходи.
Оспорват т.нар “справка към
Осъдителен иск кредитна сделка
В открито съдебно заседание ищцовата "Ю.Б."
АД се представлява от пълномощник, който поддържа предявените искове и моли за
уважаването им. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците се явяват лично и с пълномощник, който моли
съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Претендира за присъждане на направените разноски по делото.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На
23.04.2008 г. в град Сливен между „Ю.Е.Д.Б.“ АД и И.К.И. и Д.Д.К.-И. бил сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL33920.
Страните
уговорили в чл. 1, ал. 1 от Договора, че кредитополучателят получава кредитен
лимит в швейцарски франкова, в размер на
равностойността на швейцарски франкове на 76 277 лв. по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева в деня на усвояване на кредита. С Банково бордеро № 3765277 от 25.04.2008 г. банката
превела по сметката на И.К.И. договорените суми в размер на 64 593 CHF, като след служебно превалутиране, реално е предоставила сумата от 76 277
лв.
По делото са приложени сключени: Допълнително споразумение от 19.03.2009
г., Допълнително споразумение от 19.12.2009 г., Допълнително споразумение от 28.06.2010
г., Допълнително споразумение от 14.11.2011 г., Допълнително споразумение от
21.02.2013 г. и Допълнително споразумение от 08.04.2014 г., по силата на т.IV
от Допълнително споразумение от 19.03.2009 г.; чл. 3 и чл. 5 от Допълнително
споразумение от 28.06.2010 г.; чл. 4 и чл. 6 от Допълнително споразумение от
14.11.2011 г.; чл. 3 и чл. 4, ал. 2 от Допълнително споразумение от 21.02.2013
г.; чл. 3, ал.З и чл. 4, ал.2 Допълнително споразумение от 08.04.2014 г., в
които страните се съгласяват съществуващите и непогасени просрочия
и начислени за периодите на облекчено погасяване лихви, да бъдат
реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което
кредитополучателят дава своето съгласие, упълномощава и оправомощава
и възлага на кредитора, като в следствие на така сключените споразумения,
общият размер на усвоената главница от Кредитополучателите е 70 248.67 CHF.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора „ … В деня на усвояване на кредита
страните подписват Приложение № 1 към настоящия договор, представляващо
неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс
„купува“ за швейцарски франка на „Ю.Е.Д.Б.“ АД, както и конкретно определения
съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.“ Същото приложение
липсва приложено по делото.
Съгласно чл. 5, чл. 6, ал. 1 и чл. 7 от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL33920 от 23.04.2008 г. е уговорено, че договорът ще се погасява
в срок от 420 месеца, считано от усвояването на кредита, което се случило с
банково бордеро № 3765277 на 25.04.2008 г. на равни месечни вноски, включващи
лихва и главница, като всяка една от вноските, ще бъде в размер, определен
съгласно погасителния план.
Било уговорено в чл. 8 от Договора за кредит при частично или пълно
погасяване на кредита, кредитополучателят дължи такса в размер на 4 % върху
размера на предсрочно погасената главница.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е
отговорило, че с банково бордеро № 3765277 от 25.04.2008 г. банката е превела
по левовата сметка на И.К.И. суми в размер на 64593 CHF, представляваща
равностойността в левове на 76277 лв. Датата на първото просрочие
е 10.06.2015 г., а датата на преустановено погасяване по кредитната сделка е
30.10.2015 г. Размерът на непогасената главница по договора по направените по
направените допълнителни споразумения е 64178.11 швейцарско франка.
Размерът на непогасеното задължение на договорните такси е 1153.16 CHF, а
размера на непогасеното задължение за нотариални разноски е 786.07 лв.
Според
уговореното в чл. 3, ал.1 от договора, кредитополучателите дължат годишна лихва
в размер на сбора от базовия лихвен процент (БЛП) на „Ю.Е.Д.Б.“ АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1,65 стотни пункта. Към момента на
сключването на договора БЛП на банката е в размер на 4,5 процента.
В ал.3
на същия член е уговорено че при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
плюс наказателна надбавка от десет пункта.
За
изменението на БЛП кредитополучателя се счита уведомен чрез обявяването на
същия на видно място в банковите салони. Промяната на погасителните вноски
става автоматично.
Кредитополучателите
дължат също така комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на
датата на падежа на погасителната вноска, в размер на 0,05% върху размера на
непогасената главница. Крайният срок за погасяване на кредита, включително и
дължимите лихви е 420 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита.
В
чл. 6 ал.2 от договора е уговорено, че кредита се погасява във валутата, в
която е разрешен и усвоен – швейцарски франка. В случай, че на датата на падежа
на съответната вноски по сметката на кредитополучателя има само сума в лева,
погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от
банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ за швейцарски франк
към лева на „Ю.Е.Д.Б.“ АД, за което кредитополучателя дава съгласие с
подписването на договора.
В чл.
7, ал. 1 е отразено, че погасителните вноски се изплащат ежемесечно, следващ
датата на усвояване на кредита.
За обезпечаване на вземането по
договора за кредит в полза на ищеца е учредена договорна ипотека върху
закупения имот.
Уговорено е в чл. 15 задължението на кредитополучателя да застрахова
ипотекирания имот, като застраховката следва да бъде прехвърлена в полза на
банката и да се подновява всяко година до окончателното издължаване на кредита.
В чл. 19 ал.2 е предвидено, че при неиздължаване на три
последователни месечни вноски, изцяло или частично, банката може да направи
кредита изцяло предсрочно изискуем, считано от падежа на последната вноска, без
да е необходимо уведомяване.
В
чл. 21 е уговорено, че кредитополучателят има право да поиска от ищеца да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове,
съответно в български лева или евро, като за услугата се заплаща
комисионна. В този случай лихвата следва да се изчислява като
съответния лихвен процент на банката за новата валута. В чл. 23
кредитополучателят декларира че е запознат, че превалутирането
по чл. 21 може да има за последица увеличаване на размер на вноската в лева и
че разбира икономическия смисъл на чл. 6 ал.2 от договора и че е съгласен с
настъпването им.
В чл.
28 е уговорено, че във всеки един момент ищецът има право да прехвърли вземанията
си, произтичащи от настоящия договор на дружества или институции от групата на Юробанк и Еф Джи груп,
включително и на „Бългериън ритейл
сървисис“ АД („БРС“ АД). В този случай, месечните
вноски се внасят по съществуващата банкова сметка ***.
Видно
от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, сумата по
кредита е усвоена на 25.04.2008 г. по левовата сметка на кредитополучателя в
швейцарски франкове.
На
15.07.2008 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания по договор за кредит
между „Ю.Б." АД в качеството на цедент и
„БРС" АД в качеството на цесионер, като с
договора Банката прехвърля всички свои вземания по договори за жилищни и
потребителски кредити, включително и вземането по процесния договор.
На
23.12.2016 г. е сключен нов договор за прехвърляне на вземания по договор за
кредит от „БРС" АД в качеството на цедент и ТБ „Ю.Б."
АД в качеството на цесионер. Цедентът
прехвърля на цесионера всички свои вземания по този
договор и Приложението, представляващо неразделна част от него, всички вземания
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33920 от 23.04.2008
г., заедно с всички обезпечения и други принадлежности.
Представена
е нотариална покана чрез нотариус Н.К., рег. № 514, с която уведомява длъжниците за извършената цесия. Същата е получена от длъжниците на 03.12.2018 г.
Видно
от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, плащането на
вноските по договор за кредит и към ТБ „Ю.Б." АД и към кредитора
„БРС" АД е ставало по една и съща сметка, открита на ответника.
След
сключване на договор за цесия страните сключват няколко допълнителни
споразумения, в които предоговарят условията по
погасяване на кредита. Първото такова е сключено на 19.12.2009 год. Страните
констатират, че към датата на споразумението общото задължение по договора за
кредит е 66602.83 швейцарски франка, от които 66264.88 франка – редовна
главница, 337.95 швейцарски франка – редовна лихва. Страните се съгласяват и
банката преоформя просрочените задължения чрез
натрупване към редовната главница.
На 28.06.2010
г. е сключено ново Допълнително споразумение по което отново се предоговарят условията по кредита. Към тази дата
задълженията на кредитополучателя са, както следва: редовна главница 66364.94
франка, просрочена главница – 72.98 франка, просрочена лихва – 1108.94 франка и
просрочени такси – 24.99 франка. Страните договарят 12 месечен облекчен режим
на погасяване на дълга, който включва плащане на равни месечни вноски, съгласно
погасителен план. Договорено е и задължението на кредитополучателите да плащат
такса за администратиране на кредита при забава на
плащане на една или повече месечни вноски. Размерът и се определя от
действащата в момента Тарифа на банката. Служи за покриване на
административните разходи на кредитора/ телефонни обаждания, писма и др./
На
14.11.2011 г. е сключено ново Допълнително споразумение, като редовната
главница е в размер на 67641.22 франка, просрочена главница 115.80 франка, просрочена
лихва 990.30 франка и просрочени такси 18.32 франка. С него е предоговорено 12 месечен облекчен режим на погасяване на
дълга, който включва плащане на равни месечни вноски, съгласно погасителен
план. В тази насока са сключени още две споразумения от 21.02.2013 г.
08.04.2014 г.
С
посочените Допълнителни споразумения общият размер на главницата става 69 488.49
швейцарски франка.
Според
заключението на вещото лице Размерът на направените от кредитополучателя
погасителни вноски е както следва :
по
главницата - за периода от 11.12.2014 г. до датата на предявяване на иска
11.12.2019 г. е 64 178.11 швейцарски франка.
Размерът
на непогасеното задължение за договорни такси е 1153.16 швейцарски франка, а
размерът на непогасените нотариални
разноски е 786.07 лв.
Банката
е увеличила БЛП по кредита при съставянето на Допълнителните споразумения към
Договора за кредит.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че датата на
първото просрочие
е 10.06.2015 г., а датата на преустановеното погасяване е 30.10.2015 г.
От изготвената съдебно-икономическа експертиза
не се установява вземането, нито по основание, нито по размер. Тъй като
заключението се базира на счетоводните записвания на ищеца, които не се
доказаха в настоящия процес и които не кореспондират с твърденията за поети
клаузи по договора за кредит в швейцарски франкове, тъй като видно от
приложените допълнителни споразумения към процесния договор сумите са посочени
в швейцарски франкове, като задълженията на кредитополучателите всъщност
произтичат от неравноправните клаузи по първоначалния договор, което прави тези
договорки между съконтрахентите нищожни на осн. чл. 339 от ЗЗД. В тази насока е практиката на ВКС по - Решение №
144/08.11.2018 г. по т.д. № 2155/2016 г. на ВКС ІІ ТО.
Ищецът - кредиторът следва да установи и
докаже основанието и размера на вземането си. Той трябва да установи онези
факти и обстоятелства, от които произтича вземането му, както и че сочените от
насрещната страна като неравноправни клаузи в договора са индивидуално
уговорени с потребителите. Настоящата претенция предпоставя
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните, по силата на
което ответниците са задължени за претендираната сума, настъпила предсрочна
изискуемост на главницата на посочената в исковата молба дата.
В постановените
по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 23/07.07.2016 д. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС,
ТК, І ТО, решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II
ТО и др., съобразявайки и задължителната практика на СЕС (решенията по дело С-40/08, дело С-137/08, дело С-168/05, С-240/98, дело С-243/08, дело С-244/98, дело С-397/11, дело С-415/11, дело С-472/11 дело
С-618/10, С-618/10, дело С-243/08, дело С-472/11, дело С-397/11),
е прието, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в договора.
Безспорно
по делото се установи и доказа, че ответниците като физически лица сключват
договора за предоставен жилищен кредит с банката по ЗКИ, поради което имат
качеството на потребители по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. По отношение на
банковите кредити, отпускани на потребители, в българската правна система
съществува и специален Закон за
потребителския кредит. Към датата на сключване на процесния Договор
е действал Закона за
потребителския кредит (ЗПКр), в сила
от 01.10.2006 г. (отм. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г.), който се прилага като закон,
уреждащ правоотношението към датата на възникването му и тъй като действието му
не е изменено с ПЗР на новия ЗПКр) – той се прилага
за договори за банков кредит (чл. 430 и сл. ТЗ), сключени с потребители (арг. от чл. 1
ЗПКр-отм.). Същият закон обаче изрично изключва
договори на стойност над 40 000 лева - преди изм. 2014 г., какъвто е и процесният договор, а след изм. ДВ, бр. 58/2010 г., в сила
от 31.08.2010 г., изм. ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г. - които са
обезпечени с ипотека (какъвто е процесния – чл. 13, ал. 1 от Договора), с
изключение на посочените в чл. 4, ал. 1,
т. 2 от ЗПК разпоредби. От 01.01.2017
г. е в сила Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребители (обн., ДВ, бр. 59/29.07.2016 г.), § 4 от който, обаче,
предвижда, че законът не се прилага за договори за кредит за недвижими имоти,
сключени с потребители преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл.
41 (касаещ предсрочно погасяване на задълженията по
кредита).
Действащият Закон за защита на потребителите
(ЗЗП) е в сила от 10.06.2006 г. Поради това именно той следва
да се приложи като закон, уреждащ правоотношението към датата на възникването
му (07.08.2008 г.).
Законът
(ЗЗП) обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между права и задълженията на търговеца и потребителя, като изброява примерно
редица типични случаи, измежду които и клауза, позволяваща на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание /т. 10 на чл.
143 ЗЗП/ или клауза, която дава право на търговеца да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора /т. 12 на чл.
143 ЗЗП/ и др.
Съгласно чл. 146, ал.
1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде
нищожна дадена клауза, е необходимо тя да е неравноправна и да не е уговорена
индивидуално, тоест да е била изготвена предварително и поради това
потребителят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието и.
Съгласно, чл. 146, ал.
4 от ЗЗП, тежестта да докаже, че определено условие е индивидуално
уговорено пада върху търговеца. Необходимо е също така да не е налице някое от
изключенията от забраните по чл. 143, т.
10 и т. 12 ЗЗП,
предвидени в чл. 144 ЗЗП по
отношение на доставките на финансови услуги, каквато представлява и процесният договор за предоставяне на кредит
съобразно § 13, т. 12
ЗЗП. Единственото писмено доказателство, представено от ищеца в тази
връзка е искането за кредит /л. 19/. Същото, обаче, не е в състояние да
установи посочените по-горе факти и не може да се приеме, че с искането за
кредит е налице "индивидуално уговаряне". Няма обаче никакви
доказателства, че те са приели методологията за определяне на измененията в
лихвата да е тази представена от банката.
Това
се отнася до клаузите от процесния договор, касаещи превалутирането,
в това число разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2. Клаузите на
чл. 23, ал. 1 и ал. 2 представляват пряка уговорка във вреда на потребителя,
като възлага върху по-слабо информираната страна единствено неизгодните за нея
икономически последици, а именно тези от повишаване на валутния курс на
швейцарски франк/лева и прехвърля върху потребителя риска от колебанията на
валутния пазар. В договора няма изрична клауза, че банката носи риска от
понижаване на курса на франка. За потребителя не е предвиден механизъм от
противодействие срещу постоянното повишаване на валутния курс, което води до
непрекъснато нарастване на размера на анюитетни
вноски в евро или в лева, без да се променя абсолютната им стойност в
швейцарски франкове. За банката такъв механизъм е предвиден. Той е чрез
едностранно изменение на лихвата при настъпило изменение във пазарните условия,
включително при финансови рискове. Това води до извод за наличието на
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителите.
В
действителност с чл. 23 от договора кредитополучателят е декларирал, че е
запознат с възможността промяната в курсовата на швейцарския франк към еврото и
превалутирането да доведат до повишаване на размера
на погасителните вноски в евро/лева. За да бъде обаче реално информиран
потребителят, а банката-добросъвестна, е необходимо обстоятелствата, за които
потребителят декларира информираност да следват от ясни и прозрачни условия на
договора. Същевременно основни клаузи от него не отговарят на тези условия. В
договора не е посочен неговият размер в швейцарски франкове, не е посочено по
какъв начин банката ще формира курсовете купува и продава на съответните
валути, не е посочен и размер на погасителната вноска в уговорената валута -
швейцарски франкове, като такъв размер не е посочен нито в кредита, нито е
представен погасителен план, от който да е виден.
В
своето решение по
дело С-186/2016 г. СЕС (т. 44-51) приема, че изискването за
прозрачност на договорните клаузи трябва да се тълкува разширително.
Определяща роля при преценката дали в разглежданото дело потребителят е бил
уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху
обхвата на неговото задължение, като му позволят включително и да изчисли общата
цена на своя заем, играят, от една страна, въпросът дали клаузите са изразени
на ясен и разбираем език, така че да позволят на средностатистическия
потребител да изчисли тази цена, и от друга страна, обстоятелството, свързано с
непосочването в договора за кредит на данните, които от гледна точка на
характера на стоките или услугите, предмет на този договор, се считат за
съществени. Конкретно по отношение на кредитите в чуждестранна валута съдът приема,
че финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите
достатъчна информация, която да позволява на кредитополучателите да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие, и следва да включва
като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното
платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството или
седалището на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния
лихвен процент.
Потребителят
трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в
чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс,
който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на
валутата, в която получава доходите си. От друга страна, продавачът или
доставчикът, в случая банковата институция, трябва да представи възможните
промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не
получава доходите си в тази валута. При това положение националната юрисдикция
следва да се увери, че продавачът или доставчикът е предоставил на съответните
потребители цялата относима информация, която им
позволява да преценят икономическите последици от клауза като разглежданата в
главното производство за финансовите им задължения.
При
това положение не може да се приеме, че декларирането на знание за
съществуването на определени фактори, които могат да доведат до нарастване на
вноската на потребителя е равнозначно на информираност относно точният
механизъм и действителните икономически последици за кредитополучателя.
В тази
връзка следва да се отчете изложеното в т. 54 от Решението на СЕС по дело С-186/16 г.,
че преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да
се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор, при отчитане на
всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае при
сключването на договора и които са от естество да се отразят на по-нататъшното
му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на
договора.
В
решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО е посочено
също, че банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди
устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това
насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което
по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. Банката
с оглед експертната си компетентност и познания относно очакваните промени на
курса на швейцарския франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази
информация на потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно
предоставен паричният поток в швейцарски франкове, тъй като ако банката беше
постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква
относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с
клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна валута и
понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11).
В този смисъл вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№384/29.03.2019 по дело №2520/2016 на ВКС, ТК, I т.о.
Ето
защо, клаузата на чл. 23, ал. 1 е неравноправна, тъй като е неиндивидуално
договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от
която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е
съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя създава във вреда на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора. Предвид неравноправния си характер, спорната клауза се
явява нищожна.
С оглед нищожността на клаузата за поемане на
валутния риск от потребителя и на вредите, свързаните с този риск, съдът счита,
че кредитополучателите са дължат сумите по курс на швейцарския франк
към лева, определен в договора при усвояването на сумата.
В тежест на ищцовата страна е да е поискала
допълнително заключение, което да изчисли лихвения процент, ако същият беше
фиксиран.
Чл.
3, ал. 1 от договора предвижда, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи
на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на ищеца
за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 пункта. Към момента на
сключване на договора БЛП на ищеца за жилищни кредит в швейцарски франкове е в
размер на 5 % процента. В чл. 3, ал. 5 е предвидено, че действащият БЛП на
банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените за него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез
обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в договора
надбавки не се променят. Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора, банката запазва
правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, както
и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното
му превалутиране по реда на чл. 20. Измененията в
Тарифата и/или влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови
органи и са задължителни за страните по договора. В чл. 12, ал. 2 е предвидено,
че за промените по чл. 12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез
съобщения в банковите салони и на интернет страницата й. Ответниците – длъжници следва да установят и докажат възраженията си против
вземането или плащане на дълга.
С
решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г., IV г. о. на ВКС е даден
отговор на въпроса за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т.
3 ЗЗП спрямо клаузи от договора за банков кредит, касаещи
увеличаване на възнаградителната лихва. Според ВКС,
при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП,
отчитайки и целта на закона, следва извод, че е допустима уговорка в договор за
кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената
лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1/
обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва изрично
да са уговорени в договора или в общите условия; 2/ тези обстоятелства следва
да обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне
или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за
промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е
ясен начина на формиране на лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства
да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената
лихва-ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до
"значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя" съгласно чл. 143 от ЗЗП.
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 79 ал.1 от ЗЗД. Същият е основателен и
доказан до частичния размер, в който е предявен.
Между
страните по делото е сключен договор за банков кредит. Тази сделка е търговска
по определението на чл. 286 ал.1 от ТЗ, както и чл. 430 от ТЗ.
По
силата на уговореното между страните по договора ищецът е отпуснал сумата
75 990 швейцарски франка с левова равностойност 90 200лв. към датата
на усвояване на кредита. В тази насока ответниците са направили възражение, че
кредита е отпуснат в лева, а се търси от ответника погасяване на задължението в
швейцарски франкове. Възражението е неоснователно. Видно от уговореното между
страните в договора и приложение 1 към същия, представляващо неразделна част от
него и подписано от всички страни по договора, сумата е отпусната в съответната
валута. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице, което е
установило, че сумата 75 990 швейцарски франка е преведена на 18.06.2008г.
по сметката на кредитополучателя, открита в ищцовата банка в швейцарски
франкове. Остана недоказано твърдението на ответниците, че те не са подписали
приложение 1 със съответния текст, като тежестта на доказване на този факт се
носи от тях.
От
изложеното и от уговореното между страните е видно, че се дължи връщане на
сумата именно в швейцарски франкове. В чл. 6 ал.2 от договора е уговорено
че кредита се погасява във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски
франка. В случай че на датата на падежа на съответната вноски по сметката на
кредитополучателя има само сума в лева, погасяването на кредита се извършва с
тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски
франкове по курс „продава“ за швейцарски франк към лева на „Ю.Е.Д.Б.“ АД, за
което кредитополучателя дава съгласие с подписването на договора. Ответниците са навели възражение, че тази клауза в частта
си относно „швейцарски франка“ е нищожна, тъй като е неравноправна на основание
чл. 146 ал.1 във вр. чл. 143 т. 9, 10 и 11 от ЗЗП.
Неравноправност се състои според ответниците в това, че договорът предвижда
насрещните задължения по него да се изпълняват в различна валута и възлага
върху потребителя съществен валутен риск – да преизчислява вноските в лева по
произволен курс „купува“, което му вреди. Съдът намира направеното възражение
за нищожност на тази клауза, като неравноправна за неоснователно. Вече бяха
изложени съображения, че валутата, в която е отпуснат кредита е швейцарски
франка и се дължи връщането му в същата валута. Преизчисляването на вноските,
направени в лева по курса на банката „купува“ за съответната
валута не попада в никоя от забраните на т. 9,10 и 11 от чл. 143 от
ЗЗП. Обменния курс е предварително уговорен между страните и не са представени
доказателства, че банката е определяла този курс произволно.
Основателно
е възражението на ответниците, че допълнителни споразумения, с които
неплатената част от лихвите се включва, като дължима главница по договора за
кредит са нищожни в тази си част на основание чл. 26 във вр. чл. 10 ал.3 от ЗЗД. В чл. 10, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите, в отклонение от прогласения в
чл. 9 принцип за свобода на договарянето, се съдържа правилото, че олихвяването
на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка.
Разпоредбата е приета преди влизане в сила на действащия сега Закон за Българската народна банка,
според който тя регулира и контролира дейността на кредитните институции в
страната, но не може да се намесва в отношенията им с гражданите.
Съдът
счита, че следва да уважи искането за главница, но главницата съгласно
неоспореното заключение представлява 64178 CHF, а не 64488.49 CHF както е претенедирана в исковата молба,
поради което съдът следва да уважи иска от 2 808.53 CHF,
представляваща част от общо дължимата предсрочно изискуема главница по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL33920 от 23.04.2008 г. в размер на
64593 CHF.
Претенцията
за присъждане на такса
в размер на 698.02 CHF, представляваща част от общо дължимите такси в
размер на 1153.16 CHF, както и нотариалните разноски в размер на 786.07 лв., съдът
намира, ме същите са недоказани и вече са включени в главницата, съгласно
заключението на експерта, поради което тези искови претенции следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
С
оглед изхода на процеса ответниците следва да заплатят солидарно на ищцовата
страна направените по делото разноски в размер на 1117 лв., съобразно уважената
част на иска, а ищцовата банка следва да заплати на ответниците сумата от 380 лв., съобразно отхвърлената
част на иска.
Ръководен
от изложените съображения
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
И.К.И., ЕГН ********** *** и Д.Д.К.-И., ЕГН ********** ***«Райна
Княгиня» № 6 да заплатят солидарно на ”Ю.Б.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, общ. Столична, район "Витоша", ул. "Околовръстен
път" № 260, представлявано от Изпълнителни директори Д.Б.Ш.и М.И.В.–
прокурист, със съдебен адрес:*** и 4, чрез адв. И. от
САК, сумата от 2 808.53 CHF /две хиляди осемстотин и осем
швейцарски франка и петдесет и три сантима/, представляваща част от общо
дължимата предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL33920 от 23.04.2008 г. в размер на 64593 CHF /шестдесет и четири
хиляди петстотин деветдесет и три швейцарски франка/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.12.2019 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
от ”Ю.Б.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, общ. Столична, район "Витоша", ул. "Околовръстен
път" № 260, представлявано от Изпълнителни директори Д.Б.Ш.и М.И.В.–
прокурист, със съдебен адрес:*** и 4, чрез адв. И. от
САК против И.К.И.,
ЕГН ********** *** и Д.Д.К.-И., ЕГН ********** ***«Райна Княгиня» № 6 за
заплащане на такса в размер на 698.02 CHF, представляваща част от общо
дължимите такси в размер на 1153.16 CHF, както и нотариалните разноски в размер
на 786.07 лв., поради недоказаност.
ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН **********
*** и Д.Д.К.-И.,
ЕГН ********** ***«Райна Княгиня» № 6 да заплатят солидарно на ”Ю.Б.” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, район
"Витоша", ул. "Околовръстен път" № 260, представлявано от
Изпълнителни директори Д.Б.Ш.и М.И.В.– прокурист, със съдебен адрес:*** и 4,
чрез адв. И. от САК направените по делото разноски
в 1217 лв., съобразно уважената част.
ОСЪЖДА ”Ю.Б.” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична,
район "Витоша", ул. "Околовръстен път" № 260,
представлявано от Изпълнителни директори Д.Б.Ш.и М.И.В.– прокурист, със съдебен
адрес:*** и 4, чрез адв. И. от САК да заплати на И.К.И.,
ЕГН ********** *** и Д.Д.К.-И., ЕГН ********** ***«Райна Княгиня» № 6, направените
по делото разноски в размер на 380 лв., съобразно отхвърлителната част.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: