№ 2553
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря хххх
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110203624 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ф. К. Т., с ЕГН ********** чрез адв. З. Д. срещу
наказателно постановление №24-4332-030708/18.12.2024 г. на Началник група
в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което му е наложена глоба в размер на 2
000 лв., лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и са му отнети 15
точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР за нарушение на
чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се нарушения на процесуалните
правила – липса на компетентност на издателите на НП и АУАН, липсва
описание на фактическо основание в поведението и реакциите на водача или
на други външни признаци за тестване или изпращане за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване. В чл. 5 ал. 1 от Наредбата
изрично посочва хипотезите, при които водач на МПС следва да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества: ”при наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози”. Правят се възражения за липса на качество на
водач на МПС на жалбоподателя. Излагат се доводи, че д-р Т. е лекар-
специализант акушер-гинеколог в МБАЛ „Надежда“, като на процесната дата
след приключване на работа с приятеля си Андреа Поцков, около 00:00 часа
седели и си говорили в автомобила на д-р Т., паркиран пред дома на Поцков на
1
ул. „Тунджа“ №57. Твърди се, че д-р Т. не е употребявал алкохол, нито
каквито и да било забранени субстанции, като автомобилът му е с изключен
двигател и ключът за контакт се намира в джоба му. При проверката,
полицейските служители са били петима, което предизвиквало у
жалбоподателя сериозно притеснение и стрес. Същият бил запознат с
фалшиви позитивни тестове за наркотици, поради което отказва да бъде
изпробван с техническо средство. При връчване на талон за даване на кръвна
проба, голяма част от посочените в него 30 минути са изтекли, д-р Т. бил кола
и с оглед натовареността на ВМА, процедурата по даване на кръвни
изследвания била обезсмислена. Твърди, се че не е ясно в каква
последователност са връчени на жалбоподателя ЗППАМ №3940/30.11.2024 г.,
талон за изследване №144198/ 30.11.2024 г. връчен в 01:50 часа на 30.11.2024
г. Заповедта за прилагане ПАМ е издадена прибързано. В АУАН неправилон е
посочено, че жалбоподателят не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабраторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, което няма как да е известно на контролните органи
предварително.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя адв. Д. поддържа жалбата и
прави искане за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски. Представя
писмени бележки с подробни доводи за недоказаност на нарушението, като не са били
налице основанията за извършване на подобна проверка за употреба на наркотици от страна
на контролните органи. Сам по себе си отказът да бъде тестван с техническо средство за
употреба на наркотици не е достатъчен, за да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя, като административнонаказателното производство е образувано
прибързано, в срока на изпълнение на предписаното в талона указания за даване кръв от
страна на Т.. Липсва доказано посоченото в АУАН и НП обстоятелство, че жалбоподателят
не се е явил в болничното заведение за даване на кръв.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. От юрисконсулт Пашунов са постъпили писмени бележки,
в които се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да
потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в
законоустановения преклузивен срок, от процесуално легитимирана страна и
срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
2
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Свидетелите Х. П. Ш. и С. И. М. –служители на 04 РУ-СДВР на дата
30.11.2024 г. след полунощ извършвали обход на ххх с патрулен автомобил.
Забелязали към 00.10 часа л.а. „Ауди А4“, червен на цвят, за какъвто имали
дани, че зарежда гориво, без да заплати същото на бензиностанции по бул.
„България”.
Приближавайки, свидетелите установили, че това не е процесният
автомобил, а друг – с peг. №СВ 0373 МВ, но последвали водача по ул.
„Тунджа”, като той се движел с посока от бул. „Витоша” към ул. ххх. Спрели
водача на ул. „Тунджа“ срещу №53 и когато той отворил прозорец, от
автомобила лъхнала силна миризма на марихуана. Контролните органи
установили водача като Ф. К. Т., с ЕГН **********, като имало и пасажер
Андреа В. Поцков. Заради мириса на марихуана от автомобила, свидетелите
заявили на жалбоподателя, че ще бъде изпробван за употреба на наркотици с
техническо средство и се обадили за съдействие на колегите си от ОПП-
СДВР.
На място пристигнал екип от ОПП-СДВР – свидетелите К. Б. П. и Ц. В.
В., които предложили на Т. да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабр.№ARRN-0003q
тариран до 04.2025 г., но той категорично отказал.
Свидетелят К. Б. П. съставил и връчил на жалбоподателя АУАН
№GA585250/30.11.2024 г., като било отразено в акта обстоятелството, че Т.
„има възражения“. Била издадена ЗППАМ №3940/30.11.2024 г., талон за
изследване №144198/ 30.11.2024 г. връчен на жалбоподателя в 01:50 часа на
30.11.2024 г., като времево талонът бил издаден последен, с оглед
възможността жалбоподателят да спази часа в него.
Била изготвена докладна записка от свидетелката М. до Началника на 04
РУ-СДВР.
Жалбоподателят Т. не се е възползвал от възможността да даде
биологични проби в посоченото в талона здравно заведение ВМА.
Няма данни по делото жалбоподателят да се е възползвал от
3
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН и да подаде писмени
възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложените факти се установяват от събраните гласни
доказателства – показания на свидетелите К. Б. П., Х. П. Ш. и С. И. М. и Ц.
В. В., които са еднопосочни, логични, последователни, съответни и не се
опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е
от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда начл. 283
НПК, писмени доказателства – талон за изследване №144198/ 30.11.2024 г.,
докладна записка, заповеди за компетентност, справка картон на водача.
С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници,
по аргумент за противното от чл.305 ал.3 изр.2 НПК, съдът намира, че не се
налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити – описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са
извършени, посочени са дата и място на извършване на нарушението,
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена
санкцията.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за съставяне на акта и издаване на
НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
4
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща
основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да
разглежда спора по същество.
При така установената фактическа обстановка безспорно се доказа, че
жалбоподателят е осъщестил нарушение на чл. 174 ал. 3 пр. 2 ЗДвП /отказал е
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози/ -
„водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок
от две години и глоба 2 000 лв.”.
Този отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотици и
техните аналози е установен по несъмнен начин. От една страна, от
показанията на разпитаните по делото свидетели инициирали проверката - Х.
П. Ш. и С. И. М. – служители в 04 РУ-СДВР и очевидци на управлението на
автомобила от страна на жалбоподателя на процесната дата и час, така и от
показанията на свидетелите К. Б. П. и Ц. В. В. – служители в ОПП-СДВР,
които са разполагал с техническо средство за установяване употреба на
наркотични вещества, но са получили отказ от жалбоподателя да бъде
изпробван с него. Отказът на водача е обективиран на отделно основание и в
талон за изследване №144198/30.11.2024 г. връчен на жалбоподателя в 01:50
часа на 30.11.2024 г.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че не са били налице основанията за извършване на проверка
за употреба на наркотици, тъй като чл. 5 ал. 1 от Наредбата изрично посочва
хипотезите, при които водач на МПС следва да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества - ”при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата
на наркотични вещества или техни аналози”.
5
В случая са били налице точно външни признаци за употреба на наркотични вещества и това се установява с необходимата
категоричност от показанията на свидетеля Х. П. Ш.: „...Забеляхме червено Ауди, модел А 4, не
си спомням рег. номер. 3-4 дни преди това беше постъпила информация, че
подобно Ауди зарежда гориво на бензиностанциите на бул. България и
тръгва, без да го заплати. Това ни накра да последваме Аудито и го спряхме
на ул. „Тунджа“, като атомобилът се движеше в посока от бул. Витоша
към ул. Цар Асен. Установихме бързо, че не се касае за този автомобил, но
водачът отваряйки прозореца си, нас с колегата ни лъхна жестока миризма
на марихуана. Водачът не беше сам, имаше пътник до него мъж. Попитах
водача дали носи в себе забранени от закона вещества, той отрече. Заявих
му, че заради мириса, който се носи от автомобила му, ще му бъде направен
тест за употреба на наркотични вещества.”.
В същата насока са и показанията на другия очевидец – свидетелката С. И. М.: „от автомобила ни
лъхна ужасна миризма на марихуана. Извикахме колегите от ОПП-СДВР за
съдействие. Водачът отказа да бъде тестван за наркотици”.
В тази връзка съдът приема, че е било налице основанието контролните
органи да преценят, че водачът следва да бъде проверен за употреба на
наркотични вещества, след като управлява МПС.
Не следва да остава без внимание и обстоятелството, че жалбоподателят
е бил наясно какво налага тази проверка, като дори неговият спътник
/установен като Андреа В. Поцков, докладна записка, л.16 от делото/, се е
опитал да въздейства на свидетеля Ш.: „Докато течеше поверка на
жалбоподателя, пътникът в автомобила ме дръпна настрани и ми каза
„дали е възможно да се реши проблемът“. Казах му да престане, за да не го
задържа и така разговорът ни приключи.” /показания на Ш., с.з. от
28.05.20225 г./.
Неоснователни са възраженията, че жалбоподателят не е имал
качеството на водач, че автомобилът му е бил с изключен двигател, а ключът
за контакт се е намирал в джоба му. Свидетелите Х. П. Ш. и С. И. М. са
категорични, че са го спрели по време на движение по ул. „Тунджа“, с посока
на движение от бул. „Витоша” към ул. ххх.
Неоснователни са възраженията и, че жалбоподателят не се е съласил да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и
техните аналози, тъй като бил наясно с фалшиво положителните тестове. Ако
6
се приеме, че жалбоподателят Т. действително е лекар, както се твърди в
навсякъде в жалбата и писмените бележки, той би бил наясно, че само с
предоставяне на биологични проби в здравно заведение ще разсее евентуални
съмнения относно некоректността на теста, извършен с техническо средство.
Право на Т. е било да откаже да бъде изпробван с техническо средство,
но за да не носи административнонаказателна отговорност за този отказ, той
задължително е следвало да посети ВМА и да даде проби за изследване – кръв
и урина. Това обаче не е сторено от него, като се изтъкват причини за
недостатъчното време, с което е разполагал, за да посети ВМА, както и за
натовареността на това лечебно заведение.
На първо място, разстоянието от ул. „Тунджа“ до Военномедицинска
академия пеша е 15 минути, а що се отнася до натовареността на здравното
заведение, лекарят би отразил навременното пристигане на водача и
евентуално невъзможността да му бъде извършен преглед в посочения в
талона час.
Възраженията касаещи ЗППАМ №3940/30.11.2024 г. съдът няма да
обсъжда, тъй като същите са предмет на друго производство – по реда на чл.
145 и сл. АПК вр. чл. 172 ал. 5 ЗДвП.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство съдът приема, че няма данни
жалбоподателят да се е възползвал от посочения в талона час, за посети ВМА
и да даде биологични проби. Преценката дали да се възползва или не от тази
възможност е предоставена на волята на водача на МПС.
Единствената възможност за жалбоподателя да докаже, че не е
извършил нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, е да изпълни предписанията,
посочени във връчения му талон от контролните органи. След като не е сторил
това и не е посетил ВМА, Т. сам се е лишил от възможността да докаже, че не
е управлявал автомобил след употреба на наркотични вещества и техните
аналози.
На Т. са наложени наказания фиксирани по размер – глоба от 2 000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са му
отнети 15 контролни точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на
МВР.
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен
случай, тъй като настоящите административни нарушения в никакъв случай
7
не са такива с ниска степен на обществена опасност, дори напротив.
С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление, следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва
да бъде определено в поискания минимален размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 ЗПП - 80 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-4332-
030708/18.12.2024 г. на Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с
което на Ф. К. Т., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 2 000 лв.,
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и са му отнети 15 точки на
основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.174
ал.3 пр.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Ф. К. Т., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сума в
размер 80 лв. за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8