Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 24.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 21.09.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 887 по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско
дело № 887/2020 г. е образувано по искова молба от Т.С.Д., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника си адв. М. Б. С.,***, със съдебен адрес:***, оф. 4, против „С.С.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя му Е.И.Б.с правно основание чл. 242 от КТ.
В
исковата си молба ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че работил
в ответното дружество по трудов договор № 01571/19.10.2018 г. на длъжност
„Охранител“. Трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие,
на осн. чл. 325, т. 1 от КТ, считано от 01.03.2020 г.
Твърди,
че при прекратяване на трудовия договор останали незаплатени възнаграждения
(брутен размер), ведно с мораторната лихва, считано от първо число на месеца,
следващ месеца, за който се дължи плащането, до 30.04.2020 г. по месеци, както
следва: м. ноември 2019 г. – 560,00 лв., ведно с мораторната лихва за периода
от 01.12.2019 г. до 19.05.2020 г. в размер на 26,60 лв.; м. декември 2019 г. –
560,00 лв., ведно с мораторната лихва за периода от 01.01.2020 г. до 19.05.2020
г. в размер на 21,78 лв.; м. януари 2020 г. – 610,00 лв., ведно с мораторната
лихва за периода от 01.02.2020 г. до 19.05.2020 г. в размер на 18,74 лв.; м.
февруари 2020 г. – 610,00 лв., ведно с мораторната лихва за периода от
01.03.2020 г. до 19.05.2020 г. в размер на 13,56 лв.
Сочи,
че трудовите възнаграждения не били изплатени и до настоящия момент.
На
основание изложеното, моли да бъдат призовани на съд и след като докаже
твърденията си съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „С.С.“
ООД, ***, да заплати на ищеца сумите, представляващи трудови възнаграждения,
ведно с мораторните лихви и законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба, както следва: м. ноември 2019 г. – 560,00 лв., ведно с
мораторната лихва за периода от 01.12.2019 г. до 19.05.2020 г. в размер на
26,60 лв.; м. декември 2019 г. – 560,00 лв., ведно с мораторната лихва за
периода от 01.01.2020 г. до 19.05.2020 г. в размер на 21,78 лв.; м. януари 2020
г. – 610,00 лв., ведно с мораторната лихва за периода от 01.02.2020 г. до
19.05.2020 г. в размер на 18,74 лв.; м. февруари 2020 г. – 610,00 лв., ведно с
мораторната лихва за периода от 01.03.2020 г. до 19.05.2020 г. в размер на
13,56 лв.
Моли
да бъде осъдено ответното дружество да заплати и законната лихва върху
трудовите възнаграждения, считано от датата на депозиране на настоящата молба
до окончателното им изплащане.
Претендира
разноски в производството.
В
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. На същия са редовно
връчени исковата молба и приложенията към нея.
Ищецът е редовно
призован за датата на съдебното заседание, процесуалният му представител адв. М. С.,*** заявява, че поддържа исковата претенция и претендира за
постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът
„С.С.“ООД не взема становище по исковите претенции и не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът, като съобрази доказателствата по
делото, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по
чл.238, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу
ответника по следните съображения:
В
едномесечния преклузивен срок „С.С.“ООД не представя отговор на исковата молба,
не изпраща представители в първото съдебно заседание по делото, без да е
направено искане за разглеждането му в негово отсъствие.
От
друга страна са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.131 и чл.140 ГПК на
страните са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на
книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, както и от
приетото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, предявените обективно съединени искове се явяват вероятно
основателни.
В
тежест на ответника следва да се присъдят и направените от ищеца деловодни разноски от 450,00 лв. /адвокатски
хонорар/, както и същият следва да бъде осъден да внесе държавната такса по
делото в размер на 96,83 лв. и 170,00 лева за депозит за изготвената съдебно-счетоводна
експертиза.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “С.С.” ООД, със седалище и адрес
на управление:***, ЕИК ********, представлявано от управителя Е.И.Б., да
заплати на Т.С.Д., ЕГН **********
***, чрез пълномощника му адв. М. Б. С.,***, със съдебен адрес:***, оф. 4, сумите, както следва: м. ноември
2019 г. – 560,00 лв., ведно с мораторната лихва за периода от 01.12.2019 г. до
19.05.2020 г. в размер на 26,60 лв.; м. декември 2019 г. – 560,00 лв., ведно с
мораторната лихва за периода от 01.01.2020 г. до 19.05.2020 г. в размер на
21,78 лв.; м. януари 2020 г. – 610,00 лв., ведно с мораторната лихва за периода
от 01.02.2020 г. до 19.05.2020 г. в размер на 18,74 лв.; м. февруари 2020 г. –
610,00 лв., ведно с мораторната лихва за периода от 01.03.2020 г. до 19.05.2020
г. в размер на 13,56 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 22.05.2020 г. до окончателното им изплащане, както и 450,00 лева деловодни
разноски.
ОСЪЖДА “С.С.” ООД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК ********, представлявано от управителя Е.И.Б., да заплати по бюджетната
сметка на Районен съд – гр. К., 266,83 лева държавна такса върху уважените
размери на предявените искове и депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от същото
да бъде връчено на страните по делото за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: