Присъда по дело №80/2023 на Районен съд - Попово

МОТИВИ към присъда № 16/30.05.2023г. по НОХД № 80/ 2023г. по описа на
Поповски районен съд
Подсъдимият С. Д. С. от гр.П. е предаден на съд за това, че: „На 05.02.2023г. в гр.П.,
обл.Т., в съучастие с неустановен по делото лице - извършител, който възбудил и подържал
заблуждение у Е. Т. К., ЕГН ********** от гр.П., че участва в полицейска акция по залавяне
на телефонни измамници с цел да набави за себе си имотна облага, като помагач, взел от Е.
Т. К. парична сума в размер на 7000.00лв. и с това и причинил имотна вреда в размер на
7000.00лв.“- престъпление по чл. 209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-Т., ТО - П. в с.з. поддържа обвинението като
безспорно доказано и предвид характера на проведеното производство (по глава 27 от НПК),
пледира за налагане на наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НПК.
Подсъдимият С. Д. С. се явява лично в с.з. с назначения служебен защитник-адв.Р.Р.
от ТАК, признава се за виновен и изразява съгласие за разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ от НПК-“Съкратено съдебно следствие”. Предвид което съда определи и прие,
че действията по извършеното разследване са изцяло съобразени с реда по НПК с оглед на
което одобри изразеното съгласие изразено изрично от подсъдимия и защитника му
производството да се проведе по реда на глава 27 от НПК. Подсъдимия и защитника
пледират за налагане на наказания при условията на чл.58а от НК.
Пострадалата от престъплението Е. Т. К. от гр.П. предявява граждански иск за сумата
7000.00лв.-представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното на
задължението, наред с което прави искане и да участва като граждански ищец. Ето защо и
на осн. чл.84 и сл. от НПК съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес така
предявеният граждански иск, като конституира пострадалата от престъплението като
граждански ищец в наказателния процес, който в хода на съдебните прения моли съда да
уважи изцяло претенцията й.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, при отчитане на
изискванията визирани в разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият не е осъждан. Нямал поС.на работа и живеел в гр.П. на съпружески
начала с приятелката си Т.С.Д..
А. била онкоболна и през седмицата се намирала в болницата в гр.Ш., като се
прибирала в почивните дни. Всеки петък подс.С. я вземал от болницата и я връщал в
понеделник.
На 03.02.2023г. около 09-10ч. след като прибрал А., по пътя същата му споделила, че
в групата „Фейсбук“ за гр.П. има обява за търсене на „шофьор“ със седмично
възнаграждение около 200.00лв., като връзката с публикувалия обявата била само на лични
съобщения. Подс.С. проявил интерес, тъй като им трябвали пари за лечението на А., и тя
пуснала лично съобщение, и се свързала с лице представящо се за С. Д.. Същия поискал
телефонния номер на подс.С.. След това от тел.номер +***8, около 11.46ч. подсъдимия
получил обаждане от мъж представил се за С. Д.. Същия поискал да контактуват във
„Фейсбук“, чрез приложението „месинджър“ и подс.С. пратил покана за приятелство на
лицето. По „месинджър“ на подсъдимия било разяснено, че ще работи като шофьор, който
ще посещава адреси, тъй като Д. събирал помощи за Украйна под формата на пари и
облекло. Взимайки дарението от определен адрес трябвало да го откара до друг адрес
посочен от Д.. Разяснено му било, че ще взема и пари, но не трябва да го лъже за сумите,
които се давали. Уточнили се за начало подсъдимия да започне работа без трудов договор.
На 05.02.2023г. в 10.09ч. от тел.номер + 40792462747 на подс.С. се обадил вече
познатия глас на С. Д. и заявил, че ще кореспондират помежду си по „месинджър“. Около
1

обед на 05.02.2023г. С. Д. се обадил на С.о, и му съобщил да отиде в гр.П. до ж.к.“Младост“,
бл.102, вх.В, ет.2. Там щяла да се покаже една жена, която щяла да му даде торбичка с пари,
които били дарение от църквата за Украйна. Д. разяснил, че като се видят С. трябвало да
каже на жената „***“, а тя щяла да му отговори „че е дарение от църквата“. Подс.С.
споделил с А. какво се иска от него, и двамата с такси управлявано от К. И. отишли на
адреса. Там двамата слезли и таксито си заминало. Тъй като пред блока нямало никой,
подс.С. се свързал по „месинджър“ с Д.. Д. му казал да отиде до вх.В на бл.102, на втория
етаж, но вратата на входа била заключена. Тогава се разбрали Д. да позвъни на жената, и тя
да се покаже на терасата. Докато траел разговора на терасата на ет.1 на вх.В се показал П.
Петров, и попитал кого търсят. След като получил отговор, че търсят жената от втория етаж,
свидетеля не казал нищо. В това време Д. казал на подсъдимата, че жената ще се покаже на
терасата от другата страна на блока и отново му напомнил да каже „***“ на жената, а тя
щяла да му отговори „дарение от църквата“. Подсъдимия се насочил към обратната страна
на блока, придружаван от А.. При отиване към терасите на блока, на втория етаж се
показала възрастна жена- Е. Т. К., живуща в гр.П., ж.к.“****. Преди това около 12.00ч. на
стационарния телефон № 0608 41338 на К. се обадил мъж, който се представил, че е от
полицията и разяснил на жената, че в гр.П. в момента имало телефонни измамници, които
вече измамили една баба. А от сем.Г. от гр.П. взели 12 хил. лева. Мъжът съобщил на К., че и
нейния телефон е сред номерата, на които ще звънят измамниците, и най-вероятно ще й се
обадят и ще искат пари. След това мъжът и казал да се обади на тел. 166. След като К.
позвънила на тел. 166, там й се обадил същия мъжки глас, и представяйки се за полицай я
попитал колко пари има. След като разбрал, че свидетелката не знае точната сума, мъжът и
казал да постави парите в една найлонова торбичка и да постави торбичката с парите в
хладилника. Свидетелката събрала всички налични пари в домът си, в банкноти от 20лв.,
50лв. и по 100лв. общо 7 000.00лв. разпределени в пощенски и найлонови пликове, и
поставени в една найлонова торбичка на бели и червени раета, които поставила в
хладилника След това преустановили връзката.
Малко след това мъжът отново се обадил и казал, че е говорил с внука й П., като и
казал, че П. е в полицията, и иска парите да не стоят в баба му, затова щял да прати момче,
което да ги вземе, като тя трябвало да отиде на южната тераса и да му ги хвърли от там,
като преди това момчето ще й каже „***“ махайки с ръка. К. взела торбичката с пари от
хладилника, излязла на терасата, но долу нямало никой. Изчакала 10-15минути и видяла, че
от към „Керамичния техникум“ подтичвайки дошъл подсъдимия следван от А..
След като подс.С. махнал с ръка и казал „***“, К. хвърлила през терасата торбичката
с парите на земята. С. взел парите, махнал с ръка и на бегом си тръгнал в обратна посока. А.
казала “чао“ също го последвала.
След като взел парите подс.С. отишъл да наеме автомобил от лицето „***“. Докато
отивал към „***“, подсъдимия получил обаждане от Д., който го попитал коя е жената с
него, и след като получил отговор, му казал да занесе парите до гр.Р.. С. наел лек автомобил,
марка „Форд Фокус“ с рег.№ *** и потеглил в посока гр.Р. придружаван от А.. По средата
на изминатия път към гр.Р., Д. му се обадил, но разговора се водел от А., тъй като подс.С.
шофирал. Д. казал, че трябвало да продължат до гр.Ц.А., където щял да ги чака човек, но
това ще го уточнели по-късно. След като пристигнал в центъра на гр.Ц.А., подсъдимия се
обадил по „месинджър“ на Д. и получил указания да продължи към гр.Р., и като стигне
табелата „Р.нска област“ да му се обади. След като стигнал табелата и спрял, А. се обадила
на Д. и същия поискал да вземе 100лв. от торбичката с парите, а другите пари както са с
торбичката да ги остави под камъка встрани от табелата, и да си тръгват. Съмненията, които
имал подсъдимия, че може да участва в измама, окончателно се затвърдили, след като Д.
поискал да остави парите под камъка и макар, че бил убеден, че помага на измамник, подс.С.
се притеснил и оставяйки парите си тръгнал. Не се обадил в полицията, тъй като не му
дошло на ума. В хода на проведеното разследване самоличността на мъжа представил се
2

като С. Д. на обвиняемия и като полицай на пострадалата не бил установен.
Възприетата фактическа обстановка се доказа и посредством приложените по
ДП№14/2023г. по описа на РУ-П. писмени доказателствени средства чрез прочитането им
по реда на чл. 283 НПК – справки за съдимост, протоколи за разпит на свидетели,
извършената експертиза, справката за мобилни трафици; както и от останалите приложени
към делото писмени материали.
Доказателствения материал не съдържа противоречия и по несъмнен начин
установява, че С. на 05.02.2023г. в гр.П., обл.Т., в съучастие с неустановен по делото лице -
извършител, който възбудил и подържал заблуждение у Е. Т. К., ЕГН ********** от гр.П.,
че участва в полицейска акция по залавяне на телефонни измамници, с цел да набави за себе
си имотна облага, като помагач, взел от Е. Т. К. парична сума в размер на 7000.00лв. и с
това и причинил имотна вреда в размер на 7000.00лв.
Категорично от обективна страна е налице състава на престъплението- измама по
смисъла на НК, което води до ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия С..
Състава на престъплението „измама” по смисъла на закона включва два предмета от
обективна страна – измамено лице и ощетено имущество, като имуществото първоначално
се намира у измамения и той има право да се разпорежда с него. В настоящият казус се
установи, че в св.К. е създадена неправилна представа по отношение на това, че оказва
„съдействие на полицията“, за да се заловят измамници, за което следва да предостави
парите си за съхранение, на лице изпратено от полицията, а подсъдимият поддържал тази
неправилна представа, извършвайки реално вземането и предаването на парите. В резултат
на извършения увреждащия акт на имуществено разпореждане е настъпила и имотната
вреда за К..Тя сторила това, тъй като била въведена в заблуждение, че парите й ще бъдат
съхранени и няма да стане обект на измама.
Налице е характерното за съучастието поведение на две лица за осъществяване на
едно престъпление- телефонна измама. От обективна страна е необходимо всеки от
извършителите в нея, да е извършил действия, с които да заблуди пострадалия чрез
създаване на неверни представи, които да го мотивират да извърши имуществено
разпореждане, вследствие на което дейците да се обогатят без основание, като от субективна
страна следва да е налице съзнание за това, че създадените представи у пострадалия са
неистински , това да се цели и да се иска извършване на имущественото разпореждане от
пострадалия в полза на дейците, при съзнание за разпределение на ролите между
съучастниците-съизвършители, единият от които следва да възбуди, а другият- да поддържа
създаденото заблуждение у пострадалия, до постигане на общата користна цел-извършване
на имущественото разпореждане от пострадалия.
Безспорно в настоящия случай, подсъдимия заедно с неустановено по делото лице са
действали по идентичен начин: Неустановеното лице се обажда на произволни телефонни
номера, като попадайки на възрастен човек, започва да го заблуждава, че следва да окаже
съдействие на полицията, като участва в полицейска акция за залавяне на телефонни
измамници, като за това следва да предостави пари и /или други ценности, на друга лице
„уж“ изпратено от полицията. Така въведена в заблуждение по описания начин, К.
предоставила намиращите се в нея пари от 7000.00лв., хвърляйки ги от терасата си. След
това в изпълнителното деяние се включва и подс.С., който по указания на съучастника си,
отива, взима парите и се разпорежда с тях, като една част прибира за себе си, а останалата
част оставя по начин и място, откъдето спокойно може да бъде взета от съучастника му-
оставайки ги под камък, до пътна табела. В действителност съучастникът на подс.С. не е
установен, но безспорен факт е обстоятелството, че тъкмо подс.С. е взел и се разпоредил с
парите.
От всичко изложено дотук съвсем ясно се установява, че подс.С. дори и в началото
да си е мислил, че осъществява дейност като „шофьор“, то от момента, в който взима парите,
3

безспорно е придобил представа какво върши, в какво участва, и с каква цел. Наличието на
имуществена вреда е пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от
пострадалата-разпореждане, което пък е пряко следствие от неправилната представа,
създадена и поддържана у нея посредством начина, посочен по-горе.
От субективна страна е налице общност на умисъла, като всеки един от
съизвършителите в това число и подс.С. е предвиждал обществено опасните последици от
деянието си, съзнавал е, че го осъществява заедно с други лица, съзнавал е обществено
опасния характер и целял настъпването на престъпния резултат.
Следователно посредством описаното деяние С. Д. С. е осъществил престъпния
състав на чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, за което съдът го призна за виновен.
При индивидуализацията на наказанието, следващо се на подсъдимата за
извършеното престъпление, при спазване на императивните изисквания на чл.373, ал.2 от
НПК, съда прие, че наказанието следва да бъде определено съгласно правилата на чл.58а,
ал.1 НК. В последната си редакция тази разпоредба предвижда две отделни хипотези за
индивидуализация на наказанието при „Съкратено съдебно следствие”. Първата е по ал.1 с
определяне на наказание в съответствие с разпоредбите на Общата част на НК, след което
така определеното наказание се намалява с една трета. А втората хипотеза, която е
регламентира в ал.4 на същата разпоредба предвижда, възможност за прилагане само на
чл.55 от НК, ако предпоставките за това са налице и е по благоприятен за дееца. В
процесният случай съдът прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата на
чл.58а,ал.1 НК като отчете, че не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи вината обстоятелства.
Предвиденото в чл.209, ал.1 от НК наказание е лишаване от свобода в размер от 1г.
до 6г. ЛОС, при което, отчитайки липсата на многобройни и изключителни смекчаващи
вината обстоятелства, съдът прие, че в тези предели следва да бъдат наложено наказанието
на подсъдимия. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете единствено чистото й
съдебно минало, а като отегчаващи вината обстоятелства отчете изключително високия
размер на причинената вреда и липсата на действия по възстановяването й на пострадалата.
На тази база, при баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,
съдът му наложи наказание ЛОС в размер на една година и шест месеца, което намали с 1/3
и определи да бъде изтърпяно наказание ЛОС в размер на една година. Предвид наличието
на предпоставките за това и с оглед възможността да се постигнат целите визирани в НК
съдът прие, че подсъдимия не е необходимо на този етап да изтърпи ефективно наложеното
му наказание ЛОС, поради което го отложи за изтърпяване за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила, на осн. чл.66 от НК.
Съдът се произнесе и по предявеният граждански иск, като осъди подс.С. да заплати
на пострадалата Е. Т. К. сумата 7000.00лв., представляваща обезщетение за претърпените
вреди от престъплението, предмет на обвинението, ведно със законната лихва от деня на
увреждането (05.02.2023г.), до окончателното изплащане на задължението. Съдът прие, с
оглед установеното, че по несъмнен начин, че събитието, от което произтичат
имуществените вреди действително е настъпило, че това събитие има характер на
престъпление по смисъла на чл.209, ал.1 НК, че е извършено виновно от подс.С., срещу
която е насочен гражданския иск и настъпилата вреда се намира в пряка и непосредствена
връзка с деянието й.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като предвид постановената
осъдителна присъда осъди подс.С. да заплати сумата 280.00лв., представляваща 4 % д.т.
върху уваженият размер на гражданския иск - по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПРС.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
4

СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	16
Дата:	30 май 2023 г. (в сила от 14 юни 2023 г.)
Съдия:	Маринела Георгиева Стефанова

Дело:	20233520200080
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 април 2023 г.

Присъда по дело №80/2023 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите