Определение по дело №42/2025 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 408
Дата: 13 март 2025 г.
Съдия: Димитринка Стаматова
Дело: 20257280700042
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408

Ямбол, 13.03.2025 г.

Административният съд - Ямбол - I състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20257280700042 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Д. Н. П. против Ревизионен акт № Р-02002824001691-091-001 от 07.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, който е потвърден с Решение № 121 от 11.11.2024 г. от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП.

След отстраняване на констатираните нередовности по жалбата делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

С Молба вх. № 580/05.03.2025 г., депозирана чрез пълномощника адвокат Г. Д., е поискано да бъде спряно изпълнението на обжалвания ревизионен акт на основание чл. 157 от ДОПК. Молбата е придружена с копие на съобщението за доброволно изпълнение на публичните вземания, чийто общ размер е определен на 5 251,74 лева, включващ главница и лихва, изчислена към 12.02.2025 г.

Съдът, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и с преписката, по която е образувано делото, намира следното:

С молбата се иска спиране на обжалван пред съда РА, в хода на висящото производство; същата изхожда от надлежно легитимирано лице – жалбоподател по делото. В този смисъл искането са спиране на РА е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, то се преценя като неоснователно по следните съображения:

В случая с РА са установени задължения за внасяне в размер на 11 297,02 лева за дължим ДДС и лихва за забава от 3 599,04 лева върху така определения размер, които се дължат от всички наследници на починалия Г. К. П., като е определено задължение за един от наследниците – оспорващата Д. Н. П., в размер на 3 765,67 лева, представляващи ДДС и 1 199,68 лева лихви, възлизащо в общ размер на 4 965,35 лева.

Освен приложеното към молбата за спиране изпълнението на РА съобщение за доброволно изпълнение на публичното задължение, единствено се посочва, че оспорващата е пенсионерка и не получава никакви доходи извън пенсията си за осигурителен стаж и възраст, която е в минимален размер.

Обжалването на РА пред съда няма суспензивен ефект според чл. 157, ал. 1 от ДОПК. Спирането на изпълнението от съда е при предпоставките на чл. 157, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. То е обусловено от сезиране с искане от жалбоподателя, към което следва да са приложени доказателства за направено обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането (чл. 157, ал. 3, вр. чл. 153, ал. 3 от ДОПК), а когато обезпечение не е наложено - искането следва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 – 5 от ДОПК. Анализът на сочената нормативна уредба налага извод, че тези изисквания са поставени с цел да се гарантира събирането на съответното държавно вземане. В този смисъл, за да бъде удовлетворено направеното искане за спиране, е необходимо да са изпълнени горните изисквания.

В конкретния казус сочените предпоставки не са налице. По делото няма данни да са наложени обезпечителни мерки по надлежния ред, но същевременно не се съдържа и предложение за обезпечение в размера на главницата и лихвите и не са представени доказателства за това, както изисква нормата на чл. 157, ал. 3 от ДОПК. При това положение, независимо от обстоятелството, че лицето е пенсионер и единственият доход е този от отпуснатата ЛПОСВ, предвид това, че не са налице законоустановените предпоставки, при наличието на които може да бъде спряно изпълнението на РА, отправеното искане в случая е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 157, ал. 4 от ДОПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Н. П. за спиране изпълнението на Ревизионен акт № Р-02002824001691-091-001 от 07.08.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП–Бургас, потвърден с Решение № 121 от 11.11.2024 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП.

Определението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок пред Върховния административен съд.

Съдия: