№ 19298
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. П.
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. П. Гражданско дело №
20241110155917 по описа за 2024 година
Предявени са обективно от ищеца „Групама застраховане“ ЕАД срещу
ответника ЗЕАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 279,60 лева, представляваща
остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско Престиж“, във връзка с щета № 67002200869 за
произлезли за лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с peг. № ЕВ 5... ВВ
вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП на 28.09.2022г., в гр. Дряново,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2024
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 63,02 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 30.12.2022 г. – 18.09.2024 г.
Ищецът „Групама застраховане“ ЕАД твърди, че на 28.09.2022г. в гр. Дряново е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“ с рег. № ЕВ 1...
ВВ и лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № № ЕВ 5... ВВ, поради
неспазване на задължение за спиране на знак „Стоп“ от водачът на лек автомобил
„Сеат“ модел „Кордоба“ с рег. № ЕВ 1... ВВ, който навлиза в лентата на движение на
движещия се с предимството лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, в резултат
на което на последния са причинени щети. За настъпилото ПТП е съставен протокол за
ПТП № 1749881/28.09.2022 г., в който са отразени обстоятелствата относно
настъпването на процесното ПТП и нанесените вреди, като на виновния водач е
съставен АУАН за извършеното нарушение на ЗДвП. Към датата на ПТП за лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“ е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество, а собственикът на лек автомобил
марка „Форд“, модел „Фиеста“ е имал сключен договор за застраховка „Каско
Престиж” с “Групама Застраховане” ЕАД. След предявяване на претенция за
застрахователно обезщетение в ищцовото дружество е образувана щета №
67002200869, щетите по автомобила са ремонтирани в сервиз, на който е заплатена
сумата от 559,20 лева, като ищецът е направил и ликвидационни разноски в размер на
15,00 лева. Ищецът поканил ответното дружество да заплати сумата от 574,20 лева,
представляваща платеното застрахователно обезщетение в размер на 559,20 лв. и
1
обичайни ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, но ответното дружество е
платило единствено сума в размер на 294,60 лева. Поддържа, че ответникът е изпаднал
в забава с изтичане на 15 дневен срок от получаване на поканата. Претендира
сторените по делото разноски.
Ответникът ЗЕАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД в срока по чл.131 ГПК е
депозирал отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че размерът
на исковата претенция е прекомерно завишен. Оспорва твърдяния механизъм на ПТП
и изключителната вината на водача на лек автомобил „Сеат", модел „Кордоба“ с per. №
ЕВ 1... ВВ за настъпването му. Поддържа, че с факта на заплащането на посочената в
исковата молба сума дружество е изплатило съответстващото на средните пазарни
цени и степента на принос от 50 % от страна на водача на лек автомобил, марка
„Форд", модел „Фиеста", с peг. № ЕВ 5... ВВ обезщетение. Поддържа, че водачът на
застрахованото по „Каско“ в ищцовото дружество МПС преди да започне движението
си назад не се е уверил, че пътят зад него е свободен н че няма да създаде опасност
или затруднения за водача на лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Кордоба“, с per. №
ЕВ 1... ВВ, както и че не е изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава пътя
зад автомобила по време на движението си назад, а в случай, че последното е било
невъзможно за него, той е бил длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности. Поддържа, че водачът на застрахованото в ищцовото дружество по
застраховка „Каско" МПС е управлявал автомобила си с превишена скорост, както и
със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия, с интензитета на трафика,
предвид наличието на други движещи се в близост до него пътни превозни средства, и
с видимостта в участъка, с което е нарушил разпоредбите на чл.20, ал. 2, и чл. 21 от
ЗДвП, както и на нормата на чл. 48 от ЗДвП, като на кръстовище на равнозначни
пътища е отнел предимството на дясностоящия спрямо него водач на лек автомобил
марка „Сеат“, модел „Кордоба“, с per. № ЕВ 1... ВВ. Оспорва исковата претенция за
присъждане на законна лихва с оглед неоснователността на главния иск. Претендира
сторените разноски в производството. Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, направените от страните твърдения и възражения и
приложимите нормативни разпоредби достигна до следните фактически и правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на делинквента по застраховка "Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е
предпоставена от установяване кумулативното наличие на всички елементи от
правопораждащия фактически състав, а именно: 1. наличие на валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения в резултат на ПТП автомобил, 2 заплащане на застрахователното
обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения
между тях договор, 3. виновно противоправно деяние на водач на МПС, от което в
причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4.
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответника.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства с правно значение:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Автокаско“ между ищцовото дружество и собственика на увреденото МПС - марка
2
„Форд", модел „Фиеста", с peг. № ЕВ 5... ВВ към момента на реализиране на риска, че
ищецът е заплатил сумата от 559,20 лв. на увреденото лице по процесната щета, че
ответникът е имал качеството застраховател по застраховка "Гражданска отговорност",
валидна към датата на твърдяното събитие и покриваща отговорността на водача на
МПС марка лек автомобил лек автомобил „Сеат", модел „Кордоба“ с per. № ЕВ 1... ВВ,
както и плащане от страна на ответното застрахователно дружество във връзка с
отправената регресна покана на сума в размер на 294,60 лв. в полза на ищеца по
делото.
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на произшествието и
какви вреди са причинени от него, по чия вина, както и каква е действителната
стойност на причинените вреди по лек автомобил „Форд", модел „Фиеста", с peг. № ЕВ
5... ВВ.
За изясняване механизма на ПТП по делото са събрани писмени доказателства –
протокол за ПТП от 28.09.2022г., изслушани са свидетелски показания, както и
назначена по делото съдебно-автотехническа експертиза.
В приетия по делото протокол за пътнотранспортно произшествие №
1749881/28.09.2022г., от полицейски служител към СДМВР гр. Габрово /лист 34/ е
отразено, че на 28.09.2022г., около 09:20 часа, в гр. Дряново, лек автомобил „Сеат",
модел „Кордоба“ с peг. № ЕВ 1... ВВ се движи по ул. „Рачо Стоянов“ и в района на
кръстовището образувано с ул. „Александър Стамболийски“, водачът навлиза в
кръстовището без да се съобрази с наличието на пътен знак Б2 – „Стоп! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ и реализира ПТП със завиващия надясно лек
автомобил „Форд", модел „Фиеста", с peг. № ЕВ 5... ВВ. В резултат на удара за
последното МПС са настъпили видими щети в задна броня, заден ляв стоп мъгла и
преден калник. Следва да се посочи, че протоколът за настъпилото ПТП, съставен от
длъжностно лице, няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1
ГПК, в частта относно отразения в него механизъм, доколкото съставителят не е
възприел лично настъпването на произшествието, а е възпроизвел съгласуваните
изявления на водачите за знание за настъпили факти и обстоятелства. Поради това в
тази част посоченият документ не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към
протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието
във връзка с останалите доказателства по делото – опис-заключение за вреди на МПС,
показанията на свидетелите - водачи на участвалите в ПТП-то автомобили, както и
заключението по изготвената съдебно-автотехническа експертиза.
По настоящото дело в качеството си на свидетел е разпитан водачът на
увреденото МПС „Форд", модел „Фиеста", с peг. № ЕВ 5... ВВ – Кирил Богданов
Михайлов, който е потвърдил така описания механизъм на реализиране на
произшествието, посочвайки, че същото настъпило през светлата част на деня, при
добра видимост и слънчево време. Свидетелят посочва, че идвал от града и се движел
по стръмен наклон нагоре в посока към ул. „Камен Калчев“, на която живее, като на
кръстовището преди посочения адрес, трябвало да завие надясно. Заявява, че подал
мигач и намалил от трета на втора предавка, за да извърши маневрата, при което
скоростта му била под 40 км/час, предвид наклона по който преминавал. Движел се
плътно вдясно при приближаването си към кръстовището и възприел другият
автомобил, който се намирал срещу него извършвайки „ляв завой“, в последния
момент, съответно не могъл да предприеме никаква маневра, за да предотврати удара.
При разпита си свидетелят Михайлов пояснява, че кръстовището от страната на другия
автомобил - Комби, било регулирано със знак „Стоп“, на който водачът не спрял.
Изяснява, че другият водач свил рязко и бързо, при което настъпило съприкосновение
3
в задна лява част за увредения л.а. „Форд Фиеста", с peг. № ЕВ 5... ВВ, съответно са му
причинени щети, изразяващи се в счупена пластмасова броня, стоп и мигач. В
допълнение към това уточнява, че спрямо положението си на кръстовището бил дясно
стоящ, съответно се движел с предимство. След инцидента се обадил на телефон 112,
при което дошли полицаи, които съставили протокол за ПТП. Жената, управлявала
другия автомобил му казала, че си помислила, че той е спрял на кръстовището. При
разпита си свидетелят Михайлов отрича управлявания от него л.а. „Форд", модел
„Фиеста", с peг. № ЕВ 5... ВВ да се е движел назад. Изрично посочва, че ударът
настъпил странично, в задна лява част за увредения автомобил и задна лява част за
другия автомобил, предвид взимането на завоя с по-голяма скорост и невъзможността
на виновния водач да овладее колата. В случая, анализирайки така обсъдените
свидетелски показания, съдът намира, че същите установяват поведението на водача на
л.а. „Сеат", модел „Кордоба“ с peг. № ЕВ 1... ВВ именно по начина, отразен в схемата
към протокола за ПТП от 28.09.2022г. Нещо повече, налице е пълно съответствие
между показанията на свидетеля Михайлов в частта относно начина и мястото на
реализиране на инцидента, както и причината за това. В случая, при така установения
механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, което е достигнало до идентичен извод относно конкретните
обстоятелства, при които се е осъществило процесното ПТП. Следва да се посочи и че
експертът е подчертал, че при скорост на движение 30 км/час и навлизане в
кръстовището на л.а. „Сеат", модел „Кордоба“ с peг. № ЕВ 1... ВВ, водачът на
увреденото МПС „Форд", модел „Фиеста", с peг. № ЕВ 5... ВВ не е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на произшествието. От друга страна за
водача на л.а. „Сеат", модел „Кордоба“ с peг. № ЕВ 1... ВВ процесното ПТП е било
предотвратимо, ако същият не е навлязъл в кръстовището, а е изчакал преминаването
на л.а. „Форд", модел „Фиеста", с peг. № ЕВ 5... ВВ. С оглед на гореизложеното съдът
намира, че застрахователното събитие е настъпило поради виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – Гинка Николаева,
като за да достигне до този извод от една страна взима предвид показанията на
свидетеля Михайлов, които безспорно установяват, че на кръстовище регулирано с
пътен знак „Стоп“, водачът на лек автомобил „Сеат", модел „Кордоба“ с peг. № ЕВ 1...
ВВ не спира на знака и навлиза кръстовището, поради което е допуснал
съприкосновение с движещия се по път с предимство лек автомобил „Форд", модел
„Фиеста", с peг. № ЕВ 5... ВВ, удряйки го в задна лява част. Така описаното поведение
на водача Николаева напълно съвпада и с отразения в схемата към протокола за ПТП и
изводите на вещото лице,изготвило САТЕ относно механизъм на настъпване на
процесното ПТП. Следва да се отбележи, че принципно релевантни за настоящия спор
обстоятелства се извличат и от показанията на свидетеля Гинка Николаева, в частта
относно местоположението на увреденото МПС преди удара, а именно, че не се е
движело срещу нея, а се е намирало в неговата лента. Същевременно съдът намира, че
показанията на св. Николаева не следва да бъдат кредитирани в частта, с която същата
заявява, че е спряла на знака, указващ да изчака преминаването на автомобилите,
които са с предимство, доколкото съгласно САТЕ при ненавлизане в кръстовището от
страна на л.а. „Сеат", модел „Кордоба“ с peг. № ЕВ 1... ВВ, не би се стигнало до
настъпване на ПТП. Изолирани се явяват и показанията на свидетеля, в частта относно
движение на заден ход на увреденото МПС, доколкото вещото лице е формирал
изводи, че е технически невъзможно при действие - превключване от трета на втора
предавка, превозното средство да се придвижи на заден ход, съответно съдът
възприема изявленията на свидетеля като защитна теза. От друга страна съдът счита,
че житейски нелогична се явява и твърдяната маневра от страна на свидетеля
Николаева предвид позицията на автомобилите, инициалния контакт – в задна лява
4
част на същите, както и настъпилите щети. В допълнение към това следва да се
посочи, че свидетелят Николаева е заявила, че процесното ПТП е отразено в
съставения от органите на МВР протокол. Доколкото последният съдържа подпис на
водачите участвали в инцидента, това по мнение на настоящия състав представлява
изразяване на съгласие в отразените в него обстоятелства относно местоположение на
автомобилите и констатираните по тях вреди.
Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се
приеме, че водачът на л.а. "Мерцедес", с рег.№ 599М„Сеат", модел „Кордоба“ с peг. №
ЕВ 1... ВВ 284 е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, а
именно на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, което е предизвикало процесното ПТП.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение
№ 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от
30.03.2015 г. по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др. / съдът намира, че ответникът
не е опровергал така приетия за установен по-горе механизъм на настъпване на
процесното ПТП от 18.12.2020г., а той изключва участието на поведението на водача
Стайков в причиняването на удара. Предвид изложеното и при съвкупна преценка на
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, съдът намира, че процесното
ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
като тази презумпция не бе опровергана в настоящото производство, чрез обратно
доказване от ответника на наведените в отговора възражения. Не се установи със
своето поведение водачът на л.а. „Форд", модел „Фиеста", с peг. № ЕВ 5... ВВ да е
осъществил противоправно поведение изразяващо се в нарушение на разпоредбите на
ЗДвП, в частност на чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 ЗДвП, предвиждащи, че преди да
започне движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението, както и че по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Посочените разпоредби касаят изискванията към водачите извършващи маневра –
движение назад, каквато по делото не се установява да е предприета от водача на
увреденото МПС. Неприложима е в случая и разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП, тъй като
същата вменява задължение на водача на пътнотранспортно превозно средство на
кръстовище на равнозначни пътища да пропусне пътните превозни средства, които се
намират или приближават от дясната му страна. В процесния случай лек автомобил
„Сеат", модел „Кордоба“ с peг. № ЕВ 1... ВВ се движи по ул. „Рачо Стоянов“, като на
регулираното кръстовище образувано с ул. „Александър Стамболийски“ е предприел
маневра завой наляво, при наличие на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство“, без да изчака преминаването на МПС „Форд", модел „Фиеста",
с peг. № ЕВ 5... ВВ, след което да предприеме съответната маневра. Съдът приема, че
не са установени конкретни действия на пострадалия, с които той обективно е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия и е улеснил настъпването
му, а именно – недоказани останаха доводите за управление на МПС с превишена
скорост, както и със скорост несъобразена с конкретните пътни условия,
интензивността на трафика, в пряка причинна връзка с което е настъпил и процесният
удар.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
5
отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което
третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на
действителните вреди – необходимите средства по средни пазарни цени за
възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно
трайната съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол – решение
№ 52 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена
претенция, съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в
Методиката. При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска
отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния
интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест
възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и
невъзможно предвид спецификата на увредената част/, поради което обезщетението
следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността
за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя
мотивите към т. 6, б. "б" от Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС /съгласно
които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части
не се взема предвид изхабяването на вещта/. С оглед изложеното при определяне на
действителния размер на щетите, съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от
страните заключение на САТЕ, съгласно което стойността, необходима за
възстановяване на л.а. „Форд", модел „Фиеста", с peг. № ЕВ 5... ВВ е в размер на
722,35 лева.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът
на извършеното плащане – сумата от 559,20 лв. Страните не спорят, а и от
представеното преводно нареждане от 25.11.2022г. се установява, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 559,20 лева,
към което следва да бъдат прибавени и обичайните ликвидационни разноски в размер
15 лева, чийто размер се явява обективно обоснован, без да е необходимо да се доказва
плащането им. Ищецът с исковата молба изрично признава неизгодния факт, че е
получил от ответника сума в размер на 249,60 лева преди иницииране на настоящото
производство, поради което дължимият към момента остатък от задължението на
ответника възлиза в размер на 279,60 лева. По така изложените съображения
предявеният иск за същата сума следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
6
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по
регреса обезщетение. По делото са приети като писмено доказателство регресна
покана с изх. № 2003-2550/01.12.2022г. до ответното дружество, както и
товарителница № ********** от куриер "МиБМ Експрес" ООД от съдържанието на
които не може да се установи кога е получен документа. Макар да е извършено
частично извънсъдебно погасяване по предявената регресна претенция, по делото не
се съдържат данни кога е осъществено плащането. Ето защо, съдът намира, че
акцесорната претенция следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът. Разноски, направени в производството са в общ размер на 490,00 лева,
представляващи заплатена държавна такса, депозит за САТЕ и юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер от 100 лева, от които на ищеца следва да
бъдат присъдени 401,80 лв.
Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са в размер на 52,20 лева,
представляващи разноски за депозит за свидетел и САТЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 279,60 лева, представляваща остатък
от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско Престиж“, във връзка с щета № 67002200869 за
произлезли за лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с peг. № ЕВ 5... ВВ
вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП на 28.09.2022г., в гр. Дряново,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2024
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 63,02 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за застрахователно обезщетение за
периода 30.12.2022 г. – 18.09.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно Акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 401,80 лв., представляваща
сторени разноски в производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, сумата 52,20 лв., представляваща сторени
разноски в производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7