№ 4052
гр. София, 08.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110215305 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на Л. В. Т., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: **********, насочена срещу Наказателно постановление (НП) №
8395/10.10.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканска
пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено наказание „Глоба“ в
размер на сумата от 4000 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т.
1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС (Наредбата).
С жалбата се навеждат доводи за това, че атакуваното НП е издадено в
нарушение на материалния и на процесуалния закон. Твърди се, че приетите за
установени факти и обстоятелства не се подкрепят от доказателства и че
санкцията е наложена в нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗП и на чл. 12
и чл. 27 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на НП.
С молба, подадена от процесуален представител на жалбоподателя са
изложени допълнителни съображения за неправилност на атакуваното НП.
Твърди се, че в НП липсва ясно описание на фактическата обстановка по
случая, както и че е налице несъответствие между посочената като нарушена
законова разпоредба в АУАН и в НП, с които нарушения е било ограничено
правото на защита на жалбоподателя. Сочи се също, че жалбоподателят е
управлявал процесното МПС в качеството си на служител на превозвача-
собственик на МПС, т. е. извършвал е превоза не от свое име и за своя сметка,
1
а от името и за сметка на търговското дружество- превозвач и работодател.
Изразява се становище, че субект на административнонаказателна
отговорност следва да е работодателят, а не жалбоподателят, който е служител
в дружеството. Твърди се, че наказващият орган не е съобразил, че
превишаването на максимално допустимото натоварване на ос на двойната ос
на товарния автомобил и по-точно превишаването на максимално
допустимото по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, попада в границите на
изключението по чл. 8, ал. 5, вр. чл. 14, ал. 3 от Наредбата и в следствие от
това, даденото фактическо описание на нарушението не съответства на
обвинение за движение на пътно-превозно средство без документ за платена
такса. Твърди се, че между АУАН и НП налице несъответствие, тъй като в
АУАН е посочено, че нарушението се изразява в управление и превозване на
товар с МПС с 4 оси, с установени надвишени максимално допустими норми,
при което те могат да бъдат превишени и да се осъществява превоз само с
разрешение за дейности от специално ползване на пътищата на АПИ, а от
описаното в НП не става ясно изискано ли е от водача разрешително,
съответно представено ли е или не такова. Според жалбоподателя, случаят не
изпълва състава на административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр.
второ, вр. чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. второ от ЗП, вр. чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1,
т. 1, пр. първо от Наредбата. В подкрепа на това се сочи, че съгласно чл. 8, ал.
1 от Наредбата, движението на извънгабаритни ППС се осъществява в
рамките на специално ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато
е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или
когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките
на общественото ползване на пътищата, в които случаи следвало да бъде
издадено разрешително за преминаване от администрацията, управляваща
пътищата. Конкретният случай обаче не попадал в обхвата на този текст, тъй
като става въпрос за превозване на фракция, при което не са налице
предпоставките за издаване на разрешително и заплащане на такса, тъй като
този товар може да бъде пренесен на части и превозен при спазване на
изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Ето защо се поддържа, че в случая
разрешение за движение по пътищата изобщо не е следвало да бъде издавано,
а отговорността на водача е следвало да бъде ангажирана по чл. 139, ал. 1, т. 2,
пр. второ, вр. чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 8, ал. 1 и §1, т. 14 от ДР, вр. чл.
7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата. Навеждат се доводи и за това, че НП е
издадено от некомпетентен орган, както и че липсват доказателства за
техническата изправност на електрическата везна, с която е направено
измерването. Поддържа се, че случаят е маловажен. Поради това се иска
отмяна на обжалваното НП, или изменение на НП с намаляване размера на
наложеното наказание. Претендира се присъждане на разноски съобразно
представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния представител на
жалбоподателя, с която е изразено становище, че поддържа жалбата и
направените искания.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява. В
2
постъпил отговор, чрез процесуалния представител юрк. Николов, се излагат
подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното
НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като анализира и оцени събраните доказателства по
делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна, следното:
На 14.09.2023 г. в 10.13 часа на път Автомагистрала (АМ) „Струма“, км
7, на отбивна площадка в посока от гр. Перник към гр. София,
жалбоподателят Л. В. Т., ЕГН: **********, управлявал пътно-превозно
средство с 4 оси, с две управляеми оси, марка „Ивеко“, с рег. № СВ9185ХВ,
като извършвал превоз на товар - фракция. Жалбоподателят бил спрян за
проверка от инспектори в Агенция „Пътна инфраструктур“", които
изпълнявали служебните си задължения по контрол на републиканската пътна
мрежа, при което пътното превозно средство било измерено с техническо
средство ролетка № 1304/18 г. (5 м.) и електронна мобилна везна, модел PW-
10 № K0200007, като било констатирано, че разстоянието между осите е 1,40
метра на двойната задвижваща ос, както и че сумата от натоварването на
двойната задвижваща ос е 31 тона. Тези констатации били отразени в съставен
протокол за измерване с № 0000080/2023 г. При тези констатации
проверяващите приели, че е налице натоварване на ППС, което надвишава
максимално допустимото с 12 тона, както и че превозното средство е тежко.
Приели, че е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, вр. чл. 7, ал.
1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ, поради което Е. С. – инспектор в отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ при АПИ съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 0009869 от 14.09.2023 г., екземпляр от който бил връчен
на място на жалбоподателя Л. Т. и му било указано, че разполага с възможност
да подаде писмени възражения срещу АУАН. В законоустановения срок не са
направени възражения срещу АУАН от страна на нарушителя. Въз основа на
съставения АУАН е издадено атакуваното понастоящем НП № 8395 от
10.10.2023 г. от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“
към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което Л. В.
Т. е санкциониран и му е наложена „глоба“ в размер на сумата от 4000 /четири
хиляди/ лева за извършено на 14.09.2023 г. нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“, пр. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, изразяващо се в това, че водачът е
извършвал превоз на товари без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата.
Гореописаната фактическа обстановка е изводима при оценката и
анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В хода на съдебното следствие е проведен разпит в качеството на
свидетел на актосъставителя Е. С., показанията на когото са достоверен
източник на доказателства, тъй като не съдържат вътрешни противоречия или
неясноти и не се опровергават от други доказателства по делото. От тези
свидетелски показания се установява, че на 14.09.2023 г. е участвал при
3
извършване на проверка и измерване с техническо средство, а именно с
мобилна ел. везна и ролетка на МПС с 4 оси, с две управляеми оси, при което е
било установено, че разстоянието между осите е 1,4 метра, а натоварването на
двойната задвижваща ос е 31 тона, при максимално допустимо натоварване от
19 тона. На място бил съставен протокол, като ръчно били въведени
единствено установените данни относно разстояние между осите,
регистрационен номер и брой оси, както и констатирано натоварване на
двойната задвижваща ос, след което протоколът за измерването бил генериран
автоматично и отпечатан. На водача на ППС било разяснено, че е установено
претоварване на 3-та и 4-та ос, при което той изразил недоволство от начина,
по който било извършено измерването, но не конкретизирал възраженията си.
Свидетелят разяснява, че измерването е извършено на място с ел. везна
(кантар), който бил разположен на равно място, в случая на отбивната
площадка, където била извършена проверката. На място бил съставен АУАН и
връчен на водача, на когото било разяснено, че разполага с възможност да
подаде писмени възражения.
По делото са приобщени по реда на чл. 283 от НПК следните писмени
доказателства: свидетелство за регистрация част втора /л. 7/; пътен лист за
14.09.2023 г. за автомобил, марка „Ивеко“ с рег. № СВ9185ХВ /л. 8/; копие на
лична карта /л. 10/; заповед № РД-11-246 от 31.03.2022 г. на председател на
управителния съвет на АПИ /л. 11/; заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на
председател на управителния съвет на АПИ / /л. 12-13/; заповед № А-616 от
11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН /л. 32-34/; сертификат и декларация
за съответствие за ролетка с № 1304/2-018 г. /л. 35-37/; заявление за
последваща периодична проверка на средствата за измерване с приложения
/л. 38-43/; заявление за проверка № 000029-3117 от 12.06.2023 г. с
приложение /л. 44-45/; ЕС декларация за съответствие /л. 46-54/; НП № 8395
от 10.10.2023 г.; АУАН № 0009869 от 14.09.2023 г. и протокол за измерване
на превозно средство с № 80/2023 г.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-
горе фактическа обстановка. От показанията на свидетеля Стайков се
установяват, както обстоятелствата относно извършеното от жалбоподателя
нарушение, така и процедурата по съставяне на АУАН. Показанията на този
свидетел напълно кореспондират с писмените доказателства по делото –
протокол за измерване на превозно средство № 0000091/06.10.2023 г. Следва
да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва управлението на процесното
ППС без наличието на разрешително, а излага доводи за нарушения на закона
при определяне на правната квалификация и санкцията и за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
От представените от наказващия орган сертификат и декларация за
съответствие на ролетка 1304/18, както и заявления за последваща периодична
проверка на средствата за измерване относно везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел PW - 10 № К0200007, използваните от
контролните органи технически средства са изправни и отговарят на
изискванията на Закона за измерванията.
4
Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива
информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с
оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая
не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото
съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, която норма се прилага в настоящото
производство съгласно чл. 84 от ЗАНН.
При установената въз основа на доказателствата по делото
фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се
установява, следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу НП, което
подлежи на съдебен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в
законоустановения срок.
При осъществяването на настоящия съдебен контрол съдът дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното прилагане на закона
(както на материалния закон, така и на процесуалния закон), независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите към съответните
дати на издаване на АУАН и на НП длъжности и правомощията, делегирани
им с приложените по делото заповед № РД-11246/31.03.2022 г. и заповед №
РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на АПИ и на
основание чл. 56 от ЗП. Ето защо доводът за некомпетентност на органа, издал
НП е неоснователен.
Неоснователно се явява и твърдението за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения, обосноваващи отмяна на обжалваното НП. Както АУАН, така и
НП са издадени в предвидената от закона форма и имат съдържанието,
предвидено в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обстоятелствата по извършване на
нарушението са описани ясно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което осигурява възможност на жалбоподателя да
разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, като са посочени и съответно нарушените законови разпоредби.
Посочени са също времето и мястото на извършване на нарушението,
посочена е и установената сума от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС, максимално допустимото натоварване и
констатирането превишение. В тази връзка неоснователни се явяват доводите
в жалбата за неяснота на обвинението.
Съдът приема, че материалният закон също е приложен правилно, тъй
като като жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на вмененото му административно нарушение. Разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП забранява без разрешение за дейности от специалното
ползване на пътищата в обхвата на пътя и ограничителната строителна
5
линия, да се извършва движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства. Съгласно легалната дефиниция, установена в в § 1, т. 8 от ДР на ЗП,
понятието „специално ползване на пътищата“ обхваща: „използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за
осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони,
като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на
пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на
пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на
пътя от други лица“. С оглед предвидената от законодателя алтернативност, в
случая достатъчно се явява обстоятелството, че управляваното от
жалбоподателя превозно средство е било тежко, като не е необходимо да
осъществява и някоя от посочените дейности.
От писмените доказателства и от гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на свидетеля С., безспорно се установява, че на14.09.2023 г. в
10:13 часа жалбоподателят Л. В. Т., ЕГН: ********** е управлявал товарен
автомобил марка „Ивеко“, с рег. № СВ 9185 ХВ, който е бил със сума от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос от 31 тона, при максимално
допустимо натоварване 19 тона, като за превоза не е имало издадено
разрешение. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата допустимата максимална
сума от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa,
когато разстоянието между осите е от 1, 3 включително до 1, 8 метра (в
настоящия случай 1, 4 метра), е 18 (19) тона. Съдът няма основания да не се
довери на получените резултати от измерванията, доколкото от писмените
доказателства се установява, че разстоянието между осите е измерено с
ролетка № 1304/18/(5м.), която притежава сертификат и декларация за
съответствие в съответствие с изискванията на Директива 2014/32/ЕС, а
сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е установена
посредством измерване с електронна везна, преминала периодична проверка
на 12.06.2023 г. Липсва основание за съмнение и относно правилното
боравене със съответните технически средства на място, а и липсват
конкретни възражения в тази насока. Доколкото е установено натоварване на
ос, по-голямо от стойностите по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, следва
извод за това, че управляваното от жалбоподателя МПС е било тежко по
смисъла на чл. 3, т. 2, вр. § 1, т. 1 ДР на Наредбата и за него се е изисквало
разрешение за специално ползване на пътищата, независимо какъв товар е
превозвало, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласно чл. 8,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Не се споделя доводът на
процесуалния представител на жалбоподателя за това, че в случая е превозван
„делим“ товар, респ. че съответно разрешение при превишаване не следвало
да бъде изисквано. Неоснователни са и възраженията в насока, че неправилно
е определен субектът на нарушението и е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като водач на
ППС, вместо да бъде санкциониран превозвачът. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от
6
ЗП се наказват физическите лица, които са нарушили разпоредбата на чл. 26,
ал. 2 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности
по движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Именно като водач на моторното превозно средство, който непосредствено
извършва дейността по движение на тежкия товарен автомобил без надлежно
издадено разрешение, жалбоподателят Л. Т. е извършил вмененото му
нарушение. Жалбоподателят е физическото лице, извършител на нарушението
по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗП. За превозвача е задължението да осигури
разрешителното по чл. 15, ал. 3 от Наредбата, но върху водача тежи
задължението да осъществи превоза при спазване на изискванията на закона,
включително да разполага с издадено разрешително. Неизпълнението на това
задължение от страна на водача обуславя отговорността му по чл. 53, ал. 1 от
ЗП, поради което и дадената от административнонаказващия орган
квалификация е законосъобразна (в този смисъл е налице практика на
касационната съдебна инстанция – вж. решение № 4130 от 21.06.2022 г. по
адм. дело. № 3638/2022 г. на АССГ, както и решение № 5690 от 11.10.2022 г.
по адм. дело. № 5336/2022 г. на АССГ).
Неонователно се явява и възражението на жалбоподателя, че в случая
следвало да се прилага чл. 139, а. 1, т. 2 от ЗДвП, който законов текст въвежда
изискване движещите се по пътя ППС да бъдат с размери, маса и натоварване
на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението, като се препраща към
приетата на основание чл. 139, ал. 3 от ЗДвП Наредба № 11/03.07.2001 г. на
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Разрешителното,
което се изисква по чл. 26 от ЗП, е различно от разрешителните, които се
издават по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, във връзка с разпоредбите на Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. Съобразно чл. 18, ал. 5 от ЗП специалното ползване на пътищата се
извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет
- Наредба за специално ползване на пътищата, Приета с ПМС № 179 от
04.07.2001 г. Според § 2 ПЗР на тази наредба специалното ползване на
пътищата, чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари, се извършва
при условията и по реда на наредбата по чл. 139 от ЗДвП.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за извършване на дейности от специалното
ползване на пътищата, без съответно разрешително за това, а не защото е
управлявал пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. второ, вр.
чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 8, ал. 1 и §1, т. 14 от ДР, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5,
б. „в“ от Наредбата.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при
форма на вината непредпазливост, тъй като е бил длъжен и е могъл да
извърши проверка преди да започне извършването на превоза дали е издадено
7
необходимото разрешително за осъщественото специално ползване на
пътищата, но не го е сторил.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП за движение на тежко
пътно превозно средство без разрешение, на физическото лице, извършило
нарушението, се налага административно наказание „глоба“ в размер от 1
000 до 5 000 лева. В случая наказващият орган е наложил на жалбоподателя
глоба над средния размер, а именно глоба в размер на сумата от 4000 лева,
който е мотивирал с „трайната тенденция за установяване на конкретни
вредни последици от движението на претоварени товарни автомобили по
републиканските пътища“ и тежестта на претоварването, като изрично
посочено в НП е обстоятелството, че това е първо по ред нарушение на
жалбоподателя Т.. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН
следва да се съобразят като смекчаващи отговорността обстоятелства
липсата на доказателства за извършени други нарушения на ЗП от страна
на жалбоподателя, както и данните за имотното му състояние в контекста
на получавано трудово възнаграждение на нарушителя, работещ като
шофьор. С оглед на това съдът приема, че размерът на глобата е определен
незаконосъобразно от страна на наказващия орган, тъй като не е обосновано
защо следва да бъде наложена глоба в размер малко под максималния и не са
отчетени наличните смекчаващи обстоятелства. В конкретния случай
единствения законосъобразен подход при определяне на глобата е да се
определи и наложи глоба в размер към минималния, който е предвиден от
законодателя, т. е. в размер на сумата от 1000 /хиляда/ лева. Става въпрос за
първо по реда нарушение на жалбоподателя, който е извършвал превоза в
качеството му на работник в търговско дружество, занимаващо се с дейност по
превоз на товари. Липсват отегчаващи вината на нарушителя обстоятелства,
поради което и с оглед изложеното, атакуваното НП следва да се измени в
частта относно размера на наложената глоба, която да се намали от 4000
/четири хиляди/ лева на 1000 /хиляда/ лева. В минимален размер глобата се
явява достатъчна намеса в правната сфера на нарушителя, годна да постигне
целите по чл. 12 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав нарушението не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия
вид, предвид установеното превишаване на допустимото натоварване с
повече от десет тона, поради което не са налице условия за прилагане на чл. 28
от ЗАНН.
С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното
НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Като взе предвид фактическата
и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, съдът
приема, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва
да заплати на въззиваемата страна, следва да е в минимален размер, а именно
80 /осемдесет/ лева, още повече, че процесуален представител на
възииваемата страна не е взел участие в открито съдебно заседание по делото.
В полза на жалбоподателя разноски не се следват и не следва да се присъждат.
По тези мотиви, съдът,
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 8395/10.10.2023 г.,
издадено от началник отдел „Контрол по републиканска пътна мрежа“ към
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за
пътищата (ЗП) на Л. В. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: **********, е
наложено наказание „Глоба“ в размер на сумата от 4000 /четири хиляди/ лева
за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
„в“ и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „Глоба“ от 4 000 (четири
хиляди) лева на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА Л. В. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ направените по делото разноски,
възлизащи в размер на сумата 80 /осемдесет/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9