Р Е
Ш Е Н
И Е
№315, 15.09.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На трети септември
две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Ганка Атанасова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 371по описа за 2020г. на РРС
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК.
Депозирана
е искова молба от “Водоснабдяване-Дунав“ЕООД, с която молят съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на
178.56лв.-главница за доставени 64.330куб.м. питейна вода и отведени пречистени
отпадни води за периода 15.06.15г.-12.07.17г., по партида с аб.номер *** в
гр.Разград, ул.Н.Пенев ***с титуляр С.Р. и сумата 40.80лв. мораторна лихва за
периода 30.08.17г.-10.12.19г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и направените в двете производство разноски.
Твърди, че ответникът е собственик
на поземлен имот, с административен адрес: град Разград, ул. „Н. Пенев“ ***от
2003г. и по настоящем. Като собственик на имот, който е водоснабден и в който
се потребяват ВиК услуги е следвало собственика на имота да подаде заявление за
откриване на партида на неговото име, с оглед предоставени В и К услуги от
страна на търговското дружество. В този смисъл и оглед не подаване на заявление
дружеството е предприело действия за промяна на партидата, като на името на
ответника за адрес ул. „Н. Пенев“ ***е открита партида под абонатен № ***.
В този смисъл и в качеството си на
потребител за ответника са възникнали
задължения и права, а именно да осигурява свободен и безопасен достъп на
длъжностните лица за отчитане, монтаж или подмяна на водомерите на
водопроводните отклонения, да осигурява свободен и безопасен достъп на
длъжностните лица за извършване на проверки на състоянието и експлоатацията на
вътрешните мрежи и водопроводни и канализационни инсталации,да осигурява
свободен и безопасен достъп на длъжностните лица да прекъснат или преустановят
В и К услугите, както и задължението да заплаща ползваните услуги и да
уведомява В и К оператора своевременно за установени повреди и неизправности по
водопроводните и канализационните мрежи.
В периода от 15.06.2015 г. до 10.08.2017
г. от страна ответника са отребени ВиК услуги /доставени 64.330куб.м питейна
вода и отведени отпадни води/, за които съгласно чл.33 от ОУ са издадени 2
ежемесечни фактури: № **********/31.07.2017г. и № **********/31.08.2017г..
Тези фактури са просрочени и
изискуеми съгласно чл.33 ал.2 от ОУ. В този смисъл възниква и правния интерес
на В и К оператора да иска заплащане на дължимите суми по издадени 2 бр.фактури
на обща стойност 219,36лв, от които главница в размер на 178,56лв, както и
искането за присъждане на законна лихва за просрочие съгласно чл.44 от ОУ в
размер на 40,80лв за периода от 30.08.2017 г. до 10.12.2019 г.
Фактурираните услуги са изцяло
доставени на клиента - абонат № ***, видно от представеното извлечение от
хартиен карнет за партида № 36, абонат *** от дата 13.01.2016 г. до
13.11.2017г., от които е видно реално отчетеното количество вода, канал и
пречистване, като ползвателя се е съгласи с същото, чрез полагане на подпис, в
указаното за това място. Служебно известен на ищеца е факта, че ответникът, не
живее постоянно на адреса, тъй като работи извън България, като горното не
следва да бъде тълкувано в хипотезата, че същия не ползва услугите, дори
напротив, че същия използва Вик услугите, когато се „прибере“.
За
претенцията си ищецът има издадена заповед за изпълнение №5291/27.12.1019г. по
гр.д.№2593/19г. на РРС, по която ответникът не е намерен и заповедта не му е
връчена. Съдът е дал указания на ищеца по чл.415 ал.1 т.2 ГПК. В
законоустановения месечен срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване
на вземането си. Представя фактури, справка от хартиен карнет, справка от
имотен регистър. Има искане за прилагане на ч.гр.д.№2593/19г. на РРС.
Ответникът С.С.Р. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК.Назначеният
му особен представител оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва
начина наличието на договорни отношение, на наличието на реално потребление от
страна на ответника, на отчитане на сумите и на изчисляване на претендираните
лихви.
От
събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка: Ответникът е собственик на имо-ап.№**, находящ се в гр.Разград,
ул. „Н. Пенев“ ***от 19.05.2003г.
и се води титуляр на партида с аб.№*** на същия обект.
По
делото е представен карнет на хартиен носител, от който се установява, че в
имота не е начислявано месечно потребление, тъй като имота е необитаем, като
само два от отчетите са реални: тези от 12.07.2017г. и от 10.08.2017г. Първият
е за 44куб. вода+1,205куб.м. от общия водомер , а вторият за
18куб.м.+1.125куб.м. от общия водомер, за които отчетени количества са издадени 2 ежемесечни фактури: №
**********/31.07.2017г. и № **********/31.08.2017г. Същите не са заплатени от
ответника.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за
допустими. Разгледани по същество същите се явяват и основателни.
По
делото е установено, че ответникът е потребител на ВиК услуги от 19.05.2003г., когато
е придобил собствеността върху имота. Между потребителя и дружеството е възникнало
облигационно правоотношение на предоставяне на ВиК услуги при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Откриването на партида само установява наличието на облигационни отношения
между страните, въпреки че тези отношения се презюмират от закона. Ищецът е изпълнил
основното си задължение да достави питейна вода, отведе и пречисти отпадни води,
за което е издал фактури № №********** и №**********. Ответникът реално е
получил услугата, но не е заплатил нейната стойност.
Тъй
като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна /парична/
престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца
вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД върху
главницата. В чл.33 ал.2 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на месечно доставената питейна вода в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. Ответникът дължи лихви за вземанията
по процесните фактури в общ размер от 40.80лв.
Предвид
основателността на иска ответникът дължи на ищеца разноските направени в
заповедното производство в пълен размер 25лв.
Съдебните разноски са в размер на 495лв.
съдебни разноски /75лв. държавна такса, 180лв. за особен представител, 240лв. адв.възнаграждение/,
които следва да бъдат уважени изцяло.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
за установено по отношение на С.С.Р. ***, ЕГН **********, че дължи на Водоснабдяване-Дунав
ЕООД, ЕИК *** сумата от 178.56лв./сто седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/,
предоставени ВиК услуги за периода 15.06.2015г.-10.08.2017г., за който са
издадени фактури № №********** и №********** и сумата от 40.80лв. /четиридесет лева
и осемдесет стотинки/ обезщетение за забава, за които има издадена заповед за
изпълнение №5291/27.12.19г. по ч.гр.д.№2593/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.С.Р.
да заплати на Водоснабдяване-Дунав ЕООД сумата от 25лв./двадесет и пет лева/
разноски по заповедното производство и сумата от 495лв./четиристотин деветдесет
и пет лева/ съдебни разноски.
След
влизане на решението в сила, препис от него да се приложи по заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: