РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 12.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1212 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Е.В.П.
твърди, че на 17.08.2018г. сключила договор за потребителски кредит №
********** с „Профи Кредит България“ ЕООД по силата на който й е предоставен
кредит в размер на 5000 лева при годишен лихвен процент- 41,17%, годишен процент на разходите- 49,89%, срок на
погасяване- 24 месеца. Договорено било също така, че ищцата закупува и пакет
допълнителни услуги на цена 2179,68 лева.
Ищцата
счита, че договор за потребителски кредит № ********** е нищожен, поради
противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата уреждаща
дължимата годишна лихва. Сочи също така, че договорът е нищожен поради
нарушаване на чл. 11 т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК във връзка с чл. 22 от от ЗПК. Навежда довод, че общото възнаграждение по договора в размер на 4598,32
лева състоящо се от договорения лихвен процент от 41,17% и скрита лихва под
формата на цена на пакет допълнителни услуги нарушава добрите нрави, както и
нарушава чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Счита също, че посочения лихвен процент от
41,17% не отговаря на действителното правно положение, тъй като цената на
допълнителния пакет услуги представлява скрита лихва, като сочи изобилна
практика на съдилищата в този смисъл. Поради по-високия лихвен процент нараства
и годишния процент на разходите, който също не съответства на обявения на
потребителя. Навежда доводи, че уговорените „допълнителни услуги“ реално не са
услуги и не предоставят икономическа облага на потребителя. Иска се да бъде
прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № **********, а в
условията на евентуалност се иска прогласяване на нищожността на клаузите
даващи право да получи възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.
„Профи Кредит България“ ЕООД депозира
отговор на исковата молба с който оспорва предявените искове. Навежда правни
доводи, в подкрепа на тезата, че договор за потребителски кредит № ********** и
всички негови клаузи са валидни и не са неравноправни
Предявеният
иск е за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на
добрите нрави е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. трето от ЗЗД. Искът за
нищожност на договора и негови клаузи поради нарушаване на чл.11, т.9, т.10,
т.11 и т.12 от ЗПК е с правно основание чл. 22 от ЗПК.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 17.08.2018г. Е.В.П. сключила с „Профи Кредит България“ ЕООД договор за
потребителски кредит № ********** по силата на който дружеството се задължило
да предостави на ищцата кредит в размер на 5000 лева със срок на издължаване 24
месеца, годишен лихвен процент 41,17%, ГПР в размер на 49,89% и месечна вноска
в размер на 309,11 лева. Освен това страните договорили, че кредитополучателя
закупува пакет допълнителни услуги на обща стойност 2179,68 лева, който също се
изплаща на месечни вноски и месечната вноска е в размер на 90,82 лева, като
така общата месечна вноска на ищцата става 399,93 лева.
Със сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
страните са договорили, че при поискване от клиента кредиторът предоставя
следните допълнителни услуги;
1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит;
2.
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски;
4.
Възможност за смяна на падеж;
5.
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
Споразумението за предоставяне на „допълнителни услуги“ всъщност е част от
договора за кредит, но е обособен като отделен договор за да се заобиколят
определени забрани от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК:
Кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита
Услугата „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ е
свързана именно с усвояването на кредита и за нея законът съдържа изрична
забрана да се събират такси за това. Тази услуга е описана в т.15.1 от ОУ към
договора, като е посочено, че клиентът ще получи „приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума
преди ДПК без закупен пакет от допълнителни услуги“. Така описаната „услуга“
няма икономическа стойност, кредиторът не е поел конкретен ангажимент за
измерим във време срок, в който ще предостави кредита, нито е посочил
алтернативно измерим срок в който се предоставя кредит без закупен пакет от
допълнителни услуги. В каква последователност ще разглежда кредиторът исканията
за кредит е нещо, което зависи изцяло от него и клиента по никакъв начин не
може да установи дали е получил реално „услугата“ и дали кредиторът е спазил
реда за разглеждане на исканията, както се е задължил. Така тази „допълнителна
услуга“ е лишена от основание по смисъла на ЗЗД, тъй като срещу заплатената
такса клиентът не получава никакво установимо и реално право. На следващо място
тази посочената клауза води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на
чл.143 от Закона за защита на потребителите. Това неравновесие произтича от
факта, че потребителят безусловно плаща за нещо, което въобще не е сигурно, че
ще получи и няма никакъв начин да се убеди, дали е получил, и съответно да
предяви претенция ако не е получил услугата за която е заплатил. По изложените
съображения клаузата за платената допълнителна услуга „Приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит“ се явява нищожна на три различни
основания: Нарушава чл. 10а ал.2 от ЗПК, липсва основание (чл. 26 ал.2 от ЗЗД)
и създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 от ЗЗП).
Допълнителната услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства“ реално не представлява услуга, тъй като кредиторът не поема
никакво конкретно задължение. За клиентът е предвидена някаква неясна
възможност да получи улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ
кредит и условията по него става „по съгласие на страните“- т.е. кредиторът
може да откаже да предостави кредит без да търпи негативни последици и без
някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази „услуга“ клиентът
не получава, никакви права, които да са противопоставими на кредитора. За това
тази клауза е нищожна както поради липса на основание, така и поради липса на
достатъчно определено съгласие на страните. Клаузата е нищожна и като
неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като създава значително неравновесие между
правата и задълженията на страните- клиентът плаща цена срещу която не получава
нищо.
Допълнителните услуги свързани с отлагане/намаляване на вноски и смяна на
падеж също са лишени от основание, тъй като не дават на клиента никакво реално
право, което да е противопоставимо безусловно на кредитора. Съгласно т. 15.2.3
от ОУ „Отлагането на вноски влиза в сила
от момента на одобрение на заявлението от страна на кредитора“. Т.е. за да се
отложи вноска е необходимо съгласие на кредитора и ако такова съгласие не бъде
получено клиентът няма противопоставими насрещни права независимо, че е платил
такса за тази „услуга“. Иначе казано платил е за нищо. В случая липсва
основание и има значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, което са две различни основания за нищожност на
посочената клауза. Същото се отнася и до
клаузата за отлагане на вноски (т.15.3.4 от ОУ) и промяна на падеж (т.15.4.1 от
ОУ)
Не на последно място възнагражденията допълнителните услуги са
възнаграждения свързани с договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК
следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора
ГПР, което е в нарушение на закона. Ако посочените разходи бяха включени при
пресмятането на ГПР то същият би надхвърлил значително максималния размер по
чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което клаузите, които предвиждат възнагражденията за
допълнителни услуги са нищожни и на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК. По изложените до тук съображения договорът за
допълнителни услуги се явява недействителен и всички вземания по него не
съществуват.
При изплащането на кредит от 5000 лева на 24 месечни вноски по 399,93 лева
всяка (каквито са параметрите на кредита, като се включи и възнаграждението за
допълнителни услуги) реалният годишен процент на разходите е 72 процента
годишно (изчисленията са на съда), което е значително повече от обявения в
договора ГПР от 49,9%. Това от своя страна води до нищожност на целия договор
на основание чл. 22 във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК- тъй като в договора
не е посочен реалния ГПР. Възнаграждението по споразумението за допълнителни
услуги при всички случаи следва да бъде включено в ГПР, независимо дали тези
клаузи се приемат за недействителни или не: при недействителност на клаузите за
допълнителни услуги (която беше обоснована по-горе) за заплащане на съответното
възнаграждение не остава никакво друго основание извън договора за кредит; но
дори и клаузите за допълнителни услуги да бяха действителни, то те са свързани
с отпускането и управлението на кредита, не са „допълнителни“ услуги и за това
отново съответното възнаграждение следва да бъде включено в ГПР.
По изложените съображения предявеният иск за недействителност поради
нарушаване на чл. 11 от ЗПК е основателен и следва да се уважи изцяло, като
договор за потребителски кредит № ********** бъде обявен за недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В исковата молба се навеждат доводи за недействителност на договора поради
нарушаване на добрите нрави при формиране на възнаградителната лихва. Съдът не
споделя тези доводи. За регулиране на разходите на потребителите по
потребителски кредит в ЗПК е въведено понятието „Годишен процент на разходите“,
като в чл. 19 ал.4 от ЗПК е определен и максимален размер на ГПР- петкратният
размер на законната лихва за забава. Годишната лихва по потребителски кредит
може да бъде в произволен размер стига ГПР да не надхвърля определения в закона
лимит. Следователно годишната лихва също може да бъде до размера на този лимит
(петкратния размер на законната лихва за забава), ако кредиторът реши да не
въвежда други разходи по кредита. Добрите нрави са субсидиарен критерий, и ако
дадена сфера е изрично регулирана със закон, то съответната регулация не може
да бъде дерогирана по съображение за нарушаване на добрите нрави. В случая
имаме законово определен максимален размер на възнаградителната лихва,
конкретния размер на лихвата по договор за потребителски кредит № ********** е
41,17% годишно и не надхвърля този размер, следователно не противоречи и на
добрите нрави. По-старата съдебна практика ползваше добрите нрави като критерии
за определяне на възнаградителната лихва поради липса на законова регулация на
тази материя. В петитума на исковата молба няма искане за кумулативно
произнасяне по всички наведени основания за нищожност на договора, поради което
съдът приема, че различните основания, които са изложени в обстоятелствената
част са наведени в условията на евентуалност и доколкото искът е основателен и
се уважава на едно от наведените основания, то по останалите съдът не дължи
произнасяне в диспозитива на решението.
На ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 1052,89 лева. Ответникът
също така следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 383,93
лева. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е.В.П. с ЕГН ********** с адрес ***
от една страна и от друга страна „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. “България” № 49, блок 53Е, вх.В че сключеният между тях на 17.08.2018г. договор за
потребителски кредит № ********** е нищожен на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит поради нарушаване на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, бул. “България” № 49, блок 53Е, вх.В да заплати на Е.В.П. с ЕГН ********** с адрес *** сумата 1052,89
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, бул. “България” № 49, блок 53Е, вх.В да заплати по сметка
на Русенски районен съд държавна такса в размер на 383,93 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/