Р Е Ш Е Н И Е № 17
Гр. Русе, 18 февруари 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданско и търговско отделение, в
открито заседание на 31 октомври 2019 г. в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове: Ъшъл Ириева
Зорница Т.
при
участието на секретаря Ева Д., като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 337
по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно
обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 1219
от 5.07.2019г. по гр. дело № 5535 по описа за 2018г. осъжда „Г.” ЕООД, гр. Русе, ул. „*** ЕИК *** да
заплати на „Н. Т. К. 2004” АД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***, сумата 21631,04 лева
представляваща цена на доставени пилешки грилъри по фактура №
**********/23.11.2017г. със законната лихва върху тази сума от 03.08.2018г. до
окончателното изплащане, разноски по делото в размер на 2875,24 лева и разноски
по обезпечаване на иска в размер на 148 лева.
„Г.“ ЕООД, представлявано от Г.В.С. чрез
адвокат М.Д., подава въззивна жалба срещу решението с твърдение, че същото не се
опира на доказателствата по делото и съдът неправилно е приложил материалния
закон. От разпита на свидетелите по делото било установено, че стоката –
пилешки грилъри била доставена с недостатъци – с грамаж наполовина от
поръчаното. Жалбоподателят счита, че недостатъците намаляват цената на стоката
с 50 %. Жалбоподателят моли окръжния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, както и да присъди
разноските по делото. В случай, че въззивният съд приеме иска за основателен,
жалбоподателят моли да бъде съобразено възражението за намаляване на продажната
цена с 50 % или със сумата 10815,52 лв. с ДДС, както и да присъди разноски
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от иска.
„Н.т. К. 2004“ АД ЕИК *** гр. София,
представлявано от адвокат Х.М., подава отговор на въззивната жалба, в който
твърди, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.
Въззивната жалба е неоснователна.
Окръжният съд като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок от
надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на
районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Предмет на делото е осъдителен иск „Г.“
ЕООД да заплати на „Н. Т. К. 2004“ ЕООД сумата 21631,04 лв. стойност на
доставени на 23.11.2017г. 8829 кг. пилешки грилъри ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска.
Фактура № **********/23.11.2017г. за
доставени замразени пилета на стойност
21631,04 лева с включен ДДС е подписана от получателя и е придружена с
товарителница за стоките. Фактурата е осчетоводена от двете дружества, включена
е в справките декларации по ЗДДС на двете дружества, а „Г.” ЕООД е ползвало
данъчен кредит по ЗДДС въз основа на тази фактура. Цялото налично количество на
доставените пилета към 31.07.2018г. е осчетоводено от „Г.” ЕООД като продадено.
„Г.“ ЕООД в отговора на исковата молба
посочва, че стоката била доставена 23.11.2017г. Стоката била в кашони дълбоко
замразена. В началото на януари дружеството започнало да изтегля стоката от
склада и да я насочва към търговските обекти. Тогава узнало, че пилетата не
отговарят на поръчаното.
Свидетелят И.И. – бивш управител на „Г.“
ЕООД установява, че от 1000 пилета 150-200 бр. били 500-700 грама и от тях
правели шишчета, тъй като не ставали за грил. Свидетелят И. Х. търговски
представител на ищеца на „Н.т. к. 2004“ АД твърди, че през февруари или март
2018г. казал на представител на ответника (жалбоподателя), че след като няма
пари, да си вземе стоката. Ответникът отговорил, че няма как да стане това,
защото стоката била продадена.
Районният съд се позовава на утвърдена
съдебна практика, според която отразяването на фактура в
счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват
недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.
„Г.“ ЕООД като купувач
трябва да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми
незабавно продавача. В
какъв период от време трябва да стане това? Отговор дава общата норма на чл.
194 от ЗЗД - купувачът трябва да прегледа стоката в
течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи.
По
делото е установено, че купувачът не е изпълнил това свое задължение. Последицата,
предвидена в чл. 324 ТЗ, е: ако
купувачът не направи преглед
на стоката, същата се
смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. Размерът на
пилета, макар и замразени, е явна характеристика на стоката, поради което
купувачът не може да се позовава на скрити недостатъци. Скрити недостатъци са
тези, които не могат да бъдат забелязани при обикновен преглед – чл. 194 ЗЗД.
Правилен е изводът на районния съд, че стоката следва
да се счита за одобрена
по силата на цитираните норми.
Евентуалното възражение на „Г.“ ЕООД, че
дължи 50% от цената поради несъответствие на стоката с уговореното, е
възражение за намаляване на цената при задържане на стоката – чл. 195, ал.1,
предл. 2 ЗЗД. Районният съд в доклада по делото е квалифицирал възражението като
такова за прекратяване на договора по съгласие между страните поради
несъответствие на стоката с договореното, тоест по предл. 1. Тази квалификация
според въззивния съд не е правилна, но страните не са възразили срещу доклада. Купувачът
не може да върне стоката, защото е продадена от него. Това е отразено
счетоводно в „Г.“ ЕООД. Св. И. И. – бивш управител на
ответника
твърди, че малоразмерните пилета са били 15-20% и месото от тях било използвано
за пилешки шишчета. Следователно възражението за намаление на цената не е
доказано: каква част от стоката не отговаря на стандарта за пиле за грил, за
какво друго може да се използва пилешкото месо и каква е цената на този
резервен продукт спрямо цената на пиле на грил. Твърдението, че цената трябва
да се намали с 50% е произволно.
При така установената фактическа
обстановка, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивната инстанция приема,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са
направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението поради
допуснато нарушение на материалния закон. Правните изводи на първоинстанционния
съд, формирани въз основа на установената фактическа обстановка са правилни и
въззивната инстанция мотивира решението си като препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и
възраженията на страните и е направен обоснован на доказателствата извод за
основателността на предявените искове, който извод се споделя и от настоящата
инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 272 ГПК Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1219
от 5.07.2019г. по гр. дело № 5535 по описа за 2018г.
ОСЪЖДА „Г.” ЕООД, гр. Русе, ул. „***, ЕИК ***, представлявано
от управителя Г. В. С., да заплати на
„Н. Т. К. 2004” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „***
представлявано от изпълнителния директор М. П. Д., сумата 1680 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на всяка страна.
Председател:
Членове: