Решение по дело №3087/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда чл.145 и сл. от АПК.

Производство по реда чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е във връзка с решение № 12628 от 15.12.2023 г., постановено по адм. дело № 4604/2023 г. на ВАС, VІ о., и по жалба на Т.И.М. *** срещу точка 6 от заповед № 2744 от 13.12.2022 г. на председателя на Районен съд Пловдив, с която е наредено да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение на съдия Т.И.М. предвид образувано във ВСС дисциплинарно производство № 3/2022 г. и наложеното й със заповед № 2195 от 18.10.2022 г. на председателя на Районен съд Пловдив дисциплинарно наказание „забележка“.

Според жалбоподателката оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като съдържа вътрешно противоречиви мотиви, което е довело до нарушаване правото й на защита, както и защото липсва основание за лишаването й от допълнително възнаграждение, както и защото с оспорената заповед се преследват различни от посочените в Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения цели. Иска се отмяна на заповедта в оспорената част.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли тя да се отхвърли, тъй като по отношение на жалбоподателката са налице висящи дисциплинарни производства към момента на издаване на заповедта. Претендира направените по делото разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената част от заповедта, чиито права и законни интереси непосредствено и неблагоприятно са засегнати, в срока по чл.147, ал.1 АПК и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол по реда АПК. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, но разгледана по същество тя е основателна поради следните съображения:

Настоящото производство е повторно, след като с решение № 12628 от 15.12.2023 г., постановено по адм. дело № 4604/2023 г. на ВАС, VІ о., е отменено решение № 536 от 21.03.2023 г. по адм. дело № 3271/2022 г. на АС Пловдив като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото е върнато за ново разглеждане.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по предложение (л.21-23 от АД № 3271/2022 г.) на административния ръководител на Районен съд Пловдив с решение на Съдийската колегия (СК) на ВСС, взето по протокол № 13 от 29.03.2022 г., е образувано дисциплинарно дело № 3/2022 г. по описа на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на Т.М. за извършени от нея виновни нарушения по чл.190, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, вр. с чл.307, ал.3, т.4 ЗСВ, извършени през 2021 г. и през 2022 г. (л.24-25 от АД № 3271/2022 г.). Видно от представеното в настоящото съдебно производство решение № 10908 от 09.11.2023 г. по адм. дело № 6874/2023 г. на ВАС, VІ о. (л.19-22), цитираното дисциплинарно производство е приключило в полза на жалбоподателката – ВАС е отхвърлил жалбата на административния ръководител на РС Пловдив срещу решение по точка 4 от протокол № 21 от заседание на СК на ВСС, проведено на 20.06.2023 г., с което не се налага дисциплинарно наказание на Т.М. по предложение с рег.№ ВСС-4930 от 14.03.2022 г. Решението на ВАС е влязло в сила на 07.02.2024 г. Т.е., към настоящия момент по отношение на жалбоподателката е налице приключило дисциплинарно производство с влязъл в сила, с който не е наложено дисциплинарно наказание.

Отделно от това, със заповед № 2195 от 18.10.2022 г. на председателя на РС Пловдив (л.16-20 от АД № 3271/2022 г.) на основание чл.311, т.1, вр. чл.308, ал.1, т.1, вр. чл.307, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 ЗСВ на съдия М. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършени нарушения по чл.307, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 ЗСВ – бездействия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр. дело № 17630/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, I бр.с., и действия довели до неоправдано забавяне на производството по гр.д. № 6266/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, II бр.с. Заповедта е връчена на съдия М. на 18.10.2022 г., потвърдена по реда на чл.314, ал.4 ЗСВ с решение по точка 3 от протокол № 6 от 21.02.2023 г. на СК на ВСС (приложен към АД № 3271/2022 г.), което решение, обаче, е отменено от тричленен състав на ВАС и предстои произнасяне на петчленен състав според обясненията на жалбоподателката.

Във връзка с образуваното във ВСС дисциплинарно производство № 3/2022 г. и наложеното със заповед № 2195 от 18.10.2022 г. на председателя на РС Пловдив дисциплинарно наказание „забележка“ и на основание чл.5, ал.2, т.7 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ) е издадена заповед № 2744 от 13.12.2022 г. на председателя на Районен съд Пловдив, с чиято оспорената точка 6 – предмет на настоящото съдебно производство – е наредено да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение на съдия М..

С оглед указанията, дадени в отменителното решение на ВАС в настоящото съдебно производство двукратно бяха изискани от ответника приложенията към оспорената заповед, доказващи индивидуалния принос на съдиите от РС Пловдив и конкретно на жалбоподателката, каквито доказателства не бяха представени, а от депозирания на 11.03.2024 г. отговор (л.30) е видно, че такива доказателства няма и допълнителното възнаграждение на всеки магистрат и служител е определено от председателя на съда по негова преценка. Следователно доказано се явява твърдението на жалбоподателката, че отказът да й бъде изплатено допълнително възнаграждение е немотивиран и е резултат от неправомерно упражнените правомощия на административния ръководител спрямо съдия, който е изразил несъгласие с методите му на управление на съда.

В хода на настоящото съдебно производство е разпитан като свидетел Д.С.В., съдия в РС Пловдив и колега на жалбоподателката, чиито показания съдът кредитира като последователни, обективни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, включително становището на комисията по професионална етика при Окръжен съд Пловдив от 29.11.2022 г., акта от извършена проверка на ИВСС.

Личните впечатления на свидетеля са за едни силно обтегнати отношения между съдия М. и бившия председател К.. Свидетелят е виждал на провежданите общи събрания как г-н К. държи назидателен тон на съдия М., прекъсва я, дори е прекъснал самото общо събрание, докато тя се е изказвала. Свидетелят посочва, че от лятото на 2020 г. до към средата на 2021 г. са се свиквали почти всяка седмица неформални общи събрания на Гражданското отделение на Районен съд Пловдив и на тези събрания свидетелят е придобил преки впечатления за негативното, на моменти грубото, дебелашко и унизително отношение от бившия председател на съда спрямо съдия М.. Според свидетеля абсолютно всяка една реакция срещу съдия М. е била във връзка с нейни изказвания по време на провежданите общи събрания. През 2020 г. в Районен съд Пловдив е въведена Единната информационна съдебна система на съдилищата (ЕИСС) и в тази връзка съдия М. е вземала отношение за неравномерното натоварване на съдиите, за организацията на работа, разпределението на съдебните помощници и други подобни, чисто организационни въпроси, като именно във връзка с тези нейни коментари е била реакцията на бившия председател. Тогава свидетелят е нямал впечатления от съдия М. и отдал напрежението на някакви стари отношения, но впоследствие ситуацията му се изяснила, защото между свидетеля и бившия председател също възникнал професионален конфликт също във връзка с изказвания на общи събрания, с които е подкрепил предложенията на съдия М.. Свидетелят е бил подложен на същото отношение – серия от заповеди на основание чл.80, ал.1 ЗСВ, с които са били изисквани някакви обяснения от тези, които са изразили различно становище на общите събрания, и тези заповеди са били издавани извън рамките на каквото и да било производство – дисциплинарно или друго. Поради ескалацията на отношенията и огромното напрежение шестима съдии, между които свидетелят и жалбоподателката, много преди да почнат активните дисциплинарни процедури срещу тях, подали сигнал до Съдийската колегия на ВСС, в който изложили случващото се в съда, незаконосъобразните и неадекватни практики, като например, Една такава подобна практика беше едно старо решение на Общото събрание на Районен съд Пловдив, с което то делегирането на правомощие от общото събрание на председателя да определя натовареността в отделенията, броя на съдиите в съответното отделение, материята, която ще разглежда всеки съдия и натовареността по съответната материя, което е водело до много съществен дисбаланс. Едно от основните предложения на съдия М., с което не е бил съгласен бивша председател, според свидетелските показания е било да се обсъдят различни варианти за уравновесяване на натовареността в гражданско и брачно отделение, като е застъпвала становище, че тези правомощия са делегирани в противоречие на закона. Свидетелят посочва още, че тъй като диалогът с бившия председател е бил тотално счупен, през 2021 г. съдия М. поела инициатива за свикване на общо събрание, за да се вземе решение съдиите да определят натовареността и разпределянето по материи в гражданско отделение, съответно събрала подписите на една трета от съдиите, направила обявление на таблото със съответната подписка, при което ответната реакция на К. е била да обяви с негова заповед свикването на подобно общо събрание за незаконно и противоречащо на някакви вътрешни правила, които свидетелят и останалите съдии не познавали. Съответно К. свикал контра събрание в същия ден и час или няколко дни по-рано, което е включвало всички точки, по които съдия М. е искала да бъде свикано събрание плюс допълнителни точки, добавени от бившия председател. Свидетелят може само да гадае по какви причини на свиканото от бившия председател общо събрание всички съдии, които били подписали поканата на инициираното от съдия М. събрание, гласували, че въпросите (за разпределение на делата, натовареност, съдебни помощници и организационни въпроси) са недопустими и не са от компетентността на общото събрание. Непосредствено след това общо събрание според свидетелските показания спрямо съдия М. е било образувано дисциплинарно производство за освобождаването й от длъжност. Самият свидетел е запознат с предмета на това дисциплинарно производство, той е идентичен с част от неговите дисциплинарни производства, главно свързани със закъснения от 15 минути за работа. Свидетелят знае, че това дисциплинарно производство е приключило в полза на съдия М., но поради самия факт на образуването му съдия М. и свидетелят през 2021 г. са били лишени от ДМС. Същото се повторило и през 2022 г. Според свидетеля работата на съдия М. не се отличава от останалите колеги, тя е дългогодишен съдия, с авторитет в съда и свидетелят не намира легитимна цел за образуването на дисциплинарно производство и оттам за лишаването й от ДМС. Свидетелят обосновано подозира, че дисциплинарните производства се образуват тенденциозно спрямо една част от критиците на К. именно с оглед да бъдат дискредитирани пред останалите колеги. Свидетелят сочи, че същият подход се наблюдава и спрямо част от служителите, които също са лишени от ДМС. Сочи още, че е присъствал на неформално събрание във фоайето на съда, където К. заявява, че част от съдиите и служителите ще бъдат лишени от ДМС и полагащите им се суми той ще разпредели на останалите съдии, която практика свидетелят намира за притеснителна и възмутителна. Тъй като съдийският състав е такъв, че позволява всички съдии да се познават и познават работата на колегите си, свидетелят посочва, че в съда има колеги с огромни забави, много по-големи от тези на съдия М., но спрямо тях не са били предприети никакви действия – нито дисциплинарни, нито лишаване от ДМС. Свидетелят често работи в събота и неделя и е виждал, че съдия М. също работи перманентно в събота и неделя, как ползвайки болничен за дете, идва на работа, за да си изгледа заседанието предвид съществуващите проблеми със залите. Според свидетеля бившият председател категорично е използвал правомощията си като средства в конфликта между него и съдия М., което е било забелязано не само от него, но и от мнозинството от членовете на Съдийската колегия на ВСС, които са гласували против искането на К. да бъде определен за изпълняващ функциите председател на Районен съд Пловдив до провеждането на конкурс за избор на нов председател, тъй като са им известни факти за накърняване на съдийската независимост. За всеки информиран и независим наблюдател е пределно ясно според свидетеля, че К. е използвал целия властови ресурс като средство за отмъщение спрямо критикуващите го магистратите, спрямо съдия М., спрямо самия свидетел и още един колега. На свидетеля е известна атестацията на съдия М. – много добра, 98 точки, на максимума почти.

Макар че свидетелят е лично засегнат от действията на бившия председател на Районен съд Пловдив, настоящият съдебен състав намира показанията му за обективни, последователни и непротиворечиви, подкрепени от събраните по делото писмени доказателства, включително и от медийни публикации по темата. От свидетелските показания може да се направи обоснован извод, че между жалбоподателката и бившия председател на РС Пловдив е съществувал конфликт относно организацията на работата в съда и правомощието на председателя да определя еднолично натовареността на съдиите и разпределението на делата по материя между съдиите, в резултат на който конфликт, използвайки целия си административен властови ресурс, бившият председател на съда превантивно е упражнявал правомощията си с цел да нанесе вреда на правата и законните интереси на съдиите от ръководения от него съд, в нарушение на принципа за законност по чл.4 АПК, като е образувал дисциплинарни производства и е налагал дисциплинарни наказания на магистрат, изразил несъгласие с методите на управление и с начина на организация на работата.

При тези факти съдът намира, че оспорената част от заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени.

Съгласно чл.30, ал.2, т.10 ЗСВ Пленумът на ВСС има правомощие да определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. С чл.13, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., е предвидено определяне на допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда, когато това е регламентирано в трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор, а съгласно ал.2 условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения се определят с договорите и вътрешните правила по ал.1.

На основание чл.13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата Пленумът на ВСС с решение по протокол № 29 от 22.11.2018 г. е приел Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ). Съгласно чл.6, ал.1 ПОИСДТВ размерът на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в течение на годината на магистратите се определя от административния ръководител. С решение по т.3 по протокол № 34 от проведено заседание на 24.11.2022 г. Пленумът на ВСС е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят правомощията си на основание чл.7, във връзка с чл.9 ПОИСДТВ (протоколът е публично достъпен на интернет страницата на ВСС). Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.5, ал.2, т.7 ПОИСДТВ не се изплаща допълнително възнаграждение на магистрат при висящо дисциплинарно производство – до приключване на производството. Следователно с оглед наличието на висящото дисциплинарно производство № 3/2022 г. във ВСС и наложеното със заповед № 2195 от 18.10.2022 г. на председателя на РС Пловдив дисциплинарно наказание „забележка“, която е била обжалвана по предвидения в ЗСВ ред, към момента на издаване на оспорената заповед формално е било налице фактическо основание за отказа да бъде изплатено допълнително възнаграждение на жалбоподателката.

Настоящият съдебен състав, обаче, констатира от сайта на ВАС, че с определение № 1655 от 13.02.2024 г. по адм. дело № 1112/2024 г. на 5-членен състав от ІІ колегия на ВАС (което определение е окончателно) е оставена без разглеждане поради оттегляне касационната жалба на председателя на Районен съд Пловдив срещу решение № 11444 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2785/2023 г. на ВАС, VІ о., с което решение е отменено по жалба на съдия М. решение по т.3 от протокол № 6 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.02.2023 г., и потвърдената с него заповед № 2195 от 18.10.2022 г. на председателя на Районен съд Пловдив за наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл.308, ал.1, т.1 ЗСВ. Тези факти са от значение за делото с оглед нормата на чл.142, ал.2 АПК и налагат извод, че към момента на издаване на оспорената част от заповед № 2195 от 18.10.2022 г. не е било налице фактическото и правното основание за лишаването на жалбоподателката от допълнително възнаграждение.

От друга страна, към настоящия момент в правния мир вече не съществува въпросната заповед № 2195 от 18.10.2022 г. на председателя на Районен съд Пловдив и е налице хипотезата на чл.5, ал.3 ПОИСДТВ, съгласно която в случаите по ал.2, т.7 след приключване на дисциплинарното производство с влязъл в сила акт, с който не е наложено дисциплинарно наказание, на лицата по чл.2 се изплаща допълнително възнаграждение за периода от образуване до приключване на производството. Т.е., на жалбоподателката се дължи допълнително трудово възнаграждение от момента на издаване на заповед № 2195 от 18.10.2022 г. на председателя на РС Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ до постановяване на определение № 1655 от 13.02.2024 г. по адм. дело № 1112/2024 г. на 5-членен състав от ІІ колегия на ВАС, което е окончателно.

От мотивите на цитираното решение № 11444 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2785/2023 г. на ВАС, VІ о., е видно, че съставът на ВАС е приел за недоказани и несъставомерни вменените дисциплинарни нарушения, поради което основателно е възражението на жалбоподателката, преценено и с оглед на свидетелските показания, че при издаването на отказа да й бъде платено допълнително възнаграждение неправилно е приложен закона и са нарушени основните принципи на административното производство по чл.6, чл.7 и чл.13 АПК, както и е нарушена целта на закона – да бъде стимулиран всеки магистрат за извършената от него през годината работа предвид приноса му за резултатите, отчетени в съответния съд за същата година. В настоящия случай очевидно не по този начин са били определени допълнителните възнаграждение предвид представения отговор (л.30) от и.ф. председател на РС Пловдив, че те са се определяли по преценка на председателя на съда и няма доказателства за индивидуалния принос на съдиите. Тъй като целта на допълнителното възнаграждение е да се стимулира и възнагради целенасоченото и последователно добросъвестно изпълнение на служебните задължения на магистрата, което е довело до високи резултати в качеството и количеството на неговата работа и на общите резултати на съда, то в случая лишаването от такова възнаграждение само поради образуване на дисциплинарно производство на формално основание, което към настоящия момент е доказано, че е образувано при превратно упражняване на управленските правомощия, е извършено в разрез с преследваната от закона цел.

Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената част от заповед № 2744 от 13.12.2022 г. като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на ОТМЕНЯ по жалба на Т.И.М., ЕГН **********,*** точка 6 от заповед № 2744 от 13.12.2022 г. на председателя на Районен съд Пловдив, с която е наредено да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение на съдия Т.И.М..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването. в 14-дневен срок от съобщаването.

в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия: