Решение по дело №1367/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 66
Дата: 17 юни 2021 г.
Съдия: Росен Чиликов
Дело: 20215530201367
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Стара Загора , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530201367 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 3 /21.04.2021 г. на
Директор РЗИ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложената му административно
наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с обстоятелството, че
не е извършено административно нарушение и с допуснати
съществени процесуални нарушения.
Жалбоподатерлят редовно призован не се явява в с.з. и не взема
становище по делото.
Въззиваемата страна в писмена защита взема становище, че
жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
цялостна проверка на акта за установяване на административно
1
нарушение и наказателното постановление,след обсъждане
становищата страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че
жалбата е допустима .


Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част
на наказателното постановление е приел за установено от фактическа
страна следното :

При извършена контролна покупка на 31.10.2020 г. в аптека „
Марешки 3“ на „ Пловдивфарма“ ООД в град Стара Загора, ул. „ Цар
Иван Шишман“ № 85 Б, Аптека Изток на Кетотифен, който
лекарствен продукт се отпуска по лекарско предписание и е продаден
от Н.М , която не притежава квалификационна степен магистър-
фармацевт. За извършената продажба е издаден фискален касов бон.
При извършване на продажбата и по време на проверката на
31.10.2020 г. около 11.06 часа в аптеката не е на работа ръководителят
магистър – фармацевт Н. ПЛ. К..Същият е ръководител на аптеката и
е назначен с трудов договор № 342/26.02.2020 г. на пълно работно
време / 8 часа/ и съгласно графика на работното време е следвало да е
на работа за периода от 08.00 часа до 20.00 часа.

2
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и
безспорен начин от събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – показанията на св. Н. Г. /актосъставител /,
констативен протокол за извършена проверка от 31.10.2020 година;
график за работното време, фискален касов бон.


Цитираните доказателствени средства кореспондират из цяло
по между си и не съдържат никакво противоречие. Те водят до
единствено възможния извод относно възприетата от
административно-наказващият орган фактическа обстановка, поради
което и съдът я приема за установена и доказана.

При така установената фактическа обстановка
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е
приел, че е нарушен чл. 222, ал. 3 ЗЛПХМ и на основание чл. 294 във
вр. с чл. 222, ал. 3 ЗЛПХМ е наложил административно наказание
Глоба в размер на 1 000 лева.


Административното нарушение е извършено и констатирано в
аптека, която е извършила дейност по чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ – чрез
продажбата на кетотифен е отпуснато медицинско изделие.


Тази дейност съгласно императивните изисквания на чл. 220,
ал. 1 ЗЛПХМ е следвало да се извърши от магистър-фармацевт. Това в
3
случая не е сторено тъй като магистър фармацевта не е бил на
работното си място в аптеката.

Въпреки утвърдения график за работа магистър фармацевта
жалбоподателят К. не е бил на работа в аптеката, която е била в
работен режим.Последният не сочи и не доказва уважителни причини
за отсъствие от работното си място.

Задължението за магистър фармацевта да е на работа в аптеката
произтичащо от чл. 222, ал. 3 ЗЛПХМ е абсолютно и безусловно. С
неявяването си на работа жалбоподателят К. е нарушил и не е
изпълнил вмененото му задължение, с което е осъществил състава на
административното нарушение.

Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в
наказателното постановление дава основание на съда да направи
изводи в няколко насоки :

Жалбоподателят К. като магистър фармацевт чрез бездействие е
осъществил деяние.
Задължението за активно действие произтича от правната норма
на чл. 222, ал. 3 ЗЛПХМ .
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 222,ал. 3
ЗЛПХМ.
Деянието с нормата на чл. 294 ЗЛПХМ е обявено за наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на
деянието / Знаел е , че по график следва да бъде на работа в
4
аптеката / ,предвиждал е обществено опасните последици и е
искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните
признаци от състава на нарушението не е изпълнил задълженията
си за активно действие/

Следователно жалбоподателят К. с деянието си е извършила
формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1
ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни
признаци от състава на нарушението по чл. 222, ал. 3 ЗЛПХМ.

Изложените до тук съображения опровергават оплакванията в
жалбата, че не е осъществен състава на претендираното
административно нарушение.


Във връзка с направеното възражение в жалбата и при
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното
постановление обуславящи неговата отмяна. Същото отговаря
напълно на изискванията на чл. 57 ЗАНН.Посочени са всички факти и
обстоятелства релевантни за състава на административното
нарушение, същото е конкретизирано по време, място и начин на
извършването му, посочена е и съответната правна квалификация т.е.
спазена е формата и е гарантирано правото на защита.

Жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на
задължения по чл. 222, ал. 3 ЗЛПХМ съгласно чл. 294 ЗЛПХМ, а не за
„допустителство“ , което прави и тези възражения неоснователни.
5


Неоснователни са претенциите за ниска степен на обществена
опасност на извършеното деяние и за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Аптеката е здравно заведение, в което се предлагат различни
медицински с доверие от потребителите, които да получават
компетентно мнение относно действието и начина на употреба на
закупуваните медицински изделия. Те имат пряко влияние върху
здравето на потребителя.Всяка една неточност в тази насока би
застрашила сериозно здравето на ползувателя на медицинското
изделие.Ето защо е въведено изискването магистър фармацевт да бъде
на работа в аптеката при работен режим .Подобни нарушения в
никакъв случай не могат да са с ниска или незначителна степен на
обществена опасност, поради което и няма основание за приложение
на чл. 28 ЗАНН.


При индивидуализдацията на административното наказание е
отчетена тежестта на административното нарушение и
обстоятелството, че нарушението е за първи път, което е дало
основание да се наложи санкция в рамките на абсолютния минимум за
тези нарушения– в размер на 1 000 лева т.е. няма законова възможност
за налагане на наказание Глоба под този размер / чл. 27, ал. 5 ЗАНН /.


По изложените до тук съображения съдът приема, че жалбата
6
се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди.




Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3/21.04.2021 г.
на Директора на РЗИ град Стара Загора, с което е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева / ХИЛЯДА
/ на Н. ПЛ. К. от град Стара Загора, ул. „ Цар Симеон Велики „ № 121
, вход Д, етаж 2, ап. 47 , ЕГН – ********** .


РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.



Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7

Съдържание на мотивите

Обжалвано е наказателно постановление № 3 /21.04.2021 г. на
Директор РЗИ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложената му административно
наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с обстоятелството, че
не е извършено административно нарушение и с допуснати
съществени процесуални нарушения.
Жалбоподатерлят редовно призован не се явява в с.з. и не взема
становище по делото.
Въззиваемата страна в писмена защита взема становище, че
жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
цялостна проверка на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление,след обсъждане
становищата страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че
жалбата е допустима .


Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част
на наказателното постановление е приел за установено от фактическа
страна следното :

При извършена контролна покупка на 31.10.2020 г. в аптека „
Марешки 3“ на „ Пловдивфарма“ ООД в град Стара Загора, ул. „ Цар
Иван Шишман“ № 85 Б, Аптека Изток на Кетотифен, който
лекарствен продукт се отпуска по лекарско предписание и е продаден
1
от Н.М , която не притежава квалификационна степен магистър-
фармацевт. За извършената продажба е издаден фискален касов бон.
При извършване на продажбата и по време на проверката на
31.10.2020 г. около 11.06 часа в аптеката не е на работа ръководителят
магистър – фармацевт Н. П. К..Същият е ръководител на аптеката и е
назначен с трудов договор № 342/26.02.2020 г. на пълно работно
време / 8 часа/ и съгласно графика на работното време е следвало да е
на работа за периода от 08.00 часа до 20.00 часа.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и
безспорен начин от събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – показанията на св. Н. Г. /актосъставител /,
констативен протокол за извършена проверка от 31.10.2020 година;
график за работното време, фискален касов бон.


Цитираните доказателствени средства кореспондират из цяло
по между си и не съдържат никакво противоречие. Те водят до
единствено възможния извод относно възприетата от
административно-наказващият орган фактическа обстановка, поради
което и съдът я приема за установена и доказана.

При така установената фактическа обстановка
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е
приел, че е нарушен чл. 222, ал. 3 ЗЛПХМ и на основание чл. 294 във
вр. с чл. 222, ал. 3 ЗЛПХМ е наложил административно наказание
Глоба в размер на 1 000 лева.


Административното нарушение е извършено и констатирано в
аптека, която е извършила дейност по чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ – чрез
продажбата на кетотифен е отпуснато медицинско изделие.


2
Тази дейност съгласно императивните изисквания на чл. 220,
ал. 1 ЗЛПХМ е следвало да се извърши от магистър-фармацевт. Това в
случая не е сторено тъй като магистър фармацевта не е бил на
работното си място в аптеката.

Въпреки утвърдения график за работа магистър фармацевта
жалбоподателят К. не е бил на работа в аптеката, която е била в
работен режим.Последният не сочи и не доказва уважителни причини
за отсъствие от работното си място.

Задължението за магистър фармацевта да е на работа в аптеката
произтичащо от чл. 222, ал. 3 ЗЛПХМ е абсолютно и безусловно. С
неявяването си на работа жалбоподателят К. е нарушил и не е
изпълнил вмененото му задължение, с което е осъществил състава на
административното нарушение.

Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в
наказателното постановление дава основание на съда да направи
изводи в няколко насоки :

Жалбоподателят К. като магистър фармацевт чрез бездействие е
осъществил деяние.
Задължението за активно действие произтича от правната норма
на чл. 222, ал. 3 ЗЛПХМ .
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 222,ал. 3
ЗЛПХМ.
Деянието с нормата на чл. 294 ЗЛПХМ е обявено за наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на
деянието / Знаел е , че по график следва да бъде на работа в
аптеката / ,предвиждал е обществено опасните последици и е
искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните
признаци от състава на нарушението не е изпълнил задълженията
си за активно действие/

3
Следователно жалбоподателят К. с деянието си е извършила
формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1
ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни
признаци от състава на нарушението по чл. 222, ал. 3 ЗЛПХМ.

Изложените до тук съображения опровергават оплакванията в
жалбата, че не е осъществен състава на претендираното
административно нарушение.


Във връзка с направеното възражение в жалбата и при
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното
постановление обуславящи неговата отмяна. Същото отговаря
напълно на изискванията на чл. 57 ЗАНН.Посочени са всички факти и
обстоятелства релевантни за състава на административното
нарушение, същото е конкретизирано по време, място и начин на
извършването му, посочена е и съответната правна квалификация т.е.
спазена е формата и е гарантирано правото на защита.

Жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на
задължения по чл. 222, ал. 3 ЗЛПХМ съгласно чл. 294 ЗЛПХМ, а не за
„допустителство“ , което прави и тези възражения неоснователни.


Неоснователни са претенциите за ниска степен на обществена
опасност на извършеното деяние и за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Аптеката е здравно заведение, в което се предлагат различни
медицински с доверие от потребителите, които да получават
компетентно мнение относно действието и начина на употреба на
закупуваните медицински изделия. Те имат пряко влияние върху
здравето на потребителя.Всяка една неточност в тази насока би
застрашила сериозно здравето на ползувателя на медицинското
4
изделие.Ето защо е въведено изискването магистър фармацевт да бъде
на работа в аптеката при работен режим .Подобни нарушения в
никакъв случай не могат да са с ниска или незначителна степен на
обществена опасност, поради което и няма основание за приложение
на чл. 28 ЗАНН.


При индивидуализдацията на административното наказание е
отчетена тежестта на административното нарушение и
обстоятелството, че нарушението е за първи път, което е дало
основание да се наложи санкция в рамките на абсолютния минимум за
тези нарушения– в размер на 1 000 лева т.е. няма законова възможност
за налагане на наказание Глоба под този размер / чл. 27, ал. 5 ЗАНН /.


По изложените до тук съображения съдът приема, че жалбата
се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди.




Водим от горните мотиви съдът

5