О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 929 25.09.2017г. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на двадесет и пети септември
през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
като
разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 261 по описа
за
2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото приключи с решение № 289/
21.07.2017г., с което беше прието за установено спрямо „Бургас бийч” ЕООД,
вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, бул. „Демокрация“ № 7, Бизнес център „Орион“, ет.3, офис 8, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала А.Д.А. и А.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: ***,
двамата ответници със съдебен адрес:***, че дължат солидарно в полза на „Сибанк” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.Цар Борис ІІІ № 1, вписано в ТР с ЕИК
*********, представлявано от Петър Андронов и Светла Георгиева в качеството им
на изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Д.П.П., със съдебен адрес:*** заплащането по договор за банков кредит
„Европодкрепа 2“ – овърдрафт с възможност за финансиране от Европейска
инвестиционна банка № **-**/ 14.05.2013г. на сумата от 149 997.46 лв.
главница, ведно със законната лихва считано от 01.02.2016 г. до окончателното й
изплащане, като до претендираните 150 000 лв. иска беше отхвърлен като неоснователен,
както и че дължат солидарно в полза на банката заплащането по същия договор за
банков кредит на сумата от 8998.13 лв. наказателна лихва за периода 21.04.2015
– 31.01.2016г. и сумата от 3302.70 лв. договорна лихва за периода 21.04.2015 –
27.07.2015г., като до претендираните 3411.59 лв. иска беше отхвърлен като
неоснователен. Против решението беше подадена от двамата ответници въззивна
жалба, като с разпореждане от 18.08.2017г. им беше указано, в седмичен срок да
внесат държ.такса от 3248.20 лв.
В предоставения срок постъпи молба от А.А. с искане,
да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски поради това, че работи
по трудов договор с месечно възнаграждение от 320 лв. и няма други доходи. С
оглед разпореждане на съда, приложи писмени доказателства.
Съдът след като се запозна
с приложените доказателства и съобрази закона, приема следното.
За да бъде уважена молбата
с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК, следва да се вземат предвид изброените в
разпоредбата обстоятелства. За наличието им съдът прави заключение освен от приложените
доказателства, също и от правния статус на лицата. Към молбата не е приложена
декларация относно материалното и
гражданско състояние на ищеца /л.10/, но са приложени трудов договор;
удостоверение; справка от персоналния регистър на НОИ и справка по лице от СВ -
Бургас.
Неприлагането на декларация
относно материалното и гражданско
състояние е достатъчно, молбата да бъде оставена без уважение, тъй като поставя
под съмнение заявеното, че не разполага с недвижими имоти и спестявания. Доходът
на А. е в размер на 320лв. месечно според трудовия договор. Дали е семеен и има
дъщеря на 16 години, няма приложени доказателства. Притежаваните от него
недвижими имоти са обременени с вещни тежести.
Съдът намира молбата за неоснователна.
В чл. 83 ал. 2, т.2 от ГПК е указано, че имущественото състояние на лицето се установява с декларация, подписана от декларатора. Такава липсва. Всички
останали обстоятелства, свързани с доходите, семейно положение, трудова
заетост, здравословно състояние и възрастта се установяват с писмени
доказателства. Приложените към молбата на жалбоподателя писмени доказателства
не установяват в достатъчна степен материалното положение на същия към момента на подаване на молбата по
чл. 83 ал. 2 от ГПК. Не беше установено и наличието на непълнолетно дете, за
което ищеца е длъжен да се грижи. Справка в търговския регистър показва, че Ат.А.
е управител и едноличен собственик на капитала или е прехвърлял дялове в 9
дружества, също е и едноличен търговец.
Имайки предвид изложеното,
съдът счита, че не са налице предпоставките
на чл. 83, ал. 2 от ГПК, а следователно и основания да се приеме, че жалбоподателя
няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 3248.20
лв. пред възивната инстанция. Изложеното налага, молбата да бъде отхвърлена
като неоснователна, а ищеца да бъде задължен да внесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл.
83 ал. 2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на А.Д.А. с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** да бъде освободен от внасяне на разноски и държавна
такса в размер на 3248.20 лв. по повод подадена от него въззивна жалба, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Апелативен съд – Бургас в седмичен срок от съобщаването на молителя.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: