Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № .... от 09.10.2012 година по гр. д. № .../2012 година Районен съд – град В. Т. е осъдил А. „П. И.”, Областно пътно управление В. Т. да заплати на З. „В. - град С. сумата от ... лева, представляваща възстановяване на заплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка „К. на МПС” по застрахователна полица № .., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от ... лева – направени по делото разноски и .... лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника „П. С. ВТ” О. – град Т.. С определение № ....от 09.11.2012 година на съда по делото е оставена без уважение молбата на З. „В. - град С. за изменение на решението в частта му за разноските като неоснователна. Недоволен от така постановеното решение е ответникът по делото А. „П. И.”, Областно пътно управление В. Т., който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалният представител на Агенцията развива подробни съображения в подкрепа нÓ твърдението си както за недопустимост, така и за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва, че Агенцията не е надлежна страна по спора. Твърди, че Община В. Т. отговаря за организирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища, които са в границите на населените места. Посочва, че тъй като процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, липсата й води до недопустимост на постановеното от Районен съд – град В. Т. решение. На следващо място процесуалният представител на Агенцията излага съображения за неправилност на обжалваното решение, като счита, че водачът на лекия автомобил не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20 ЗДвП. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото да бъде прекратено, или да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира да й бъдат присъдени направените от Агенцията по делото разноски за двете инстанции. Подадена е и частна жалба от З. „В. - град С. против постановеното от Районния съд по делото определение, с което е оставена без уважение молбата дружеството за изменение на решението в частта му за разноските. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а решението по делото да бъде изменено в частта му за разноските. Въззиваемият З. „В.” – град С. заема становище, че въззивната жалба на А. „П. И.”, Областно пътно управление В. Т. е неоснователна и недоказана, респективно – обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени във въззивната жалба. Претендира да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски за въззивната инстанция. Третото лице – помагач „П. С. ВТ” не заема становище по подадената по делото въззивна жалба. Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на А. „П. И.”, Областно пътно управление В. Т. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. З. „В.” – град С. основава исковата си претенция по делото на чл. 213, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 50, във връзка с чл. 45 ЗЗД. Претендира А. „П. И.”, Областно пътно управление В. Т. да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата в размер на ...лева, представляваща изплатено на „Ч. – Й. Н.” О. – град В. Т. застрахователно обезщетение по сключена застраховка „К. на МПС” по застрахователна полица № ..., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата. По делото не се спори, а и от събраните доказателства – Протокол за ПТП № ....от 27.11.2007г. /л. 6 от първоинстанционното дело/ се установява, че на 27.11.2007г., около 23.40 часа на главен път І – 5, км. 106, срещу мелница „В. Т.”, община В. Т., водачът на лек автомобил „Ф. Б.” с ДКН ...П. С. П., при движение по пътното платно, попада с предна дясна гума в замръзнала дупка, при което е настъпило ПТП с материални щети. Видно от Полица за застраховка „К. МПС” № .../л. 7 от първоинстанционното дело/, към датата на настъпилото ПТП - 27.11.2007, между „Чех – Й. Н.” О. – град В. Т., собственик на лек автомобил „Ф. Б.” с ДКН ...и З. „В.” – град С. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „К. на МПС”. Във връзка с настъпилото ПТП застрахователното дружество е уведомено от П. П. на 28.11.2007 година; образувана е преписка № *.../2007г. и е изготвено опис - заключение по щетата /л. 19 и 22 от първоинстанционното дело/. Видно от ликвидационния акт по щетата /л. 25 от първоинстанционното дело/, размерът на дължимото на „Ч.– Й. Н.” О. застрахователно обезщетение е в размер на ... лева, което е изплатено чрез направена удръжка за дължима от дружеството застрахователна вноска. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническата експертиза /л. 92 – 100 от първоинстанционното дело/, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че действителната стойност на вредите по лекия автомобил е в размер на ... лева; че описаните в опис - заключение по щета № *.../2007г. увреждания по автомобила от техническа гледна точка се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП, така както е описано в протокола за същото. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. първо от Кодекса за застраховането „С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.” Цитираната разпоредба налага извода, че за да възникне регресното право на застрахователя и да бъде уважен предявеният по делото иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ, е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: валиден договор за имуществено застраховане, сключен межди застрахователното дружество и третото лице, собственик на автомобила, по който са настъпили щети; да е настъпило застрахователно събитие, причинено от трето за застрахователното правоотношение лице, което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната отговорност - наличие на причинно-следствена връзка, в конкретния случай между настъпилото ПТП и неравността на пътя, който следва да се стопанисва от държавата в лицето на А. „П. И.”, Областно пътно управление В. Т. и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя. В случая по делото обстоятелствата, свързани с наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникналото ПТП и причинените от него вреди, както и изплащането на застрахователно обезщетение, са безспорно установени от събраните доказателства, а и не се спорят от страните. Застрахователят основава правото си на регрес на това, че А. „П. И.”, Областно пътно управление В. Т., на основание чл. 30, във връзка с чл. 29 от Закона за пътищата и чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, има задължение да поддържа пътя в изправно състояние, което задължение Агенцията не е изпълнила. Действително участъкът от пътя, на който е станало процесното ПТП, е част от републиканската П. мрежа, поради което същият е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗП и е посочен като такъв в списъка на републиканските пътища, утвърден с Решение № ....на МС от 01.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната И. - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. За да уважи предявения иск, Районен съд - град В. Т. е приел, че като част от републиканската П. мрежа пътят, на който е станало процесното ПТП, е изключителна държавна собственост и като такъв, съгласно разпоредбите на чл. 167 ЗДвП и чл. 29 и 30 ЗП, задължение на А. „П. И.” е да го поддържа. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗДвП последният урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Законът за пътищата пък урежда обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и свързани с управлението на безопасността на пътната И. в Република Б.. Ето защо в случая по делото следва да се прилагат разпоредбите на ЗП. Действително в ЗДвП се предвижда, че лицата, които стопанисват пътищата имат задължение за тяхното поддържане. Тези разпоредби обаче и по специално въпросът за стопанисването на пътищата не следва да се тълкуват изолирано, а във връзка със специалния закон, уреждащ поддържането на пътищата в Република Б. и Правилника за прилагането му. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗП, действаща към момента на настъпване на процесното ПТП, предвижда, че Фонд „Р. П. И.” и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. В Правилника за прилагане на Закона за пътищата с чл. 48, т. 2, б. „в” пък е предвидено, че общините организират дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на градовете, като Фонд „Р. П. И.” участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на фонда за текущата година. Считано от 8 август 2008 година Национална А. „П. И.” е универсален правоприемник на Фонд „Републиканска П. И.” /Обн. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г./, а от 9 септември същата година с въведените промени в Закона за пътищата, Национална А. „П. И.” е преименувана на А. „П. И.”. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че действително общините имат задължение за поддържане на републиканските пътища в границите на населените места. С оглед на това следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, съгласно която за вредите, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Доколкото чл. 8, ал. 2 ЗП предвижда, че републиканските пътища са изключителна държавна собственост, за вредите произлезли от тях отговарят освен съответните общини и Държавата в лицето на Фонд „Републиканска П. И.”, респективно - А. „П. И.”. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД З. „В.” – град С. като кредитор на вземането, може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците – Община В. Т. или А. „П. И.”, Областно пътно управление В. Т. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в настоящото производство за неоснователност на предявения иск поради виновно поведение на водача на лекия автомобил. Нито в първоинстанционното производство, нито в настоящата инстанция, са представени каквито и да е доказателства в тази насока, включително и че последния е управлявал автомобила с несъобразена скорост. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на А. „П. И.”, Областно пътно управление В. Т. по делото е неоснователна и недоказана. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на З. „В.” – град С. следва да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото за въззивната инстанция. По делото е подадена и частна жалба против определение № ..от 09.11.2012 година на Районен съд – град В. Т. по Гр. д. № .../2012 година, с което е оставена без уважение молбата на З. „В.” – град С. за изменение на постановеното от съда по делото решение в частта му за разноските. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че възнаграждението, което се присъжда когато юридическите лица са защитавани от юрисконсулт, се определя по преценка на съда. Този извод на Районния съд е неправилен и незаконосъобразен. В разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е предвидено, че „В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.” След като се присъжда адвокатско възнаграждение, то съдът не може да прави самостоятелна преценка за минималния размер на сумата, а следва да се съобрази с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, възнаграждението, което следва да бъде присъдено на З. „В.” – град С. в първоинстанционното производство, е в размер на ... лева. Предвид изложеното, обжалваното определение на Районен съд – град В. Т. следва да бъде отменено, а решението следва да бъде изменено в частта му за разноските. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ...от 09.10.2012 година на Районен съд – град Велико Търново по гр. д. № ..../2012 година в частта, с която А. „П. И.” – Областно пътно управление В. Т. е осъдено да заплати на Застрахователно „В.” - град С. сумата от ....лева, представляваща възстановяване на заплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка „К. на МПС” по застрахователна полица № ...., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата, КАКТО и сумата от ..... лева – направени по делото разноски. ОСЪЖДА А. „П. И.”, Областно пътно управление В.Т., ЕИК .... да заплати на Застрахователно „В.”, със седалище и адрес на управление град С., ул. „Е. Й.” № 65, с ЕИК ....на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата в размер на .... лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство. ОТМЕНЯ определение № ....от 09.11.2012 година на Районен съд – град В.Т. по Гр. д. № .../2012 година, с което е оставена без уважение молбата на З. „В.” – град С. за изменение на постановеното от съда по делото решение в частта му за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение № 946 от 09.10.2012 година на Районен съд – град В. Т. по гр. д. № .../2012 година в частта, с която А. „П. И.”, Областно пътно управление В.Т.о е осъдено да заплати на Застрахователно „В.” - град С. сумата от .... лева, ВМЕСТО КОЕТО: ОСЪЖДА А. „П. И.”, Областно пътно управление Велико Търново, ЕИК *... да заплати на Застрахователно „В.”, със седалище и адрес на управление град С., ул. „Е. Й.” № .., с ЕИК .....на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата в размер на ..... лева, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |