Решение по дело №1277/2022 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1285

град Пловдив, 01 .07.2022 година                        

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII състав, в публично съдебно  заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ  

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при секретар Петя Добрева и участието на прокурор Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1277/2022година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „Пирс-Д“ООД, ЕИК*** със седалище в гр.Пловдив, подадена чрез пълномощника адв. А. срещу Решение №501/09.03.2022година, постановено по АНД №20215330207478/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVI н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление №599064-F609123/08.09.2021г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на касатора на основание чл.182 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 81916.00 лева за нарушение на чл.182 ал.1 вр. чл.124 ал.5 ЗДДС. Със същото решение жалбо­подателят е осъден и да заплати на НАП сумата в размер на 120 лева разноски.

В жалбата се сочи, че решението на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени доводи за наличие на касационни основания – съществено нарушени процесуални правила, нарушение на материалния закон и неправилно опреде­лено наказание. Претендират се съществени пороци на проведеният административно –наказателен процес във връзка със съставянето на АУАН, ограничаващи правото на защита на дружеството- нарушител и на следващо място липса на съставомерно поведение за осъществяване на вмененото административно нарушение поради липса на доказателства. Претендира се приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН в предвид незабавно отстраняване на общественоопасните последици и своевременното разплащане на ДДС към бюджета. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от пълномощника адв.А., която поддържа  жалбата. Подробни съображения в подкрепа на изложените в нея твърдения представя и в писмено становище. Иска се реше­нието да бъде отменено, както и атакувания административен акт. Претендират се сторените разноски за две съдебни инстанции по приложен списък с разноски.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив, чрез проце­суа­лен представител юриск. М.  оспорва касационната жалба като неоснователна и счита, че решението на ПРС като правилно и законосъобразно да се потвърди. Подробни съображения в тази връзка излага в депозиран по делото писмен отговор, както и по същество в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаг­раждение и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Контролиращата страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на подадената касационна жалба, а съдебното решение като законосъобразно предлага да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени наведените с жалбата касационни основания и разгледа поотделно и в съвкупност събраните доказателства, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНО­ВАТЕЛНА, поради следните за това съображения:

С оспореното НП №599064-F609123/08.09.2021г. на заместник директор на ТД на НАП – Пловдив, на „Пирс-Д“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 81916.00 лева за нарушение на чл.182 ал.1 вр. чл.124 ал.5 ЗДДС, обстоятелствата по което са отразени в АУАН № F609123/08.09.2021г., съставен от свидетеля М. Г. Б. , заемащ длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Пловдив и са се изразили в това, че на 16.06.2020година в гр.Пловдив, като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по фактура №26/11.05.2020година за доставка на строителни материали, издадена от „Бърс Констракшън“ ЕООД, в законовоустановения срок от 01.06.2020г. до 15.06.2020г. не е отразило в дневника си за покупките за данъчен период м.05.2020година издадено от доставчика кредитно известие №27/29.05.2020година с данъчна основа 409580 лева и ДДС 81916 лева. Посочени са и факти, че съгласно договор за покупко- продажба между дружествата от 07.05.2020г се касае за уговорена доставка на строителни материали във връзка с изпълнение на обект - многофункционален спортен комплекс в гр.Пловдив, която ще се извърши след плащане в 5 дневен срок. По този договор е издадена процесната фактура №26/11.05.2020година, по която „Пирс-Д“ООД е ползвало и данъчен кредит в размер на ДДС 81916.00лева. Поради липса на плащане по фактурата в следствие на епидемичната обстановка в страната, доставката не е могла да бъде извършена. Затова е била издадено кредитно известие №27/29.05.2020година от „Бърс Констракшън“ ЕООД, но не е било отразено в дневника за покупки на „Пирс-Д“ ООД и в подадената справка- декларация, поради което е деклариран по –нисък размер на ДДС за внасяне. Кредитното известие е отразено в коригираща справка- декларация с вх.№16004646578/14.04.2021 година.  което е било отразено от него за данъчен период м. 05.2020година. АУАН е връчен на пълномощника, свидетелят А. И. П. , която сочи, че това е станало извън сградата на ТД на НАП-Пловдив, като актът е бил предварително съставен в нейно отсъствие. Това обстоятелство е потвърдено и от разпита на свидетеля Д. Г. П. . По преписката са приложени фактура №26/11.05.2020г., фактура №27/29.05.2020г., справка – декларация по ЗДДС от 15.06.2020година, дневник за покупки м.05.2020г., коригираща справка – декларация от 14.04.2021г. с дневник за покупки, като дължимото ДДС е било разплатено с бюджета, договор за покупко – продажба от 07.05.20г, обяснение на управителя на „Пирс-Д“ ООД, хронологична ведомост. Допълнително в съдебно заседание е приобщен Протокол за извършена проверка №16001620183970-073-001 от 05.05.2021година с приложения, като от Работна карта за ЮЛ се установява, че е подадено от касатора Заявление №70-00-8565# от 13.10.2020година за извършване на корекция в данните за м.05.2020година поради допусната техническа грешка. За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП, състав на Районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на дружеството на вме­неното му нарушение на ЗДДС, а от друга, че наложеното му на­ка­­зание съот­ветства на осъществената от него про­тивоправна дейност, как­то и че не са налице допуснати съществени нарушения на про­цесуалните правила от адми­нист­­­­ра­­тив­нонаказващия орган. Прието е също така и че извършеното наруше­ние не е маловажен случай по чл.28 ЗАНН.

Така постановеното решение е неправилно.

Настоящият съдебен състав споделя установената от ПРС фактическа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Фактите по делото не са спорни, както и не е спорно извършеното нарушение, изразяващо се в неотра­зя­ване на получен данъчен документ – кредитно известие в отчетните регистри за съответния данъчен период – м.05.2020г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Не е спорно също така, че сигналът за установената липса на корекция е подаден от касатора още м.10.2020година, което е бил и повода за извършване на проверката. Същевременно в хода на тази проверка корекцията е извършена, като кредитното известие е отразено в дневника за покупки за м.03.2021г. с допус­ната грешка, която е отстранена в подадената за м.04.2021г. справка-декла­рация, т.е. това е станало преди съставяне на АУАН. Изяснява се от доказателствата, че отстраняване на нарушението е станало само и единствено по инициатива на наказаното лице. Ето защо възражението за несправедливост на наложената санкция се явява основателно. Националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срок, в който нарушението е отстра­нено, неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не над­хвър­ля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане, което се констатира, че не е било направено от данъчнозадълженото лице, а напротив, то е подело инициативата за корекция. В този смисъл е и Решение на СЕС по дело С-259/12 на СЕС. При това положение и като се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с посочената санкция, както и начинът за определянето на ней­ния размер, настоящият съдебен състав приема, че наложената санкция е в несъответствие с принципа на пропорционалност. В разгледания от Пловдивския административен съд казус се касае до неотразяване анулирането на фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се отнася до неотразяване на данъчен документ, което задължение е вменено със ЗДДС и наказуемо по чл.182 ал.1 ЗДДС, както е и в процесния казус, няма пречка и следва да бъде съобразена практиката на СЕС относно преценката за непропорционалност на санкцията. Практиката на СЕС по дело С-259/12 с предмет: Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неут­ра­литет и на пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда - Административна санкция, определя, че санкциите, които държавите членки могат да прие­мат, за да осигу­рят точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно облагане и по-специално, за да гарантират спазването на задълже­нията на данъчнозадължените лица за коригиране на отчетността им след анули­рането на фактура, по която са извършили приспадане, не биха могли да поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС и не допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС. СЕС сочи в решението си, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер. В заключение СЕС указва, че Националната юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заоби­каляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице, дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постига­не на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. В тази връзка и по дело С-263/11 на СЕС - т.55 от решението се сочи, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност нацио­нална правна норма, която допуска на лице да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на ДДС към стойността на доставените стоки. Поради кое­то налагането на санкция в размер на 100% от недекларираната в срок сума е в несъответствие с принципа на пропорционалност. Казано по друг начин, санк­цион­ната норма на чл.182 ал.1 ЗДДС надхвърля необходимото за постига­не на целите на Директива 2006/126/ЕО, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Спазването на принципа за примата на европейското право над нацио­нал­ното законодателство налага националните правоприлагащи органи да откажат прилагане на противоречащата национална правна норма. Налице е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление поради незаконосъобразност, произтичаща от наличието на противоречие на чл.182 ал.1 ЗДДС с принципа на пропорционалност, регламентиран в чл.5 §4 от Договора за Европейски съюз.

На следващо място, правилно е и възражението за съществени пороци на проведеният административно – наказателен процес, които са ограничили правото на защита на административно наказаното лице и водят до незаконосъобразност на издаденото НП. В настоящият случай чл.182 ал.1 ЗДДС постановява, че когато регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000лева. В конкретният случай липсват доказателства, че за процесния период от 01.06.2020г. до 15.06.2020година дружество „Пирс-Д“ООД е било уведомено от контрегента , че е било издадена коригираща фактура с №27/29.05.2020година, за да може то да я отрази в своите отчетни регистри за съответният данъчен период. В тази връзка от страна на административно – наказващият орган са посочени обстоятелства, които при липса на конкретни доказателства за това, дали касатора е знаел за издадената или да е получил  фактура №27/29.05.2020г., касаят само възведени негови предположения, но не и съставомерни обстоятелства по изпълнителното деяние. Позоваването от негова страна на разпоредбата на чл.124 ал.5 ЗДДС също не обосновава съставомерно деяние на вмененото административно нарушение. Тя също постоява задължение за регистрираното лице да отрази само получените от него кредитни известия. Такива факти на получаване в настоящото административно –наказателно производство не са ангажирани. Фактите в административно – наказателният процес подлежат на доказване със събирането на съответните за това доказателства чрез необходимите доказателствени средства, което от страна на административно – наказващият орган не е сторено. Като не е събрал съотносимите към изясняваните обстоятелства доказателства, административно – наказващият орган се е произнесъл, без да е обсъдил фактите от значения за случая и да изясни спорните  по делото обстоятелства, което е съществено нарушение на изискванията на чл.52 ал.4 и чл.53 от ЗАНН. Тези съществени нарушения водят и до ограничаване на правото на защита на нарушителя, защото липсата на съотносими към изпълнителното деяние на нарушението доказателства води до ограничаване на възможността да организира своевременно и съотвено на нарушението право на защита. От изложеното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него нака­зателно постановление, районният съд е постановил валидно и допустимо, но неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени наказателното постановление.

С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат направените такива, които се констатираха общо в размер на 4800.00 лева, от които 3600лева заплатено адвокатско възнаграж­дение за процесуално представителство пред ПРС и 1200 лева пред касационна инстанция. Като неоснователно съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е дори под минимума, определен съобразно правилата на чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, на основание чл.221 ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №501/09.03.2022година, постановено по АНД №20215330207478/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVI н.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №599064-F609123/08.09.2021г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „Пирс-Д“ООД, ЕИК*** със седалище в гр.Пловдив, на основание чл.182 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 81916.00 лева за нарушение на чл.182 ал.1 вр. чл.124 ал.5 ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София, бул.“Дондуков”№52 да заплати на „Пирс-Д“ООД, ЕИК*** със седалище в гр.Пловдив сумата от общо 4800/четири хиляди и осемстотин/ лева, разноски за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

                      2.