РЕШЕНИЕ
№ 1665
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120101611 по описа за 2021 година
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по
повод искова молба от „Профикредит България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. в, чрез юрисконсулт Георги
Сашев Георгиев, против П. Д. Б. ЕГН **********, с адрес: град Б** за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договора за потребителски
кредит № 30037277489 сумата 214, 42 лева, представляваща главница, дължима по договор
за потребителски кредит от 04.06.2019 година, сумата 10, 83 лева, представляваща
договорно възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата 185,19 лева, представлява неизплатено възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва, плащане на които е
разпоредено със заповед по чл. 410 от ГПК № 261273 от 16.12.2020 година, постановена по
частно гражданско дело № 8136 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година.
В исковата молба са изложени следните фактически твърдения: Ищецът излага, че
между представляваното от него дружество, от една страна като кредитор, и ответницата, от
друга - като кредитополучател, на 04.06.2019 година, е сключен посочения договор със
следния предмет: предоставяне на сума на кредит в размер 600 лева, срок на кредита 11
месеца, размер на вноската по кредита – 63,86 лева, годишен процент на разходите /ГПР/ -
40,76 %, годишен лихвен процент 35,60 %, лихвен процент на ден 0,10 %. Общото
задължение по кредита е в размер на 702, 42 лева. В исковата молба е посочено още, че по
1
избран закупен пакет допълнителни услуги с уговорено възнаграждение в размер 679, 03
лева с размер на вноската по закупен пакет допълнителни услуги – 61,73 лева. В исковата
молба е изложено още, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги е 1 381, 45 лева, общ размер на вноската 125, 59 лева. На следващо място ищецът
посочва, че представляваното от него дружество изпълнява точно и в срок задълженията си
по договора, като на 04.06.2019 година превежда парична сума в размер на 600 лева на
длъжника чрез Easy Pay. Ищецът твърди още, че към датата на подаване на исковата молба
размерът на погасеното задължение е в размер от 1096, 60 лева, с които ищецът твърди, че
ответника е погасил част от задълженията по договор, от които номинал 971, 01 лева и със
сумата 85, 59 лева е погасил лихви за забава. Поради изложеното ищецът предявява
исковете си. Към исковата молба ищецът е приложил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответната страна не е дала писмен отговор на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В молба, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявените искове.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа
становището по исковете, дадено в писмения отговор. Отправя искане за постановяване на
решение, с което претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед № 261273 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.12.2020
година, постановена по частно гражданско дело № 8136 по описа на Бургаски районен съд
за 2020 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника, и указване на
кредитора предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл. 415, ал. 1, т.2
от ГПК. Допустим е и осъдителния иск, предявен при условията на евентуалност.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от
Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79
от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД.
Насрещните възражения са с посочените по - горе правни квалификации.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа и правна страна:
От приложените към делото договор за кредит № ********** от 04.06.2019 година,
сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, от една страна като заемодател и
ответника, от друга – като заемополучател се установява, че страните са постигнали
съгласие за предоставяне на заем със съществено съдържание, посочено в исковата молба -
предоставяне на сума на кредит в размер 600 лева, срок на кредита 11 месеца, размер на
вноската по кредита – 63,86 лева, годишен процент на разходите /ГПР/ - 40,76 %, годишен
лихвен процент 35,60 %, лихвен процент на ден 0,10 %. Общото задължение по кредита е в
размер на 702, 42 лева. В исковата молба е посочено още, че по избран закупен пакет
допълнителни услуги с уговорено възнаграждение в размер 679, 03 лева с размер на
2
вноската по закупен пакет допълнителни услуги – 61,73 лева. Общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги е 1 381, 45 лева, общ размер на вноската 125,
59 лева. Представен е препис от микросметка за установяване факта на предоставяне на
сумата от 600 лева на ответната страна от дата 04.06.2019 година.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са за това, че погасеното
задължение по договора от страна на ответника е в размер от 1096, 60 лева.
При тази фактическо обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Цитираното правило е императивно и настоящият
състав приема, че следва да бъде приложено.
В конкретния случай в общите условия към договора /т. 5.2/ е посочено, че при
първоначално изчисляване на ГПР кредиторът отчита общите положения по Приложение №
1 към договора, както и следните допълнително допускания: договорът е валиден за срока,
за който е сключен и страните са задължени да изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по него. В т.5.2.2 от общите условия е посочено, че
първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави като се приема, че лихвата и
другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и се прилагат до
изтичане на срока на договора.
Съгласно чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е
конкретизирано кои компоненти точно са включени в него, предвид цитираната
формулировка на т.5.2.2 от общите условия, както и как се формира посочения в договора
ГПР от 49,89 %. В случай, че в ГПР е включено възнаграждението за получения пакет
допълнителни услуги, предвид стойността му, съотнесена към стойността на предоставената
по договора за заем сума, размерът на ГПР би надхвърлил стойността от 50 %, посочена като
максимален размер в закона.
В случая по изложените по – горе съображения договорът не отговаря на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“.
На следващо място следва да бъде посочено, че не е представен погасителен план, от
който да може да бъде направени извод за това какви са компонентите в месечната
3
погасителна вноска и какъв е техния размер, за да се установи и дали е спазена поредността
на погасяване, предвид факта, че първо е погасена по – голямата част от пакета за
допълнителни услуги и към датата на подаване на исковата молба това задължение е в
размер от 10, 83 лева при първоначален размер от 679, 03 лева, а претенцията за главница
към датата на подаване на исковата молба е в размер от 214, 42 лева и уговорен в договора
размер от 600 лева. Посочената липса на конкретизация води до несъответствие с чл.11, т.11
от ЗПК, което съгласно посоченото правило на чл.22 от ЗПК е самостоятелно основание за
недействителност на договора.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че дори да се
приеме, че ответникът дължи на ищеца главница и договора лихва /в общ размер от 702, 42
лева/ задълженията са погасени преди подаване на исковата молба. По изложените
съображения за недействителност на договора не следва да бъде присъждана и сумата,
представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, за което е предявен
осъдителния иск.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК следва да бъде отхвърлена и
претенцията за разноски на ищеца. Ответната страна не е поискала присъждане на разноски
поради което не съдът не следва да се произнася по дължимостта им.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Профикредит България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. в, чрез
юрисконсулт Георги Сашев Георгиев, против П. Д. Б. ЕГН **********, с адрес: град Б** за
приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договора за
потребителски кредит № 30037277489 сумата 214, 42 лева /двеста и четиринадесет лева,
четиридесет и две стотинки/, представляваща главница, дължима по договор за
потребителски кредит от 04.06.2019 година, сумата 10, 83 лева /десет лева, осемдесет и три
стотинки/, представляваща договорно възнаграждение за периода от 25.02.2020 година до
25.04.2020 година, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на 16.12.2020 година до окончателното плащане, плащане на
които е разпоредено със заповед по чл. 410 от ГПК № 261273 от 16.12.2020 година,
постановена по частно гражданско дело № 8136 по описа на Бургаски районен съд за 2020
година, както и за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 185,19 лева /сто
осемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, представлява неизплатено възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 30037277489
4
от 04.06.2019 година, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и
заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
вярно с оригинала
А.Т.
Съдия при Районен съд – Бургас: ____/п/___________________
5