РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Перник, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500267 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК и е образувано е по въззивна жалба, подадена
ОТ: И. С. Ц., с адрес: ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260082 от 11.09.2020 г., постановено по гр. дело № 01686
/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно и
несъответстващо със събраните по делото доказателства и се моли да бъде постановено
решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции като неоснователни и
недоказани.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционния съд, като в определението за допускане на съдебно - техническа и
съдебно - икономическа експертиза не е посочил предмета и задачата на експертизата,
материалите, които се предоставят на вещото лице, името, образованието, специалността,
местоработата и длъжността на вещото лице. Във въззивната жалба е посочено, че съдът е
„делегирал“ правомощия на назначените вещи лица да събират доказателства и да се
произнасят по правни въпроси. За изготвянето на съдебно - икономическата експертиза на
вещото лице не били предоставени фактури и годишни отчети, тъй като такива не били
приложени по делото като доказателствен материал. Съдът не бил формулирал конкретните
въпроси, на които вещото лице следвало да отговори. Въззивникът твърди, че в хода на
делото пред първа инстанция не е обсъдена, проверена и доказана каква е била конкретната
цена на топлинната енергия, административно регулирана от ДКЕВР, за процесния период.
Твърди, че липсва предмет на делото, след като ищецът не бил посочил конкретния вид на
1
доставената топлинна енергия, чието заплащане претендирал, поради което искът следвало
да бъде отхвърлен.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна не е депозирала отговор.
В съдебно заседание жалбоподателя лично и чрез писмена молба, изразява
становище, че подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено
първоинстанционното решение по подробно изложени във въззивната жалба доводи.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител с писмено становище,
депозирано преди съдебното заседание моли да бъде оставена жалбата без уважение, а
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба
Моли за присъждане направените разноски, посочени в представения списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
Окръжен съд Перник, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че от приетото като писмено
доказателство Нотариален акт № 136 от 30.06.1997 г на нотариус при ПРС се установило, че
ответника е собственик на процесния имот за процесния период. Съдът е намерил, че
ответникът, като собственик на процесния имот се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по делото е възникнала ех lege, по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия
за битови нужди.
Приел е, че искът е допустим, тъй като за процесните суми е водено заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6886/2019г. по описа на Пернишкия
районен съд, относно вземането, предмет на исковото производство. Заповедта за
изпълнение не е връчена лично на длъжника, като искът е предявен в преклузивния срок по
чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката -
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.
Обосновал, е че тъй като в случая от писмените доказателства, се установявало, че
ответника е собственик на процесния имот, между страните бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия и ответника дължал претендираната от ищеца сума в пълен
размер.
При определяне размера на процесното взема, съдът бил съобразил заключението на
вещото лице по допусната съдебно – икономическа експертиза и приел, че стойността на
потребената топлинна енергия е 405,69 лв., представляваща неплатена главница за доставена
топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: *** за периода 01.05.2016. –
30.04.2019 г.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия при Районен съд – Перник, в рамките на неговата
2
компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл.410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 6886/ 2019г. по описа на Пернишкия районен съд. Тъй като заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на осн. чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК съдът е
дал указания до кредитора да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК
е бил подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални
предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните
процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е
произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства въззивният съд намира следното:
Основните доводи в жалбата са, че неправилно Районен съд Перник бил
интерпретирал доказателствата по делото, като бил приел, че именно ответника бил този,
който е клиент на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период и
дължал заплащане на цената на топлинна енергия. Респективно не бил ползвал топлинна
енергия.
С тълкувателно решение ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК се
даде разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се прие, че разпоредбите на
ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените от закона топлоснабдени
сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно отопление, като за целта
е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно
право на ползване. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за
доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява
„искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие. В този смисъл няма „принудителна продажба“ на топлинната
енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване на договорни
отношения и за отказ от доставките. При доказателствена тежест на ищеца няма данни да са
спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/ -
колективно да се декларира писмено това пред топлопреносното предприятие и да се поиска
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.
Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки
собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди
придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно
топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради
което следва да сключи договор при обши условия или при специални такива по чл. 150, ал.
3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части. Поради което
настоящия съдебен състав счита, че жалбоподателя, като собственик на имот в такава сграда
е ползвал топлинна енергия.
Относно наведените във въззивната жалба доводи за липса на качеството
„потребител на топлинна енергия“ в лицето на ответника И. С. Ц., наведени и като
възражения с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, следва да
се посочи, че действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две
алтернативни основания, при които договорното отношение по продажба на топлоенергия
възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно
право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост -
чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на
топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149
ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения, приложим
и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично
3
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен
относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен
страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго
лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018г. по т.
дело № 2 / 2017 г. на ОС на ГК/. Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да се установи, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той
реално да е ползвал, обитавал имота.
От представения по делото Нотариален акт № 136 от 30.06.1997 г. на нотариус при
ПРС се установява, че ответника И. С. Ц. е собственик на процесния имот за процесния
период.
При анализ на посочените писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и
обусловеност настоящия съдебен състав достигна до извода, че ответникът е единствен
собственик на процесния апартамент, поради което съдът приема, че между ответника И. С.
Ц., в качеството му на собственик на посочения в исковата молба топлоснабден имот и
топлофикационното дружество е създадена валидна правна връзка по продажба на топлинна
енергия по силата на закона.
Всички тези доказателства, преценени в своята съвкупност, водят до извод, че
ответника И. С. Ц. е придобил качеството на клиент на топлинна енергия и се е задължил да
заплаща изцяло стойността на топлинната енергия доставена до посочения в исковата молба
топлоснабден имот. Съдържанието на облигационната връзка е установено от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД
на потребители в гр. Перник, за които на настоящата съдебна инстанция е служебно
известно, че са публикувани в един централен /в-к „ Новинар“ бр. 101/2008г./ и в един
местен ежедневник /в-к Съперник“, бр. 82/29.04.2008г./, тоест, че са влезли в сила.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че по делото е доказано по несъмнен
начин, че между страните е налице валидна облигационна връзка по договор за доставка на
топлинна енергия при общи условия.
По отношение на възражението, че липсва облигационно правоотношение поради
липса на писмен договор съдът намира за неоснователно, тъй като съдът намира, че
облигационното правоотношение между страните е възникнало по силата на закон на
основание притежаваното от ответника право на собственост върху процесния апартамент.
Видно от съдебно–техническата експертиза в абонатната станция е монтиран уред за
търговско измерване – топломер, който е преминал задължителните метрологични проверки
и е годен за търговско измерване.
Възражението на въззиваемият, че не ползва услуги на Топлофикация Перник АД е
неоснователно, доколкото ползва топлинна енергия, отдадена на сградната инсталация, и
която се намира процесният апартамент. Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010г. на КС на РБ
по к.д. № 15/2019 г. Законът за енергетиката допуска отказ от ползването на топлинна
енергия в индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите на вещно право
на ползване плащат за потребление на топлинна енергия в тях. Отказ изцяло от потребление
на топлинна енергия в присъединените към топлопреносната мрежа сграда режим на етажна
собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела
си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. В
този смисъл се произнесе и Съдът на Европейския съюз (СЕС) с Решение от 9 септември
2021 г. по съединени дела C 208/20 и C 256/20 по преюдициално запитване на Софийския
районен съд, по поискано тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, уреждащи събирането
на доказателства в друга държава членка и компетентността, признаването и изпълнението
4
на съдебни решения по граждански и търговски дела в рамките на ЕС, с което се постанови,
че при спор за парично задължение, произтичащо от решение на специално предвиденото в
българското право общо събрание на етажните собственици, всеки етажен собственик,
придобивайки качеството на етажен собственик на сграда и оставайки такъв, се съгласява да
изпълнява всички разпоредби на акта, регулиращ съответната етажна собственост, и
решенията, приемани от общото събрание на собствениците на сградата (вж. в този смисъл
решение от 8 май 2019 г., Кер, C 25/18, EU:C:2019:376, т. 29). При тези условия подаването
на топлинна енергия за сградната инсталация, а оттам и за общите части на сграда — етажна
собственост, което се извършва вследствие на взетото от етажната собственост решение за
присъединяване на сградата към централното отопление, не може да се смята за непоръчана
доставка на централно отопление по смисъла на член 27 от Директива 2011/83. Волята на
законодателя на Съюза е при монтирането на индивидуални измервателни уреди,
позволяващи да се отчита реалното, действителното потребление на крайния клиент, да се
взема предвид практическата възможност за монтиране на такива уреди в определени,
понякога твърде стари сгради, доколкото той преценява, че монтирането им невинаги би
било реалистично, разумно и пропорционално предвид прекомерните разходи, които би
могло да наложи. Ето защо, доколкото невинаги има възможност за монтиране на
индивидуални измервателни уреди, самите сметки могат да се изготвят въз основа на
реалното енергийно потребление само когато това е технически осъществимо, както
впрочем потвърждава употребата на израза „когато е уместно“ в член 13, параграф 2 от
Директива 2006/32. СЕС посочва, че като се имат предвид обаче данните, че в такива сгради
в режим на етажна собственост, каквито са обсъжданите в главните производства, изглежда
почти немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено
що се отнася до сградната инсталация и общите части. Ето защо се явява технически трудно
да се определи точното индивидуално потребление на всеки обитател на съответната сграда
— етажна собственост, що се отнася до топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Поради съвпадение на мотивите на въззивния съд, с тези на първоинстанционния
съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение, следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, направените
в хода на въззивното производства, разноски за които е представил и списък по чл. 80 от
ГПК. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито
съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемия, които следва да бъдат
възложени в тежест на И.С. Ц.
-во
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260082 от 11.09.2020 г. по гр.д. № 1686 / 2020г. по
описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА И. С. Ц. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
5
Република, сумата 100 / сто лева / представляваща сторени съдебноделоводни разноски във
въззивното производство, а именно юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6