Решение по дело №3595/2010 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2115
Дата: 21 септември 2011 г. (в сила от 31 август 2012 г.)
Съдия: Диана Веселинова Стамболова
Дело: 20107050703595
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2010 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

................. / 21.09. 2010г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Второ отделение, XIII състав в открито заседание на тринадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА СТАМБОЛОВА

при секретаря Т.Ч. като разгледа докладваното от съдия Диана Стамболова адм. дело № 3595/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Я.В.Я. срещу Решение № 2405- 10 на Общински съвет - гр. Варна, обективирано в Протокол № 24/23,24,30.06.2010 г., с което е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за кв. „Свети Никола", гр. Варна, в частта му досежно собствения на жалбоподателя имот ПИ № 6136, кв.7 по плана на същия квартал на гр. Варна. Жалбоподателят възразява срещу предвидената с оспорения план неправомерна промяна на регулационните и имотни граници между имоти ПИ № 3171, ПИ № 3172 и имот № 613в, както и между имоти № 6136 и ПИ № 3170, ПИ № 3171 и ПИ № 3172. Възразява също така срещу разширяването на съществуващата улица, разделяща с.о. „Ваялар" и „Свети Никола" /тангираща от североизток на имот ПИ № 3171, имот ПИ № 613в и ПИ № 6136/, тъй като същата обслужва вилна зона и жилищна територия с много висок процент на озеленяване и много нисък процент на интензивност на територията, което не изисква нарастващ автомобилен поток; разширяването на пътното трасе само ще увеличи броя на катастрофите, шума и замърсяването на територията. Счита, че така предложената вътрешно обслужваща улица от южната страна на имот № 6136 е практически невъзможна, тъй като унищожава съществуваща масивна жилищна сграда, като заедно с това навлиза в притежавания от жалбоподателя имот.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, депозира писмено становище, с което поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответникът по жалбата - Общински съвет, гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждането на разноски по делото.

Съдът при преценка допустимостта на жалбата съобрази следното:

Кръгът на заинтересованите лица, които могат да обжалват ПУП, е регламентиран в чл. 131 ал. 1 от ЗУТ- това са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП. Жалбата е подадена от Я.В.Я., в качеството му на собственик на ПИ № 6136 с площ от 828 кв.м, находящ се в гр. Варна, местност «Ваялар» по наследство от баща му Васил Я. Димитров и съдебна делба въз основа на спогодба, одобрена с протокол от 03.04.1981г. по гр. дело № 1743/1981г. по описа на ВРС. Видно от заключението на съдебнотехническата експертиза, имотът на жалбоподателя влиза в обхвата на оспорения в настоящото съдебно производство ПУП- ПРЗ, като отредения му УПИ XXI-1141 е записан в плана като УПИ XXI-1142. Оспорването е направено с жалба по пощата от 07.09.2010 г., като клеймото на приемащата пощенска станция е с дата 03.09.2010 г., т.е. оспорването е направено в законоустановения 14-дневен срок, считано от деня на публикуване на съобщението в «Държавен вестник» бр. 65/20.08.2010 г. От изложеното дотук следва, че жалбата е подадена в срок пред надлежен съд, от лице, за което съществува правен интерес от оспорване на административния акт, поради което жалбата е допустима и следва да бъде разгледана от съда по същество.

Производството пред административния орган е започнало през 2002 г., когато след проведен търг за избор на изпълнител е сключен договор № Д-2-9200/671/08.10.2002 г. между Община Варна и „РИГЕЛС" ООД за проектиране на ПУП-ПРЗ за местността „Св. Никола", Варна. Проектирането е преминало през две фази - изработване на предварителен проект и на окончателен такъв. Предварителният проект е изработен и приет на заседание на ЕСУТ с Протокол № 49/12-13.12.2002 г. - т.З от протокола. Изложеното дотук се потвърждава и от съдържанието на предложение за одобряване на оспорения ПУП-ПРЗ, отправено от Кмета на Община Варна до Председателя на Общински съвет - Варна.

След влизане в сила на кадастралната карта за местността „Св. Никола" е сключен нов контракт между Община Варна и „РИГЕЛС" ООД - Договор № Д-8-9200/1295/08.10.2008 г., с който на изпълнителя е възложено да изготви окончателния проект за ПУП-ПРЗ на местността, съгласно представената от възложителя концепция за развитие на територията и протокол на ЕСУТ - Община Варна, с който е приета идейната фаза на ПРЗ на СО „Св. Никола", както и да отговаря по обем и съдържание на Наредба № 8/2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Окончателен проект е приет с Протокол № 7/10.02.2009 г. на заседание на ЕСУТ.

Съобщение за изготвянето и приемането на плана е публикувано в ДВ, бр.27/10.04.2009 г. , както и в местния ежедневник „Черно море"/бр. 90 от 22.04.2009 г. Постъпилите във връзка с обявленията 199 възражения от граждани, между които и от наследодателя на жалбоподателя (записано под № 9 -л. 24), са разгледани на заседание на ЕСУТ, като резултатите от това обсъждане са отразени в Протокол № 48/17.09.2009 г. Копие от това възражение не е представено от ответника по делото. В т. 9 от протокола е отразено становището на специализирания общински орган по устройство на територията. При обсъждането възражението на жалбоподателя е оставено без уважение с мотива, че попълването на кадастралната карта не е предмет на разработката, а е задължение на собственика.

Окончателният проект е коригиран в частите на тези имоти, по повод които направените възражения са били уважени от ЕСУТ. Във връзка с това Кметът на Община Варна е отправил до Председателя на Общински съвет - Варна свое предложение да бъде прието решение, с което този проект ПУП - ПРЗ за местността „Св. Никола" да бъде приет за окончателен по реда на чл. 129, ал.1 вр. с чл. 16, ал.1 от ЗУТ. Решение № 2405 - 10/2010 г., е гласувано на сесия на Общински съвет -Варна и проектът е одобрен от общинските съветници като решението е гласувано единодушно от всички присъствали при гласуването 32 общински съветници. Същото е обективирано в Протокол № 24/23,24,30.06.2010 г. Изпратено е съобщение и до редакцията на Държавен вестник като същото е публикувано в бр. 65/20.08.2010 г. на същия вестник .

По делото е допуснато изготвянето на съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като дадена пълно, обективно и безпристрастно. От заключението на вещото лице арх. Б. К. се установява, че територията, част от която е и имота на жалбоподателя е включена в строителните граници на гр. Варна и е предвидена като зона за обитаване и вилен отдих, т.е. имотът попада в урбанизирана територия по смисъла на чл.7 от ЗУТ. Окончателният проект за ПУП- ПРЗ е изработен въз основа на кадастралната карта на район „Приморски", одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Директора на АГКК. За имота на жалбоподателя ПИ 1141 няма влязъл и съответно приложен предходен ПУП - ПРЗ. Процесният ПУП- ПРЗ е разработен на основание чл.16, ал.1 от ЗУТ. Според предвижданията на оспорения ПУП-ПРЗ от ПИ №1141, в кв.6 с площ по КК 1006 кв.м се отнемат 213 кв.м. за улицата от юг, което в процентно съотношение представлява 21.17%. След прилагане на процесния ПУП - ПРЗ, ПИ 1141 ще остане с площ 793 кв.м / при норма мин. 300 кв.м/ и лице 25 м / при норма мин. 14м/, поради което не се нарушават изискванията на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ. С процесния ПУП - ПРЗ не се засягат изградените сгради в имота на жалбоподателя, но се засягат бетонова подпорна стена от изток с височина от 80 см до 100 см, както и такава от юг с височина от 60 см и ажурна ограда над нея с височина 1.5 м. Засягат се и телена ограда на метални колове от запад, както и декоративни храсти и 4 бр. иглолистна едроразмерна растителност. Разглеждайки плана в неговата цялост и изхождайки от факта, че същият е съобразен с наличието на съществуващата улична мрежа, с класификацията на проектната улична мрежа, зададена от компетентния орган и предвижданията на ОГП-82 на гр. Варна, с техническите характеристики съгласно Наредба № 2/2004г., със съществуващото застрояване, със съществуващата и бъдещата подземна инфраструктура и със спецификата на инженерно-геоложкото райониране, вещото лице прави извод, че процесният ПУП - ПРЗ отговаря на условията за икономичност и целесъобразност, съгласно изискването на чл.108, ал.5 от ЗУТ. По отношение на изработения план в частта на предвидената улична регулация, засягаща ПИ 1141, вещото лице смята, че не е най- икономично осъществима, предвид факта, че територията в зоната на ПИ 1141 е с преобладаващо стръмен терен, с наклон от 15% /повече от 10 % по смисъла на §5, т.13 от ДР на ЗУТ/, т.е. теренните условия се определят като специфични. Ето защо, счита, че в конкретния случай е приложима хипотезата на чл. 50, ал.2, т.З от Наредба №7/2003г. във вр. с чл. 80, ал.5 и ал.6 от ЗУТ и чл.115, ал.4 от Наредба № 2/2004г., регламентиращи минимален размер на тротоари - 1.2 м /при предвидени такива 1.5 м/, с което габарита на улицата ще се промени от 9м на 8.4м.

При изложената фактическа обстановка съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не следва да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съобразно разпоредбата на чл.215 ал.1 от ЗУТ и чл.145 ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе единствено и само по законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли той на целта на закона. При извършената цялостна служебна проверка от съда по законосъобразността на акта в обжалваната му част, се установи следното:

Обжалваният административен акт е издаден от Общински съвет- Варна, на основание 129 ал.1 от ЗУТ. Предвид естеството на одобрения ПУП- ПРЗ относно територия в гр.Варна, с обхват извън посочения по чл. 128 ал.З от ЗУТ, съдът счита, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия и в рамките на отредената му териториална компетентност. Оспореното решение на Общински съвет Варна е постановено при спазване изискването за форма^

Съгласно чл. 16, ал.1 от ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система и на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. За осъществяване на тези предвиждания с влизане в сила на плана, собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25%. Ал.2 на същия член предвижда планът да се изработи на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на ЗКИР, както правилно е процедирано в настоящия случай - планът е бил изготвен въз основа на актуална за територията кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Директора на АГКК.

Отношение към решаване на настоящия правен спор има правилното определяне вида на територията, върху която попада имота, доколкото съдът следва да определи с какви параметри ще остане имота на жалбоподателя след прилагането на плана и отговарят ли те на изискванията, закрепени в чл. 19, ал.1 от ЗУТ . В този смисъл по делото не бяха представени категорични доказателства от ответната страна и от заинтересованата такава. В част от документите „Св. Никола" се сочи за квартал на гр. Варна, в други - за селищно образувание. Съдът намира, че дори и да се приеме, че процесният имот е в територия със статут на СО, след като с предвижданията на плана от имота се отнемат около 21.17%. , т.е. не повече от допустимите 25% от площта на имота, и при тези изменения същият остава с параметри, които удовлетворяват санитарнохигиенния минимум по чл. 19, ал.1,т.1 и т.2 от ЗУТ, то оспореният проект в тази част също не нарушава нормите на материалния закон. В този смисъл планът е постановен и при спазване на чл. 206, ал.2 от ЗУТ, съгласно който части от поземлени имоти могат да се отчуждават само когато от остатъка от имота може да се образува урегулиран поземлен имот в съответствие с изискванията на чл. 19 от същия закон.

Съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза, територията в зоната на ПИ 1141 е с преобладаващо стръмен терен, с наклон от 15% /повече от 10 % по смисъла на §5, т.13 от ДР на ЗУТ/, т.е. теренните условия се определят като специфични. Имайки предвид спецификата на терена, вещото лице счита, че оспореният план в частта на предвидената улична регулация, засягаща ПИ 1141, не е най- икономично осъществима, като в конкретния случай е приложима хипотезата на чл. 50, ал.2, т.З от Наредба №7/2003г. във вр. с чл. 80, ал.5 и ал.6 от ЗУТ и чл.115, ал.4 от Наредба № 2/2004г., регламентиращи минимален размер на тротоари - 1.2 м /при предвидени такива 1.5 м/, с което габарита на улицата ще се промени от 9м на 8.4м. Наличието на две подпорни стени в близост до имота на жалбоподателя обосновава извода на съда за наличието на значителна денивелация в процесната територия, което при липса на план за вертикална планировка, не дава възможност съдът да прецени дали заложения в проекта вариант не предвижда допълнително моделиране на терена и дали този проект за прокарване на улица е икономически най-изгодния, каквито са законовите изисквания, закрепени в чл. 108, ал.5 от ЗУТ. Липсват доказателства от страна на административния орган да са търсени други възможности за уреждане на транспортно-комуникационната схема в района.

При последващо произнасяне на административния орган в частта досежно процесния ПИ следва същият да обследва и други възможности за регулиране на транспортно-комуникационните съоръжения и избере икономически и целесъобразно най-изгодния за обществото вариант при минимално засягане правата на останалите гражданско-правни субекти, засегнати от предвижданията, съобразно принципа за съразмерност, закрепен в чл. 6 от АПК и въздигнат от законодателя като основен принцип в административното производство.

Като взе предвид всичко изложено по-горе и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2405-10 на Общински съвет - гр. Варна, обективирано в Протокол № 24/23,24,30.06.2010 г., с което е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за кв. „Свети Никола", гр. Варна, в частта му досежно собствения на жалбоподателя имот ПИ № 6136, кв.7 по плана на същия квартал на гр. Варна.

ВРЪЩА преписката на Общински Съвет-Варна за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от съда в мотивите на настоящото решение

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: