№ 1367
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502983 по описа за 2021 година
при участието на секретар Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното
производство Е. К. Л. чрез адвокат Т.Х. и въззивна жалба на „Бул инс“ АД чрез адв. А. И.
срещу решение 262979 от 125.05.2021 г. на СГС, I ГО 18 състав по гр.д. 15976/2019 г.
Ищцата обжалва решението в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ срещу „Бул инс“ АД за разликата над 30 000 лева до претендирани 80 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди от пътен инцидент на 20.12.2017 г., ведно със
законната лихва от 05.12.2019 г. Иска се отмяна на решението в обжалваната част с
оплаквания за неправилно приложение на критерия справедливост предвид преживените
болки, физически и психически страдания и битови неудобства, получените нежелани
реакции от „задължителните животоподдържащи лекарства, приемани от ищцата за
неопределено време, а именно Фраксипарин“. Не било съобразено и обстоятелството, че
инцидентът се отразил на трудоспособността на ищцата, както и бъдещето й, което ще бъде
белязано с горчивина, страдания, неудобства и здравословни проблеми. Не били съобразени
икономическата конюнктура и константно присъжданите нива при сходни правни казуси.
Ответникът обжалва решението в частта, в която искът е уважен за разликата от 10 000
до 30 000 лева. Твърди се неправилно приложение на критерия справедливост и
несъобразяване със събраните доказателства. Поддържа се и възражение за принос поради
неправилно престояване на пътното платно, несъобразяване с посоката и скоростта на
приближаващото МПС и поставяне в превишен риск спрямо нормалния.
Няма постъпили отговори от главните страни на подадените въззивни жалби на
насрещната страна. Не е постъпил отговор и от страна на третото лице-помагач на страната
на ответника Л. П. К..
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Страните не са направили
доказателствени искания и от въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
В съдебно заседание главните страни поддържат жалбите си и изразените в тях доводи,
а третото лице се явява, но не взима становище по жалбите.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
1
изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред
въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди между
размера, необжалван от ответника – 10 000 лева и размера, претендиран от ищцата – 80 000
лева, както и налице ли е принос на пострадалата за инцидента и вредите поради
престояване на пътното платно, несъобразяване с посоката и скоростта на приближаващото
МПС и поставяне в превишен риск спрямо нормалния.
За определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав взе предвид изслушаното заключение на СМЕ, представените
медицински документи и събраните свидетелски показания.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от д-р Б. Б., след преглед на представените документи, се установява, че в резултат на
пътния инцидент на 20.12.2017 г. Е.Л. е получила счупване на латералния (външния) глезен
на лявата подбедрица. Вещото лице посочва, че тези травматични увреждания често се
срещат при пешеходци, когато внезапно един от долните крайници на пешеходец е ударен
външно в момент, когато този крак е бил опорен за тежестта на тялото. Установява се, че
спешна медицинска помощ ищцата е получила в УМБАЛСМ „Пирогов“, като след
изследвания в същия ден – 20.12.2017 г. е извършено открито наместване на счупения
външен глезен на лявата подбедрица и стабилизиране на фрактурата с метална плака и
винтове. Пострадалата била изписана на 26.12.2017 г. Oбщо лечебният и възстановителния
период е продължил три месеца, като в първите 30 дни болките били най-силни и около 2
седмици по време на раздвижване на лявата глезенна става. Вещото лице посочва, че по
делото няма данни за получени от ищцата негативни последствия или усложнения, както и
няма данни металната остеосинтеза да е извадена. Видно от болничните листове, ищцата е
била временно неработоспособна за 97 дни.
Разпитан като свидетел, синът на ищцата, разказва, че майка му се обадила на
20.12.2017 г. и му казала, че е бутната от кола. Видял я за пръв път в Пирогов преди
прегледа. Била много уплашена и разочарована, че никой не й е помогнал на мястото, на
което е бутната. При прегледа се установило счупване на външния глезен, както и че е
необходимо оперативно лечение. Поставена й била пластина с пет винта. Останала в
болницата около седмица, а в следващите от 1 до 3 месеца било следоперативното
възстановяване. Заедно с майка му живеела бабата на свидетеля, която към този момент
била на 87-88 г. и слабоподвижна и се наложило свидетелят да помага на майка си и на баба
си при къпане, ходене до тоалетна, да им носи храна. Майка му и баба му споделяли една
проходилка. След възстановяване на раната започнал да идва рехабилитатор, за да помага на
майка му да се възстанови по-бързо, но това не се случило. Тя била на възраст, а и никога не
била физически активна. Започнала да накуцва с крака, да не стъпва хубаво, да се изморява
от обикновените неща. До настоящия момент синът й се налагало да пазарува, тъй като тя не
можела да носи тежко. Свидетелят няколко пъти я записвал на физиотерапия, но тя не се
повлиявала добре, тъй като макар и да може да стъпва и да се движи нормално, глезенът й
все още бил отекъл. Не пожелала, въпреки съветите на лекарите, след първата година да
свали пластината и винтовете. Било я страх от повторната операция, защото това означавало
отново свидетелят и брат му да се грижат за майка си и баба си. Първите 30 дни била на
болкоуспокояващи. Първите 20 дни приемала и антикоагуланти, които също не й повлияли
много добре. През първите седмици не можела да спи изобщо, тъй като я боляло ужасно
много от самия имплант, малко по-късно започнала да се отпуска и да спи, но не можела
пълноценно. Започнала лечение с антидепресанти, тъй като не можела да спи нормално.
Отказвала да ходи на паркингите на хранителните магазини, защото се притеснявала, че
може да се получи същото. Затова пазарували заедно с колата. Зимно време това
емоционално състояние се засилвало, защото със застудяване на времето започвало да я
боли и тя започвала да се притеснява, че отново нещо не е наред с крака й и няма да има кой
да се грижи за бабата на свидетеля. Изпадала в паника, че няма да може да се обслужва сама.
Преценени в контекста на потенциалната заинтересованост, показанията следва да
бъдат кредитирани, доколкото са в синхрон със заключението на СМЕ, представените
медицински документи и са житейски логични.
Като съобрази установените увреждания - счупване на латералния (външния) глезен на
2
лявата подбедрица, проведената операция, болничния престой от пет дни, възстановителния
период от три месеца, проведената рехабилитация, възрастта на пострадалата към момента
на увреждането - 58 години, която категорично не благоприятства възстановяването,
психическото отражение на инцидента, съдът намира, че определеният от СГС размер на
обезщетението от 30 000 лева е справедлив. Това обезщетение отчита факта, че ищцата е
имала нужда от чужда помощ през първите три месеца, както и впоследствие за пазаруване
и носене на тежки неща, че тревожността й относно здравословното й състояние се е
увеличила, както и съдебната практика по сходни случаи и застрахователните лимити към
деня на настъпване на вредите.
Всички тези фактори правилно са отчетени от СГС.
Неоснователни са оплакванията за завишен размер на обезщетението, като се вземе
предвид променения стереотип при ищцата, изразяващ се в невъзможност да си пазарува
сама и да носи тежко, избягване на паркинги на магазини, както и засиления страх за
здравето. Не е основателно твърдението на адв. Илиев пред настоящата инстанция, че
счупената кост не е носеща и съответно травмата не е сериозна и възстановяването е
приключило бързо и успешно, тъй като сгъването на глезенната става позволява основни
движения в процеса на ходене и в продължение на три месеца ищцата се е нуждаела от
чужда помощ за обичайните си нужди, а след това за пазаруване.
Неоснователни са оплакванията за занижен размер на обезщетението. Всички фактори
от значение за определянето му са отчетени от първоинстанционния съд. Неоснователен е
доводът, че обезщетението следва да е по-високо, тъй като след изписване от лечебното
заведение ищцата е приемала задължителни „животоподдържащи“ по твърдението във
въззивната жалба лекарства за неопределено време: фраксипарин и те са предизвикали
лекарствена треска, главоблие и замайване, дерматит, оток на кожата и ставите, кожни
обриви и подуване на лицето, нарушения на сърдечния ритъм и ищцата потърсила мнение
от съответните специалисти в гр. София. Това твърдение не намира подкрепа в
доказателствата по делото. От една страна, обичайно е ищцата, която живее в София, да
потърси „мнение от съответните специалисти“ именно в София – какво мнение обаче са й
дали не е отразено писмено. От друга страна, свидетелят не разказва нито за такива
състояния, нито за консултации със специалисти по повод на такива. В медицинските
документи няма описани подобни симптоми. С епикризата е изписан прием за 30 дни на
Фраксипарин, който, видно от заключението на СМЕ, е лекарствен продукт от категорията
антикоагуланти и обичайно се приема след операция. Според свидетеля ищцата е приемала
20 дни продукта. Краткият период на прием и липсата на доказателства за описаните по-горе
нежелани реакции налагат извод, че същите няма как да бъдат взети предвид при
определяне на обезщетението. Твърдението, че тези нежелани реакции са „по-малкото зло“
и лечението й следва да продължи предвид постоянния риск от влошаване на състоянието й
е изцяло голословно.
Противно на твърденията в жалбата както битовите неудобства, така и психическото
отражение на инцидента са включени в обезщетението. По делото няма медицински данни
ищцата да е лекувала състоянието си на тревожност, за което разказва свидетелят. Съдът не
подлага на съмнение показанията на свидетеля и счита, че ищцата наистина се страхува
дали няма да се случи нещо лошо с нея и съответно грижите за нея и бабата на децата й да
падне върху тях. При подобни стресогенни събития е обичайно да се развие висока степен
на тревожност и констатираната при ищцата такава не налага увеличаване на размера на
обезщетението.
Неоснователни са доводите, че възстановителният период не е приключил – няма
медицински документи в подкрепа на това твърдение. Не се доказва твърдението, че
пострадалата била жизнен човек за възрастта си, но в резултат на травмата нейното бъдеще
ще бъде белязано с горчивина, страдания, неудобства и здравословни проблеми. Свидетелят
разказва, че майка му никога не е била особено физически активна. Не може да се приеме
съществена промяна в начина на живот извън описания по-горе, който е съобразен при
определяне на обезщетението.
Неоснователни са и оплакванията, черпени от данните за МРЗ за периода 1999-2017 г.
Присъденото обезщетение от 30 000 лева представлява МРЗ от 460 лева за 2017 г. за 65
месеца т.е. за близо пет години и половина. Вярно е, че МРЗ, както и нивата на
застрахователните лимити растат и че именно поради този фактор обезщетенията за
неимуществени вреди, присъждани от съдилищата, нарастват. Обезщетението обаче
отразява и спецификите на конкретния случай и доказаните вреди и неудобства.
3
По повод възражението за принос въззивният съд излага следните съображения.
Съгласно констативния протокол, протокола за оглед на местопроизшествието и приетото
без оспорване заключение на АТЕ инцидентът е станал на паркинг пред магазин. Настъпил
удар в задната част на автомобила вдясно (задна броня ниско отдолу вдясно) върху левия
крак на пострадалата. Водачът на лекия автомобил се движел на заден ход, а зад автомобила
се е движила ищцата, попътно на движението на автомобила, с гръб към него. Не се
установява ищцата да е престоявала на пътното платно и да не се е съобразила с посоката и
скоростта на приближаващото МПС, както и да се е поставила в превишен риск спрямо
нормалния. Тя не се е намирала на пътното платно по дефиницията на § 6,т. 3 от ДР на ЗДвП
и съответно не е имала твърдяните от застрахователя задължения. Неоснователни са
доводите в с.з., че поведението на пострадалия няма нужда да е противоправно, за да се
счете за принос. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да
се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. ( т. 7 от
ТР 1/2014 на ОСТК на ВКС ). Възражението за принос правилно е оставено без уважение от
първоинстанционния съд.
Ето защо въззивните жалби са неоснователни, а решението следва да бъде потвърдено
изцяло. Предвид оставянето на двете жалби без уважение разноски за въззивната инстанция
не се присъждат.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262979 от 12.05.2021 г. на СГС, I ГО - 18 състав по гр.д.
15976/2019 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника Л. П. К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4