№ 3171
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100513850 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 12789/28.06.2024 г., постановено по гр.д. 27974/2023 г. на
СРС, ГО, 159 състав, ответникът Д. Ц. Ц., ЕГН: **********, е осъден да
заплати на О. В. О., ЕГН: **********, сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно
поведение на ответника, при което на 25.05.2018 г., около 11ч., в гр. София, в
автокъща „Бодукар“, находяща се на бул. „Никола Петков“ №98, му причинил
средна телесна повреда, като му нанесъл удар с лявата си ръка в лицето,
вследствие на което ищецът паднал и си ударил главата в стена, като получил
травматично увреждане, изразяващо се в контузия на главен мозък, като му
причинил болки и страдания , ведно със законна лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането – 25.05.2018 г., до окончателното плащане на
дължимото, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 20000 лв. като неоснователен.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е
постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство О.
В. О., в която се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Сочи, че причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и стрaдания вследствие на причинена средна телесна
1
повредa – контузия на главния мозък, състояние, временно опасно за живота,
причинено по изключителна вина на ответника, са напълно доказани и в пряка
причинно – следствена връзка с деянието, по отношение на което има влязла в
сила присъда. В жалбата се поддържа, че при определяне размера на
обезщетението първоинстанционният съд не е отчел последиците върху
живота на ищеца в социално-битово и емоционално отношение. Моли се за
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен в цялост.
Ответникът в първоинстанционното производство Д. Ц. Ц. оспорва
подадената въззивна жалба. Счита, че не са налице основания за определяне на
по-висок размер на обезщетение. Моли се за потвърждаване на решението в
обжалваната от ищеца част.
Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск, е
постъпила въззивна жалба от ответника Д. Ц. Ц.. В жалбата се твърди, че от
показанията на свид. К. П. се установявало, че ответникът не е присъствал по
време на извършване на деянието, а на място е бил друг човек, който най-
вероятно е нанесъл инкриминирания удар. Евентуално се твърди, че
определеният размер на обезщетението е силно завишен и не съответства на
размера на определеното обезщетение. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от О. В. О..
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд
намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен
от О. В. О. срещу Д. Ц. Ц. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, при което на
25.05.2018 г., около 11ч., в гр. София, в автокъща „Бодукар“, находяща се на
бул. „Никола Петков“ №98, му причинил средна телесна повреда, като му
2
нанесъл удар с лявата си ръка в лицето, вследствие на което ищеца паднал и си
ударил главата в стена, като получил травматично увреждане, изразявяващо се
в контузия на главен мозък, като му причинил болки и страдания, ведно със
законната лихва върху сумата от дата на увреждането - 25.05.2018 г. до
окончателното плащане на дължимото.
С Присъда от 24.04.2023г. по НОХД №11877/2019г. по описа на СРС, НО,
1 състав, потвърдена с Решение №153/06.03.2024г. по ВНОХД №5200/2023г.
по описа на СГС, ответникът е признат за виновен в това, че на 25.05.2018 г.,
около 11:00 часа, в гр. София, в автокъща „Бодукар“, е причинил на ищеца
средна телесна повреда - нанесъл удар с лявата си ръка в лицето му, при което
ищеца паднал и ударил главата си в стена, при който удар О. е получил
травматично увреждане, изразяващо се в контузия на главния мозък, което
увреждане е реализирало медико-биологични признак-разстройство на
здравето временно опасно за живота.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Обвързващата сила на присъдата за
гражданския съд винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на
присъдата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред
гражданския съд. Предметът на спора по образуваното гражданско дело
следва да съвпада до пълна идентичност с третираните и разрешени с
присъдата/ осъдителна или оправдателна/ въпроси в наказателното
производство, за да може гражданският съд да се позове директно на нейната
обвързваща сила и съответно да приеме основателност на иска само на това
основание. В случая влязлата в сила присъда има обвързващо действие за
обстоятелствата, включени във фактическия състав на престъплението – а
именно че ответникът виновно и противоправно е нанесъл удар на ищеца, при
което му е причинил посочените трамватични увреждания с медико-
биологични признак-разстройство на здравето временно опасно за живота и
предсатвляващо средна телесна повреда. По изложените съображения и
доколкото причинената телесна повреда по право причинява болки и
страдания на пострадалия, искът се явява доказан по основание. В тази връзка
въззивният съд намира за ненужно да обсъжда показанията на К.П., доколкото
същите са свързани с това кой е автор на деянието – въпрос, по който съдът е
обвързан сила на пресъдено нещо. Показанията на Р. О.а също не следва да се
обсъждат в частта, касаеща авторството на деянието по изложените по-горе
съображения.
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
3
предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Т.е. критериите за определяне на
този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото към датата на увреждането /25.05.2018 г./, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за
цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да
репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, продължителността и интензитета на търпените болки.
От Епикриза №559 на УМБАЛ „Св. Анна“ АД- София е видно, че
ищецът е приет в лечебното заведение за периода 25.05-27.05.18г., с подкожен
хематом в дясна темпорална област, трудно подвижна долна челюст, болки в
темпоро-мандибуларна става двустранно, което води до смущение в гълтането,
болки в шийната област и торако-лумбалната област, оток и зачервяване в
лумбалната област, sпокоен постоперативен цикатрикс в лумбапната област в
резултат на оперативна интервении, по повод дискова херния. Поставена е
диагноза „Комоцио церебри. Контузио капитис регио темпоралис декстра ет
фацией. Хематома субкутанеа регио темпоралис декстра. Контузио
тораколумбалис“. От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-
медицинска експертиза се установява, че при процесния инцидент ищецът е
получил следните увреждания: 1. контузия на главата в дясна лицева и
слепоочна област, с подкожен хематом в дясна слепоочна област, като
медикобиологичния характер на увреждането е временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; 2. сътресение на мозъка, придружено със загуба
на съзнание е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота
и 3. контузия на кръста. Медикобиологичнияt характер на увреждането е
временно разстройство на здравето, опасно за живота. Вещото лице дава
заключение, че през периода на лечение, ищецът е търпял болки и страдания,
4
като първите 15 дни, болките са били с по голям интензитет, както и че при
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на
възстановяване от контузиите в областта на главата и кръста е около 15-20
дни, а от полученото сътресение на мозъка, е около 4-6 седмици.
В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на извършване
на противоправното деяние и характера на претърпените телесни увреждания
– ответникът е нанесъл на ищеца удар с лявата си ръка в лицето, в резултат на
което ищецът е получил тежки трамватични увреждания, едното от които
/контузия на главен мозък/ е довело до непосредствена опасност за живота му.
Тоест противоправното деяние представлява посегателство върху телесната
неприкосновеност на ищеца чрез нанесен удар, който му е причинил
значителни физически увреждания. От показанията на свидетеля Р. О.а,
съпруга на ищеца, е видно, че след инцидента ищецът бил приет в болница,
където прекарал три дни, възстановяването му продължило около 2 - 3 месеца,
имал затруднено движение на дясната ръка, на десния крак, изтръпване, силно
главоболие, изпитвал силен стрес, започнал е да вдига високо кръвно
налягане, изпадал в паника и му изписали лекарства за нервната система,
както и успокоителни.
С оглед на изложеното, и при съобразяване на всички посочени
критерии и конкретните обстоятелства по делото, които установяват
преживяно тежко физическо и психическо страдание от ищеца, вкл.
застрашаване на неговия живот, въззивната инстанция счита, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер
от 14000 лв. При определяне на този размер въззивният съд съобразява и
възстановителния период, както и обстоятелството, че въпреки получената
изключително тежка травма, ищецът се е възстановил напълно за сравнително
непродължителен период от време.
С оглед частичното несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да е отмени в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск за горницата над 5000 лв. до 14000 лв., като
вместо него се постави друго решение, с което искът да бъде уважен в тази
част. В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
5
По разноските:
При този изхода на спора, първоинстанционното решение следва да се
ревизира и в частта за разноските. На процесуалния представител на
ответника адв. М. И. П. следва да се присъди допълнително адвокатско
възнаграждение в размер от 740 лв. Присъдените в полза на ответника
разноски следва да се намалят на 240 лв. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК допълнителна държавна такса по сметка
на СРС в размер от 360 лв. За въззивното производство ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер от 180 лв. Разноски за въззивното производство не следва да се
присъждат, доколкото страните изрично са заявили в последното о.с.з., че не
претендират разноски за въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12789/28.06.2024 г., постановено по гр.д.
27974/2023 г. на СРС, ГО, 159 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения
от О. В. О., ЕГН: **********, срещу Д. Ц. Ц., ЕГН: **********, иск с правно
основание чл.45,ал.1 ЗЗД за сумата над 5000 лв. до 14000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно
поведение на ответника, при което на 25.05.2018 г., около 11ч., в гр. София, в
автокъща „Бодукар“, находяща се на бул. „Никола Петков“ №98, му причинил
средна телесна повреда, като му нанесъл удар с лявата си ръка в лицето,
вследствие на което ищецът паднал и си ударил главата в стена, като получил
травматично увреждане, изразяващо се в контузия на главен мозък, като му
причинил болки и страдания, както и в частта, в която в полза на Д. Ц. Ц.,
ЕГН: **********, са присъдени разноски за сумата над 240 лв., и вместо това
постановява:
ОСЪЖДА Д. Ц. Ц., ЕГН: **********, да заплати на О. В. О., ЕГН:
**********, на основание чл.45,ал.1 ЗЗД сумата от още 9000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
6
противоправно поведение на ответника, при което на 25.05.2018 г., около 11ч.,
в гр. София, в автокъща „Бодукар“, находяща се на бул. „Никола Петков“ №98,
му причинил средна телесна повреда, като му нанесъл удар с лявата си ръка в
лицето, вследствие на което ищецът паднал и си ударил главата в стена, като
получил травматично увреждане, изразяващо се в контузия на главен мозък,
като му причинил болки и страдания, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането – 25.05.2018 г., до окончателното плащане
на дължимото.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12789/28.06.2024 г., постановено по гр.д.
27974/2023 г. на СРС, ГО, 159 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Д. Ц. Ц., ЕГН: **********, да заплати на основание чл.38 ЗА
на адв. М. И. П., допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер от 740 лв.
ОСЪЖДА Д. Ц. Ц., ЕГН: **********, да заплати на основание
чл.78,ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд допълнителна държавна
такса в размер от 360 лв.
ОСЪЖДА Д. Ц. Ц., ЕГН: **********, да заплати на основание
чл.78,ал.6 ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса за
въззивното производство в размер от 180 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7