Решение по дело №1698/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                            29.11.2019 г.                      град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на единадесети ноември                                      две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:                                                                                                                                                                                                               Районен съдия: Георги Георгиев

при участието на секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 1698 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Б. В. И. Г.” срещу А. П. и.”, с която се иска осъждането на ответника за сумата 844.10 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди, причинени на лек автомобил „БМВ”, рег. № ****от настъпило на 4.9.2018 г. пътно-транспортно произшествие - преминаване през необезопасена шахта на пътното платно, ведно със законната лихва от предявяването на иска.

Ищецът твърди, че между него и собственика на лек автомобил „БМВ”, рег. № ****е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, имащ за предмет посочения лек автомобил. Заявява, че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск – преминаване през необезопасена шахта на пътното платно, стопанисвано от ответника, при което са настъпили щети по автомобила. Заявява, че по повод настъпилото застрахователно събитие е образувана преписка по щета № 470418181847403 и на лизингополучателя на увредения автомобил е заплатено обезщетение в размер на 844.10 лева.

Ответникът оспорва предявения иск при твърдението, че посоченият в исковата молба участък от пътя е сигнализиран със знаци, предупреждаващи за неравности по платното и за ограничение на скоростта. Сочи, че при спазване на въпросното ограничение е нямало да настъпят твърдяните от ищеца вреди по автомобила, като прави и възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, твърдейки, че водачът е имал възможност да възприеме опасността и време да реагира своевременно като намали скоростта, респ. като преустанови движението на автомобила.

С писмени молби, депозирани преди насрочените открити заседания, ищецът поддържа претенцията.

Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване на иска, като заявява, че в случая е налице авария на превозното средство, причинена по повод неправилното му управление от водача, както и че липсва причинна връзка с виновно поведение на служители на А. П. и.”. Твърди, че доколкото ПТП е настъпило на прав участък с ограничение на скоростта до 50 км/ч, водачът е имал възможност да възприема опасността и е имал време да реагира своевременно.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения заверен препис от застрахователна полица № 4704180510001074/14.5.2018 г. (л. 6), се установява, че между ЗАД „Б. В. И. Г.” и „Уникредит Лизинг” ЕАД е сключен договор за застраховка „Каско”, клауза А - „Пълно каско”, по силата на който застрахователят се задължил да обезщети застрахованото лице за нанесени щети на лек автомобил „БМВ”, рег. № СВ 2002 МВ. Застрахователното правоотношение между страните е уговорено като срочно и валидно за периода от 16.5.2018 г. до 16.5.2019 г.

От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите А.Й. и И.Б., показанията на които съдът кредитира като основани на техни непосредствените възприятия, се установява, че на пътя между гр. Велико Търново и гр. Килифарево процесният лек автомобил е попаднал в препятствие на пътното платно, при което са били увредени две от гумите му. От показанията на св. Й. и св. Б. не може да се устави каква е била скоростта на движение на автомобила при навлизане в препятствието. От показанията на ангажирания от ответника свидетел Константин Косев се установява, че делитационните фуги на мостовете в района на местопроизшествието имат леки разрушения, но и че във въпросния участък има поставен знак, обозначаващ наличието на препятствия и неравности, както и знак за ограничение на скоростта до 50 км/ч.    

След подадено до застрахователя уведомление за настъпилото ПТП е образувана преписка по щета № 470418181847403/2018 г., в рамките на която на лизингополучателя „БТС” ЕООД е била заплатена сумата от 844.10 лева (л. 8).

От заключението на допуснатата авто-техническа експертиза, което съдът цени като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че описаната в исковата молба повреда по автомобила е във възможна причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в исковата молба, като според вещото лице водачът на автомобила е имал възможност своевременно да възприеме препятствието върху платното за движение и да преустанови движението на автомобила. Като причини за настъпване на ПТП се сочи неправилната преценка на пътната обстановка от страна на водача, който е имал възможност да преустанови движението на автомобила, както и наличието на препятствие на платното за движение, което не е сигнализирано и обезопасено. Според даденото заключение, стойността на причинените от ПТП вреди възлиза на сумата от 870.12 лева.

В съдебно заседание, вещото лице посочва, че автомобилът е преминал през фуга на моста над р. Белица, който фуга има специална шина, част от която е била разрушена и асфалтът около нея е бил изронен.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, като от събраните доказателства се установява наличието на всички елементи от правопораждащия фактически състав на предявеното вземане.

В случая е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил - обстоятелство, което не се спори по делото, като е налице и настъпило застрахователно събитие - ПТП, уговорено като покрит риск по договора за имуществена застраховка. Допълнителното покритие „Гуми” е предвидено като покрит застрахователен риск и е включено в клауза Б, част от предмет на договора.

Настъпването на застрахователното събитие в срока на валидност на застрахователния договор се установява от показанията на св. Б. и св. Й., разгледани в тяхната взаимовръзка с представената декларация за настъпване на застрахователно събитие (л. 7). Първият от посочените свидетели е пряк участници в настъпилото ПТП, а вторият – свидетел на последиците от него, същите не са заинтересовани от изхода на делото и няма причина съдът да не цени техните показания при формиране на изводите си за времето и механизма на настъпване на процесното ПТП, още повече, че по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават изложените от тях твърдения. Споделеното от свидетелите се подкрепя и от заключението по автотехническата експертиза, според което описаната повреда по автомобила е във възможна причинно-следствена връзка с описания в исковата молба механизъм на ПТП.

Установява се също, че ищецът в изпълнение на задължението си по чл. 405 КЗ е обезщетил застрахованото лице чрез плащане на сума в размер на 844.10 лева, като с това е встъпил в правата на увредения срещу ответника, отговарящ на деликтно основание за причинената щета до размера на платеното.

Според съда, именно ответникът е лицето, носещо отговорност за причинените щети, тъй като са осъществени предпоставките за ангажиране на отговорността му на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост, като по делото не се спори, че участъкът, в който е настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа. Това обстоятелство се установява и от фактът, че пътят, вкл. процесният участък, е включен в Приложение № 1 на Списък на републиканските пътища, утвърден с Решение № 945/1.12.2004 г. на Министерски съвет. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата републиканските пътища се управляват от А. П. и.”, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането им. Т.е. на ответника е вменено задължението да поддържа републиканската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. От обстоятелството, че на пътната настилка на републикански път II-55, в участъка Гурково - Велико Търново, към момента на настъпване на застрахователното събитие е имало необозначена неравност се налага изводът, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа в изправност републиканската пътна мрежа.

Доколкото А. П. и.” осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението/ неизпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътния трафик, и от това тяхно бездействие са настъпили вреди за собственика на застрахования автомобил. Бездействието на натоварените от ответника лица се презюмира като виновно (по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Произходът на установената неравност на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо задължение на А. П. и.” да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействие на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.

Причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено нормативно задължение и претърпените вреди се установява от заключението на автотехническата експертиза. При движение по процесния път застрахованият автомобил е преминал през фуга, част от която е била разрушена и асфалтът около нея е бил изронен, което обективно е довело до увреждането на движимата вещ, чрез привеждането й в състояние временно негодно за употреба по предназначение.

От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание, като по отношение на неговия размер съдът намира следното:

Тук важи принципът за реална обезвреда на вредите на застрахованото имущество, като съдът намира, че при застрахователно събитие - покрит риск по договор за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е намирала към момента на настъпване на застрахователното събитие. Следователно, регресното право на ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените вреди, като в случая заключението на автотехническата експертиза сочи, че пазарната стойност на причинените вреди към настъпване на ПТП е била 870.12 лева.

Съдът намира, че възражението за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат е основателно. От заключението по допуснатата авто-техническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило на прав пътен участък, на мост, където скоростта на движение е ограничена до 50 км/ч, като в случая опасната зона за спиране е по-малка от разстоянието, от което водачът е могъл да възприеме препятствието, поради което същият е имал възможност да намали скоростта и да преустанови движението. Вещото лице сочи, че тази възможност водачът е имал както през светлата, така и през тъмната част на денонощието. Предвид на това, съдът намира, че водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, както и че това нарушение е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат – т.е. налице е установен принос на водача, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение от виновния за непозволеното увреждане, до конкретния вредоносен резултат. С оглед установените данни, съдът приема, че водачът на увредения автомобил е управлявал същия със скорост, при която сам се е поставил в невъзможност да реагира своевременно и предотврати ПТП със спиране или по възможност със заобикаляне на препятствието, което поведение, заедно с неизпълнението на ответника, е причина за настъпване на ПТП, каквото е и заключението на авто-техническата експертиза. Ето защо съдът счита, че степента на съпричиняване на ответника е равна с тази на виновния водач, т.е. 50 %., като същото следва да се съобрази при определяне размера на вредите, подлежащи на обезщетяване.

Както вече беше посочено, заключението по автотехническата експертиза сочи, че пазарната стойност на причинените вреди към настъпване на ПТП е била 870.12 лева. Доколкото обаче исковата претенция е за сумата от 844.10 лева, предявеният регресен иск следва да бъде уважен за сумата от 422.05 лева, представляваща разликата между търсения от ищеца размер на вредата и паричния еквивалент на отчетеното съпричиняване.

По разноските.

В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса и депозит за вещо лице, като с оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 225.00 лева, съразмерно с уважената част от предявения иск.

Ответникът също има право на сторените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сумата от 100.00 лева, представляваща част от заплатения депозит за вещо лице и част от дължимото юрисконсултско възнаграждение, което в случая съдът определя в размер на 100.00 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                         Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА А. П. и.”, с адрес: гр. София, бул. „Македония” № 3, да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано” № 5, сумата 422.05 (четиристотин двадесет и два лева и пет ст.) лева - заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди, причинени на лек автомобил „БМВ”, рег. № ****от настъпило на 4.9.2018 г. пътно-транспортно произшествие - преминаване през необозначена неравност на пътното платно, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 4.6.2019 г. до окончателното й погасяване, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 844.10 лева.

ОСЪЖДА А. П. и.”, с адрес: гр. София, бул. „Македония” № 3, да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано” № 5, сумата 225.00 (двеста двадесет и пет) лева – разноски за производството съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано” № 5, да заплати на А. П. и.”, с адрес: гр. София, бул. „Македония” № 3, сумата 100.00 (сто) лева – разноски за производството съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: