Р Е Ш Е Н И Е
№261087/9.11.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, проведено
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №1961 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен
иск от Е.И.И., ЕГН **********
*** срещу Д.Л.Д., ЕГН********** *** за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи
на ответника сумата от 700 лева, за която е издаден
изпълнителен лист
№5955/21.11.2014г. по
адм. дело
№ ****/****г. на А.С.В., въз основа
на който е образувано изпълнително дело №
20197130400128/2019г. по описа на ЧСИ Л. Т.,
на осн. чл. 439, ал.2 вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
В ИМ се излагат твърдения,
че процесната сума съставлява дължима от ищеца в полза
на ответника, същата присъдена с определение
№4506/14.11.2014г. постановено
по адм. дело № ****/****г. на А.С.В.. Посочва,
че присъдената сума представлява присъдено в полза на ищеца възнаграждение за процесуално представителство, което е определено въз основа на посоченото определение, постановено на
14.11.2014г., което определение
не подлежи на обжалване. От момента на постановяване
и с оглед необжалваемостта
на акта, от 14.11.2014г.
вземането на ответника е станало изискуемо. На 30.10.2019г. е образувано изпълнително
дело № 20197130400128/2019г. по описа на ЧСИ Л. Т.. Твърди, че давността
по чл. 114 ЗЗД е започнала да тече от постановяване на определението – 14.11.2014г., като същата е изтекла
на 14.11.2019г. – 5 години след
настъпване на изискуемостта.
Твърди, че първото изпълнително
действие е налагане на запор върху банковите
сметки на ищеца е осъществено на 21.11.2019г. или след изтичане на 5-годишния давностен срок.
По изложените съображения
намира, че е погасено правото на принудително изпълнение по давност, поради
което желае да установи, че не
дължи същото на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор от ответника.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е изпълнителен лист №5955/21.11.2014г. по адм. дело № ****/****г. на А.С.В., издаден въз основа на
определение №4506/14.11.2014г., постановено по адм.дело
№ ****/****г. на А.С.В., влязъл в законна сила на 14.11.2014г., с който Е.И.И., ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на Д.Л.Д., ЕГН********** *** сумата от 700 лева,
представляващи присъдено по делото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
С молба вх.№2532/30.10.2019г. Д.Л.Д. е направил искане за образуване на изпълнително дело, при което е
образувано изп. дело №
20197130400128 по описа на ЧСИ Люба Т., по което е изпратена ПДИ от
21.11.2019г.
На 18.12.2019г. е
изпратено от ЧСИ Люба Т. до Банка „ДСК“ ЕАД запорно
съобщение, с което се налага запор на вземанията на Е.И.И., ЕГН ********** в „Банка ДСК“ ЕАД.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл.439 ГПК предвижда защита
на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа
на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
С ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие разбирането, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва
с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Прието е, че
нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира,
тъй като кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови издпълнителни
способи, защото все още не
е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови
изпълнителни способи/.
В настоящия казус вземането на ответника е било основано на постановен
съдебен акт по адм. дело № ****/****г. на Адм. съд - Варна, с който в негова полза са присъдени
разноски в размер на 700 лева, които ищцата е следвало да заплати. Съдебният
акт е влязъл в сила на 14.11.2014г., поради което от този момент същия е и
годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т.1 ГПК. Ответникът Д. се е
снабдил с изпълнителен лист за присъдената му сума на 21.11.2014г., като едва
на 30.10.2019г. е релевирал искане за образуване на изпълнително производство. Последното
е образувано под №20197130400128
по описа на ЧСИ Люба Т., по което е изпратена призовка за доброволно изпълнение
на 21.11.2019г.
С ТР2/2013г. ОСГТК на ВКС се прие също така, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването
на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Псочи се, че давността се
прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това
дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане
на взискателя съгласно чл. 18,ал.1 ЗЧСИ/ - насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, и пр.
В настоящата хипотеза първото изпълнително действие в рамките на
образуваното изпълнително производство, с което съобразно даденото задължително
тълкуване се прекъсва давността, е налагане запор върху банковата сметка на
ищцата, което действие е осъществено с изпращане на запорно съобщение от
18.12.2019г. Към момента на осъществяване на този факт вземането на ответника
следва да се счита за погасено по давност, доколкото 5-годишната давност за
това му вземане е започнала да тече от 14.11.2014г., като същата е изтекла на
14.11.2019г. По – рано осъщественото действие, а именно искане за образуване на
изпълнително производство, което е осъществено на 30.10.2019г. е факт, който
съобразно гореизложеното не може да бъде взет в предвид при разрешаване въпроса
за действие на давността по отношение процесното вземане на кредитора.
При изложените съобразения предявеният иск се явява доказан
по основани и размер и като такъв следва да бъде уважен, като бъде прието за
установено, че ищеца не дължи на ответника
сумата от 700 лева, за която
е издаден изпълнителен лист №5955/21.11.2014г. по адм. дело № ****/****г. на А.С.В., въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20197130400128/2019г. по описа на ЧСИ Л. Т., на осн. чл.
439, ал.2 вр. чл. 124, ал.1
ГПК.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца се следват разноски в размер на 350 лева, от които 50 лева
заплатена държавна такса и 300 лева възнаграждение за процесуално
представителство. Съдът намира, че възражението на насрещната страна за
разноски е неоснователно, доколкото възнаграждението за процесуално
представителство, което е уговорено и заплатено от ищеца е в рамките на
минимума на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в отношенията
между страните, че Е.И.И., ЕГН ********** *** не дължи на Д.Л.Д., ЕГН********** *** сумата от 700 лева, за която е издаден изпълнителен лист
№5955/21.11.2014г. по адм. дело
№ ****/****г. на А.С.В., въз основа
на който е образувано изпълнително дело №
20197130400128/2019г. по описа на ЧСИ Л. Т., на
осн. чл. 439,
ал.2 вр. чл.
124, ал.1 ГПК.
Осъжда Д.Л.Д.,
ЕГН********** *** да заплати на Е.И.И.,
ЕГН ********** *** сумата от 350 (триста и петдесет) лева, от които
50 лева заплатена държавна такса и 300 лева възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: