Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 22.05.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               Районен съдия : Александър Станчев

 

при секретаря Олга Петрова и в присъствието на  прокурора ………………….

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 501/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0000145/20.02.2019г., издадено от Началник в ОО„АА”-гр.Русе, против Х.А.Г., с ЕГН-**********, за нарушения : 1- на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП е наложена „Глоба“ в размер на 2000 лв. ; 2- на чл.40, изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание чл.105, ал.1 ЗАвП е наложена „Глоба“ в размер на 200 лв.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от Х.Г., която е допустима, т.к е подадена в законоустановения седемдневен срок.

Жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес, не се явява и не изпраща процесуален представител, поради което делото се разглежда в негово отсъствие и при условията на чл.61, ал.2 от ЗАНН.

Ответникът по жалбата - административнонаказващият орган не изпраща представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.01.2019г., около 09.00 часа, в гр.Русе, в района на „Дом на културата“, била извършена проверка на служители от ОО“АА”-гр.Русе на л.а. марка “КИА СЕЕД”, с рег. № Р 13 96 ВР, собственост и управлявано от Х.А.Г., с ЕГН – **********. Проверяващите установили, че МПС е таксиметров автомобил за обществен превоз на пътници от кат. М1, който е оборудван съгласно изискванията на чл.21, ал.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, а именно с открита табела „Такси“, включен електронен таксиметров апарат с фискална памет, на който били отчетени/регистрирани 1 бр. платени таксиметрови превоза за дата 23.01.2019г., видно от ЕКЛ №7668/23.01.2019г. /приложена по делото/. При извършване на наличност на документите, които следва да носи и представя водача на автомобила, проверяващите адм. служители установили две нарушения, а именно, че :  1 - управлява лекия таксиметров автомобил без да представи Разрешение за извършване на таксиметров превоз, като представил такова валидно до 31.12.2018г.  ; 2 – при извършване на таксиметров превоз, не попълва редовно пътната книжка – последен пътен лист №32 от 22.01.2019г. в пътна книжка бл.№6 от 10.12.2018г. За посочените нарушения е съставен АУАН бл.№ 258308/23.01.2019г., а въз основа на него е издадено атакуваното наказателно постановление.

По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан актос. Ю.С., който в показанията си пред съда пресъздава констатациите отразени в АУАН.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е частично основателна.

При съставянето на АУАН и НП не е допуснато съществено нарушение на административните правила и изискванията на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието в жалбоподателя, подписан е от свидетел, предявен е на нарушителя да се запознае с него и му е връчен препис от същия.

По т.1 от НП

Разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ  задължава водачите на таксиметрови автомобили да носят Разрешение за извършване на таксиметров превоз и респ. да го предоставят на проверяващите органи при поискване. В конкретния случай в процесното НП от АНО е използвана санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП по отношение на това нарушение посочено по-горе от Наредбата, според която - „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с „Глоба“ 2000лв.“. Този текст е използван законосъобразно от АНО по отношение и на т.1 от НП нарушение. Това е така, т.к. жалб.Г., по време на извършване на проверката, безспорно не е носил/представил редовно издадено Разрешение за извършване на таксиметров по т.1 от НП, а е представил такова, което е било валидно до 31.12.2018г. Нарушението по т.1 от НП е квалифицирано правилно, както словесно, така и цифрово. Напълно ясно е лицето в какво е обвинено и за какво нарушение е наказано.

След като не е спазил задължението си да носи/представи валидно към датата на проверката Разрешение за извършване на таксиметров, жалбоподателят е нарушил императивна законова норма, но в случая наказващият орган не е преценил дали не се касае за “маловажен случай” по т.1 от НП.

От доказателствата по делото става ясно, че още на 14.12.2018г. е заплатена д.т. на Община -Русе от превозвача „ХИДРОСИСТ“ЕООД за издаване на ново Разрешително за таксиметров превоз за 2019г., като на 18.12.2018г. това е удостоверено с издаден вх. номер от Община – Русе. Тези действия са извършени от превозвача преди изтичане валидността на предходното Разрешение за извършване на таксиметров превоз на 31.12.2018г., което е представеното от жалбоподателя на 23.01.2019г. при проверката. От тук следва и извода, че на практика, при проверката извършена на 23.01.2019г. жалбоподателят не е представил процесното Разрешително на хартиен носител единствено поради забавяне на издаване на ново такова от страна на общинската администрация на гр.Русе и не по вина на жалбоподателя, поради което и макар обективно да е извършено това нарушение, то не е умишлено от субективна страна, а поради независещи от жалбоподателя обстоятелства. Нарушението по т.1 от НП е установено за първи път и е отстранено преди издаване на НП, които обстоятелства не са съобразено от АНО при издаване на НП.

Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.  При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона,  като отграничи “маловажните”  случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че данъчното законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е установено в ЗАвП.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че извършеното административно нарушение по т.1 от НП е явно несъразмерно с наложената санкция. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай и извършено по независещи от наказаното лице обстоятелства.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се касае за маловажен случай досежно т.1 от НП, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на обжалваното наказателно постановление.

Нарушението по т.1 от НП не е маловажен случай, само защото липсват или са незначителни вредните последици, а и защото са налице други смекчаващи обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.33, ал.1, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ от ЗЗП /респ. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП/.

Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН по отношение на т.1 от НП е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да се отмени в тази му част.

По т.2 от НП

Разпоредбата на чл.40, изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ  задължава водачите на таксиметрови автомобили да попълва редовно и точно пътната книжка. Видно от доказателствения материал по делото – за извършена таксиметрова услуга „таксиметров превоз“ на датата на проверката /23.01.2019г./, за която има издаден фискален касов бон в 09.08ч., не са попълнени реквизитите в пътен лист №33 от пътната книжка за този ден и тази услуга. Това безспорно е нарушение по чл.40, изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, респективно се наказва по чл.105, ал.1 от ЗАвП, а не по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, както се твърди в становището по делото от жалбоподателя, поради което и по тази причина НП следва да се потвърди в тази му част.

Въз основа на гореизложените мотиви, съдът намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление в частта по отношение на наложеното наказание за нарушението по т.1 от обжалваното НП, за което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложена „Глоба“,  в размер на 2000 лв., а в останалата му част, същото следва да се потвърди като законосъобразно.

По горните съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000145/20.02.2019г., издадено от Началник в ОО„АА”-гр.Русе, против Х.А.Г., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП е наложена „Глоба“ в размер на 2000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000208/01.06.2017г. в останалата му част.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

           Районен съдия :