Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-45 27.07.2018г.
гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия,
втори въззивен състав
На двадесет и девети май 2018
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Галя Белева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 649 по описа
за 2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 8 от 18.01.2018г., постановено
по гр. дело № 324/2017г. по описа на Районен съд – Айтос е прието за установено
между А.Ш. Смаил и М.Х.Ч., Х.Х.Ч., А.Х.М., А.
А.Ч., А.Х.Ч., че границата на имот пл. № 41 (собственост на ищеца) с
имоти № 42 и № 49 (собственост на ответниците) по неодобрения кадастрален план
на с. Мрежичко преминава така, както е отбелязано в комбинирана скица Приложение
№ 2, част от съдебно-техническата експертиза на вещото лице Д. Стоянова,
приложена на лист 119 по делото, която граница е ситуирана на скицата със синя
линия между двата имота, която скица се счита за неразделна част от решението.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от А.Ш. ***, с която се претендира да бъде отменено
първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго решение, с
което на основание чл. 109а от ЗС да бъде установена границата към настоящия
момент между собствения на А.Ш.И. неурегулиран поземлен имот № 41 по
неодобрения кадастрален план на с. Мрежичко, Община Руен, собствените на М.Х.Ч.,
Х.Х.Ч., А.Х.М., А. А.Ч., А.Х.Ч.
поземлени имоти с № 42 и 49 по неодобрения кадастрален план на селото така,
както е посочена в червен цвят на представената скица приложение № 2 към
експертизата, изготвена от в.л. М. Мавродиев съобразно координатните точки,
вписани на страница последна от Протокола за откриване на строителна площадка и
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа,
издаден на 15.08.2014г. от Община Руен, област Бургас. В жалбата се посочва, че
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и са изведени при допуснати съществени
нарушения на процедурните правила, свързани с основни начала на гражданския
процес. В жалбата не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция. В съдебно заседание въззивникът чрез своя процесуален
представител поддържа депозираната въззивна жалба и счита, че следва да бъде
уважена.
Ответната страна по жалбата –
М.Х.Ч., Х.Х.Ч., А.Х.М., А. А.Ч., А.Х.Ч.
не депозират по делото писмен отговор и не взимат конкретно становище по основателността
на жалбата. Не отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната
страна по въззивната жалба – М.Ч. чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск от А.Ш. ***
против М.Х.Ч. ***, с който претендира да бъде да бъде установено със сила на
присъдено нещо границата към настоящия момент между собствения му неурегулиран
поземлен имот № 41 по неодобрения кадастрален план на с. Мрежичко, Община Руен
с площ от 1 145 кв.м. и собствените на ответната страна поземлени имоти с
№ 42 и № 49 по неодобрения кадастрален план на същото село, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В хода на производството в
качеството им на ответници по делото са конституирани и останалите
съсобственици на имота - Х.Х.Ч., А.Х.М., А.
А.Ч., А.Х.Ч. в качеството им на наследници на Х. Мехмедалиев Ч.,***.
По делото е представен
Нотариален акт № 26 от 27.04.2007г., том І, нот. дело № 602/2007г. по описа на
Нотариус с район на действие . Районен съд – Айтос, от който е видно, че Фатме
Али Юсеин е дарил на своя син А.Ш. Смаил собствения си недвижим имот: Дворно
място с площ от 1 145 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлент имот,
находящ се в с. Мрежичко, Община Руен, което село няма регулационен план, ведно
с построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и жилищна
сграда, със застроена площ от 40 кв.м., при граници – от двете страни улици и
поземлените имоти на Х. Бейтула и Х.Ч..
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза от 17.10.2017г., от заключението на която е
видно, че вещото лице е изготвило две скици които съпоставят границата между
поземлените имоти 41, 42 и 49 по кадастралния план, който не е одобрен и
границата между поземлените имоти 41, 42 и 49 по протокол от 15.08.2014г.,
както и съпоставя границата между поземлените имоти 41, 42 и 49 по кадастралния
план и съществуващата граница между поземлените имоти 41, 42 и 49 на място.
По делото е извършена и втора
съдебно-техническа експертиза от 10.11.2017г., от която е видно, че вещото лице
е достигнало до извода, че използваните координати при двете трасировки са
грешно отчетени, тъй като двете
експертизи са много близки.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан Али Ш. Смаил – брат на ищеца, от показанията на който се
установява, че до 1997г. е живял в с. Мрежичко и сочи, че познава дворното
място на ответниците. Свидетелят сочи, че брат му е наел геодезист, който да
определи границата между неговия имот и този на ответника и след като са били
поставени колчетата след време някои от тези колчета са били изхвърлени, а
други забити. Свидетелят сочи, че между двата имота е имало ограда, но тя е
била местена с всеки ремонт, а брат му не иска да я мести, а да определи
законното й място. Посочва, че оградата е била преместена една, две години
преди 1997г., но тогава семейството не е направило нищо.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан Х. Мехмед Х. – роднина на ищеца (негов вуйчо) и на
ответниците (техен свако), от показанията на който се установява, че познава
страните по делото, живее в същото село и само пътя разделя техните къщи.
Свидетелят сочи, че поставената между имотите ограда стои от десетилетия там,
като първоначално оградата е била от тръни, след това са развалили оградата и
са я изградили на същото място от дъски. Свидетелят сочи, че собствениците на
двата имота заедно са изградили оградата, тя не е изместена и съществува и в
момента.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан Мехмед А. Пехливан – братовчед на ответниците, от
показанията на който се установява, че познава страните по делото от малки и
сочи, че знае, че спора е за оградата между техните имоти. Свидетелят сочи, че
оградата е от много дълго време там – може би от преди 100 години все е била
там. Свидетелят посочва, че преди около 15, 20 години са направили нова ограда,
но на нейно място е имало стара ограда.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан и Айдън Сейдахмед Гюджен, от показанията на когото се
установява, че изпълнява длъжността – Главен архитект на Община Руен от
23.03.2004г. и посочва как точно е посочил къде следва да минава границата
между имотите, като е ползвал като отправна точка землището на с. Мрежичко.
На основание чл. 109а от
Закона за собствеността собственикът на недвижим имот може са иска определяне
на границите между своя и съседните имоти.
С оглед практиката на ВКС на
РБ, изразена в Решение № 346 от 07.07.2010г., постановено по гр. дело №
286/2010г. по описа на ВКС на РБ и Решение № 237 от 30.12.2016г., постановено
по гр. дело № 2322/2016г. по описа на ВКС на РБ е прието, че интерес от иска по чл. 109а от ЗС е налице както
когато границата не е материализирана с видими знаци и елементи, намиращи се на
земната повърхност, така и когато се твърди, че такива има поставени по част от
нея, а в друга за ориентири се ползват съоръжения за отводняване или укрепване
на терена. ВКС на РБ приема, че искът по чл. 109а от Закона за собствеността
има за предмет разрешаване на спор за собственост между съседи относно точното
местоположение на границата между притежаваните от тях имоти, което включва и
твърдение за отнемане на владение на част от имота или създаване пречки за
пълноценното упражняване на собствеността, тоест негаторният иск съдържа в себе
си и установителен иск за собственост върху спорната ивица между двата имота.
Недопустим е такъв иск относно урегулираните поземлени имоти, защото
очертанията на имотите при тях се определят по административен ред с приемането
на плана и след влизането му в сила не може да има спор за точното
местоположение на границата. Съдът в своята практика приема,
че ищец има интерес от предявен иск за установяване точното местонахождение на
границата между двамата имота когато за населеното място няма изработен
кадастрален план.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че за село Мрежичко, Община Руен има
само един план – кадастрален от 1988г., който не е одобрен, но Община Руен
издава скици по този план, а регулационен план за селото няма. При това
положение, настоящият състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
От събраните по делото
доказателства се установява и обстоятелството, че по силата на сключен Договор
за дарение с Нотариален акт № 26 от 27.04.2007г., том І, нот. дело № 602/2007г.
по описа на Нотариус с район на действие ищецът по делото А.Ш. Смаил е придобил
правото на собственост по отношение на недвижим имот, представляващ Дворно
място с площ от 1 145 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот,
находящ се в с. Мрежичко, Община Руен, което село няма регулационен план, ведно
с построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и жилищна
сграда, със застроена площ от 40 кв.м., при граници – от двете страни улици и
поземлените имоти на Х. Бейтула и Х.Ч.. По делото не се спори, че съседните
имоти на имота, собственост на А.Ш. Смаил – посочени като поземлени имоти с №
49 по кадастралния план на с. Мрежичко (неодобрен) по представената по делото
Скица № 156 от 16.03.2017г., изд. от Община Руен са собственост на ответниците
по делото в качеството им на наследници на Х. Мехмедалиев Ч..
От събраните по делото гласни
доказателства се установява по безспорен начин, че между двата имота е имало
материализирана на място граница, която първоначално е била от клони и тръни, а
впоследствие е била изградена от дъски. Съдът намира, че следва да кредитира
показанията на свидетелите по делото Х.
Мехмед Х. – роднина на ищеца (негов вуйчо) и на ответниците (техен свако) и
Мехмед А. Пехливан – братовчед на ответниците, тъй като те са далечни роднини и
на двете страни, няма данни за каквато и да е заинтересованост от тяхна страна,
живеят от много дълго време и понастоящем в с. Мрежичко и имат преки
впечатления от фактите, за които свидетелстват, а и показанията на тези двама
свидетели не си противоречат, а взаимно се допълват. При това положение, съдът
намира, че от събраните по делото доказателства следва да се приеме фактът, че
между двата съседни имота е съществувала материализирана граница на място и
същата от много дълго време – повече от десетилетия не е премествана.
Съдът като взе предвид и
представените по делото две заключения на допуснатите съдебно-технически експертизи
намира, че следва да кредитира депозираното по делото заключение на вещото лице
Димитрина Стоянова, тъй като същото кореспондира с останалите събрани по делото
доказателства. При съпоставка на двете представени скици от страна на вещото
лице съдът констатира, че в случай, че се приеме, че границата между двата
имота преминава както е посочено по Протокола от 15.08.2014г., то целият имот
като конфигурация следва да бъде изместен, като следва да бъде преместена както
границата между имотите 42 и 49, така и границата от западната страна на имота.
От представената скица по Приложение 2 се установява, че границата, която
съществува на място между имотите 41 и 42 и 49 съвпада с тази, която е
определена по неодобрения кадастрален план на с. Мрежичко, поради което и
настоящият състав намира, че границата между имотите следва да бъде определена
именно по този начин. Това обстоятелство се потвърждава и от събраните пред
първоинстанционния съд гласни доказателства – от разпитания пред Районен съд –
Айтос свидетел Х. Мехмед Х. се установява, че границата между двата имота е
съществувала отдавна, като първоначално оградата е била от тръни, а
впоследствие е била развалена и на нейно място е поставена ограда от дъски.
Мотивиран от изложеното,
съдът намира, че за да определи граница между имотите на двете страни, съдът
следва да вземе предвид депозираното заключение на вещото лице, която
обосновано е посочила как е достигнала до извода да посочи по скица границата
между двата имота, а и в съдебно заседание посочва, че между двама имота са
запазени съществуващи на терена знаци, от които да се направи извод къде точно
е преминавала съществуващата ограда. Следва да се отбележи, че по делото не се
установява по безспорен начин и твърдението на ищцовата страна, че границата
между двата имота следва да минава по начин, който той посочва и който желае да
съвпада със съставения Протокол за извършено трасиране от 15.07.2017г.
По делото е безспорно, че
разпитани в съдебно заседание и двете вещи лица, както и свидетелят Айдън
Гюджен посочват различни технически начини, по които да се работи, за да се
достигне до конкретен извод относно границите между двата имота, а извършваната
от тях дейност би могла да се провери единствено при изработването на план,
който да обхваща цялото населено място, а не отделните недвижими имоти.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и
правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и
към мотивите, отразени в първоинстанционното решение.
На основание чл. 78 от ГПК
съдът не следва да се произнася по отношение на разноските на ответната страна,
тъй като такива не са претендирани.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 8 от 18.01.2018г.,
постановено по гр. дело № 324/2017г. по описа на Районен съд – Айтос.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.