РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Пловдив , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330111926 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от Ж. К. З. срещу „ЕВН България електроснабдяване”
ЕАД, с което е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимостта на сумата от 1341.34 лева, представляваща стойност на допълнително
начислена ел. енергия за периода от 01.06.2019г. до 22.08.2018г., за която е издадена фактура
от 31.08.2020г.
Ищецът твърди, че е клиент на ответника. Установил, че дружеството коригирало
сметката му като начислило допълнително количество електрическа енергия за минал
период. Твърди, че като клиент не е въздействал върху електромера, тъй като няма достъп
до него. С оглед изложеното, се моли предявеният иск да бъде уважен, като се признае
недължимостта на сумата. Претендират се разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който взема
становище за неоснователност на претенцията. Твърди, че сумата е начислена правомерно
на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ във вр. с чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ. Коригираните количества били изчислени при спазване на методиката и
остойностени, съгласно текста на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Твърди се наличие на облигационна
връзка между ищеца и ответника за доставката на ел. енергия. Бил съставен констативен
протокол за извършена техническа проверка на СТИ, при която било установено
несъответствие с нормираните изисквания, без точен измерител на грешка. Електромерът
бил демонтиран и изпратен за проверка. Предвид посочената нормативна уредба ответникът
1
счита, че наличието или липсата на виновно поведение на клиента е ирелевантно.
Ответникът намира, че са спазени всички изисквани за съставянето на констативния
протокол, посочени в ОУ на ЕВН ЕР, като въз основа на него е била изчислена дължимата
от клиента сума и е била издадена процесната фактура. Размерът на вземането също се сочи,
че е определен съобразно ПИКЕЕ.
С оглед изложеното се моли да се отхвърли искът, като неоснователен. Претендират
се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предвид становището на страните с доклада по делото, обективиран в
определение от 09.12.2020 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е бил потребител
на услугите на ответното дружество за посочения в исковата молба обект и период, както и,
че е издадена фактура от 31.08.2020г. на стойност 1341.34 лева, представляваща
допълнително начислена ел. енергия за периода от 01.06.2018 г. до 22.08.2018 г.
За извършената едностранна корекция на сметката, ответникът се позовава на
разпоредбите чл. 48, ал. 1, във вр. с чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.). Съгласно действащите
норми, общите условия, при които се извършва продажбата на ел. енергия, съдържат
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/. В раздел девети на ПИКЕЕ (отм.) /чл.48,
ал.1/ е посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата
на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
Моментът, в който е извършена проверката (констативен протокол от
28.08.2018г.), е след измененията на чл.98а от Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ,
бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./.
В тази връзка следва да се посочи, че с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, ПИКЕЕ са отменени, поради съществено
нарушение на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 – чл. 51.
2
Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г., като относно извършената на
22.08.2018 г. проверка на средството за търговско измерване, ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г./ съставлява приложим материален закон единствено в частта на чл. 48 -
51 ПИКЕЕ.
На първо място, по делото не се установява конкретното количество на
електрическата енергия. Представената към отговора справка, представлява частен
документ, изготвен от трето лице, оспорен е от ищеца и не доказва тези обстоятелства.
Електромерът е представен в Български институт по метрология, където му е
извършена проверка, която констатира, че във вътрешността му към електрическата
схема допълнително е присъединено електронно устройство, непринадлежащо към
схемата. При проверката за точността на измерването, при различни стойности на тока,
са отчетени различни грешки, но всички са в рамките на допустимите отклонения. В
заключение е посочено, че електромерът не съответства на техническите изисквания.
От така ангажираните доказателства не се установява да са били налице
предпоставките на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.), на която се позовава ответника. В
протокола за метрологична експертиза е посочено, че електромерът не съответства на
техническите изисквания, но не се доказва неизмерване или грешно измерване на
електроенергия. При проверката на точността на електромера е констатирано, че
отчетените грешки са в допустимите норми.
На следващо място, общите условия, действащи между страните за процесния
период, не е предвиден ред за уведомяване на клиента, съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ,
каквато е една от предпоставки за извършване на едностранна корекция. Общите
условия, не са съобразени с новите законови изисквания, който предвиждат
задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В чл. 28 от тези ОУ е разписано
само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това. Следователно
ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 ЗЕ. В този смисъл
Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о. постановено по
жалба на „Енерго-Про продажби“ АД с предишно наименование „ЕОН България
продажби“ АД.
Предвид изложеното, не се установява законосъобразното провеждане на
процедурата по коригиране на сметката за минал момент и предявеният иск следва да
бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските в производството в размер на 50 лева за
държавна такса и адв. възнаграждение. Направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е
3
основателно. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, като са
приети само писмени доказателства. Ето защо адв. възнаграждение следва да бъде
присъдено в размера предвиден в НМРАВ, а именно 323.89 лева.
Съдът констатира, че по делото не е внесена пълната държавна такса. Същата е в
размер на 53.65 лева, като по делото са представени доказателства за сумата от 50 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати разликата от
3.65 лева, на основание чл. 77 ГПК.- Определение № 19 от 9.01.2018 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2761/2017 г., II т. о., ТК
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж. К. З.,
ЕГН **********, не дължи на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, сумата от 1341.34 лева, представляваща цена за допълнително начислена ел.
енергия за периода от 01.06.2018 г. до 22.08.2018 г. по фактура № ******
ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на Ж. К. З., ЕГН **********, сумата от 373.89 лева- разноските по делото.
ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд-
Пловдив държавна такса в размер на 3.65 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4