Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 18.10.2018 година Град С.З. В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 18.09. 2018
година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.д. № 69 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от Д.И.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.С.Т. - АК С.З.против М. „Д.Д.Ч-Р“ ЕООД,
с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Р.*** с правно основание: чл. 79 ЗЗД, вр. чл.147 ТЗ, чл.286 ЗЗД, чл.63 от ЗЛЗ и чл.86 ЗЗД и цена на иска: 31
408,41лв. (тридесет и една хиляди четиристотин и осем лева и 41 стотинки), от
които 30 825лв. (тридесет хиляди осемстотин двадесет и пет) лева главница и
583,41 лева мораторна лихва. В хода на съдебното производство претенцията по
главния иск е увеличена и е в размер на 33 189лв.
В исковата молба ищецът посочва, че между него и Кмета
на Община Р., като упълномощен представител на Общински съвет Р., е подписан
Договор за възлагане на управление на еднолично дружество с ограничена
отговорност - лечебно заведение по ЗЛЗ, а именно – Многопрофилна болница за
активно лечение “Д-р Д. Ч-Р.” ЕООД гр. Р.. Договорът бил сключен на
05.12.2012г. и съответно вписан в ТР при Агенция по вписвания на 03.01.2013г.
Срокът на сключения договор бил три години, като с допълнително споразумение №3
от 08.12.2015г. срокът е удължен с нови три години за период от 10.12.2015г. до
10.12.2018г.
Сочи се, че със Заявление вх. № 359/23.10.2017г. до
Общински съвет Р. ищецът поискал прекратяване на Договора за възлагане на
управление по взаимно съгласие. Същото е разгледано на заседание на ОС Р. на
30.11.2017г. и цитираният Договор прекратен, което Решение е обективирано в
Протокол № 40 от заседание на Общински съвет Р. с дата 30.11.2017г. Договорът
бил прекратен, считано от 15.12.2017г. Със Заповед № 2813 от 14.12.2017г.
Кметът на Община Р., в качеството си на упълномощен представител на едноличния
собственик на капитала на М. „Д.Д.Ч-Р“ ЕООД, разпоредил на основание чл.15,
ал.3 от сключения Договор, с който на ищеца е възложено управлението на
Дружеството, да му бъдат изплатени обезщетения за неизползван платен годишен
отпуск, както следва - по 30 работни дни за периода от 2013г. до 2017г.
включително, като средствата следвало да бъдат осигурени от бюджета на лечебното
заведение и цитираната Заповед да бъде надлежно връчена на ищеца срещу подпис
на 15.12.2017г.
Посочва, че предвид обстоятелството, че не е определен
срок за изпълнение на задължението от страна на ответното Дружество с покана за
доброволно изпълнение вх.№ 208/09.02.2018г. ищецът поканил ответника чрез
временно изпълняващият длъжността Управител да изпълни задължението си, като
посочил и банкова сметка, ***. Твърди, че до датата на депозиране на исковата
молба от страна на ответника не е изпълнено задължението му за заплащане на
дължимата му се като обезщетение сума за неизползван платен годишен отпуск за
периода през който е изпълнявал длъжността Управител на лечебното заведение.
В исковата молба се посочва, че съгласно чл.14 от
Договора за възлагане на управление, Управителят има право на 30 /тридесет/
работни дни платен отпуск за една календарна година. С допълнително
споразумение от 05.12.2014г. чл.15 от основния договор е допълнен с две алинеи,
като съгласно ал.2 при невъзможност отпускът да бъде ползван в рамките на
календарната година, същият се прехвърля за следваща календарна година, като
Управителят писмено уведомява възложителя за това.
В изпълнение на задълженията си по договора за
отделните периоди ищецът твърди, че надлежно е депозирал уведомления: С Вх. №
2600-178 от 29.12.2014 г. Кмета на община Р., като упражняващ правата на
едноличен собственик на капитала за периода 2013г. и 2014г.; Председателя на
Общински съвет Р. с писмо Вх. № 2600-2341 от 07.12.2016 г. за неизползван
платен годишен отпуск от 2013г. до 2016г., съответно кмета на Община Р., като
лице, упражняващо правата на собственика. Посочва, че двете уведомления са
администрирани с един и същ входящ номер, независимо че са адресирани поотделно,
а с писмо вх.№ 2600-2491 от 04.12.2017г. отново и за всички периоди,
непосредствено преди прекратяване на договора за възлагане на управление.
Сочи, че съгласно чл.15, ал.3 от Договора за
управление, при прекратяването му на Управителя се изплаща обезщетение за
неизползван платен отпуск в размер на среднодневното брутно възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ прекратяването на договора за всеки ден
неизползван отпуск. Така изчислено дължимото обезщетение от ответното Дружество
е в размер на 30 825 лева за периода 2013г. - 2017г. - по 30 /тридесет/ работни
дни за всяка календарна година. Сочи, че видно от издаденият му фиш за месец
ноември 2017г., явяващ се последен календарен месец, предхождащ прекратяването
на договора, облагаемата сума, т.е. брутното възнаграждение е в размер на
4520,96лв. Така среднодневното брутно възнаграждение е в размер на 205.50лв.,
т.е. обезщетението за 30 /тридесет/ работни дни е в размер на 6165 лв. за всяка
календарна година или общ размер 30 825 лева за периода 2013г. - 2017г.
Ищецът посочва, че съгласно Заповед №2813/14.12.2017г.
дължимото му се обезщетение е разпоредено за плащане от Кмета на Община Р., от
която дата и ответното Дружество е изпаднало в забава.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
Многопрофилна болница за активно лечение “Д-р Д.Ч-Р.” ЕООД гр.Р. с ЕИК с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр.Р.***, представлявано от временно изпълняващ
длъжността Управител Б.Г.У. да заплати на Д-р Д.И.Д. с ЕГН **********,*** сума
в общ размер на 30 825 (тридесет хиляди осемстотин двадесет и пет) лева,
представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както следва:
6165 лева за 30 (тридесет) дни за календарната 2013г., 6165 лева за 30
(тридесет) дни за календарната 2014г., 6165 лева за 30 (тридесет) дни за
календарната 2015г., 6165 лева за 30 (тридесет) дни за календарната 2016г. и 6165
лева за 30 (тридесет) дни за календарната 2017г., ведно с дължимата върху тази
сума мораторна лихва от 15.12.2017г., -датата на издадената Заповед
№2813/14.12.2017г. от Кмета на Община Р. за изплащане на задължението до датата
на завеждане на иска 20.02.2018г. в размер на 583.41 лева, както и ведно със
законната лихва върху дължимата сума от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира сторените по делото съдебни разноски, както
и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът оспорва предявените искове, които счита за
допустими, а по същество неоснователни.
Не оспорва твърденията на ищеца, че с Договор за
възлагане на управление, сключен на 05.12.2013г., на д-р Д.И.Д. е възложено
управлението на „МБАЛ д-р Д.Ч.-Р." ЕООД гр.Р..
Сочи, че „МБАЛ д-р Д.Ч.-Р." ЕООД представлява
търговско дружество с едноличен собственик на капитала -Община Р., като правата
на едноличния собственик на капитала се упражняват от Общински съвет Р..
Посочва, че договорът за възлагане на управлението е
сключен въз основа на проведен конкурс и избор на управител, проведени по реда
и условията на посочената в Договора Наредба № 9 от 26.06.2000г., за условията
и реда за провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебните
заведения по Закона за лечебните заведения, както и че Договорът за възлагане
на управлението на „МБАЛ д-р Д.Ч.-Р." ЕООД гр.Р. от 05.12.2012г. е сключен
в съдържанието, съответстващо на съдържанието на одобрения на основание чл.З,
ал.З от Наредба № 9 от 26.0б.2000г. проект на договора.
В отговора се посочва, че в сключения между страните
договор отсъства клауза за „прехвърляне" на неползван за съответната
календарна година отпуск и за заплащане на обезщетение за неговото
неизползване.
Сочи, че уговорката за изменение на чл.15 от сключения
на 05.12.2012г. договор, обективирана в Допълнително споразумение № 2 от
05.12.2014г. е направена в нарушение и в противоречие на одобреното от
Общинския съвет съдържание на проекта на договор за възлагане на управлението
на лечебното заведение.
Твърди, че Общински съвет Р. не е приемал решение за
изменение на първоначално одобрения от него проект на договор за възлагане на
управлението на лечебното заведение, поради което Допълнителното споразумение
от 05.12.2014г. е нищожно, поради противоречието му със закона - чл.14, във вр.
с чл.3, ал.3 от Наредба № 9 от 26.06.2000г.
На същото основание оспорва и действителността на
Допълнително споразумение № 1 от 01.03.2013г., с което е извършено изменение на
чл.9 от договора.
Твърди, че подписаните от ищеца и изпълняващия
функциите Кмет на Община Р. Допълнителни споразумения от 01.03.2013г. и
05.12.2014г. са недействителни, поради липса на съгласие за тяхното сключване
от страна на Общински съвет- Р., в качеството му на орган, упражняващ правата
на едноличния собственик на капитала на търговското дружество.
Сочи, че и двете допълнителни споразумения са
подписани от д-р Юлиан Илчев, в качеството му на Кмет на Община Р. и
упълномощен представител на Общински съвет Р..
Заявява, че Кметът на Община Р. няма качеството на
принципал или орган, упражняващ правата на принципала в едноличните търговски
дружества с общинска собственост. Общински съвет Р. не е делигирал на кмета на
Община Р. правата на едноличния собственик на капитала на лечебното заведение.
При това положение, счита, че Общински съвет Р. не е
формирал воля и не е изразявал съгласие за изменение на Договора от 05.12.2012г.
чрез подписаните Допълнителни споразумения от 01.03.2013г. и Допълнително
споразумение от 05.12.2014г., които и на това основание се явяват нищожни.
Твърди, че процесните споразумения са подписани от
лице, което не разполага с представителна власт и правомощие за тяхното
сключване. Ответникът счита, че посочените допълнителни споразумения не са
породили целените с тях правни последици и същите не обвързват ответното
дружество.
Сочи, че Заповед №2813 от 14.12.2017г. на Кмета на
Община Р., с която е било разпоредено заплащане на претендираното обезщетение е
отменена със Заповед № 299 от 08.02.2018г. на Кмета на Община Р.. Като мотиви
за отмяна на заповедта е посочено проведено от Общински съвет Р. обсъждане на
претенцията на д-р Д. и действителността на Допълнителното споразумение от
05.12.2014г.
Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира за направените по делото разноски.
Съдът обсъди доводите и становищата на страните, при
което намери за установено следното:
Страните не оспорват обстоятелствата, че с Договор за
възлагане на управление, сключен на 05.12.2013г. на ищеца д-р Д.И.Д. е
възложено управлението на „МБАЛ д-р Д.Ч.-Р." ЕООД гр.Р.. Ответното
дружество представлява търговско дружество с едноличен собственик на капитала
Община Р., като правата на едноличния собственик на капитала се упражняват от
Общински съвет Р..
Безспорно установено е по делото, че договорът
за възлагане на управлението е сключен въз основа на проведен конкурс и избор
на управител, проведени по реда и условията на посочената в Договора Наредба №
9 от 26.06.2000г. за условията и реда за провеждане на конкурси за възлагане на
управлението на лечебните заведения по Закона за лечебните заведения,
Видно от данните по делото, със заявление вх. №
359/23.10.2017г. до Общински съвет Р., ищецът е поискал прекратяване на
Договора за възлагане на управление по взаимно съгласие. Същото е разгледано на
заседание на Общ.Съвет Р. на 30.11.2017г. и Договорът е прекратен с решение, обективирано в Протокол №40 от
заседание на Общински съвет Р. от 30.11.2017г. Договорът за възлагане на
управление е прекратен, считано от 15.12.2017г. със Заповед № 2813 от
14.12.2017г. Тези обстоятелства също не са спорни по делото.
Основният спор е свързан с обстоятелството дали
ищецът, като управител на ответното дружество, има право да получи
претендираното обезщетение за неползуван платен годишен отпуск от 30 дни за
времето, в което е бил управител на дружеството за периода от 2013г. до 2017г.
Възраженията на ответника са свързани с доводи за
нищожност на клаузата, включена в договора относно възможността да се отложи
ползването на такъв отпуск, като в тази връзка са развити подробни съображения в
писмения отговор на исковата молба и представената писмена защита по делото.
Счита, че кметът на Общ.Р. не е бил оправомощен от Общината, която е едноличен
собственик на капитала на ответното
дружество, да сключи допълнителните споразумения, съдържащи спорните клаузи,
поради което и те се явяват нищожни /Допълнително споразумение от 01.03.2013г.
и Допълнително споразумение от 05.12.2014г./.
Действително, съгласно Наредба за условията и реда,
при които Общ.Р. упражнява правата си на собственик в общинските еднолични
търговски дружества и върху общинската част от капитала на търговските
дружества, в които е съдружник или акционер от 2004, действаща и към
сключването на първия договор за управление с ищеца, /л.52-л.55 от делото/ е предвидено, че
условията по проекто-договора за възлагане на управлението и контрола на
членовете на Съвета на директорите и контролните органи се одобрява от
Общинския съвет. По делото липсват доказателства, обаче, как това се е
извършвало на практика. Липсва и представен проекто-договор за възлагане на
управлението, за да може да се счете, че
първоначално сключения договор от 05.12.2012г. за управление е бил одобрен от
Общинския съвет, а подписаните впоследствие допълнителни споразумения от
01.03.2013г. и от 05.12.2014г. не са били одобрени от ОбС.
По отношение на допълнително споразумение №
1/01.03.2013г., ответникът навежда доводи, че съобразно решението на Общински
съвет – Р., възнаграждението на ищеца е определено в размер на 300 на сто от
отчетната средна месечна брутна работна заплата в дружеството – решение № 284,
взето на заседание на ОбС – Р. от 29.11.2012г. Друго решение, свързано с
определяне на възнаграждението на ищеца в качеството му на управител на
ответното дружество, едноличният собственик на капитала не е вземал. В горепосочения
смисъл липсват представени доказателства по делото, поради което съдът счита,
че действително с допълнително споразумение
№ 1/ 01.03.2013г., кметът на Община Р. е излязъл извън предоставените му
правомощия, поради което и това споразумение, според съда, е нищожно и не
поражда правни действия между страните.
По делото липсват представени доказателства Общинският
съвет да е взел решение за промяна на сключения с ищеца договор за управление
относно клаузите, свързани с отлагане ползването на платения отпуск. Като е сключил
допълнителното споразумение № 2/05.12.2014г., с което страните по договора за
възлагане на управление от 05.12.2012г. са изменили чл.15 от договора относно
платения годишен отпуск и възможността същият да бъде отложен през следващи
календарни години, Кметът на Община Р. отново е излязъл извън предоставените от
Общ. Съвет правомощия.
Въпреки това, обаче, съдът счита, че на ищеца следва
да бъдат заплатени претендираните суми, представляващи неползван платен годишен
отпуск, съответно за 2013г. до 2017г. Това е така, защото безспорно е
установено, че още с първоначалния Договор за възлагане и управление на
еднолично дружество с ограничена отговорност – Лечебно заведение по Закона за
лечебните заведения от 05.12.2012г. е предвидено, че управителят има право на
30 работни дни платен отпуск за една календарна година извън празничните и
почивните дни /чл.14 от договора/. Съобразно чл.15 от договора, платеният
отпуск се ползва в рамките на една календарна година най – много с едно
прекъсване. Предвидено е, че управителят
сам определя периода за ползване на годишния отпуск, като за целта уведомява
писмено ОбС – Р. не по-късно от 3 дни преди този период.
Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е депозирал 3
бр. молби – изх. № 1269/29.12.2014г., изх. № 1008/07.12.2016г. и изх. № 725/
04.12.2017г. на „МБАЛ д-р Д.Ч. - Р.“ ЕООД гр.Р.. С тези молби, ищецът е
уведомил Кмета на Община Р. за невъзможността да ползва в рамките на съответната
календарна година платения си отпуск, като е изложил причините за това - причини от служебен характер, свързани с
дейността му като управител на здравното заведение. Молбите касаят неползвания
платен отпуск за периода от 2013г. до 2017г. включително. Молбите са адресирани
до Кмета на Община Р., като представител на доверителя по договора за
управление – ОбС – Р., получени са и са входирани в деловодството на Общ. Р. и
по тях не е постановен отказ.
При тези данни, съдът счита, че ищецът има право да
получи обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Правото да се ползва
такъв не се погасява съобразно клаузите на Кодекса на труда относно срока на
погасителната давност за ползване на платения годишен отпуск. Това е така,
защото в случая правото на ползване на платеният отпуск произтича от сключен
договор за управление, поради което не са приложими разпоредбите на Кодекса на
труда при преценката на срока на погасителната давност. Впрочем, такива
възражения не са правени от страна на ответника в хода на производството.
По отношение размера на претенцията, по делото е
назначена и приета съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът
възприема, като компетентно и добросъвестно дадено.
Съдът счита, че при изчисляване размера на дължимото
обезщетение за неползван платен отпуск по договора за управление, следва да се
вземе предвид втория вариант на експертизата. Според него, дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск е изчислено съобразно размера на
възнаграждението, определен в чл.14 от Договора за възлагане на управление от
05.12.2012г. и е в размер на 17 223 лв. за 150 дни, както следва:
за 2013г. - 30 дни х 114.82лв.= 3444.60лв.
за 2014г. - 30 дни х 114.82лв.= 3444.60лв.
за 2015г. - 30 дни х 114.82лв,= 3444.60лв.
за 2016г. – 30 дни х 114.82лв.= 3444.60лв.
за 2017г. - 30 дни х 114.82лв.= 3444.60лв.
Съдът счита, че обезщетението следва да се изчисли
съобразно втория вариант на експертизата, тъй като в процесния договор за
управление и допълнителното споразумение №3/08.12.2015г. за подновяването му за
нов срок от три години, не е предвиден начин на определяне на обезщетение за
неползван отпуск при прекратяването на договора за управление, поради което експертизата
е ползвала метод, наложен от практиката, без да включва в базата за изчисляване
на среднодневното брутно трудово възнаграждение от месеца, предхождащ
прекратяването на договора, всички допълнителни възнаграждения, неупоменати в
процесния договор за управление.
Видно от експертизата, през месец ноември 2017г. -
последния календарен месец, предхождащ прекратяването на договора за управление,
на ищеца за 22 отработени дни /от 22р.дни в месеца/ е начислена заплата
/възнаграждение / за управител в размер на 2526.00лв. - брутна сума. Среднодневното
брутно трудово възнаграждение е 2526: 22дни = 114.82лв.
Водим от горните съображения, съдът счита, че
предявеният иск е основателен и доказан общо за сумата 17 223 лв.- дължимо
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 2013г. до 2017г.,
поради което следва да бъде уважен в посочения размер.
За разликата над 17 223 лв. до претендирания
размер от 33 189лв. главница, съобразно направеното увеличение на иска от
ищеца, искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен,
като такъв.
По отношение на претенцията за мораторна лихва върху
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск, съдът намира, че
искът е основателен и доказан в размер на 325,97 лв. Този размер на лихвата е
изчислен върху приетия от съда за основателен размер на дължимото обезщетение
за неползван платен годишен отпуск от 17 223 лв. за периода 15.12.2017г. /датата
на издаване на заповед № 2813/14.12.2017г. на Кмета на Община Р., с която е
наредено заплащане на дължимото обезщетение за неползван отпуск на ищеца/ до
20.02.2018г., в какъвто смисъл е искането към съда. За разликата над 325,97 лв.
до претендирания размер от 583,41 лв., искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като такъв.
Съдът счита, че следва да присъди на ищеца направените
по делото разноски, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, съобразно
уважената част на исковете в размер на 1733.27лв. , съобразно представен списък
по чл.80 ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М. „Д.Д.Ч-Р“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Р.*** да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,*** сумата 17 223 лв. /седемнадесет хиляди двеста
двадесет и три лева/ - дължимо обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за периода от 2013г. до 2017г. съобразно договор за възлагане и
управление на еднолично дружество с ограничена отговорност – Лечебно заведение
по ЗЛЗ от 05.12.2012г., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2018г. до
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до предявения размер от 33 189лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. „Д.Д.Ч-Р“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Р.*** да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,*** сумата 325,97 лв. /триста двадесет и
пет лева и 97 ст./, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение
за неползван платен годишен отпуск от 17 223 лв. за периода 15.12.2017г.
до 20.02.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над този размер до претендирания 583,41 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. „Д.Д.Ч-Р“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Р.*** да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,*** сумата 1733.27лв.
лв., представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част на
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: