РАЗПОРЕЖДАНЕ
№………………2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, двадесет и четвърти състав,
на двадесети ноември 2020 г.,
в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
като разгледа докладваното от
съдия Милачков
частно административно дело
№2434 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е образувано по молба/искане от Е.П.Т. и И.А.Т.,***,
чрез процесуален представител против Неоснователни
действия на Община Варна по изпълнително производство №
РД18006441ВН/30.03.2018 г., извършено на неизвестна за молителите дата, за
което са узнали на 17.10.2020, състоящо се в премахване/унищожаване на входна
врата на имот с идентификатор 10135.2723.783, като и на метална оградна мрежа,
с които имотът е бил заграден откъм улицата, с правно основание чл.250 от АПК.
Молителите настояват на основание глава ХV от АПК да бъде постановено разпореждане с което да
бъде задължена Община Варна да прекрати безусловно действията, които не се
основават на административен акт или на закон, респективно се извършват на
основа на нищожен административен акт, както и да възстанови положението,
съществувало преди извършваните действия, а именно – да възстанови входната
врата, оградната мрежа и веригите с катинари, ограждащи имота на молителите, в
състоянието, в което са били преди започване на действията. Претендират се и
разноски по делото.
С разпореждане от 05.11.2020 г. производството по
делото беше оставено без движение, като на молителите беше дадена възможност да
уточнят към какво точно е насочена молбата им. Дали се иска защита срещу
неоснователни действия или бездействия по чл.250 и сл. от АПК или целят да обжалват
действия на органа по изпълнението по чл.294 и сл. от АПК.
Указано е на молителите, че ако поддържат искането по
чл.250 от АПК трябва да уточнят, кое точно фактическо действие, което е
започнало и не е приключило към момента на подаване на молбата и по настоящем,
и от кой административен орган се извършва, както и защо смятат, че липсва
правно основание за извършването му.
Дадена е възможност на молителите, ако изменят
основанието на подадената от тях молба да уточнят молбата си, като посочат
обжалват ли конкретно постановление, действие или бездействие на орган по
изпълнението – кой е органа, кое е постановлението, действието или
бездействието, което обжалват. Имат ли искане за спиране на конкретно
постановление, действие или бездействие на органа по изпълнението.
Със Заявление от 16.11.2020 г. молителите са
потвърдили искането си за произнасяне от съда по реда на чл.250 и сл. от АПК.
С разпореждане от същата дата съдът е изискал
информация от Община Варна за това, дали нейни служители са участвали при
премахването на оградата и металната врата и, ако това е така да бъде посочено
правното основание за това.
С молба от 20.11.2020 г. процесуален представител на
кмета на Община Варна е депозирал становище, с което уведомява съда, че
действително оградата и вратата са премахнати от служители на Община Варна, в
изпълнение на Заповед №2733/08.07.2019 г.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът
намира, че разгледана по същество молбата се явява едновременно недопустима и
неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:
Жалбата подадена от Т. е с правно основание чл.250 от АПК. Текста на чл.250 от АПК, гласи, че „Всеки, който има правен интерес, може
да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно
лице, които не се основават на административен акт или на закона.”
Съдът намира, че за да може да бъде осъществена
хипотезата на чл.250 от АПК, трябва да сме изправени пред извършването на
някакво конкретно /фактическо/ действие на административен орган или длъжностно
лице, което не се основава на административен акт или на закона. Дори нещо
повече. Това фактическо действие трябва да не е приключило към момента на
подаване на жалбата. След извършване на проверка съдът с разпореждането си
спира извършването на това действие или отхвърля искането за спирането му.
В настоящия казус сме изправени пред съвсем друга
фактическа обстановка. С молбата си Т. искат да бъдат „спрени” действия
извършени от служители на Община Варна много преди подаване на искането. Видно
от материалите приложени към искането оградата е била съборена преди 17.10.2020
г., а искането е подадено на 05.11.2020 г. При това положение фактическото
действие, което се цели да бъде спряно вече е извършено и не може срещу него да
се търси защита по реда на чл.250 от АПК.
На следващо място съдът приема, че премахването на
вратата и оградата е сторено въз основа на административен акт – Заповед №
2733/08.07.2019 г., тоест не е налице хипотезата на чл.250 от АПК. В настоящото
производство съдът не е компетентен да се произнесе по въпросите за валидността
и законосъобразността на този административен акт, както и на изпълнителното
производство № РД18006441ВН/30.03.2018
г., каквото искане има инкорпорирано в искането. Подобно задължение съдът би
имал при обжалване на конкретен ИАА или действие на органа по изпълнението, в
каквато насока са били и указанията на съда при постановяване на разпореждането
за оставяне на делото без движение. Настоящото произнасяне е обвързано с
петитума на искането и допълнителното заявление на молителите.
Воден от горното и на основание
чл.253, ал.2 от АПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Е.П.Т. и И.А.Т.,***, чрез процесуален представител
против Неоснователни действия на Община Варна по изпълнително производство №
РД18006441ВН/30.03.2018 г., извършено на неизвестна за молителите дата, за
което са узнали на 17.10.2020, състоящо се в премахване/унищожаване на входна
врата на имот с идентификатор 10135.2723.783, като и на метална оградна мрежа,
с които имотът е бил заграден откъм улицата, с правно основание чл.250 от АПК.
Разпореждането подлежи на обжалване в 3-дневен срок от
днес пред Върховния Административен Съд – София.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: