№ 5328
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110156269 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ срещу
С.О., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
2431,26 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по щета №470421222223979 за настъпило на
09.05.2022 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е
ответникът, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 17.10.2022 г. до окончателното плащане на сумата и сумата 43,26
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 28.07.2022 г. до 16.10.2022 г. след
допуснато изменение на иска за главницата на основаниен чл. 214 ГПК с протоколно
определение на съда от 10.03.2023 г.
С определение от 24.01.2023 г. на основание чл. 219, ал.1 ГПК, в производството като
трето лице помагач на страната на ответника е конституирано „Т.Г.Х.“ АД ЕИК ЕИК, и е
приет за съвместно разглеждане предявения против него в срока по чл. 219, ал. 3 ГПК в
условията на евентуалност обратен иск за заплащане на горните суми на основание чл. 54
вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 09.05.2022 г. в град София на
бул. „Черни връх“ при №41 с посока на движение от центъра към бул. „Никола Вапцаров“
водачът на лек автомобил „БМВ М440I“ с рег. №№ по време на движение попада в
неравност на пътното платно – изрязан голям участък от асфалта, който не е бил обезопасен
и сигнализирана, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за
който към момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“, обективирана в полица № 4704210200027152 със срок на
валидност от 02.11.2021 г. до 01.11.2026 г., сключена със собственика на автомобила „ОТП
Лизинг“ ЕООД. По заявление на водача пред застрахователя е образувана щета
№470421222223979 и след направен опис на повредите е определено и изплатено на
собственика на увредения автомобил обезщетение в размер на 1526,51 лева и допълнително
396,00 лева, които суми са преведени с платежни нареждания от 09.06.2022 г. и 06.06.2022
г.. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
1
застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните
разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи
гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в
изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по
него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на сумата 1922,51
лева, но претенцията останала незаплатена. За периода 28.07.2022 г. до 16.10.2022 г.
претендира присъждане и на обезщетение за забава в размер на 43,26 лева. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения. Посочва, представянето
пред застрахователя на протокол за ПТП е условие за възникване на задължение за
заплащане на обезщетение. Поддържа, че липсата на протокол за ПТП и неуведомяването на
органите на МВР пораждат невъзможност за установяване степента на вина на водача при
настъпване на ПТП-то. Счита, че водачът на увреденото МПС не е управлявал същото при
спазване правилата за движение по пътищата и със съобразена за пътния участък скорост.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
превозното средство, тъй като последният не се е съобразил с пътния участък. Поддържа, че
не са налице доказателства за наличието на процесното препятствие. Излага, че не е налице
валидно сключено застрахователно правоотношение, тъй като представената полица не е
подписана и не съдържа необходимите реквизити за действителност, предвид
обстоятелството, че договорът за застраховка е формален. Оспорва настъпилото събитие да е
покрит от застрахователя риск, при който да дължи застрахователно обезщетение. Заявява,
че не са представени доказателства за установяване на сочения от ищеца механизъм.
Посочва, че претендираното обезщетение е в завишен размер. Навежда твърдения, че има
сключен с „Т.Г.Х.“ АД Договор №СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г. за дейности по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения за район Витоша,
Лозенец и Триадица, по който той е възложител. Моли за отхвърляне на предявения иск,
евентуално за неговото намаляване поради съпричиняване от страна на водача на
автомобила. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ.
множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния
служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
По делото е представена застрахователна полица №4704210200027152 от 01.11.2021 г.
за автомобилна застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ с валидност от 02.11.2021 г. до
2
01.11.2026 г. сключена между ищцовото дружество в качеството му на застраховател и
собственика на обекта на застраховката лек автомобил „БМВ М440 И“ с рег. №№, ведно с
приложимите Общи условия за автомобилна застраховка „Каско стандарт“ на
застрахователя. Застрахователният договор е влязъл в сила противно на възраженията на
ответника за липса на положени подписи, поради което съдът прави извод, че е налице
валидно застрахователно правоотношение със срок на застрахователно покритие, в който
попада и времето на процесното произшествие.
За установяване механизма на произшествието по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Г. В. Б. и е изслушано и прието без оспорвания от
страните заключение на съдебно автотехническа експертиза, според които на 09.05.2022 г.
при движение в гр. София по бул. „Черни връх“ с посока от центъра към бул. „Никола
Вапцаров“ преди кръстовището превозното средство преминава през неравност на пътното
платно, представляваща изрязан голям участък от асфалта, който не е бил непосредствено
обезопасен и сигнализиран, в който смисъл е и представеното пред застрахователя и по
делото заявление за изплащане на обезщетение. Вещото лице посочва, че щетите по лек
автомобил „БМВ М440 И“ с рег. №№ - увреждане на предна и задна леви гуми, както и
предна лява джанта се намират в пряка – причинно следствена връзка с настъпилото на
09.05.2022 г. произшествие. В подкрепа на горния извод следва да се ценят и събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля - водач на увредения автомобил, който
посочва, че 200-300 метра след установена дупка на пешеходната пътека на бул. „Никола
Вапцаров“ точно преди кръстовището с алея Яворов е имало изрязан участък от асфалта с
размер 1.5 метра на 1 метър, който от трамвайните линии е достигал в дясно на платното
почти до бордюра на тротоара. Свидетелят подържа, че макар да е имало знак при дупката
на пешеходната пътека, след това при изрязания асфалт такъв не е имало и мястото не е
било сигнализирано или обезопасено. В същото време ответникът не установява различен
механизъм на произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с
настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все
обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. Не
бе установено от страна на ответника и възражението му, че е налице изключен от
застрахователния договор риск, доколкото доказателствената тежест в тази насока е била
негова.
По наведените от ответника твърдения, че предвид сключения договор №СОА19-
ДГ55-431/24.06.2019 г. за обществена поръчка за възлагане дейностите по поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения за район Витоша, Лозенец и
Триадица на третото лице – помагач с „Т.Г.Х.“ АД, не следва да отговаря по предявения иск,
следва да се посочи, че съгласно Наредбата №3 от 16.08.2010 г. за временната организация и
безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по
пътищата и улиците именно възложителят отговаря за начина, по който се ще осъществява
временната организация и безопасност на движението по пътища и улици в случай на
дълготрайни СМР. В случая се установи, че не се касае за единична неравност или дупка на
пътното платно, а за извършване на СМР, които не са били сигнализирани по предвидения
за това начин, доколкото площта на изрязания участък от пътя не е била отделена или
оградена от автомобилното движение на булеварда. Според наредбата сигнализацията на
СМР в обхвата на пътя или улицата трябва да е ясно видима и разбираема от участниците в
движението по всяко време на денонощието и при всякакви метеорологични условия и да
дава навременна и достатъчна информация за изменените пътни условия, което в случая не
се доказа по делото.
Установено е, че за нанесените по лек автомобил „БМВ М440 И“ с рег. №№ вреди при
ищеца е била заведена щета № 470421222223979 и е направен опис на щетите като
ремонтните дейности са извършени от два сервиза – „М Кар София“ ЕООД и „Даймънт Кът
БГ“ ЕООД. За извършените ремонтни дейности и сменени части ищецът е одобрил и
изплатил на двата сервиза сумата 1526,51 лева по фактура №*********/06.06.2022 г. за
извършена работа и сменена предна лява джанта, и съответно сумата 396,00 лева по фактура
3
№*********/02.06.2022 г. за боядисване, лакиране и изправяне на 19 цолова джанта. За
извършените плащания по делото са представени неоспорени от ответника платежни
нареждания от 06.06.2022 г. и от 09.06.2022 г. След плащането на застрахователно
обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са преминали върху
застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Следователно е
налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право
включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за
чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на
общинските пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. Следователно С.О. като титуляр на правото на собственост на общински пътища
и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по
договор, каквито твърдения са наведени по делото, не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената неравност
по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото се установи, че тази неравност не е била обезопасена с нарочен
пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си
/аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, то ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана неравност не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за
настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Не е спорно, че с регресна покана от 21.07.2022 г. ищецът е предявил извънсъдебната
си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 1922,51 лева, но
плащане не е последвало.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
4
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания по лек автомобил „БМВ М440 И“ с рег. №№
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 2431,26 лева. Така
определената от експерта стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж
на увредените детайли, боядисване, камера и труд. Видно от изготвеното заключение
експертът е включил в стойността на новите части, представляващи предна дясна гума –
214,76 лева, задна лява гума – 101,43 лева и предна лява гума – 107,77 лева, които макар и
описани при огледа на автомобила, не следва да се включват в дължимото от ответника
обезщетение, тъй като същите, респ. заплатената за тях сума не е била включена в
отправената до него извънсъдебна претенция. Съгласно чл. 380, ал.1, изр.І вр. чл. 412 КЗ
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като това задължение се отнася и за
застрахователя по имуществен застраховка, встъпил в правата на своя застрахован срещу
застрахователя на отговорността на делинквента или отговорния за вредите. Отправянето на
извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380, ал.1 КЗ г. е специална предпоставка за
допустимостта на иска срещу застрахователя (Определение № 165/24.03.2017 г. по ч.т.д. №
306/2017 г. на ВКС-II т.о.), поради което и направеното от ищеца искане за допускане
увеличаване размера на претеницията със сума, за която липсва отправена към ответника
регресна покана е оставено без уважение.
С оглед гореизложеното изчислената от вещото лице стойност, необходима за
възстановяване на лек автомобил „БМВ М440 И“ с рег. №№ изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП следва да се определи без стойността на подменените гуми,
респ. същата е в размер на 2007,30 лева, до който исковата претенция на ищеца съдът
намира за основателна. За разликата до 2431,26 лева искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 17.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Установи се по делото, че ответникът е бил поканен да заплати претендираното
обезщетение, за което е получил на 27.07.2022 г. регресната покана, поради което и предвид
липсата на плащане е изпаднал в забава за периода 28.07.2022 г. до 16.10.2022 г.г., за който
дължи обезщетение в размер на 43,26 лева, която сума следва да се присъди в полза на
ищцовото дружество.
По иска по чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД
С оглед основателността на първоначално предявените искове за заплащане на
застрахователно обезщетение и обезщетение за забава съдът дължи произнасяне и по
предявения в условията на евентуалност обратен иск на ответника С.О. против третото лице
– помагач „Т.Г.Х.“ АД с правно основание чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД. По своята процесуална
характеристика, предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК съставлява
последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност.
Регресният иск по чл. 54 ЗЗД е възможен само при наличие на гаранционно –
обезпечителна отговорност на възложител на непозволено увреждане, която в настоящия
случай е налице. Основанието да се разгледа регресният иск е фактът на плащане на
обезщетението от възложителя или както е в хипотезата на обективно съединяване с обратен
иск вследствие на уважен осъдителен иск срещу възложителя.
Според разпоредбата на чл. 54 ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени
виновно от другиго има иск против него за това, което е платил. Не е спорно по делото, че
участъкът от пътя, на който е било реализирано процесното произшествие, е собственост на
общината като част от общински път, чието изграждане, ремонт и поддържане се
осъществява от С.О. на основание чл. 31 ЗП. Като титуляр на правото на собственост С.О. е
възложила поддържането и текущия ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на
територията на район Витоша, Лозенец и Триадица на „Т.Г.Х.“ АД на основание сключен
5
договор за обществена поръчка №СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г. Съгласно представения
договор възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извършва на територията на
С.О. - Зона I – „Район Витоша, Лозенец и Триадица“ дейностите по поддържане и текущ
ремонт уличната мрежа и пътните съоръжения като според чл. 1.2.1 в дейностите се
включват дейностите по текущ ремонт и поддържане на пътните настилки на цялата улична
мрежа в границите на определената в договора зона. Страните по този иск не спорят, че
участъкът от пътя, където е настъпило процесното транспортно произшествие попада в
обхвата на договора, като време на действие (48 месеца, считано от регистрационни индекс)
и място на действие. Наличието на необезопасена неравност на пътното платно навежда на
извода за неточно или лошо изпълнение на задълженията по договора от страна на
ответника. Ето защо за претърпяната от водача на лек автомобил „БМВ М440 И“ с рег. №№
вреда, която е последица от поведението на изпълнителя „Т.Г.Х.“ АД, чрез който С.О.
осъществява поддръжката на пътя като негов собственик, последният има право на вземане
от виновния изпълнител. Следователно са налице основания за възникване на регресното
вземане по чл. 54 ЗЗД. Доколкото главната претенция следва да бъде уважена за сумите от
2007,30 лева главница и 43,26 лева обезщетение за забава, то и обратният иск, който се
разглежда за толкова, за колкото е уважен главния иск, се явява основателен до този размер,
с оглед обема на регресното вземане, а именно стойността на вредите, заплатени от
възложителя като обезщетение. Отговорността на ответника по чл. 54 ЗЗД се разпростира и
върху мораторната лихва, която ответникът по главния иск следва да заплати.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца по главния иск, който
претендира такива за заплатена държавна такса – 147,25 лева, за свидетел – 80,00 лева за
вещо лице- 350,00 лева и за адвокатско възнаграждение - 368,00 лева, от които съразмерно
на уважената част от исковете следва да му се присъди сумата 766,86 лева. В полза на
ответника по този иск следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от иска възлизащо на 17,13 лева.
Ищецът по обратния иск - С.О. - претендира разноски за платена държавна такса 76,90
лева и за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПрП вр .чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на 100
лева, които следва да му се присъдят в цялост. Разноските, които С.О. следва да понесе в
качеството си на ответник по главния иск не следва да се възлагат на ответника по обратния
иск, доколкото те не се обхващат от регресното вземане, а и предвид разпоредбата на чл. 78,
ал. 10 ГПК третото – лице помагач дължи разноски за производството, които е причинило
със своите процесуални действия.
Третото лице- помагач също претендира присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, но предвид уважаването на обратния иск на него не му се следват такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК ЕИК
със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл.
49 ЗЗД сумата 2007,30 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по щета №470421222223979 за
настъпило на 09.05.2022 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на неравност на пътното платно, на длъжностно лице,
чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
17.10.2022 г. до окончателното плащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
43,26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 28.07.2022 г. до 16.10.2022 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 766,86 лева – разноски по делото като
6
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 2007,30 лева до пълния предявен размер 2431,52 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление; АДРЕС да
заплати на С.О., ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД сумата
2007,30 лева, представляваща регресно вземане за платено обезщетение, което С.О. е
осъдена да заплати на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и сумата 43,26 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 28.07.2022 г. до 16.10.2022 г., ПРИ
УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат заплатени от С.О., ЕИК ЕИК на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление; АДРЕС да
заплати на С.О., ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 176,90
лева – разноски по делото по уважения обратен иск.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС
да заплати на С.О., ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 17,13
лева- разноски по делото.
Решението по главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1 ,т. 2 КЗ е постановено с
участието на трето лице помагач на страната на ответника - „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК ЕИК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7