П Р О Т О К О Л
04.12.2019 година град ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав
На четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛОЯН
ГЕРГОВ
СЪД.
ЗАСЕДАТЕЛИ: Т.С.Д.С.Ж.М.
СЕКРЕТАР: ДАФИНКА БОРИСОВА
ПРОКУРОР: НИКОЛАЙ ПАЧЕВСКИ
Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД № 834 по описа за 2019
година
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ И.Х.Х., редовно призован, се явява лично и с адвокат Г.С. от САК
с пълномощно от досъдебното производството.
ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – град Плевен се представлява от
наблюдаващия прокурор НИКОЛАЙ ПАЧЕВСКИ.
ПОСТРАДАЛИЯТ К.К.К., редовно призован, се лично и с адвокат П.П. от Адвокатска
колегия – гр. Плевен с пълномощно от днес.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила
молба от подсъдимия И.Х.Х., с която е взето отношение по въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с молбата.
АДВ. П.: Запознати сме с молбата.
Съдът намира, че с оглед обстоятелството, че с Разпореждане №816/11.11.2019г.
е разпоредено призоваване на пострадалото лице К.К.К. за днешното съдебно
заседание с оглед обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, е необходимо да
отбележи следното:
Видно от материалите от досъдебно производство № С-187/2018г. по
описа на Окръжна прокуратура – гр. Плевен, органите на досъдебното производство
не са приели, че във връзка с повдигнатото обвинение съществува фигурата на пострадало лице.
Принципно разбирането на съдебната практика и на доктрината е, че
престъпленията по чл. 301 и следващите от НК касаят безкористното функциониране
на държавния апарат и в тези случаи не се наблюдава пострадало лице.
Съдът намира обаче, при съобразяване на обвинението, за което е предаден
на съд И.Х.Х., а именно по чл. 302, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 301, ал. 1 от НК, че е налице една
особена хипотеза, която допуска участието на пострадал в процеса. Няма съмнение,
че пострадало лице съгласно разпоредбите на НПК е това, което е претърпяло
имуществени и неимуществени вреди от
престъплението.
ВКС е имал възможност да формира становище, че изнуденият да даде
подкуп има качеството на пострадал при престъплението по чл.302, т. 2 от НК, тъй
като търпи вреди, които засягат неговата
имуществена и/или неимуществена сфера. В тези случаи е възможно
имуществените вреди да съвпаднат и с дара при подкупа. В този смисъл е например
Решение №680/22.11.2004г. по наказателно дело № 295/2004г., I-во наказателно отделение на ВКС.
Ето защо, с оглед гарантиране правата на пострадалия, съдът намира,
че следва да бъде разяснено на пострадалия К.К.К. правото да се конституира
като граждански ищец и/или частен обвинител в наказателния процес, с оглед евентуално претърпени от него вреди от
деянието, за което е предаден на съд подсъдимият И.Х., с оглед съблюдаване и
гарантиране на предоставените му от закона права. В този ред на мисли следва да
му бъде разяснено това право, както и да бъде дадена възможност на страните да
изразят становище по евентуално искане от страна на пострадалия и неговия
повереник в тази насока.
АДВ. П.: Представям писмена молба, с която правим искане за
конституиране като граждански ищец и частен обвинител в процеса.
ПРЕПИС ОТ МОЛБАТА СЕ
ВРЪЧВА НА СТРАНИТЕ.
Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ
на Окръжна прокуратура – гр. Плевен, подсъдимия и защитника му да се запознаят
с депозираната молба и да изразят становище.
АДВ. П.: Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме молбата.
АДВ. С.: Да се приеме молбата.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Х.: Да се приеме молбата.
Съдът, след като изслуша становището на страните намира, че е
сезиран с искане от пострадалия К. за
конституиране като граждански ищец и частен обвинител в наказателния процес по
повод обвинението, за което е предаден на съд И.Х.Х.. Видно от характеристиките
на обвинението, К.К.К. се явява пострадало лице и няма пречка същият да бъде
конституиран като частен обвинител в наказателния процес на основание чл. 76 от НПК, както и да бъде приет за съвместно разглеждане предявеният от него граждански
иск за сумата от 1000 лева, представляваща претендирано обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди, както и да бъде конституиран като
граждански ищец.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 76 от НПК като частен обвинител в наказателния
процес К.К.К..
КОНСТИТУИРА на основание чл. 84 от НПК като граждански ищец в наказателния
процес К.К.К. и ПРИЕМА за съвместно
разглеждане предявения от него граждански иск за сумата от 1000 лева,
представляваща претендирано обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, стрес и притеснение.
Гражданският ищец и частен обвинител К.К.К. се явява с повереника
си адв. П.П. от Адвокатска колегия – гр. Плевен с пълномощно от днес.
ПО ДАВАНЕ
ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ
ОБВИНИТЕЛ К.К.: Да се даде ход на
делото.
АДВ. С.: Да се даде
ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход
на делото в днешното съдебно заседание с оглед обсъждане на въпросите по чл.
248 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТКРИВА разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по
чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н
Председател, уважаеми съдебни заседатели, по т. 1 - обвинението е подсъдно на Окръжен
съд – гр. Плевен, местно и функционално. По т. 2 - няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. По т. 3 - допуснато ли
е съществено процесуално нарушение.Действително К.К.К. има качеството на пострадал.
В тази връзка на него не са му предявени материалите, не са му разяснявани
правата в досъдебното производство. Въпреки това нарушение от моя страна, К.К. е
положил повече от дължимата грижа, конституирал се е днес в днешното съдебно
заседание и се е подготвил, като си е упълномощил защитник. Така че считам, че
не е налице съществено, макар и отстранимо процесуално нарушение, което да обуславя
връщане на делото.
Налице е друго процесуално
нарушение. В обвинителния акт, при изписването на правната квалификация е
пропусната разпоредбата на б. „а“ от чл. 302 от НК. Тази разпоредба определя в
нашия случай, в конкретно обвинение, наказуемостта на деянието. По същия начин
е направено и в досъдебното производство. Трябвало е да бъде посочена, въпреки
това обаче обвинението е ясно и е очевидно какво е предвиденото наказание и с
това не са нарушени правата на обвиняемия да разбере за какво престъпление, с
какво предвидено наказание е предаден на съд. Поради това считам, че и това
нарушение не е основание за връщане на делото. По т. 4 - делото трябва да бъде
разгледано по общия ред предвид изразеното писмено становище на подсъдимия и
защитника му. По т. 5 - не се налага разглеждане на делото при закрити врати,
както и привличане на резервни съдебни заседатели, защитници, преводачи и тълковници.
По т. 6 - предлагам да потвърдите мерките за процесуална принуда. По т. 7 - нямам искания за доказателства. По т. 8 - предлагам
да призовете лицата по обвинителния акт с изключение на едно от тях, макар и посочен
- Н.М.А. от с. ***. Разпитът му с нищо не допринася и предлагам да не го
призовавате.
АДВ. П.: Поддържаме изцяло
становището на Окръжна прокуратура – гр. Плевен по т. 1 – 8 на чл. 248 от НПК
и не излагаме други съображения, различни
от съображенията на прокурора.
ЧАСТНИЯТ
ОБВИНИТЕЛ К.К.: Поддържам
становището на адвоката си. Нямам различно от неговото становище.
АДВ. С.: Уважаеми г-н
Председател, уважаеми съдебни заседатели, по точките от разпоредителното
заседание, поддържаме изцяло становището, което И.Х. е дал с молбата, която е
пред Вас. По т. 3, за това процесуално нарушение, което прокурорът посочва,
изцяло предоставям на съда да прецени доколко делото подлежи на разглеждане. По
т. 8 искаме да посочим един свидетел - Г.А.. От материалите от досъдебното
производство, с които сме се запознали, не виждам в неговите показания нищо,
свързано с деянието, което е обект на настоящия процес. Така че по отношение на
него сме против да бъде призоваван. Всичко друго е както сме го посочили в молбата.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Х.: Поддържам становището на адвоката си.
Съдът ИЗИСКВА становище
от подсъдимия и защитника му във връзка с посочените за призоваване лица в
молбата от 26.11.2019г. и основанието,поради което се иска тяхното участие в
процеса.
АДВ. С.: Първите двама свидетели - А.Г. и М.Г. са близки на И.Х.,
на които са им известни факти, свързани с предходни събития, които навеждат на
тезата, че пострадалият и подсъдимият са се познавали преди събитията, които са
обект на делото. И. Д. е работодател на пострадалия, по чиято жалба подзащитният
ми е работил като разследващ полицай и от която жалба тръгват събитията, които
са обект на настоящото дело. Четвъртото лице М.Х. е бил посочен от
жалбоподателя от това досъдебно производство, по което е работил Х., като
съучастник на пострадалия К.К. и той не е разпитван в досъдебното производство
по нашия случай. Затова считаме, че е необходимо същият да бъде призован и разпитан,
тъй като са били в еднакво процесуално качество с пострадалия.
ПРОКУРОРЪТ: По поисканите от тях свидетели, не възразявам да
бъдат допуснати и разпитани.
ЧАСТНИЯТ
ОБВИНИТЕЛ К.К.: Това е бившият ми работодател. Аз имам собствена фирма. Към
момента нямаме отношения. М.Х. е работил при мен в моята фирма. Другите лица не
ги познавам.
АДВ. П.: Нямам възражения посочените лица да бъдат допуснати до
разпит като свидетели.
Съдът намира, че няма пречка същият да постави за обсъждане от
страните и на други въпроси, от значение за преценка на обстоятелствата по чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК, доколкото е налице действащо служебно начало. Съдът следва
да осигури разглеждане на делото без
процесуални нарушения, които да засягат възможността както настоящата, така и
горните инстанции да се произнесат по съществото на делото. Видно от внесения
обвинителен акт, И.Х. е обвинен за престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2, във връзка
с чл. 301, ал. 1 от НК за това, че в качеството на разследващ полицай при Отдел
„Разследване“ на ОД на МВР е поискал и съответно е получил дар, който не му се
следва, за да извърши действия по служба, а именно да привлече К. в качеството му
на обвиняем по досъдебно производство №1238/2018г. по описа на Районна
прокуратура – гр. Плевен. Видно от обстоятелствената част на акта в същия не са
описани правомощията на подсъдимия И.Х. както по длъжностна характеристика,
така и по закон във връзка с неговите действия по служба и служебната му
компетентност, което е необходимо условие за изследване на функционалната
връзка между действията на лицето и заявения дар, който е поискал и е следвало
да получи според внесеното обвинение. Ето защо, съдът намира за необходимо да
постави този въпрос за обсъждане от страните,които следва да ангажират своето становище и с оглед на това
дали е налице съществено нарушение, което
да засяга правата на подсъдимия И.Х..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Съдии, правомощията на разследващия полицай
са разписани изрично в закона и те са известни на всички. Длъжностната характеристика
не се отклонява от тези известни на всички конкретни правомощия. Като орган на
власт, разследващият полицай е с изрично разписана компетентност, т.е. той може
да върши и дължи да извърши само нещата, което са му разписани в закона. В
случая обвинението е формулирано като злоупотреба със служебно положение именно
поради обстоятелството, че използвайки своята юридическа възможност да привлече
в качеството на обвиняем К.К., той е поискал подкуп, заявявайки му че ще стори
това и е злоупотреба поради обстоятелството, че в момента, в който се развиват
събитията, т.е. началото на месец септември, по делото, и това е отбелязано в
обвинителния акт, не са били изискуеми по чл. 219 от НПК предпоставки за привличане
на обвиняем по делото, още по-малко по отношение на К.К.. Така че считам, че е
ясно отразено /стр. 2/. Това е факт, който обуславя неправомерността на поведението
на И.Х., искайки подкуп за да не го привлече в качеството на обвиняем.
АДВ. П.: Поддържам становището на прокурора.
ЧАСТНИЯТ
ОБВИНИТЕЛ К.К.: Поддържам становището на адвоката.
АДВ. С.: Считаме, че има пропуск, но доколко той е съществен и
би повлиял на бъдещия процес, оставяме на съда да прецени.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Х.: Поддържам становището на адвоката.
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът, след съвещание намира, че НОХД №834/2019г. по описа на
Окръжен съд – гр. Плевен е родово и местно подсъдно нему. Не са налице
основания, които да обуславят прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Съдът намира, че в хода на досъдебното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило процесуалните
права на пострадалия К.К.К. и в частност правото му да се запознае с
материалите по делото, да бъде уведомен за правата си в това му качество, да
бъде информиран за хода на наказателното производство, както и да му бъде
предявено разследването съгласно разпоредбата на чл. 227 от НПК в случай, че
същият е заявил искане в тази насока и т.н. Това нарушение е провокирано от
разбирането на разследващия орган и прокурора, че по делото не е налице
пострадало лице, което обаче с оглед специфичната хипотеза по чл. 302, т. 2 от НПК, за която е предаден на съд обвиняемият И.Х.Х., не може да бъде споделено.
Съдът, с разпореждането си от 13.11.2019г., лист 17 и следващите
от делото, е разпоредил да бъде призован пострадалият К.К., който да бъде
уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, които следва да бъдат обсъдени
в разпоредително заседание, както и за останалите му права, включая да
упълномощи повереник, да направи съответни искания и изложи становище по
въпросите, предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, както и да
направи искане за конституиране в качеството на граждански ищец и частен
обвинител. Пострадалият К. е упражнил в пълен обем правата, предоставени от
закона, като е упълномощил повереник в лицето на адв. П. от АК - гр. Плевен и с нарочна молба е отправил
искане към съда за конституиране като граждански ищец и частен обвинител. В
този ред на мисли съдът намира, че допуснатото нарушение, свързано с
неуведомяването на К. като пострадало лице за предоставените му от закона права
и неосигуряването на възможност да упражнява правата си в досъдебното производство,
макар и съществено, се явява отстранено от съда, поради което същото не следва
да се третира като съществено нарушение, обуславящо прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на ОП – гр. Плевен на това основание.
Съдът намира, че липсата на посочване в обвинителния акт на
разпоредбата на б. „а“ на чл. 302 от НК, свързана с предвидената от закона наказуемост
на деянието, за което е предаден на съд И.Х., представлява пропуск на
прокурора, но той не се явява съществен такъв, а още по-малко обуславящ
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ОП - Плевен за
неговото отстраняване. В обвинителния
акт ясно е изписана квалификацията, за която е обвинен подсъдимият и в този
смисъл предвидената от закона санкционност е изводима без особено затруднение.
Съдът намира обаче, че при изготвянето на обвинителния акт е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ОП – гр. Плевен
за неговото отстраняване.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК на ВКС, в обвинителния
акт следва да бъде извършено пълно формулиране на обвинението от фактическа и
правна страна, така щото от една страна обвиняемият да може да организира
своята защита, научавайки в какво престъпление е обвинен, а от друга страна, да
бъдат поставени рамките, в които следва да протече съдебния процес. Видно от
внесения обвинителен акт, И.Х. е обвинен за това, че е поискал и получил дар,
който не му се следва, за да не извърши действия по служба – привличане на К.К.
в качеството на обвиняем по ДП №Д-1238/2018г. по описа на РП – Плевен. Горното
налага правомощията на подсъдимия И.Х. като разследващ полицай да бъдат
детайлно посочени, като се съобрази техният източник. Видно от
обстоятелствената част на акта, прокурорът не е посочил какви са правомощията
на И.Х. в качеството му на разследващ полицай съгласно установената по
отношение на него длъжностна характеристика, какви са тези съгласно
процесуалния регламент на НПК, даващ рамката, в която разследващите органи
осъществяват своята дейност, респективно дали правомощията, които подсъдимия е
имал произтичат и от някакъв трети акт, различен от посочените по-горе. Доколкото подкупът
съгласно теорията и константната съдебна практика следва да е поискан/получен
във връзка със служебна компетентност на съответното лице, следва да има ясно и
точно описание с какви действия, включени в реда на служебната си
компетентност, подсъдимият е засегнал реда за водене на службата, така щото да
е действал в разрез с нормативно предписаното му поведение. Обстоятелството, че
подсъдимия И.Х. е лице с висше юридическо образование и би следвало да е запознат
с правата и задълженията си като разследващ орган, а от друга страна, че
последните са уредени в съответните актове с нормативен характер, не обосновава
формулиране на обвинението по начин, съобразно стандарта, уреден в чл. 246 от НПК, тъй като това би означавало да се формира предположение относно знанието
за обстоятелства, които дефинитивно би следвало да бъдат отразени в обвинителния
акт, а това несъмнено е в ущърб на предаденото на съд лице и неговия защитник,
които не могат да упражнят адекватно предоставените им от закона права. От
друга страна те засягат и съдебния процес, доколкото доказателствената дейност
на съда е заключена в рамките, поставени от обвинителния акт и по този начин
съществува опасност по недопустим начин да бъде разширена както тази
процесуална дейност, така и повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Правните
познания, които имат част от участниците в процеса, в този смисъл не могат да
компенсират съществуващата опасност така, както съдът я е възприел и описал по-горе
в мотивите си.
Ето защо съдът намира, че е налице допуснато нарушение при
изготвянето на обвинителния акт, което е съществено и отстранимо от прокурора
при връщане на делото на същия, поради което е налице хипотезата по чл. 248,
ал.1, т. 3 от НПК, която обуславя прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за отстраняване на констатираните нарушения при
изготвянето на обвинителния акт, посредством надлежно формулиране на служебните
правомощия на И.Х. като разследващ полицай.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че не следва да
се произнася по останалите въпроси по чл. 248, ал. 1, т. 4 – 8 от НПК.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че следва на
основание чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 248, ал. 1, т.3 от НПК да прекрати съдебното
производство по НОХД №834/2019г. по описа на ОС – Плевен и върне делото на
прокурора за отстраняване на допуснатото съществено нарушение на процесуалните
правила при изготвяне на обвинителния акт, посочени в мотивите на настоящото
определение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 249, ал.1, във вр. с чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК съдебното производство по НОХД №834/2019г. по описа на ОС – Плевен и ВРЪЩА делото на ОП – Плевен за
отстраняване на допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила при
изготвяне на обвинителния акт, посочени в мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново по реда на Глава XXII от НПК в седемдневен
срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи
в 11:50 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: