гр. Кюстендил, 25.11.2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилски
районен съд, XV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Калин Василев
при
участието на съдебния секретар Ирена Александрова, като разгледа докладваното
от съдия Василев гр. дело № 69 по описа на Районен съд - Кюстендил за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба,
депозирана от „Теленор България“ ЕАД против С.Н.С..
В исковата молба се твърди, че в
полза на ищеца срещу ответницата била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в производството по ч.гр.д. № 1695 от описа на КРС за 2020г., срещу
която в срок било депозирано възражение. Това обусловило интереса от водене на
настоящото производство с предмет установяване съществуването на вземането по
заповедта, а именно - на сума в размер на 163,75 лв., представляваща дължима
договорна неутойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти.
Твърди се, че на 28.08.2018 г.
между страните бил сключен договор за мобилни услуги с клиентски номер №
********* за предпочетен мобилен номер +359********* за срок от 24 месеца (до
28.08.2020г.) по избран абонамент Интернет + 16,99. Възползвайки се от
преференциалните условия на оператора, абонатът получил мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi срещу цена от 19,99 лв. при стандартна такава от 149,99 лв., Тоест,
отстъпката за ответника възлизала на 130,00 лв.
Сочи се още, че по повод договор
между страните от 11.09.2018г. ответникът станал титуляр на мобилен номер
+359********* с избран абонамент Тотал 10,99 със срок на действие 24 месеца - до
11.09.2020 г.
За отчетния период 15.08.2018г. -
14.11.2018г. абонатът не изпълнил задължението си да заплати на оператора
дължимите месечни абонаметни в размер на 237,61 лв., поради което се ангажирала
договорната му отговорност по т.И от процесния договор, при което на осн. чл.
75, вр. с чл. 19в от ОУ били прекратени едностранно индивидуалните договори с ответника
за ползваните абонаменти. Била издадена крайна фактура № ********** от
15.01.2019г с начислена неустойка в размер на 136,75 лв.
Размерът й бил формиран, както
следва: Интернет + 16,99 за мобилен номер 359********** - в размер на 42.48
лв., представляващи стойността на 3 месечни абонаментни такси, както и такава в
размер на 93,79 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната
цена на предоставеното процесно устройство и заплатената от него при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок от договора; за абонамент
Тотал 10.99 към мобилен номер 359********* - неустойка от 27,48 лв.
представляваща стойността на 3-месечни абонаментни такси, където стойността на
месечни абонамент отново е взета без ДДС.
Предивд установената фактическа
обстановка и съобразно постигнатите междъу страните в договорите и приложимите
към тях ОУ договорености, ответникът следвало да заплати на мобилния оператор
сумата, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на процесиите
договори.
Ето защо се подъържа искане да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между
страните, че С.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи и следва да заплати на
„Теленор България“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
р-н „М.“, ж.к. „М. .“, Б. П. София, сграда *, сумата в размер на 163,75 лв., от
която:
27,48 лв. — неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 11.09.2018г. за мобилен номер 359************;
136,27 лв. — неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 28.08.2018г. за мобилен номер 359***********.
Претендират се и сторените в
настоящото производство съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения му особен представител - адв. И. Т. ***. Сочи на допустимост, но неоснователност на заявената
претенция. Оспорва наведените в исковата молба фактически и правни твърдения, в
т.ч. наличието на неизпълнение на договор, на изискуеми задължения по договори,
както и на това, че са налице предпоставките за прекратяване на процесиите
договори.
Поради изложеното иска отхвърляне
на претенцията в цялост.
Районен съд -
Кюстендил, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
От
представения по делото Договор за мобилни услуги от 28.08.2018г.
за предпочетен номер +359********** е видно, че страните се намирали в
договорна обвързаност, считано от посочената дата, по силата на която
ответникът имал право да ползва услугите на оператора за посочения номер при
избран абонаментен план на цена 19, 99 лв., със срок на
действие на договора – 24 месеца. В предметния обхват на договора е включено и
получаване от потребителя на мобилните услуги и настоящ ответник на мобилно
устройство марка „Huawei“, модел „Telenor 4G MiFi”,
със стандартна цена на устройството в размер на 149,
99 лева и
предоставена отстъпка от стандартната цена в размер на 130 лева.
Съгласно
чл. 4 от договора за лизинг, лизингополучателят е декларирал с
подписването на договора, че е получил устройството, предмет на договора, във
вид, годен за употреба и функциониращ изрядно съгласно техническите му
характеристики.
От
представената по делото декларация-съгласие към посочения договор се
установява, че ответникът е декларирал получаване на екземпляр от Общите
условия на оператора, както и че му е предоставена информацията по чл. 4, ал. 1
от Закона за защита на потребителите. В тази връзка са представени и процесните
общи условия по делото.
Страните
са сключили Договор за мобилни услуги от 11.09.2018 г. за предпочетен номер
+359***********, от който се установява, че страните се намирали в договорна
обвързаност, считано от посочената дата, по силата на която ответникът имал
право да ползва услугите на оператора за посочения номер при избран абонаментен
план „Тотал 10,99“, със срок на действие на договора – 24 месеца.
За
претендираните от ищеца суми не са издавани фактури.
С
Решение №260479/03.12.2021 г., постановено по гр. д. №372/2021г. по описа на
КРС, влязло в сила е признато за установено, че настоящият ответник дължи част
от претендираните от ищеца суми по процесния и в настоящото производство
договор.
От
приложеното частно гр. дело № 1695/2020 г. по описа на Районен съд - Кюстендил,
се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
за сума в общ размер от 163,75 лева, като издадената заповед по чл. 410 от ГПК
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Съобразявайки
посоченото, съдът установи следното от правна страна:
По допустимостта на
исковете:
Производството
по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано със заповедното. Тази
пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се
счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на
ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно
в издадената заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка
за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай
сочената идентичност между страните и предмета е налице, установителните искове
са предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са
допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.
По основателността на
исковете:
Пред районен съд са били предявени искове с
правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, чл. 92 от ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в общ
размер 163, 75
лв., от която 27, 48 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент от 11.09.2018 г. за мобилен
номер ********** и 136, 27 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 28.08.2018г. за мобилен номер **********, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1695/2020 г. на РС-Кюстендил.
В разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е
предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор
задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на
претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване
на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. Следователно
основателността на претенцията е обусловена от доказването, че между страните е
имало валидно възникнало облигационно отношение на основание твърдения договор,
което ищецът да е развалил, поради което съобразно клаузите на договора да се
дължи неустойка за разваляне – неправилно наименувана от ищеца неустойка за
прекратяване, тъй като твърдяното неизпълнение на договора обуславя неговото
разваляне, а не прекратяването му.
По въпроса за дължимостта на неустойка по
договор с потребител, при предсрочно прекратяване на договора, поради
неизпълнение на негови задължения, настоящата инстанция намира, с оглед
предвиденото в чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, че клауза за неустойка е допустима,
освен ако размерът й е необосновано висок. Възможност за уговаряне на неустойки
по договори от вида на процесния следва от разпоредбата на чл. 228, ал. 1 б.
"В" ЗЕС и по аргумент от противното съгласно чл. 229а изр. последно
от същия закон. В тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. №
7/2013 г., ОСГТК, е прието, че кредиторът по двустранен договор с продължително
или периодично изпълнение, каквито са договорите, на които ищцовото дружество
основава правата си, ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди
поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), ако такава
неустойка реално е била уговорена. По своята правна същност неустойката е
акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно
задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. В случая е налице
хипотезата на прекратяването на облигационно отношение с продължително
изпълнение за напред (на осн. чл. 88, ал. 1 от ЗЗД) поради развалянето на
договора по право с настъпване на уговорено между страните основание за това. При
визираното прекратяване на договора се поражда и основанието за възстановяване
на вредите, чието компенсиране е уговорено с процесната неустойка, тъй като се
поражда основанието за обезщетение за накърнения интерес на кредитора. В случая
на типичен договор с продължително изпълнение и фиксиран срок, този интерес се
измерва с частта от липсващото договаряне до края на срока. В процесните
договори за предоставяне на мобилни услуги е уговорено, че при прекратяване на
договора за мобилен абонамент поради виновно поведение на абоната, доставчикът
ще бъде компенсиран в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер на стандартните месечни
абонаменти, каквато разпоредба е възпроизведена и в сключеното между
страните допълнително споразумение. Така уговорената неустойка е съответстваща
на приетото в Спогодбата от 11.01.2018 г., сключена между Комисия за защита на
потребителите и "Теленор България" ЕАД.
За да
възникне обаче задължението за плащане на процесната неустойка, следва да е доказан фактът на соченото
предсрочно прекратяване на облигационното правоотношение. Изискуемостта на
претенцията за неустойки се предпоставя от установяване на факта на предсрочно
прекратяване на договора. Неизпълнението е този юридически факт, който възниква
след сключването на договора, и който е предпоставка за възникване на
потестативното право за прекратяване на договорната връзка. Така постигната
договореност между страните е свързана с възможността при настъпване на
определени условия кредитора да упражни потестативното си право да прекрати
договорната връзка чрез отправяне на нарочно изявление в тази насока до длъжника.
Тъй като ищецът твърди прекратяване на договора и предвид оспорването му от
ответника, в негова тежест е да установи този факт. В случая по делото не са представени никакви доказателства за това
ответникът да е уведомен за
прекратяване на договорните връзки.
Подобни
съображения, относно уведомяването на длъжника за прекратяване на договора,
като предпоставка за уважаване на ищцовите претенции са развити и в Решение №
58 от 4.04.2022 г. на ОС Кюстендил по в. гр. д. № 33/2022 г.
Предвидената в общите условия предсрочна изискуемост не настъпва автоматично,
а следва да бъде обявена на лизингополучателя. В настоящия случай липсват данни
за връчване на покана за доброволно плащане, както и изобщо за изпращането й.
От разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД
става ясно, че предупреждението, че договорът ще бъде развален следва да е ясно
и недвусмислено заявено, в писмена форма и достигнало до ответницата. В случая
ищецът изобщо не твърди да е отправял писмено предизвестие до ответницата, но
намира, че с предприетите фактически действия по преустановяване на
предоставянето на мобилна услуга /чрез ограничаване на изходящите и входящите
обаждания на абоната/ е пристъпил към прекратяване на договорното
правоотношение. Съгласно разпоредба на чл.31а от Общите условия, според която
норма „Теленор се задължава предварително и по подходящ начин /чрез кратко
тестово съобщение - смс, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен
разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за
контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др./ да информира абоната, че ще
предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети лица/
кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и др./. Информацията по
предходното изречение задължително съдържа и данни за точния размер на
претендираните парични вземания, за основанието, от което произтичат, както и
за третото лице, което ще събира вземането“.
Тази формулировка е
ясна и не се нуждае от тълкуване по смисъла на чл. 20 от ЗЗД, поради което от
нея буквално следва, че едва след като ответника не плати доброволно
задълженията, посочени в поканата в дадения й срок, ищецът ще пристъпи към
описаните по-горе действия - ще прекрати договора и ще начисли неустойка. На
основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД това последващо прекратяване обаче следва да
стане с ново волеизявление на ищеца до ответника. Данни или дори твърдения, че
това е станало до подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по делото няма. Нещо
повече - по делото остана изцяло недоказано и твърдението на ищеца, че е
изпращал кратки тестови съобщения до ответника с уведомление за намерението му
да прекрати договора с абоната при неизпълнение на задължението й да заплати месечните
такси към „Теленор“, респ. че прекратява договора.
Поради това се налага изводът, че ищцовата претенция е изцяло неоснователна.
По разноските:
При
този изход на делото разноски на страните не се следват. Това е така, тъй като
ответникът е представляван от особен представител, чието възнаграждение вече е
внесено от ищцовото дружество за изплащане на особения представител.
По обжалваемостта:
Настоящият
съдебен акт подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к.
М., Б.П С. сграда *, срещу С.Н.С., ЕГН: **********, адрес: ***, за признаване
за установено, че С.Н.С., ЕГН: **********, дължи на Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, 27, 48 лв. за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 11.09.2018 г. за мобилен номер 359**********,
както и 136, 27 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 28.08.2018г. за мобилен номер 359**********.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му чрез
Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: