Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на двадесет
и шести май две хиляди двадесет и втора година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1996 по описа за 2020 година
на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 247 от ГПК.
Постъпила е по делото молба с вх. №
280304/11.04.2022 г., подадена от ищеца “Е.Б.” ЕООД, ЕИК ******, в която е направено искане да
бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 26.05.2021
г., постановено по настоящото дело, като ответникът бъде осъден да заплати
сумата от 5 333,17 лева, както е посочено в мотивите на съдебното решение
и в списъка по чл. 80 от ГПК, вместо изписаното 5 110,64 лева.
В дадения срок
ответникът “Застрахователно акционерно дружество А.” АД, ЕИК ******,
подава отговор, в който оспорва искането като неоснователно. Сочи, че с оглед
изхода на спора в мотивите на решението е изчислен размера на дължимите от
ответника разноски на сумата от 5 100,64 лева, което е посочено както в
мотивационната част на решението, така и в диспозитива на същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1
от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи
допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Искането по чл. 247 от ГПК
не е ограничено със срок. В случая молбата е подадена от легитимирано лице и е
допустима.
Съдът намира, че
не е необходимо да се призовават страните в открито съдебно заседание, поради
което съдът се произнася в закрито съдебно заседание.
В молбата на ищеца достатъчно ясно е
посочено, че се претендира допускане на поправка на очевидна фактическа грешка
съгласно чл. 247 от ГПК, като позоваването е на несъответствие между волята на
съда, посочена в мотивите на съдебното решение, и изписаното в диспозитива на
решението. Макар че искането касае решението в частта за разноските, не се
приема от съда като молба по чл. 248 от ГПК, срокът за която е изтекъл и която
по същността си представлява искане за изменение на формираната воля на съда относно
разноските по делото, каквото не се претендира в случая.
В мотивите на решението, постановено по
настоящото делото, съдът е посочил, че с оглед на изхода на спора и
съобразявайки уваженото възражение на ответника за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер от
5 100,64 лева, съразмерно с уважената част от иска. Така формираната воля
на съда е отразена точно в диспозитива на съдебното решение, като ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 5 100,64 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
Съдът намира, че
при така установено липсва несъответствие между формираната воля на съда в
мотивите на решението и диспозитива на същото, което да представлява очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК.
По изложените
съображения искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 247, ал. 4 от ГПК, настоящото решение подлежи на обжалване
по реда, по който подлежи на обжалване постановеното решение.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с правно основание
чл. 247 от ГПК на “Е.Б.” ЕООД, ЕИК ******, направено с молба с вх. №
280304/11.04.2022 г., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260836/26.05.2022 г., постановено по търговско дело № 1996/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :