Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260005

 

 

гр. София, 11.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, I-ви състав, в публично заседание на 04.декември две хиляди и двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т.д. №72 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците С.И.Д. с ЕГН********** и Х.И.Д. с ЕГН **********, малолетни, действащи чрез законния си представител и майка Х.Й.М. с ЕГН********** ***, представлявани от адв.Я.Д., са предявили субективно съединени искове по чл.432, ал.1 т.1 КЗ срещу „Д.“ ЕАД с ЕИК.гр.С.бул.„Витоша“ №89Б, за осъждането му да им заплати по 50 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, от загубата на баба им П.Х.А.при ПТП на 28.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата. 

На 28.09.2019 г., около 12.35 ч. на път 161, в района на 28 км., л.а. „Опел", модел „Корса" с peг. № РА1556КМ, управляван от Д. З.Д.с ЕГН **********, се е движил с несъобразена скорост с пътните условия. Същият губи управление върху автомобила си и самокатастрофира в дърво, извън пътното платно, от ляво по посока на движението си.

При настъпилия инцидент е починала П.Х.А.с ЕГН**********, в качеството си на пътник в л.а. „Опел", модел „Корса" с peг. № РА1556КМ. Същата е баба на ищците Х.И.Д. с ЕГН ********** и С.И.Д. с ЕГН **********.

Местопроизшествието е било посетено от дежурен при КАТ на РУ-Ботевград, който е съставил Констативен протокол №149/28.09.2019 г. В него са описани обстоятелствата и причините за ПТП.

ПТП е настъпило изцяло, поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „Опел", модел „Корса" с per. № РА1556КМ, който не е съобразил поведението си с конкретни правила на чл.20 ЗДвП.

П.Х.А.е починала вследствие на процесният пътен инцидент, като леталният изход се дължи на уврежданията получени непосредствено при катастрофата.

Случилото се и последвалата загуба е приета изключително болезнено от ищците. Макар и в тази неосъзната възраст загубата на тяхната баба е била осезаема и болезнена. В отглеждането и грижите на малките Х.И.Д. и С.И.Д., починалата е участвала активно, имали са общи игри и занимания (топка, четене на приказки, разходки). Ходила е да ги вижда или всеки ден или през ден, както и се е грижила за тях, когато родителите им не са имали възможност. В забързаното ежедневие в семейната среда (работещи родители), възрастното поколение именно са онези хора, полагащи основите в нравственото и емоционално развитие на внучетата си, както е и в процесния. След загубата невръстните деца плачат непрестанно, загубили са здравия си сън и търсят с ръчички ласките и топлината на бабината прегръдка.

Х.И.Д. и брат му С.И.Д. все още тъгуват силно за баба си и очаква да се появи в дома им или да ги заведат при нея. Баба и внуци били много привързани едни към други, тъй като починалата е била постоянно около тях и децата не могат да разберат защо я няма сега. Първоначално майка им е казвала, че баба им не идва защото я боли крачето или не си е купила карта за автобуса, в последствие се е наложило да им обясни, че починалата се е превърнала в звездичка на небето.

Крехкият емоционалният свят на децата е разклатен. Деца като тях, които са били душевно травмирани в ранна детска възраст, виждат света като едно страшно и опасно място, като чувството за страх и безпомощност се пренасят и в зряла възраст.

Ищците твърдят, че е налице деликтен фактически състав като процесното ПТП е настъпило, поради виното и противоправно поведение на водача на л.а. „Опел", модел „Корса" с peг. № РА1556КМ. По отношение на същия е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност” при Д." АД с застрахователна полица № BG/06/119000124102/19 година, със срок на действие от 16.01.2019г. до 15.01.2020 година. На основание чл.432 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №1/2016 г. от 21.06 2018г. по тълкувателно дело №1 от 2016 г. на Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегия на ВКС Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.У.1961 г. и Постановление №5 от 24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

На свой ред с Постановление № 4/25.05.1961г., Пленума на ВС е признал право на обезщетение и на кръга, обхващащ най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпруга. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/ дядовците, са част от най- близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

С оглед на гореизложеното, твърдят, че семейният съюз изграден между ищците и починалата, не е просто формална връзка на родство, а се осланя на родови корени и традиции изградени между тях с години. Смъртта на П.Х.А.е донесла морални болки и страдания, типични за семейните- със силна ангажираност и обвързаност едни към други.

Видимо от изложеното до тук смятат, че връзката изградена между тях, дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие от смъртта на П.Х.А.. Ето защо оценяват претърпените от Х.И.Д. с ЕГН ********** и С.И.Д. с ЕГН ********** болки и страдания, причинени им в резултат на загубата на тяхната баба на сумата от 50 000 лева на всеки един от тях.

По повод пътния инцидент сезирали ..Д." АД с молба-претенция (94-Я-2/07.01.2020 г.) на основание чл. 429, ал.1, от КЗ - за изплащане на обезщетение за претърпяна от ищците щета по полица „Гражданска отговорност", преписка № 43072951900305/20г.

С писмо изх. № 92-628/06.04.2020г. били уведомени, че Ответното дружество е взело решение, с което отказва изплащане на обезщетение по преписка № 43072951900305/20 г.

Считат отказа за неоснователен, поради което предявяват настоящата искова претенция.

Претендират и присъждане на направените за производството деловодни разноски.

            В срока по чл.367 ал.1 ГПК ответникът „Д.“ ЕАД е подал отговор, в който оспорва иска по основание и размер.

„Д.“ ЕАД оспорва правото на ищците да получат застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за неимуществени вреди, в качеството им на внуци на загиналата в резултат на ПТП.

Ищците обосновават претенциите си с постановеното на 21/06/2018 г. Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС. Действително с тълкувателното решение на ВКС се разшири кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, но това разширяване на кръга на лицата не е безусловно. Съгласно цитираното Тълкувателно решение, правото на лицата, извън посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., да получат обезщетение не е абсолютно и същото следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата. За останалите лица, извън посочените в двете постановления на ВС, е необходимо наличие на изключителни и особени, специални основания за присъждане на обезщетение.

Разрешението, дадено с Тълкувателното решение е, че други лица, извън най- близкия семеен и родствен кръг, имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, само ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Право да получат обезщетяване и други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., се допуска само по изключение и то само за случаите на особена близост между починалия и лицето.

Ищците и починалата им баба са били в родствена връзка, която предполага близост и отношения на привързаност и обич, но тази родствена връзка трябва да се характеризира с изключителност, която излиза извън рамките на обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между внуци и баба, за да обоснове правото на внуците да получи обезщетение за вредите, които търпят от смъртта на баба си.

Разширяването на кръга на лицата с Тълкувателното решение не означава автоматично право на близките родственици да получат застрахователно обезщетение за вредите от загубата на близък. ВКС изрично посочва, че лицата, извън посочените в двете постановления на ВС, имат право на обезщетение само по изключение и то само, когато е създадена приживе с починалия особена, дълбока и трайна емоционална връзка, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между близки, която силна връзка е обусловила морални болки и страдания с по - голям интензитет и продължителност от обичайните такива. Кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт, не се припокрива и е невъзможно да се припокрие с кръга на всички лицата, които търпят неимуществени вреди от загубата на свой близък, независимо родственик или не. Естествената родствена връзка между внук и баба предполага тези лица да търпят неимуществени вреди от загубата на близък родственик, но това не е достатъчно за да се признае правото им да получат парично обезщетение във връзка с тази загуба. В конкретния случай, от исковата молба и приложените към нея доказателства не се установяват факти и обстоятелства, обосноваващи правото на ищците да получат застрахователно обезщетение за смъртта на баба си. Без да се подценява мъката от загубата на близък човек и факта, че никаква парична сума няма да замени починалата, „Д.“ ЕАД счита, че в случая не са налице критериите по Тълкувателно решение № 1/2016, а именно: изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между внуци и баба, които да налагат присъждане на обезщетение на ищците. Неимуществените вреди при смърт обхващат болките и страданията от загубата на близък родственик и поначало са неизмерими в пари, поради което се прилагат обективни критерии, за да не се допуска неоснователно обогатяване на увреденото лице.

При условията на евентуалност, оспорва претенциите на ищците за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като завишени по размер.

Счита, че претендираното застрахователно обезщетение не съответства на критериите за справедливост, установени в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

Изхождайки от изискванията за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, установени с трайната съдебна практика и в частност указанията, дадени в т. 11 на ППВС № 4/1968 г., „Д.“ ЕАД счита, че претендираните в настоящото производство суми са завишени и не отговарят на обществения критерий за справедливост.

Няма данни за изключителни обстоятелства, които да налагат определяне на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер.

            Ищците не са представили допълнителна искова молба.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №149/28.09.2019г. на 28.09.2019г. около 12.35 ч. на път 161, в района на 28 км., л.а. „Опел", модел „Корса" с peг. № РА1556КМ, управляван от Д. З.Д.с ЕГН **********, се е движил с несъобразена скорост с пътните условия. Същият губи управление върху автомобила си и самокатастрофира в дърво, извън пътното платно, от ляво по посока на движението си.

При настъпилия инцидент е починала П.Х.А.с ЕГН**********, в качеството си на пътник в л.а. „Опел", модел „Корса" с peг. № РА1556КМ. Същата е баба на ищците Х.И.Д. и С.И.Д., видно от удостоверенията за раждане и удостоверение за наследници.

С молба от  07.01.2020г. ищците Х.И.Д. и С.И.Д. чрез законния си представител и майка Х.Й.М. и упълномощения адв. Я.Д. са отправили пред ответника „Д.“ ЕАД застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание гражданската отговорност на виновния водач Д. З.Д.на л.а. „Опел", модел „Корса" с peг. № РА1556КМ.

Ответникът „Д.“ ЕАД с писмо от 06.04.2020г. отговаря, че ще се произнесат след представяне на допълнителни документи.

„Д.“ ЕАД не оспорва механизма на настъпване на ПТП и причинната връзка между травмата и настъпилата смърт на пострадалата П.Х.А..

Представена е справка от Гаранционния фонд за наличие на задължителна застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица BG/06/119000124102/19 при „Д.“ ЕАД, към датата на настъпване на ПТП 28.09.2019г. на л.а. „Опел", модел „Корса" с peг. № РА1556КМ

По делото се разпита свидетелката Д. Й. Д., леля на ищците Х.И.Д. и С.И.Д.. На 28.09.2019 г. станало ПТП. Свидетелката научила вечерта към 8 ч. Сестра й Х. й се обадила и й казала, че майка им е починала при катастрофа. Сестра й е съобщила на децата, защото те били в Г.. Тя им е казала, че баба им е станала звездичка и вече няма да я видят, само по снимки. Към този момент ищците са били на три години и половина. Първоначално било доста трудно, защото постоянно децата я споменавали, гледали снимки. Като звъннала на сестра й децата питали: «Баба П.къде е?», тя им казва: «Баба ви е звездичка и довечера ще я видим.» Семейството на сестра й са си в Г., тя тук дошла 2015-та година, направи инвитро и стояла до седмия месец на бременността в Б.с майка им П.. Сестра й Х. заминала след това за Г.там да родила децата. Децата са родени в Г. и там си живеят, идват си всяка година тук лятото. Починалата П. живеела в с.Г., но е живяла при тях близо година – от м. юли 2016 г., до м. май 2017-та година. Когато на децата е съобщено, те се намирали в Г.. Понастоящем децата живеят в Г.. През юли 2017-та година си дошли за месец и половина тука, през 2018-та година си идвали през април и след това от август до септември стояли в Б.. През 2019-та година си дойдоха някъде през август месец за един месец. Майка й заминала в Г., за да помага на сестра й, защото това са й първите деца, за да бъде полезна на дъщеря си и на децата. Когато майка й се прибрала в Б. тя постоянно поддържала връзка със сестра й и децата. Децата споменават баба си. Преди десетина дни била седнала отвън, говорех по вайбър с децата и малката вика: «Баба П., баба П.». Има сложена снимка на стената и детето я е видяло и я споменава. Все още децата не са я забравили. Когато се прибират в Б., те си идват в тяхната къща, но идват и у тях. Живеят в Г. в едно домакинство. Постоянно с майка й ходели и покрай животни. Децата идват при баба си и при леля си. Майка й П.Х.А.живеела в с.Г., баща й е починал и сестра й живеела с тях. Това е бащината й къща.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени доказателства, че на 28.09.2019г. около 12.35 ч. на път 161, в района на 28 км., л.а. „Опел", модел „Корса" с peг. № РА1556КМ, управляван от Д. З.Д.с ЕГН **********, се е движил с несъобразена скорост с пътните условия, при което се блъска в дърво. При настъпилото ПТП почива П.Х.А.с ЕГН**********, в качеството си на пътник в л.а. „Опел", модел „Корса" с peг. № РА1556КМ, управляван от Д. З. Д.. П.Х.А.е баба на ищците Х.И.Д. и С.И.Д..

Ето защо съдът намира, че водачът Д. З.Д.е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ЗДвП

„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.

Налице е установена по несъмнен начин причинна-следствена връзка между горните противоправни действия на водача на МПС и настъпилата вреда.

            По делото бе установен наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника „Д.“ ЕАД по настоящото дело и виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица BG/06/119000124102/19.

Осъществен е фактическият състав на чл.45 ЗЗД, който поражда деликтна отговорност за водача Д. З. Д., като вината му се предполага и не е оборена тази законова презумпция. В следствие на сблъсъка пострадалата П.Х.А.получила несъвместими със живота увреждания, предизвикали нейната смърт.

Доказано е извършването на непозволено увреждане от страна на Д. З.Д.и е налице пряка причинно-следствена връзка между деяние и настъпилото увреждане, което води отговорността на виновния водач. Виновният водач е застрахован при ответника по застраховка гражданска отговорност. Субективно съединените искове на Х.И.Д. и С.И.Д. са предявени пряко срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ за репариране на претърпените от ищците неимуществени вреди. Ищците Х.И.Д. и С.И.Д. са внуци на пострадалата П.Х.А., видно от представените удостоверения за раждане и наследници.

Съгласно ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ВКС ОСНГТК се допуска като правна възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. Видно от събраните по делото доказателства - разпита на свидетелката Д. Й. Д., децата са родени и живият при майка си в Г., а баба им П.Х.А.в с.Г.. Баба им е била с тях в Г. до навършване на едногодишна възраст на децата. Децата идвали при баба си за месец и половина през лятото, като контакти се осъществяват по телефона и през вайбър. Децата я разпознават по снимка и питат за нея.

При така събраните гласни доказателства съдът намира, че не се доказа ищците Х.И.Д. и С.И.Д. да са изградили с починалата П.Х.А.особено близка и трайна житейска връзка и търпят значителни морални болки и страдания от нейната загуба с продължително проявление във времето. Към момента на смъртта й Х.И.Д. и С.И.Д. са били в една ранна възраст едва на 3 години и три месеца, като са живели в отделно домакинство в Г., докато пострадала е живеела в с.Г.. Контактите им с пострадалата са били епизодични, но нямат характера на дълбочината, трайността, близостта и продължителността, които да проявят изключителността на връзката с обосноваване на дължимост за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди.

            Ето защо предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят като недоказани.

            Ответникът „Д.“ ЕАД е направил разноски в размер на 450,-лв. възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл.25 ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като при този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 ал.8 ГПК и чл.37 ЗПП ищците Х.И.Д. и С.И.Д. следва да понесат направените от ответника „Д.“ ЕАД разноски в размер на 450,-лв., съответно на отхвърлената част от исковете.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ като недоказани и неоснователни исковете по чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, на С.И.Д. с ЕГН********** и Х.И.Д. с ЕГН **********, малолетни, действащи чрез законния си представител и майка Х.Й.М. с ЕГН********** *** срещу „Д.“ ЕАД с ЕИК.гр.С.бул.„Витоша“ №89Б, за заплащане на сумата  по 50 000,00лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, от загубата на баба им П.Х.А.при ПТП на 28.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2020г. и наличие на застраховка гражданска отговорност по полица BG/06/119000124102/19 на виновния водач Д. З.Д.на л.а. „Опел", модел „Корса" с peг. № РА1556КМ, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ал.8 ГПК и чл.37 ЗПП, С.И.Д. с ЕГН********** и Х.И.Д. с ЕГН **********, малолетни, действащи чрез законния си представител и майка Х.Й.М. с ЕГН********** ***, да заплатят на „Д.“ ЕАД с ЕИК. гр.С. бул. „Витоша“ №89Б сумата от 450,-лв. (четиристотин и петдесет лева), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :