№ 846
гр. Пазарджик, 19.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора А. Й. А.
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20235220201366 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Подсъдимият К. Л. Я., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание- явява се лично.
Явява се и адв.А. У., редовно назначен за служебен защитник на
подсъдимия.
Свидетелят Г. Ц.- явява се лично, доведен от служители на ОЗ
„Охрана“- Пазарджик.
За РП-Пазарджик се явява прокурор А..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. У.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
1
Г. Х. Ц. - роден на ****г. в гр.Казанлък, живущ в с.Драгор,
обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, вдовец, с висше
образование, кмет на Кметство Драгор, неосъждан, ЕГН: **********, без
родство с подсъдимия.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г. Ц.:
СВ. Ц.: Кмет съм на с.Драгор. Изготвил съм характеристика на К. Л. Я..
Кола или мотор не съм го виждал да кара. Той няма свидетелство за
управление, така мисля.
От 40 години съм кмет на селото. Полицейският служител Т. К.
отговаря на нашето село от 6-7 години насам. Не съм чувал през годините К.
Я. да е хващан да кара кола или мотор без книжка.
Знам за мотора. К., като беше в чужбина, от там го е докарал, сигурно.
Това беше след завръщането му от чужбина. Това беше миналата година. Аз
не съм виждал или чувал от някой той да е карал този мотор. Този мотор той
го имаше 5-6 месеца поне. Във времето, когато е бил при него моторът, той
няма начин да не го е карал. Той го държеше този мотор в къщата си, не знам
с каква цел. Аз съм го виждал този мотор. Той го държеше при коня, в обора.
Виждал съм го един единствен път да изкарва мотора и да го мие или да го
чисти. Тогава го буташе от тях до улицата.
Ставало е въпрос при разговор с Я., че е докарал мотора от чужбина.
Докарал го е, за да се покаже пред другите, че има мотор. Това е въпрос на
чест. Този мотор мисля, че вече го няма. Не знам какво е направил Я. с
мотора.
Този мотор, който го държи при коня в обора, мисля, че нямаше
регистрационни табели.
К. Я. в момента работи на повикване. Викат го хората, които се
занимават със земеделие. Работи и при мен в кметството, когато има нужда-
по събори, чистене, метене.
Не знам дали Я. е лежал в затвора. Имаше едно дело с пробация мисля.
Не си спомням за какво беше това дело. Пробацията при мен я изпълняваше.
На територията на селото не съм чул да е извършвал кражби или такива
деяния. Не знам дали е осъждан един или няколко пъти.
2
Аз тази характеристика за него съм я издал, защото го познавам от дете.
В началото беше буйно момче като всички в махалата, но исках да кажа, че не
употребява алкохол, не пуши, опиати не употребява, помага ми в дейността в
кметството. Дълги години те нямаха деца. Не знам дали някога е искал да
завърши 8-ми клас. Не ме е молил за такава помощ. Помагали сме му с пари.
Голямо желание за образование няма.
Познавал съм и бащата, и майката много добре, както и баба му и дядо
му. По-скоро бабата и дядото полагаха грижи за К.. Майката и бащата
живееха в чужбина. Г-н Я. е израснал без надзора на майка си и баща си. Той
си взе сега жена, дълго време чакаха дете, сега им се роди дете и го гледат. За
мое най-голямо учудване, за разлика от другия контингент, той се грижи
много добре за това дете, може би защото е дълго чакано. Купува всички
необходими неща. И за съпругата си се грижи добре. Характеристиката, която
съм дал, го описва вече като зрял човек. В младежките години всички са
еднакви. Тогава в онези години е правил младежки глупости. Той е податлив
на влияния, което важи за целия етнос в Драгор в циганската махалата.
Моля да ми се отмени глобата, която ми е наложена за неявяване в
предходното съдебно заседание. Съжалявам, че не можах да дойда, но бях
възпрепятстван от форсмажорни обстоятелства.
СЪДЪТ намира, че следва да отмени наложената в предходното
съдебно заседание глоба на св.Ц., доколкото същият изложи основателни
причини за неявяването си в предходното съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ наложената на свидетеля Г. Ц. глоба в размер на 900 лв. за
неявяване в съдебно заседание на 12.06.2024г.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
АДВ. У.: Нямам искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Искам да дам обяснения.
3
Пристъпи се към изслушване обясненията на подсъдимия К. Я.:
ПОДСЪДИМИЯТ: Имаше в махалата скандал до барчето, до нас. Те
звънят на 112. Където лъжат, че патрулката е дошла най-случайно, тя е дошла
на сигнал. Видяха, че моторът го изкарах отпред да го мия. Аз се прибрах от
чужбина. 6-7 месеца моторът не пали, той е развален. Даже е така у
собственика. Собственикът си го взе развален мотора. Те минават най-
случайно и гледат, че го мия и питат на кой е моторът и аз им казвам, че е
мой, но не пали и не върви. Искаха ми документи. Аз казах, че нямам
документи. Искаха талона и аз го дадох. Писаха ми една глоба. Аз като съм
неграмотен и не знам за какво става въпрос и ми казаха: „Пиши тук това,
пиши тук това, пиши тук това“. После се отказаха. Върнаха се после две
патрулки по 5 човека в 00:30-01ч. Аз вече си бях легнал и гледам фенери от
оградата светят и чукат. Казват: „Ставай“ и аз съм станал. Един ме дърпа и
казва: „По-бързо, какво ми се правиш“. Аз казвам: „Чакай да се обличам,
човек“ и като го казвам това разбрах, че ще ме бият и се уплаших и изчезнах.
Взеха жената, тя беше бременна и пометена. После на втория ден отидох и се
предадох сам, че ме викат и ме задържаха за 24 часа и после ме пуснаха.
Първото дело, когато е минало, единият казва, че ме е срещнал в Динката, а
другият казва, че ме срещнал в Драгор. Единият казва, че ме е спрял на 100
метра, а другият, че не ме познава. Единият казва, че ме е спрял на 1
километър. Не се свързват нещата. Те гледат да ме вкарат в затвора. Такива
доказателства дават, че да ме вкарат в затвора. Може да ме мразят. Едно куче
като казват, че е бясно и всички знаят, че е бясно. Съдията миналия път ги
пита: „Как караше- пред вас ли, зад вас?“ и казваха: „Пред нас и ние го
снимахме и има видеозапис“. Окей, съгласен съм, да има видеозапис,
осъждайте ме, няма проблеми. После втория път, когато дойде тоя полицай
каза: „Заради невинно си ял кура“. Пред тези свидетели, които казват, че съм
карал пред тях, те бяха там. Те дойдоха заради музиката, за да спрат музиката.
Има още много неща, ама аз не ги помня вече, две години минаха.
На основание чл. 283 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото, приложени
по ДП №579/2023г. по описа на РУ на МВР-Септември, а именно: 2 бр.
4
АУАН, 2 бр. мотивирана резолюция, НП, заповед за прилагане на ПАМ,
справка за нарушител/водач, копие на регистрационен талон, 2 бр. копия за
покупко-продажба на МПС, 2 бр. удостоверения за адрес, писмо от НАП,
характеристична справка за подсъдимия, справка за съдимост за подсъдимия,
фиш за спешна медицинска помощ, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние за подсъдимия.
Страните /по отделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, поддържам изцяло
повдигнатото обвинение срещу К. Л. Я. за извършени от него престъпления
по чл.343в ал.2 от НК и по чл.345 ал.2, вр. ал.1 от НК, както по отношение
правната квалификация, така и фактическите констатации, описани в
обстоятелствената част на ОА. От събрания в хода на съдебното следствие
доказателствен материал по категоричен начин се установи, че подсъдимият
К. Я. е извършил деянията от субективна и обективна страна, изпълващи
състава на престъпление по чл.343в ал.2 от НК и такова по чл.345 ал.2, вр.
ал.1 от НК. Изводите за деянието и авторството са изградени на редица
доказателствени източници, чиято комплексна оценка води до извод, че те са
извършени от подсъдимия.
От показанията на свидетелите Т. А. и А. Й. се подкрепя изцяло
обвинителната теза. Техните показания следва да се кредитират като
непротиворечиви, последователни, юридически свързани, обективни и
достоверни и дадени от незаинтересовани лица от изхода на делото. Те
възпроизвеждат пряко фактите от осъществените деяния от подсъдимия. Те
се явяват преки очевидци на осъщественото престъпно деяние. Считам, че
следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля Г. И., И. П., К. Н. и
И. В. и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
5
средства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Доказателство в
полза на обвинителната теза е и обстоятелството, че подсъдимият е подписал
и двата му съставени АУАН-и, без възражения. Бил е наясно какво е
съдържанието им, а като изпълнително деяние е посочено, че управлява
мотоциклета. Той се е съгласил с вменените му нарушения, като не е възразил
срещу тях.
Друго доказателство в полза на обвинението по чл.345 ал.2, вр. ал.1 от
НК са показанията на свидетеля Г. И. и приложения по делото договор за
продажба на мотоциклет „Ямаха“, чрез който се доказа, че подсъдимият е
закупил МПС на 11.04.2022г., не го е регистрирал по надлежния ред и на
15.07.2022г. съзнателно го е управлявал нерегистрирано.
Считам, че при постановяване на присъдата не следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите П. Ч., В. Я. и А. А., тъй като считам,
че са дадени от лица, които са заинтересовани от изхода на делото, тъй като
със свидетеля Я. подсъдимият живее, а А. и Ч. са негови съседи и той самият
ги е посочил като свидетели. Отделно от това, показанията им се отнасят до
техни възприятия относно обстоятелства в по-късен момент и пред дома на
подсъдимия. Видно е, че нито Ч., нито А.а, са станали свидетели как
подсъдимият е придвижил мотора пред дома си преди полицаите да
разговарят с него, т.е. посочените свидетели не дават показания относно
основния факт на доказване, а именно- дали подсъдимият е управлявал
процесното МПС. Свидетелят Я. в показанията си твърди, че подсъдимият е
мил мотора, когато полицейските служители са отишли да говорят с него.
Показанията й не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а също
така и тя е лично заинтересована от изхода на делото и поради тази причина
считам, че нейните показания не следва да бъдат кредитирани. Свидетелят А.
е посочил, че моторът бил развален и че не е могъл да го кара и че
собственикът може да потвърди това обстоятелство. Заявил е, че познава
собственика, който може да потвърди, че моторът е бил развален. Извършен
бе допълнителен разпит на свидетеля И., който заяви, че моторът е бил
технически изправен и е бил в движение, когато го е продал на подсъдимия. В
тази връзка, показанията на А. не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, а той е и лично заинтересован от изхода на делото, като не
следва да бъдат кредитирани показанията му.
6
Считам, че не следва да бъдат кредитирани и обясненията на
подсъдимия, който предвид двояката индикация са важно доказателствено
средство, но и законово средство за защита. Намирам, че същите са
пристрастни и не кореспондират с установената фактическа обстановка по
делото.
Предвид всички изложено, моля, да приемете, че фактите, изложени в
ОА, са несъмнено доказани в хода на настоящото производство за това, че
именно подсъдимият е извършил престъпленията, за които е привлечен към
наказателна отговорност. Считам за нужно да посочва, че при определяне на
наказанието следва да се има предвид, че делото се разглежда за втори път и
наказанието следва да бъде определено, съобразно с наложеното с
първоинстанционната присъда наказание, тъй като не е бил подаден протест и
положението на подсъдимия не може да бъде утежнявано. В случая,
предлагам наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК и то
да бъде лишаване от свобода за срок от 6 месеца при строг режим на
основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, като не се налага кумулативно
предвиденото наказание глоба за престъплението по чл.343в ал.2 от НК.
Относно престъплението по чл.345 ал.2, вр. ал.1 от НК предлагам да му бъде
наложено наказание глоба в размер на 400 лв. На основание чл.23 ал.1 от НК
на подсъдимия следва да бъде наложено едно общо най-тежко наказание
измежду двете, а именно- лишаване от свобода за срок от 6 месеца. Считам,
че това наказание ще изпълни в цялост целите по чл.36 от НК, като в този
смисъл моля за Вашия съдебен акт.
АДВ. У.: Благодаря на прокурора, че завърши с това, с което исках да
започна. Действително, ако се съобразяваме с основни процесуални принципи
и права на подсъдимите, трябва да съобразим факта, че Я. в настоящия процес
не може да получи по-тежка присъда от тази, наложена при първото
разглеждане на делото, т.е. не може да бъде поставен в по-тежко състояние.
Въпросът е дали може да стане по-добро от това, което е било. Моето
становище е, че може. Въпросът е в какъв аспект може да подобрим това
състояние. Единият вариант и по-лесният за всички ни е да му намалим
наказанието, като визирам това най-тежкото и проблемното и логично води Я.
обратно в затвора. Моето становище е, че в тази хипотеза би могло с едно
обективно разглеждане на всички факти и обстоятелства по делото и със
7
съобразяване целите и последиците да намалим наказанието лишаване от
свобода на г-н Я. на три месеца, което е възможният минимум. Можем ли и
би ли трябвало да го намалим и имаме ли правно основание за това? Считам,
че може и би трябвало да го намалим въз основа на нещо, което ще
коментирам за другата хипотеза. Трябва ли, ако приемете, че е извършил
двете деяния, да ходи в затвора и да стои 6 месеца, а не да речем 3 месеца?
Нека обсъдим какви са действителните правни последици от деянието.
Обективно и чисто фактически няма такива. Имагинерно нарушени са
правилата на закона, ако приемете, че е извършил деянията и трябва да бъде
наказан, но какво следва от отИ.ето му в затвора? Тук важни за мен и надявам
се и за съда са характеристиките- от една страна тази налична при първото
разглеждане на делото, представена от МВР. По мои спомени тя е негативна,
доколкото в нея се обсъжда предходното незаконосъобразно, меко казано,
негово поведение, но имаше и анализ на средата, в която е израснал и
последиците от нея. По мой спомен в тази характеристика на МВР се
споменаваше, че е израснал без родителски грижи и това му се е отразило на
цялостната характеристика, поведение и профил, което пък е довело него до
затвора в един момент. След излизането му обаче виждаме един период от 5
години на ръба точно, с което беше пропусната давността за реабилитация, в
който период ще кажа, че е на светло. Като изключим процесните деяния, г-н
Я. демонстрира едно поправено поведение. Ако го върнем в затвора за 6
месеца, какво може да очакваме от него? Вариант А- да се поправи, което е
идеалният вариант. Вариант Б- да се случи нещо, което да го задържи по-
дълго. Законът не позволява да работим с такива хипотези, но от моя личен и
скромен опит, в хода на работата ми по едно ДП, се наложи да изгледам запис
от охранителни камери в затвора на отделението, където той е пребивавал и
може да му се наложи да пребивава. Там режимът беше такъв, че всички
врати бяха отворени и се разкарваха лицата с тежки, не най-тежките, но с
рецидив. Повод за записа беше сбИ.е между няколко от отседналите в това
отделение. В крайна сметка, дълго се разследваше кой е виновен и кой какво
е казал и кой го е предизвикал. Изпращайки един човека в затвора за 6 или 3
месеца, би следвало да обмислим какво би се случило там и то не, ако той
желае или не. Ситуацията реално в този затвор, като не казвам, че нещо
незаконно се извършва, но позволява едно лице да бъде въвлечено
несъзнателно в ситуация, която може да доведе до нова присъда. Така ще го
8
кажа. Аз лично съзнавам от моя гледна точка, че тежестта върху един съдията
да вземе едно решение да изпрати едно лице в затвора е тежка, защото това
решение трябва да лежи на дълбоко убеждение, че този човек, ако го е
извършил, трябва да понесе съответно наказание. Ето защо, считам, че ако
налагаме наказание, то моля да не за 6 месеца, а за 3 месеца и така ще
минимизираме възможността да се случи нещо друго вътре или т.нар.
вътрешни присъди. Някой може да каже, че е нарушил закона и нека да стои
там, но да му мисли. Неслучайно в процеса беше въведен въпроса за
положението му и за актуалното му състояние. Той има родено дете и той
полага грижи за него. Какво се случва с това дете, ако г-н Я. отиде за 6 месеца
или 3 месеца в затвора и по време на разходката се блъсне в някой или го
настъпи и се случи друго нещо и той остане за още 6 месеца или 1 година и 6
месеца? Неговото дете остава да се развива по същия път, по който се е
развил г-н Я. и други деца с родители по затворите или някъде другаде. Нека
да помислим, като пращаме някой в затвора, да помислим не само за него, а
имагинерно за конкретни лица, за които следва да направим пряка логическа
връзка. Това е за подобряването му на неговото положение.
Другата хипотеза, за която искам да кажа, е може ли г-н Я. да бъде
признат за невиновен по двете обвинения или поне по обвинението, което го
праща към затвора. Аз лично виждам такава възможност, ако правим
обективен и много стриктен анализ на доказателствата по делото. От страна
на обвинението се коментира много, че доказателственият материал в
съвкупност гласните и писмени доказателства потвърждават тезата на
обвинението. Изтъкнаха се основно свидетелските показания от страна на
полицейските служители, че са незаинтересовани и аз не ги поставям под
съмнение в прекия и буквален смисъл, но нека да помислим дали
служителите на полицията, които са поставили началото на действия, довели
до настоящия процес и са обвързани с някакъв вид отговорност за
законосъобразността на действията си, дали биха поддържали тези факти
коренно различни от тези, с които са задвижили процеса. Аз бих поставил
свидетелите на обвинение- грубо казано, защото всички са свидетели и
свидетелите, ангажирани от Я., на равнопоставеност и да ги анализираме и
обсъждаме и да видим дали действително всички противоречия и дали има
някакъв вид заинтересованост и неясноти или се установяват такива само по
отношение на свидетелите на г-н Я..
9
За да бъде съставомерно деянието по чл.343в ал.2 от НК, по спомен
трябва да има пълна идентичност между административното нарушение и
това, което подлежи на констатиране. Считам, че доста се потрудих по
квалификацията на тези деяния- управление на МПС от неправоспособен
водач и от водач, който не притежава свидетелство за управление. Може би е
мой проблемът, но трудно се ориентирах в тази материя, за да си изградя едно
мнение, което да защитя правилно пред съда. Останах с впечатление, че
квалификацията управление на МПС от напълно неправоспособен и от такъв,
който не притежава съответното СУМПС, са две различни квалификации
административно-правни. Едното е по чл.150 от ЗДвП, а другото по чл.150а
от ЗДвП. Същите се наказват по чл.177 ал.1 от ЗДвП, като едното по т.1, а
другото по т.2. Ето защо, за да установим наличие на процесния състав, съдът
трябва категорично да установи, че нормите, с които е бил наказан г-н Я. с
предишното НП и сегашната фактическа обстановка, са напълно идентични и
попадат изцяло в хипотезата на чл.343в ал.2 от НК. Ако приемете все пак, че
формално имаме установяване на предишно административно нарушение за
управление на МПС, там действително е употребена квалификацията
неправоспособен и без СУМПС, което са две различни неща- от това, което
проследих като практика и по административно-наказателни дела.
Относно процесния случай Прокуратурата твърди, че всичко е
установено адекватно, вкл. с писмените доказателства. Поглеждам към
нарушението с АУАН-а, който се квалифицира като престъпление. Той е на
стр.18 от ДП. Там виждам, че е съставен на 15.07.2022г. Там виждам, че в
съдържанието му в констатациите пише, че управлява МПС, без да притежава
СУМПС, а малко по-натам има други изложения, задраскано и вероятно
добавено- по мой спомен с различен цвят на мастило. Ето защо, твърдението,
че Я. е подписал този акт без възражение и със съзнанието в какво го
обвиняват, като слагам в скоби факта, че не беше много ясно доколко е
грамотен и може да прочете самостоятелно и да анализира съдържанието на
акта, но е въпросителна бил е запознат със съдържанието на акта, за който се
твърди, че е съставен на 15.07.2022г. По-натам отиваме да изследваме
въпроса кога е съставен този акт, защото тук неяснотите са много големи.
Полицейският служител А. развива няколко различни хипотези за
съставянето му, поредността на обстоятелствата и датите. Тук трябва да
анализираме показанията му пред настоящия съдебен състав и тези, дадени
10
при първоинстанционното разглеждане на делото и там противоречията
нарастват лавинообразно по отношение на това какъв акт е бил съставен, кога
и от кой, вкл. като най-противоречиво соча данните, според които пред
настоящия съдебен състав в първото съдебно заседание свидетелят А. сочи, че
е съставил акта два дни след ситуацията, която описва. Това се съдържа в
показанията му в протокол от съдебно заседание, проведено 20.12.2023г. На
стр.3 от протокола съм си отбелязал, ако е съставен след два дни, няма как да
е бил съставен и подписан на 15-ти юли от г-н Я.. Отделно, би следвало
съдът да анализира и наличието на задраскване, поправки и видимо различие
в част от изписването на текстовете, в цвета на мастилото, което сочи на
различни моменти на съставяне на съдържанието му. Това е по въпроса
доколко АУАН-ът може да се ползва за годно доказателствено средство.
По-натам ми направи впечатление, тъй като съдът направи разследване
и разпит на всички ангажирани с тези събития полицейски служители,
насочвам вниманието Ви към доказателството- докладна записка на И. В.,
материализирана на л.13 от ДП. Описвайки дежурството в периода 14-
15.07.2022г., той е посочил, че в 23:50ч. на неясно на коя дата, но явно в
периода 14-15.07.2022г., в с.Драгор на ул.“7-ма“ пред № 8, е забелязал
мотоциклет без регистрационна табела и при извършената проверка като
водач е установен и посочен К. Л. Я. от с.Драгор. От съдържанието на тази
докладна и разпита на свидетеля В. аз лично виждам и останах с впечатление,
че в 23:50ч. на тези дати, които се покриват с процесната или се допират до
нея- 15.07.2022г., Я. е установено, че е лице, което е до мотоциклет на ул.“7-
ма“. Тук няма данни- нито в показанията на този свидетел, нито в докладната,
че става въпрос за управление на такъв мотоциклет. Съответно въз основа на
тази докладна записка е отразена констатация, че не МПС-то не е
регистрирано по надлежния ред и на г-н Я. е съставен някакъв акт, който би
следвало да бъде от г-н В.. Цялата тази информация, съпоставена с данните от
В., влиза в пряко противоречие с твърденията на двамата полицейски
служители, въз основа на които се е стигнало до настоящото производство. В
техните констатации се твърди, че около 23:50ч. те са видели г-н Я. да
управлява мотоциклет в продължение на известно време в движение и
стигнал до същия адрес в с.Драгор и там били предприели действия към него.
Действително ли са така нещата от страна на тези двама полицейски
служители, посочени като актосъставител и свидетел в АУАН-а, който
11
коментирах? Там е посочено, че г-н Я. управлява мотоциклет на кръстовище
на ул.“12-та“ и ул.“7-ма“. В докладната записка от полицейския служител А.
Й., намираща се л.12 от ДП, е посочено, че спирането на г-н Я. и проверката е
осъществено на кръстовище на ул.“12-та“ и ул.“7-ма“. В данните от АУАН и
показанията на свидетеля А. твърденията са, че е спрян за проверка на ул.“7-
ма“ пред дом № 8, а не на кръстовище. Отделно от това, позволих си да
насоча съдът към анализ на полицейските служители А. и Й. при
първоначалното разглеждане на делото. Протоколите за разпит на тези
свидетели сочат съществено противоречие на фактическата обстановка, при
което твърдят, че са го видели и са пристъпили към спиране и установяване
на нарушението. Свидетелят А. в тези показания при първото разглеждане на
делото сочи, че г-н Я. се е движил с мотоциклет в тяхната посока и те са го
последвали. Другият свидетел Й. заявява, че мотоциклетистът се движел в
посока противоположна на тяхната и след това са обърнали и са го
последвали, като са го преследвали- между другото в показанията на Й..
Доколкото всеки от протоколите е годно доказателствено средство, съдът би
могъл в хода на съдебното производство по служебна инициатива, ако
прецени, че имат стойност за изясняване предмета на спора, да премине към
тяхното прочитане. По някакви причини да стигнете да анализирате тези
данни от Й. и ще видите противоречия. Тези противоречия присъстват и в
разпита на свидетеля и в настоящото производство относно това как точно, на
какво разстояние, в каква посока се е придвижвал, как е бил спрян,
непосредствено след подаване на сигнала ли, какъв е бил сигналът и т.н.
Двамата свидетели не изграждат една фактическа обстановка, която да е
единна и непротиворечива и да можем да приемем, че същите са възприели
именно Я. като водач на мотоциклета.
Сещам и се за други неща. Всички свидетели, като най-вече акцентирам
на Й. и А., които са основни очевидци според твърдението на обвинението,
говорят, че г-н Я. е бил изпробван от други служители на МВР за употреба на
алкохол. Кои са тези други служители не стана ясно, защото от всички
свидетели, които разпитахте, не можа да се установи да са извършвали такава
проба. Наличието на употреба на алкохол се поддържа с един ОА и
обвинението заяви, че поддържа тази фактическа обстановка, само че по
делото няма доказателства писмени за резултата от тази проверка. В
свидетелските показания, като в основната част на свидетелите полицейски
12
служителите- свидетелите А. и Й., се заявява, че не е установено наличие на
алкохол никакво, а не в някаква наказуема концентрация. Създава се едно
съществено съмнение за въпроса кой е бил този водач, който е бил изпробван
за употреба на алкохол и той след тази употреба за този водач един път е
констатирано, че няма употреба, а друг път е констатирано, че има наличие в
ненаказуема граница. Възможно е да става въпрос за някакъв друг водач.
Присъдата не може да почива на съмнение и предположения, защото
ние трябва да нагаждаме и предполагаме, че някой не е съставил нещо или е
загубил, за да свържем цялата ситуация и насочим всички логически и
фактически връзки към Я.. Тези логически връзки не можем да ги насочим
натам.
Коментира се, че ситуацията е започнала, след като е бил в барчето,
където употребил алкохол и на връщане е посрещнат от служителите на МВР,
за които вече коментирахме и които твърдят, че му е извършена проба за
алкохол, като се сочи в техните показания, че алкохол не е установен, а в ОА
се сочи, че такъв е установен. Ако не може да бъдат верни двете неща- да е
бил в барчето, където един свидетел сочи и самият Я. сочи такива изявления
да е пил алкохол и да се е върнал и след извършване на пробата да не е
отчетен такъв- според свидетелските показания, а според други твърдения на
обвинението да е отчетен. Логиката според мен лично се къса. Това е едно
достатъчно, макар на пръв поглед не съвсем достатъчно само по себе си
обстоятелство, да обърне обвинението, но съпоставено с всички други
неясноти по дати на съставяне, неточности и съмнения по съдържанието на
писмените доказателства, би следвало да дадат възможност за игнориране на
обективността на обвинението.
Относно самоличността на г-н Я. и противоречията на свидетелските
показанията между двете групи свидетели, водещи са вътрешните
противоречия в показанията на свидетелите А. и Й.. На едно място те твърдят,
че са го последвали и спрели пред дома му, а на друго място, че са го
подминали, отишли на адреса по сигнала и след това се върнали. Като казвам
„последвали“, мога да говоря за някакъв човек, който е управлявал според
полицейските служители мотоциклет. Трябва да стане ясно, че там не е бил
само Я.. Имало е много хора, поради което не може категорично да се твърди,
че именно той е човекът, който се е движил пред полицейската кола и е бил
13
човек, установен като водач на мотора, като полицейската кола, след
уреждане на битовия спор, се върнала. Нека не забравяме наличие на
докладна записка на полицейския служител И. В., който твърди, че в 23:50ч. е
бил в с.Драгор на ул.“7-ма“ пред № 8, без да коментира движение и там
установил наличие на мотоциклет без регистрационни табели. В същото
време, полицейските служители Й. и А.- участници в административното
производство, заявяват, че към 23:50ч. едва тогава са получили сигнала, дори
и малко по-късно. Няма да смесвам двете производства, но каквото и да
гледаме, не е ясно в колко часа е получен сигналът и кога са тръгнали.
Коментират се часове от 00:00 ч. и по-късно за повикване.
Връщам се на това, когато полицаите се върнали пред дома на Я.,
възможно ли е да изпаднем в реална ситуация, в която мие или гледа скандала
в присъствие на полицията? В тежест на обвинението е да удостовери, че не е
било така, а обратното. Аз твърдя, че от свидетелските показания може да се
извлече извод, че те първо са отишли на битовия скандал и след това са се
върнали да установяват нарушителя и нарушението, а това пак поставя под
съмнение идентичността на двете лица- този, който е управлявал мотоциклета
и този, който са заварили да го мие.
Относно техническата годност на мотоциклета, как му е бил продаден
на него и съответно какво се е случило- нямам спомен кога беше закупен, но
не е на процесната дата. Когато е бил продаден, може и да е бил технически
изправен и след това да му се е случило нещо. По мой спомен, което съм
прочел в материалите, за техническата неизправност се коментира за
акумулатора- т.нар. „падане на акумулатора“, при което не пали и от време на
време се налага да се бута. Ако приемем и извлечем с усилия на пръв прочит,
че г-н Я. е ходил, а и жена му е коментирала, че е ходил до някакво барче с
мотоциклета, възможно ли е да е отишъл до там по един начин със собствен
ход, а след това поради падналия акумулатор да го е бутал? Това е възможно.
Тук отиваме на въпроса, че Я. твърди, че е констатирано, че управлява
мотоциклета. Моето мнение е, че не може да бъде осъден, ако в някой друг
момента е управлявал, но именно към момента, когато се твърди, че е
извършена констатация на деянието, той го е придвижил с бутане. Основното
ми възражение е по това кой е констатирал досега на Я. с мотоциклета и дали
това е екипът на В. в 23:50ч. или екипът на А. и Й. след 23:50ч., към 00:00ч. и
14
по-късно и то след като са имали досег с друга група граждани и селяни от
Драгор. Това са за мен несъответствия, въпросителните и неясноти, които
считам, че следва да са на вниманието на съда при преценка дали да се
изпрати Я. в затвора. Това е за основното обвинение по чл.343в ал.2 от НК.
За другото обвинение мога да отбележа, че обективно погледнато,
регистрация на мотоциклета има, тъй като има табела с регистрационен
номер, който съответства на продажния, т.е. липсва в чистия вид някой да се
придвижи с МПС, което не е регистрирано. Ако почнем да обсъждаме за
обществената опасност, когато се нарушава целта на закона, а целта е да
може да се установява и индивидуализира МПС-то. В случая, може да се
индивидуализира с картонения номер, както е и станало, защото по този
номер е открит продавачът и вносител.
Съществено за мен беше основното обвинение, което при неговото
уважаване г-н Я. трябва да бъде осъден по начин, който налага ефективно
изтърпяване.
Искам да завърша с това какви могат да бъдат целите на наказанието и
има ли някаква опция да считаме, че Я. може да се е поправил и не е
необходимо за това, което се описва, да ходи в затвора- било то за 3 месеца
или 6 месеца. На преден план идват характеристиките от г-н Кмета, който
даде обяснения по отношение г-н Я.. Според мен характеристиката на кмета
не влиза в противоречие с данните за миналото поведение на Я. и
характеристиката на служителите на МВР, която е представена при първото
разглеждане на делото и е относително дали може да се ползва в тежест на Я..
Става дума за най-възможно актуалната характеристика на Я.. Тя не го
характеризира от малко бебе, а в последната година на неговото поведение и
той е описан позитивно. Ето защо, когато съдът взима решение за
виновността, било то и за вида и размера на наказанието, аз считам, че
данните в характеристиката на кмета са напълно обективни и могат да бъдат
използвани, както по отношение, че се бил поправил и не е могъл да извърши
процесните деяния, особено управление на МПС като неправоспособен, то и
по отношение осъждане за срок по-малък от първоначално определения такъв
в размер на 6 месеца. Може да се направи извод, че по-добре г-н Я. затова, че
е тръгнал да се развива, да не престоява дълго време в затвор. Ще се позова и
на наличието на неговото дете и че за разлика от много други родители, които
15
не проявяват активност към отглеждането на дете, има данни, че той проявява
такива и активности. Може да осъществява такива грижи, ако е извън затвора
или за кратко време е там, за да се върне бързо при детето си, а не да се
създават предпоставки да остане за по-дълго там. Житейски и логически
погледнато, ако стои дълго в затвора за нещо, което е силно въпросително
дали е извършил, какво ще следва за развитието на детето му и дали това дете
ще последва първоначалния път на развитие на Я. или под въздействие на
баща си, който да приемем, че е поумнял- просто казано, ще може да тръгне
по един по-нормален път. Това мисля, че е всичко, което ми идва на главата
да Ви кажа по въпроса за случая на г-н Я. и благодаря за търпението.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Присъединявам се към
казаното от моя защитник.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Искам съдът да ми наложи глоба
или условна присъда, макар че не съм виновен.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си.
След обявяване на присъдата на страните съдът им разясни реда и
сроковете за обжалване и протестиране, както и че мотивите ще бъдат
изготвени в срок до 60 дни.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11:51 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16