Р Е Ш Е Н И Е
Номер 206 27.02.2023 г. град Бургас
Административен
съд – Бургас, дванадесети
състав, на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й. Б. и
прокурор Андрей Червеняков като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 286 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите
от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27, ал.6 от Закон
за закрила на детето (ЗЗД).
Образувано е по жалба на Е.И.Ч. ***, к-с
„Меден Рудник“, ул.“Капитан Петко войвода“ №50, с ЕГН **********, против
Заповед № ЗД/Д-А-020/10.02.2023г., издадена от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Бургас, за временно настаняване на детето С.Т.Ч., роден на ***г.,
в Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания гр.Бургас,
ул.“Дебелт“ №63 за срок до произнасяне на съда с решение. С жалбата се прави
искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна.
Ответникът
– Директор на Дирекция “Социално подпомагане” гр.Бургас, чрез процесуалния си
представител –юрисконсулт Д., оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена
без уважение, а заповедта потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Заинтересованата
страна С.Т.Ч., редовно призован, се явява лично и с Й.Ц.– социален работник в
отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.
Непълнолетното дете е представлявано от адв. Б.П. назначен на основание чл.26,
ал.2 от ЗПП, който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Непълнолетното
дете С.Т.Ч. е изслушан на основание чл.15, ал.1 от ЗЗД в проведеното по делото
съдебно заседание и изразява желание да живее със семейството си .
Заинтересованата
страна Т.И.Ч., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен
съд - Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на
производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С.Т.Ч.,
чието временно настаняване в Центъра за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания гр.Бургас, ул.“Дебелт“ №63, е разпоредено с оспорената заповед, е роден
на ***г. Отглеждан е в семейна среда. Родителите на детето имат сключен
граждански брак. С. има още две сестри, които са семейни. Бащата на С. от
няколко години живее и работи в чужбина, а детето живее с майка си. По думи на С.
майка му е заминала за чужбина и той е останал сам в дома си. Ученик е в осми
клас в СУ „Константин Петканов“ Бургас и докато е бил сам не е посещавал
училище. Проведен е телефонен разговор със заместник директора на училището,
който е посочил, че детето редовно отсъства от училище и има вероятност да
отпадне от образователната система.
От
материалите, приложени по делото , е видно че майката на С. – Е.Ч. е подала
жалба в ІV РУ на МВР Бургас за това, че синът й С.Ч. упражнява тормоз над нея.
В хода на проверката по повод подадената от Е.Ч. жалба е установено, че детето е оставено без
родителски контрол, а майката е заминала за чужбина. Поради липсата на близки и
роднини, които да полагат грижи за него в семейна среда, спрямо С. е приложена
мярка за закрила –Полицейска закрила за срок от 48 часа и е приведен в ЦНСТДБУ
Бургас, ул.“Дебелт“ №63.
Във
връзка с така получения сигнал е извършено спешно социално проучване. Изготвен
е доклад за оценка на случай и предпиремане на мярка за закрила спрямо дете,
план за действие и индивидуална оценка на потребностите. Видно от изготвения
доклад за оценка на случай и предпиремане на мярка за закрила спрямо дете, С.
познава роднините си от разширения семеен кръг по майчини и бащина линия и
поддържа добри взаимотношения с тях. При проведен телефонен разговор с вуйчото
на С. - Христо Курназов е получена информация, че майката за пореден път е
напуснала дома и е изоставила сина си, като вуйчото споделя, че няма възможност
да поеме изцяло грижите за племеника си. В хода на проучването е установено, че
родителите не полагат необходимите грижи за момчето. Бащата на момчето живее и
работи в Германия, а майката е напуснала дома си, като е оставила непълнолетния
С. без родителска грижа и надзор на възрастен.
Установено е, че родителите и обгрижващите С. не са в състояние да му
оказват подкрепа, да се грижат за него и
да го стимулират.
До
директора на ДСП Бургас е изготвен доклад за оценка на случай и предприемане на
мярка за закрила спрямо дете (л. 29-30 от делото). В доклада е направено
предложение детето да бъде настанен временно в ЦНСТДБУ Бургас.
Със Заповед
№ ЗД/Д-А-020/10.02.2023г., издадена от директора на ДСП Бургас (л.21 от
делото), на основание чл.27 а от ЗЗД е наредено временното настаняване на
детето в Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания гр.Бургас,
ул.“Дебелт“ №63 за срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.
Оспорената
заповед е получена от жалбоподателя на 16.02.2023г., видно от отбелязването върху
самата заповед (л.21 гръб) и е обжалвана с жалба вх.№1660/16.02.2023г.,
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
на 24.02.2022г., на основание чл.15, ал.1 от ЗЗД по делото е изслушано детето С.Ч..
Заявява, че живее с майка си и тя се грижи за него. Баща му е в Германия от
няколко години и през този период не са се виждали. Не помпи колко време майка
му е била извън България, може би две седмици и когато е сам никой не се грижи
за него. Детето уточнява, че има две по-големи сестри, но те имат семейства и
не се грижат за него. На въпроси на социалния работник уточнява, че не ходи на
училище от няколко месеца заради проблеми у дома.
Според Й.Ц.
– социален работник в отдел „Закрила на детето“, детето е в дома от 08.02.2023г., като няма информация
майката да е идвала в дома и да търси детето. Майката Е.Ч. е подала сигнал в
полицията, че е тормозена, което означава, че в семейството има проблеми. Социалният работник заявява, че не са ясни
обстоятелствата кога майката е заминала за Германия и защо е оставила сам С..
Детето има изключително много роднини, при които би могъл да бъде оставен, но
това не се е случило. Социалният
работник сочи, че детето трябва да има контрол, а това в момента при липса на
родител няма как да се случи. Заявява, че потвърждение за това е и факта, че в
съдебно заседание майката не се явява.
Административен
съд - Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта
е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл.27 ал.1 от ЗЗД, съгласно
която настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“
по настоящия адрес на детето. Настоящият адрес на детето е в териториалния
обхват на ДСП гр.Бургас, а заповедта е издадена от директора на дирекцията.
В хода на административното производство по
издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да са довели до нейната незаконосъобразност, като са спазени изискванията
предвидени в глава трета на ППЗЗД. Административното производство е образувано
законосъобразно и в съответствие с чл.9, ал.1 от ППЗЗД, по постъпил сигнал от Четвърто
РУ на МВР гр.Бургас. Извършено е проучване и оценка на сигнала, като е събрана
необходимата информация от детето, училището, в което е учило в съответствие с
нормата на чл.14 от ППЗЗД. Съобразно изискванията на чл.15 от ППЗЗД, след
извършеното проучване и оценка на сигнала и установен риск за детето. Изготвен
е доклад по чл.16, ал.4 от ППЗЗД, като освен доклад за оценката на сигнала, са
оценени индивидуалните потребности на детето, на родителския потенциал, на
рисковете за детето и ресурсите за справяне. Изготвен е план за действие, в
съответствие с нормата на чл.16а, ал.1 от ППЗЗД, а заповедта е издадена
незабавно с оглед изискванията на чл.33, ал.1 и ал.2 от ППЗЗД.
При издаването на заповедта е спазена установената
писмена форма. Тя е мотивирана, с оглед съдържащите се в нея фактически и
правни основания за издаването и́. Мотивите се съдържат и в социалния
доклад и в плана за действие, като изложените
в тях съображения и доказателствата на които се позовават, са такива и на самия
акт, предвид Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
Заповедта е издавена в съответствие с
материалноправните изисквания на закона.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗЗД, може да бъде настанено извън семейството дете:
1.чиито родители са починали, неизвестни, лишени от
родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2.чиито родители,
настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за
детето; 3.чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат; 4. което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие; 5.в случаите по чл.11 от Конвенцията от 1996г. и 6.чиито родители, настойници или попечители са се
съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо,
психическо, нравствено и социално развитие, като в ал.2 е предвидено, че
настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след
изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите,
когато се налага спешното му извеждане.
Съгласно чл.33, ал.1 от ППЗЗД спешното
настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за
здравето и живота на детето. Видно от изложеното, правните основания за
издаване на заповед за временно настаняване са предвидени в чл.25 от ЗЗД, като
фактическите предпоставки за издаването на заповедта е необходимостта от спешни
мерки за закрила на детето, обусловена от наличието на опасност за здравето,
живота, психическото и емоционалното му развитие.
В настоящия случай по отношение на детето
първо е наложена спешна мярка - полицейска закрила, която също е обоснована с
наличието на опасност за емоционалното и физическото развитие на малолетното
дете. След оказаната полицейска закрила, с процесната заповед детето е
настанено временно в Центъра за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания гр.Бургас, ул.“Дебелт“ №63.
С. е дете в риск, по смисъла на т.11, б.”в” от ДР на
ЗЗД, тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Поведението на
майката, както и отсъствието и в съдебно заседание, е индиция за
незаинтересованост за съдбата на детето, като детето не е оставено само за
първи път. Към настоящия момент не са налице основанията за връщане на детето в
семейна среда, тъй като бащата на детето е в чужбина от няколко години, майката
го е изоставила, като у дома С. е оставен без контрол и няма кой да се грижи за
него.
Така посочените основания са достатъчни, за да
бъде издадена заповед по този ред, тъй като те обосновават наличието на риск за
живота, здравето и правилното развитие на детето, което живее при
неблагоприятни емоционални условия, отсъства от училище, като липсват адекватен
родителски контрол и грижа. За да е законосъобразна заповедта е необходимо
единствено да е налице риск за живота и здравето на детето, какъвто в случая
има, като е без значение какви са причината за поведението на родителите. От
значение е единствено запазването на здравето, живота и правилното развитие на
детето. Издадената заповед защитава непълнолетното дете именно от неговите
родители. По тази причина съдът приема, че законосъобразно административният
орган е предприел, възможно най-бързо във времето, всички мерки за защита
живота, здравето и правилното развитие на детето.
Обжалваната
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗЗД, този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето,
органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на
дейностите по закрила на детето. Според чл.1 ал.2 от ЗЗД, държавата защитава и
гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за
всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща
икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и
сигурност. Като орган по провеждането на държавната политика в областта на
закрила на детето (чл.6 т.2 от ЗЗД), дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас
е била длъжна да осигури сигурността на детето, поради което с издаването на
процесната заповед за прилагане на мярка за закрила тази цел на закона е
реализирана. Друг е въпросът какви да бъдат последващите мерки с оглед
необходимостта от бъдещото отглеждане на детето в семейна среда, която принципно би била най-подходяща за нормалното
му развитие. Тази необходимост, обаче, не може да промени факта, че към момента
на издаването на процесната заповед е констатирана опасност за здравето, живота
и правилното развитие на детето.
С оглед
на изложеното жалбата на Е.И.Ч. се явява неоснователна и на основание чл.172,
ал.2 от АПК следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от горното, Административен съд Бургас,
дванадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.И.Ч. ***, к-с „Меден Рудник“, ул.“Капитан
Петко войвода“ №50, с ЕГН **********, против Заповед № ЗД/Д-А-020/10.02.2023г.,
издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас, за временно
настаняване на детето С.Т.Ч., роден на ***г., в Центъра за настаняване от семеен
тип за деца без увреждания гр.Бургас, ул.“Дебелт“ №63 за срок до произнасяне на
съда с решение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: