Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Добрич,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, двадесет и
първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди
и единадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря Р.Р., сложи за разглеждане гражданско дело №3309 по описа на съда за
2010 година, докладвано от съдията и за да се произнесе , взе предвид
следното :
Производството е за делба във фазата на допускането.
С
искова молба вх. № 14871/
- жилищна
сграда, находяща се в гр. Д., ул. ”....” №.., с идентификатор ....,
разположена в поземлен имот с идентификатор ....., със застроена площ от 71 кв.
м., построена в дворно място /общинска собственост/ с площ от 359 кв.м.,
съгласно отстъпено право на строеж със следното разпределение: първи етаж -
кухненски бокс, трапезария, две спални помещения, баня и тоалетна с вътрешна
стълба за втори етаж; втори етаж - кухня, хол, спалня и тераса към нея, баня и
тоалетна.
– жилищна сграда, находяща се в гр. Д.,
ул. ”....” №.с идентификатор....., разположена в ПИ с идентификатор ..... със
застроена площ от 41 кв.м.
- гараж,
находящ се в гр. Д., ул. ”....” №... с идентификатор ...., разположен в ПИ с
идентификатор ... със застроена площ от 30 кв.м.
В исковата молба се излагат доводи, че
процесните имоти са съсобствени, тъй като са придобити по време на брака /в
режим на СИО/, разтрогнат с Решение №..., том ІІ, стр.20/
В срока
по чл.131 ал.1 от ГПК ответницата е
депозирала писмен отговор, в който сочи, че правото на строеж за изграждане на
жилищна сграда със застроена площ от 70.95 кв.м. и разгъната застроена площ от
103,60 кв.м., намиращо се в дворно място, цялото с площ от 359 кв.м.,
представляващо УПИ ..., имот с пл.№ .... в кв.5 на ЖК „С.. ” гр. Д. е нейна
лична собственост, придобита по дарение, безвъзмездно от родителите й Л.И.Д. и
Д.М.Д..*** и Р. П. И. не са броили на дарителите сумата от 12000лв., като част
от вписаната в нот. акт покупна цена и те не са получили тази сума. Имотите, описани в пункт 2 и 3 от
исковата молба също са лична собственост на ответницата, тъй-като са
прехвърлени от родителите на съпругата по силата на гореспоменатото дарение. М.
М. твърди, че ищецът няма никакъв принос и не е влагал средства в изграждането
на жилищната сграда, последната изцяло била построена със средства от заем в
размер на 57 900 лева, отпуснат на ответницата по време, когато не са
имали „обща каса” с ищеца, а погасявала лично заема от момента на отпускането
му до сега.
В
съдебно заседание ищеца, лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове.
Ответницата, чрез пълномощник оспорва
изцяло исковата молба, като прави изключващо съсобствеността възражение за
пълна трансформация на лични средства в изграждането на двуетажната къща, а
досежно гаража и едноетажната сграда твърди, че са дарени безвъзмездно от
родителите и, следователно не е налице съсобственост по отношения на тях между
нея и ищеца, в тази връзка моли исковете за делба да бъдат отхвърлени като
недоказани. Претендират се сторените съдебни разноски в производството.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните в настоящото производство са сключили
граждански брак на
С
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №.., том
.., дело №../2005г. на СВ гр.Д., родителите на ответницата – Л.И.Д. и Д.М.Д. и
продават едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр.Д., ул. „...” №.., с площ
от 66 кв. м. /а по скица 41кв. м./, гараж, построен в същото дворно място с
площ от
Видно от
Заповед №.../
На
Видно от списък-извлечение от сметката по
кредита, месечните вноски по погасяването му са изплащани и се изплащат и към
настоящия момент от заплатата на ответницата, факт, по който страните не
спорят. Също така е безспорно по делото, че за построената двуетажна жилищна
сграда не е съставен акт №16 и няма издаден нот. акт за собственост.
Постройката се води по документи, че е завършена в груб строеж, макар и да е
обитаема и да живеят в нея от няколко години страните по делото, а след развода
само съпругата с детето.
При
изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
След сключването на гражданския брак между
страните в настоящото производство, М.Д. е придобила от родителите си
процесните два недвижими имота, находящи се в гр.Д., ул. „....” №..., а именно:
жилищна сграда с идентификатор ...с площ от 41 кв.м. /а по нот. акт 66 кв. м./
и гараж с площ от 30 кв.м. / по нот. акт 16.50 кв. м./ с идентификатор ....,
находящи се в ПИ с идентификатор ....., ведно с отстъпено право на строеж за
изграждане на жилищна сграда със застроена площ от 70.95 кв. м. и разгърната
застроена площ от 103.60 кв. м. за сумата от 20000 лв. с договор за
покупко-продажба, сключен на 01.09.2005г. Съгласно правилото на чл.18 от ЗС и
действащата към момента на придобиването нормативна уредба, договорът има
транслативно-вещно действие и прехвърля собствеността върху обектите за които
се отнася от патримониума на продавачите върху купувача. С оглед събрания
доказателствен матерал по делото съдът приема, че правото на строеж е лична
собственост на съпругата, макар и учредено по време на брака и с ищеца, защото
режимът на СИО в случая е неприложим, тъй-като придобивното основание за
неговото учредяване е придобито не по възмезден начин, а чрез договор за
дарение. Независимо от обстоятелството, че в нот. акт за покупко-продажба от
2005г. е записано, че едноетажната къща, гаража и отстъпеното право на строеж
са продадени от родителите на ответницата на последната за сумата от 20000 лв.,
реално тези пари не са броени и не са получени от продавачите Л. и Д.Д..
Намерението на прехвърлителите е било да дарят безвъзмездно на дъщеря си М.Д. процесните
имоти. А дарените от единия съпруг вещни
права са изключени от СИО поради две основни съображения: поради липсата на
съвместен принос при придобиването на вещното право /липсва насрещна престация
по придобивното основание, която да се изпълнява с приноса на другия съпруг/ и
поради личния характер на дарственото намерение. Разпоредбата на чл.22 ал.1 от СК изрично посочва дарението като придобивно основание, което изключва режима
на СИО. В подкрепа на твърдението си, че правото на строеж е лично притежание
на ответницата, същата е представила договор за дарение от 01.09.2005г.,
сключен между дарителите Л. и Д. Д.и дъщеря им М.Д., който не бе оспорен от
ищеца. В съдебно заседание, проведено на 10.03.2011г., родителите на
ответницата – свидетелите Д.М.Д. и Л.Д. изрично заявиха, че не са получили
никакви пари от дъщеря си, когато са и прехвърлили процесните два имота и
отстъпеното право на строеж, дори са платили таксите по изповядване на
сделката. Уговорката между страните по нея е била, че вещните права се
прехвърлят безвъзмездно. Мотивът сделката да се оформи като покупко-продажба е
бил, че банката кредитор, за да предостави искания от съпрузите кредит е изискала прехвърлянето да стане чрез
продажба, т.е. по възмезден начин, поради което се е стигнало до една
симулативна сделка, прикриваща дарение между родителите и дъщеря им.
Съгласно разпоредбата на чл.67 ал.1 от ЗС
правото на строеж следва да бъде упражнено в рамките на пет години от неговото
учредяване, като в противен случай се погасява в полза на собственика на
земята. В настоящия казус този установен от закона 5-год. срок е спазен от
съпрузите, /правото на строеж е отстъпено през 2005г., видно от нот. акт №.,
том .., дело №../2005г. на СВ гр.Д., а към момента на учредяване на договорната
ипотека –
В съществуването на правото на строеж се
включва активна фаза на правомощието за изграждане на описаната в акта за
учредяването му сграда. С достигането на груб строеж възниква нова вещ –
сградата, съответно ново право: правото на собственост върху нея. Това право е
различно от правото на строеж – има различен предмет и различно съдържание, но
произтича от него. Тъй-като е налице ново вещно право – правото на собственост
върху сградата, не моментът на учредяване на правото на строеж върху земята, а
моментът на достигане на грубия строеж е определящ за приложението на режима на
СИО. В конкретния казус правото на строеж е лична собственост на ответницата,
но двуетажната къща е придобита по време на брака, при съвместен принос на
двамата съпрузи, /което е презумпция по силата на закона/, следователно е в
режим на СИО и по отношение на нея е налице съсобственост между страните.
Съгласно
чл. 19, ал. 1 от СК вещите, правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити, а според чл. 19, ал. 3 от СК съвместният принос се предполага до
доказване на противното.
Възраженията на ответната страна, правоизключващи наличието на съвместен
принос при придобиването на имота, черпят основанието си от разпоредбата на чл.
21, ал. 1 и 2 от СК. Нормата урежда института на трансформацията – пълна и
частична – на лично имущество на един от съпрузите, вложено при придобиване на
вещи, права върху вещи или парични влогове през време на брака.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и 3, чл. 20 и чл. 21
от СК, се налага извода, че лична собственост на единия съпруг е всяко
имущество, което е придобито през време на брака без приноса на другия съпруг.
Установеният в чл. 19, ал. 1 и 3 от СК принцип за общност на вещите, правата
върху вещи и парични влогове, придобити през време на брака, е съвместният
принос. Ако единият от съпрузите няма принос в придобиването, то и съответните
вещи, права върху вещи и парични влогове, респ. части от тях, не са станали
общи, а принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
В разглеждания случай правото на
собственост върху процесната двуетажна къща е придобито през време на брака. В
тежест на страната, твърдяща трансформацията е да обори законовата презумпция
за съвместност при придобиването. В тази връзка по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетели. В общ план свидетелите потвърждават,
че при изграждането на къщата, семейството не разполагало със собствени
средства, поради което се обърнало за заем към кредитна институция. Така по
силата на договор за ипотечен кредит от 03.10.2007г., сключен с „БАНКА...” ЕАД,
на съпрузите била предоставена сумата от
57 900 лв. Тези парични средства са инвестирани в изграждането на постройка
върху отстъпеното право на строеж.
Съгласно представения по делото договор, двамата съпрузи са
кредитополучатели. Щом това действие е осъществено по време на брака,
заемополучателите-съпрузи са солидарно задължени лица по смисъла на чл. 25, ал.
2 СК независимо от това дали задължението е поето еднолично или от двамата
заедно. Касае се до произтичаща от закона солидарност, създадена в интерес на
кредиторите, при която субективното отношение на длъжниците - заемополучатели е
без значение за възникването, респективно за съществуването на солидарната
отговорност по валидна облигационна връзка. Достатъчно е тя да е осъществена по
време на брака между страните, т.е. те да имат качеството на
"съпрузи", както и задължението да е във връзка със задоволяване на
нужди на семейството. Създадената от закона общност на задължението води и до
общност (съпружески принос), досежно придобитото с такива средства имущество.
Без значение за спора е кой от тях двамата е погасявал анюитетите към
заемателя. Придобиването на собствеността става към момента на юридическото й
прехвърляне съобразно правилата на съответния придобивен способ - т. 2 от
Постановление № 5/72 г. на ПлВС. Начинът на изплащането на задължението създава
възможност за съпруга изплатил с лични средства заема, да претендира сумата,
която е платил за сметка на неплащалия съпруг, но не и да иска трансформирането
й във веществен вид, какъвто представлява придобитото право на собственост.
Твърдението
на ответницата, че от 2004г. с ищеца не са имали обща семейна каса не се
доказа. М.Д. в отговора към исковата молба заявява, че от 2004г. Р.И. не е
работил, нямал е доходи, а „каквото изкарваше го изразходваше за своите
разходи.” Видно от представеното по делото и приобщено към доказателствения
материал писмо от ТД на НАП Варна, офис Добрич с изх. №..../
При така сложените обстоятелства следва да
се приеме, че по отношение на имота, придобит и построен с взетите заемни
средства е възникнала съпружеска общност, тъй-като задължението е породено по
време на брака и при съвместен принос на съпрузите.
Въз
основа на изложеното съдът приема, че към датата на придобиването на процесния
имот – двуетажна къща, между страните са били налице условията на закона за
определянето на имуществото като съпружеска общност изцяло. След прекратяване
брака на страните с развод, особената общност е прекратена и трансформирана в
обикновена съсобственост при равни квоти, чието прекратяване се настоява с
предявения иск.
Съобразно изложеното, страните се легитимират като собственици в равни
части на процесната двуетажна къща. Налице е съсобственост помежду им, която
подлежи на прекратяване чрез делба. Досежно останалите два имота, заявени за
делба, а именно: жилищна сграда,
находяща се в гр. Д., ул. ”...” №.. с идентификатор ...., разположена в ПИ с
идентификатор .. със застроена площ от 41 кв.м. и гараж, находящ се в гр. Д., ул. ”....” №.. с идентификатор ....,
разположен в ПИ с идентификатор .... със застроена площ от 30 кв.м, то не се
доказа съсобственост между страните, поради което исковете за делба на тези
недвижимости следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА, на
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 27 от СК, на следния
недвижим имот: жилищна сграда,
находяща се в гр. Д., ул. ”..” №..., с идентификатор ...., разположена в поземлен
имот с идентификатор ..., със застроена площ от 71 кв. м., построена в дворно
място /общинска собственост/ с площ от 359 кв.м., съгласно отстъпено право на
строеж със следното разпределение: първи етаж - кухненски бокс, трапезария, две
спални помещения, баня и тоалетна с вътрешна стълба за втори етаж; втори етаж -
кухня, хол, спалня и тераса към нея, баня и тоалетна при равни квоти от по една втора идеална част за всеки един от
съделителите Р.П.И. с ЕГН **********
и М.Д. М. с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА ЗА ДЕЛБА на следните
недвижими имоти: жилищна сграда, находяща се в гр. Д. ул. ”....” №... с
идентификатор..., разположена в ПИ с идентификатор .... със застроена площ по
скица от 41 кв.м. / а по нот. акт 66 кв. м./ и гараж, находящ се в гр. Д. ул. ”....” №.. с идентификатор .....,
разположен в ПИ с идентификатор ....застроена площ по скица от 30 кв.м. / а по
нот. акт
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...................