ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2808
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502910 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК във връзка с
чл.130 от ГПК.
Образувано по частна жалба, подадена от С. К. П., ЕГН: **********,
Я. Р. П., ЕГН: **********, К. В. Й., ЕГН: ********** и Х. В. В., ЕГН:
**********, чрез пълномощника им адв. Н. П., срещу определението на
Районен съд – Пловдив № 10924 от 11.10.2022 г., постановено по гр. д. №
8416/2021 г., с което е върната подадената от жалбоподателите исковата
молба и прекратено производството по делото , поради недопустимост на
предявените от тях искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата И. А. М., ЕГН: ********** не е собственик, а
ответницата М. К. К., ЕГН: ********** не е ползвател на прилежащите
идеални части от общите части на сграда с идентификатор №
56784.521.1118.1 в гр.*********, ул. „********“ № *** и от правото на
строеж.
В жалбата е изложено оплакване за неправилност на постановеното от
първостепенния съд преграждащо определение с искане до въззивния съд за
неговата отмяна.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и
провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК,
намира:Частната въззивна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275,
1
ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени от С. К. П., ЕГН: **********, Я. Р. П., ЕГН: **********, К. В. Й.,
ЕГН: ********** и Х. В. В., ЕГН: **********, отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, предявени от С. К. П., ЕГН:
**********, Я. Р. П., ЕГН: **********, К. В. Й., ЕГН: ********** и Х. В. В.,
ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата И. А. М., ЕГН: ********** не е собственик, а
ответницата М. К. К., ЕГН: ********** не е ползвател на прилежащите
идеални части от общите части на сграда с идентификатор №
56784.521.1118.1 в гр.******, ул. „********“ № ****.
За да обосноват правния си интерес от така предявените искове, в
исковата си молба , ищците са изложили съображения, че са съсобственици
на по ¼ идеална част от ПИ с идентификатор № 56784.521.1118 с площ от 394
кв.м., находящ се в гр. ****, ул. „**** “ № **, като с констативен нотариален
акт от 1988 г. П. П. П. бил признат за собственик въз основа на алеаторен
договор и наследяване на първия етаж , на ¼ идеална част от дворното място,
от тавана и от общите части на сградата, както и на по ½ ид.ч. от северното и
североизточното избено помещение. С нотариален акт от 1987 г. Г. П. Г. била
призната за собственик на третия жилищен етаж и на ¼ идеална част от
дворното място, от тавана, от избите и от общите части, в режим на СИО с Г.
С. Г., като с договор за продажба от 05.07.2007 г. те се разпоредили с имота, с
изключение на избата. Ищците поддържат, че след разпоредителните сделки
П., Г. и Г. си запазили правото на собственост единствено върху избените
помещения, като отчуждили притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата. В последствие избените помещения били преустроени в
магазин за авточасти и със Заповед № РД-1839/ 02.03.2018 г. на началника на
СГКК – Пловдив било одобрено изменение на КК и КР на гр. Пловдив, като
бил нанесен нов СОС с идентификатор № 56784.521.1118.1.6 с площ от 57,48
кв.м., собственост на П., Г. и Г.. В схемата било записано, че като прилежащи
части към обекта са съответните идеални части от сградата, без да се посочва
колко точно са те.Тази Заповед № РД-1839/ 02.03.2018 г. на началника на
2
СГКК била отменена от административния съд като незаконосъобразна. П., Г.
и Г. се снабдили на 08.06.2018 г. с констативен нотариален акт, с който били
признати за собственици на СОС с идентификатор № 56784.521.1118.1.6 с
площ от 57,48 кв.м., ведно със съответните прилежащи идеални части от
сградата. С нотариален акт от 07.11.2018 г. те прехвърлили на ответницата И.
М. правото на собственост върху самостоятелния обект, която от своя страна
учредила в полза на ответницата М. К. пожизнено право на ползване върху
имота.
В уточняващите си молби ищците заявяват, че не оспорват правото на
собственост на И. А. М., ЕГН: ********** върху самостоятелен обект с
идентификатор 56784.521.1118.1.6, но отричат същата да притежава идеални
части от общите части на сграда с идентификатор 56784.521.1118.1. Твърдят,
че същата притежава право на собственост само върху обект с идентификатор
56784.521.1118.1.6, без да притежава каквито и да било идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, както било записано в
нотариалния акт, с който й се прехвърля правото на собственост, тъй като
нейните праводатели към момента на прехвърляне на собствеността са
притежавали единствено обект с идентификатор 56784.521.1118.1.6, без да са
притежавали съответните идеални части от общите части на сградата, тъй
като се били разпоредили с тях към 2007 год. Обосновават правния си интерес
от предявяване на исковете и с обстоятелството , че четиримата ищци са
съсобственици на сградата притежават по ¼ идеална част от общите части на
сградата, от дворното място и от правото на строеж и считат за недопустимо
административният орган – чрез Заповед № РД-1839/ 02.03.2018 г. на
началника на СГКК – Пловдив и схема към него, където е отразено , че се
прехвърлят съответните идеални части от сградата, да създава вещни права на
собственост на трети лица.
С обжалваното пред въззивния съд определение № 10924/ 11.10.2022г.,
първоинстанционният съд е върнал исковата молба на ищците и прекратил
производството по делото, поради недопустимост на предявените от тях
искове.В решаващите си мотиви съдът е изложил съображения,че при сгради,
в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици
освен правото на собственост върху отделните самостоятелни обекти
съществува и съпритежание на общите части, изрично изброените в чл. 38 ЗС.
3
Идеалните части на отделните собственици в общите части са определяеми
съобразно императивната разпоредба на чл. 40 ЗС. Идеалните части от
общите части не са самостоятелен обект, а са свързани със самостоятелните
обекти в сградата, поради което, не е налице правен интерес от оспорване
собствеността на ответницата И. А. М. само по отношение на общите части,
като се отрича правото й да притежава въобще идеални части от общите
части на сградата с идентификатор 56784.521.1118.1, както и от правото на
строеж, без да се оспорва собствеността й по отношение на самостоятелния
обект с идентификатор 56784.521.1118.1.6. Правен интерес за ищците би бил
налице при оспорване правото на собственост върху сградата или
самостоятелен обект в нея. След като за ищците не е налице правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск против И. А. М., то за тях
не е налице правен интерес и от предявяване на такъв иск против ответницата
М. К. К., доколкото се излагат твърдения, че М. е праводател на К. и се
оспорва учреденото й от М. право на ползване върху идеалните части на
общите части и от правото на строеж.
Изложените от първоинстанционния съд в мотивите му правни
аргументи за недопустимост на предявените от ищците искове, поради
липсата на правен интерес, се споделят изцяло и от настоящия състав на
съда.
С предявените по делото отрицателни установителни искове, които
намира своето правно основание в разпоредбата на чл.124,ал.1 от ГПК, се
оспорва от ищците, че ответницата И. А. М. притежава идеални части от
общите части на сградата построена в режим на етажна собственост, без да се
оспорва правото й на собственост върху находящия се в нея самостоятелен
обект с идентификатор 56784.521.1118.1.6, а по отношение на М. К. К. се
оспорва учреденото й от тази ответница право на ползване върху идеалните
части на общите части на сградата.
Допустимостта на така предявените отрицателни установителни искове
се обуславя от наличието на правен интерес, за която съдът е длъжен да следи
служебно , като липсата на такъв е процесуална пречка за разглеждане на
повдигнатия спор по същество.
Етажната собственост представлява правоотношение във връзка с
притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от
4
етажи, които могат да бъдат обект на самостоятелно право на собственост
заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат
на отделни собственици. Тази самостоятелна собственост в една сграда се
съчетава със съсобственост върху общите части в същата сграда.
Недопустимо е едно лице да притежава идеални части от общите части на
сградата без да притежава самостоятелен обект в нея, кактo и обратното. С
оглед на това, когато етажният собственик прехвърли на трето лице
собственото си жилище, приобретателят придобива правата на своя
праводател и върху съответните идеални части, дори и това да не е изрично
упоменато в нотариалния aкт.
Съгласно чл.38 от ЗС общите части на сграда, която е в режим на
етажна собственост, биват такива по естеството си или по предназначение.
Общите части поначало имат несамостоятелно значение, следват главната
вещ и не могат да се делят. При спор относно дяловете на отделните
собственици той се решава по реда на чл.40 ЗС, но дяловете не могат да се
прехвърлят отделно или да бъдат предмет на самостоятелен ревандикационен
иск.
Дяловете на етажните собственици в общите части на сградата се
определят по правилото на чл. 40, ал.1 от Закона за собствеността, кaтo
съотношение между стойностите на отделните помещения, кoитo тe
притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост. Правилото е
императивно и се прилага за всички самостоятелни реално обособени обекти
в етажната собственост, независимо от:тяхната площ,функционално
предназначение, нивото на сградата, на кoeтo ca разположение и пр.По
изключение, когато в документите за собственост на самостоятелните обекти
в сгради в режим на етажна собственост не са посочени съответните идеални
части от общите части на сградата (съгл. чл. 17, ал. 4 от Закона за етажната
собственост),идеалните части за вceки самостоятелен обект се определят като
съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите
помещения,придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички
самостоятелни обекти и пpидадените складови помещения, като така
полученото число се преобразува в проценти.
Предвид гореизложените съображения се налага извод, че за ищците
липсва правен интерес от предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК срещу
5
ответницата И. А. М., с оглед на което същия е недопустим, както правилно е
приел и първоинстанционният съд. След като ищците не оспорват правото й
на собственост върху самостоятелния обект в сградата с идентификатор
56784.521.1118.1.6, то е недопустимо да отричат , че не притежава и идеални
части от общите части на сградата, тъй като беше казано,че самостоятелна
собственост в една сграда се съчетава със съсобственост върху общите части
в същата сграда. Недопустимо е едно лице да притежава идеални части от
общите части на сградата без да притежава самостоятелен обект в нея, кактo
и обратното. След като за ищците не е налице правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск против И. А. М., то за тях не е налице
правен интерес и от предявяване на такъв иск против ответницата М. К. К.,
доколкото излагат твърдения, че М. е праводател на К. и се оспорва
учреденото й от М. право на ползване върху идеалните части на общите части
и от правото на строеж.
Настоящият състав на съда намира, че не е обвързан с определение №
1576 от 13.12.2021 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2914/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, доколкото същото е задължително само за
първоинстанционният съд на основание член 278, алинея 3 от ГПК. Освен
това наличието на правен интерес от предявения иск съставлява абсолютна
процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът е
длъжен да следи служебно във всяко положение на делото.
Обстоятелството, че с влязло в сила решение на административните
съдилища е посочено, че между страните е налице спор за материално право ,
не обосновава също извод за допустимост на настоящия правен спор , тъй
като редът за неговото разрешаване не е чрез предявените от ищците
отрицателни установителни искове.
Изводът е, че частната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Мотивиран от изложените съображения , Пловдивският окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението №10924/11.10.2022г. постановено по
6
гр. д. № 8416/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7