№ 309
гр. С., 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500414 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.К., процесуален
представител на „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „ Джавахарлал Неру“, № 28, „Силвър Център“,
ет.2, офис 40-46 против решение № 291/09.04.2024 г. по гр.д. № 378/2023г. на
Районен съд – С., с което
на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД е бил
прогласен за нищожен сключения между въззивника и И. Х. Б., ЕГН:
**********, с адрес с.Я., обл. С., ул. „О.“ № ** Договор за предоставяне
на гаранция № 4301246 от 29.10.2021 г., поради противоречие и
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави ;
на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД въззивникът е бил осъден да
1
заплати на И. Х. Б., ЕГН: **********, с адрес с.Я., обл. С., ул.„О.“ № **
сумата от 109.74 лв. представляваща недължимо платена сума по
нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4301246 от 29.10.2021
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба - 26.01.2024 г. до окончателното й изплащане
Решението е обжалвано като недопустимо, неправилно и постановено
при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, включително договор за паричен заем №
4301246/29.10.2021г., договор за предоставяне на гаранция №
4301246/29.10.2021г. Съдът не бил обсъдил и възражението, че процесните
вземания са били цедирани на „ Агенция за контрол на просрочени
задължения“. Договорът за гаранция бил сключен с трето лице – Х. А. Б.а, а не
въззиваемия И. Х. Б., поради което той не бил субект на материалното
правоотношение. Съдът бил прогласил в диспозитива на решението си
нищожност на договор за гаранция сключен между жалбоподателя и Б., а
такъв въобще не съществувал. Съдът неправилно бил осъдил жалбоподателя
да заплати сумата от 109.74лв на Б., тъй като той никога не бил заплащал
посочената сума.
Страната не излага оплаквания от останалата част от решението, но
въпреки това моли то да бъде обезсилено и прекратено или да бъде отменено,
а предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се деловодни
разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение претендирано от насрещната страна и се моли то да бъде в
минимални размери според разпоредбите на НМРАВ.
Няма направени нови доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от адв.П. П., пълномощник на И. Х. Б., с който въззивната жалба е
оспорена като неоснователна. Страната посочва, че обжалваното решение е
2
правилно и законосъобразно. Според практиката на ВКС пасивно
лигитимиран по иска за установяване на нищожност на договор, задълженията
по който са цедирани е цедентът (Р127/30.07.2018г. по т.д. № 1103/2017г. на
ВКС, II отд.). Освен това странат посочва, че извършената цесия не е
породила никакво действие, тъй като законът предвиждал особени правила
при потребителски договори – чл.26, ал.1 ЗПК, чл.26, ал.2 от ЗПК и чл.99, ал.
3 и 4 от ЗЗД (липса на уведомление за извършената цесия). По отношение на
другите възражения, страната счита, че е настъпила преклузия, тъй като
ответникът не е възразил своевременно.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат
присъдени деловодни разноски. Няма направени доказателствени искания.
В с.з. въззивната страна не се представлява.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява.
Процесуалният и представител адв.П. П. в писмено становище адресирано до
съда заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа
депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното
решение и да се присъдят разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна, макар и на
съображения различни от изложените в нея.
Пред РС – С. е бил предявен иск от ищеца И. Х. Б. против ответника „
Изи Асет Мениджмънт“ АД. В исковата молба се е твърдяло, че между
страните са били сключени договор за кредит (потребителски по характер) и
договор за предоставяне на гаранция. Номерата на двата договора били
еднакви - № 4301246/29.10.2021г. Към исковата молба били представени
договор за паричен заем № 4301246/29.10.2021г. и договор за предоставяне на
гаранция № 4301246/29.10.2021г. Страни по тези договори обаче не са
3
страните по настоящото дело - И. Х. Б. против ответника „ Изи Асет
Мениджмънт“ АД, а Х. А. Б.а, ЕГН ********** и „ Изи Асет Мениджмънт“
АД. По този начин основното задължение на ищеца – да докаже
наличието на кредитно правоотношение с ответника по договор за
паричен заем № 4301246/29.10.2021г. и по договор за предоставяне на
парична гаранция № 4301246/29.10.2021г. остава недоказано. Той не е
страна по този договор, поради което предявените от него искове следва да
бъдат отхвърлени като недоказани.
Тъй като правните изводи на настоящата съдебна инстанция не съвпадат
с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено, а предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Въззивната страна е претендирала разноски – заплащане на
юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция и за въззивна инстанция.
По правилата на процеса такива следва да и се присъдят в общ размер на
150.00лв., от които по 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение за първа и
втора инстанция и 50.00лв. заплатена държавна такса за въззивна инстанция.
Размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение е в минимален
размер, тъй като съдът прецени, че осъществената от юрисконсулта
юридическа дейност е непълна. Нито в отговора на исковата молба, нито в
хода на първоинстанционното производство, нито във въззивната жалба,
процесуалният представител на страната е посочил, че ищецът не е страна по
спорните договори за кредит и гаранция, и това е довело до развитието на
делото на две инстанции.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение 291/09.04.2024 г. по гр.д. № 378/2023г. на С.ския
районен съд.
Вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Х. Б., ЕГН**********, с адрес с.Я., обл.
С., ул. „О.“ № ** против „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „ Джавахарлал Неру“, № 28, „Силвър
Център“, ет.2, офис 40-46 искове
1.за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №
4301246/29.10.2021г. сключен с „ Изи Асет Мениджмънт“ АД;
2.за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция
№ 4301246/29.10.2021г. сключен с „ Изи Асет Мениджмънт“ АД;
3.за осъждане на „ Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на И. Х. Б.,
ЕГН: **********, с адрес с.Я., обл.С., ул.„О.“ № ** сумата от 82.62лв.,
представляваща недължимо заплатена сума по договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
исковата молба;
4.за осъждане на „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „ Джавахарлал Неру“, № 28, „Силвър
Център“, ет.2, офис 40-46 да заплати на И. Х. Б., ЕГН: **********, с адрес
с.Я., обл. С., ул. „О.“ № ** сумата от 50.00лв. представляваща частичен иск от
сумата 402.38лв. представляваща недължимо платени суми по договор за
предоставена гаранция, ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба.
ОСЪЖДА И. Х. Б., ЕГН: **********, с адрес с.Я., обл. С., ул. „О.“ №
** да заплати на „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „ Джавахарлал Неру“, № 28, „Силвър Център“,
ет.2, офис 40-46 деловодни разноски в размер на 150.00лв., от които държавна
5
такса за въззивно обжалване в размер на 50.00лв., юрисконсултско
възнаграждение за първа инстанция в размер на 50.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 50.00лв.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6