ОПРЕДЕЛЕНИЕ №861
10.11.2022г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на десети
ноември две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
разгледа
докладваното от съдия Димитрова и. адм. дело № 1039 по описа на съда за 2022 година.
Производството е по реда на чл.256 във връзка с чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по повод подадена от П.Т.З.
*** искова молба, наименувана“жалба“, с вх. № 7383/02.11.2022г. при
АдмС-Хасково, с която се оспорва по реда на чл. 256 от АПК бездействие на
Общински съвет-Димитровград да изпълни задължението си произтичащо от чл.195,
ал.2 от АПК да уреди служебно правните последици възникнали от отменената като
незаконосъобразна разпоредба на чл. 21, т.1 и т.2 от Наредба № 12 за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, отменена с
Решение № 437/28.07.2021г. постановено по адм.дело № 472/2021г. на АдмС-Хасково,
потвърдено с Решение № 5213/01.06.2022г. по адм.дело № 9150/2021г. на ВАС
В исковата молба се твърди, че ищецът
с ПК № 90183, ПК№90184 и ПК № 90185 от 04.08.2021г. е заплатил на Община
Димитровград дължимия за 2021г. налог,
ведно с лихва за забава върху ДНИ за 2021г., за собствените си три имота, два
от които находящи се в с. *** и един в гр.***,
в общ размер на 23.34 лева.
Ищецът оспорил установения размер на ДНИ по чл. 21, т.1 и т.2 от Наредба №
12 на Община Димитровград пред АдмС - Хасково и същата разпоредба била отменена с влязло в сила на
15.07.2022г. съдебно решение. Съгласно чл. 195, ал.2 от АПК следвало Общински
съвет, гр.Димитровград да уреди в три месечен срок от считано от 16.07.2022г.
правните последици от отменените по съдебен ред разпоредби, но ответникът не
изпълнил това си законово задължение и така на 18.10.2022г. формирал спорното
бездействие. Нещо повече - с изрична молба от 01.07.2022г. и последваща
такава от 17.10.2022г. ищецът напомнял на ответника и поискал последния да
издаде акт за репариране на вреди от 23.34 лева, причинени му по време на
действието на разпоредбите на чл.21, т.1 и т.2 от Наредба № 12, като разчитал
общинския съвет да изпълни както
законовото си задължение по чл. 195, ал.2 от АПК, така и да удовлетвори молбата за обезщетение от 23.34 лева, но нито
едно от тези задължения не били изпълнени.
Порочното и неоснователно бездействие на ответника, изразило се в неизпълнение
на законовото му задължение разписано в
чл. 195, ал.2 от АПК било несъвместимо с
принципите на правовата държава 4, ал.1, чл. 7 и чл. 56 от Конституцията на
Република България, поради което следвало да бъде отменено от съда, а на
ответника се даде срок за изпълнение.
Нямало друга правна възможност за обезвреда
на нанесената на ищеца имуществена вреда от 23.34 лева, тъй като
исковата му молба за репариране на вреди предявена по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 204, ал.1 от АПК е била
отхвърлена с влезли в сила съдебни решения .
По изложените съображения се моли за постановяване на съдебен акт, с който
се отмени неоснователно бездействие от 18.10.2022г. и се осъди Общински съвет- Димитровград да изпълни задължението си по чл. 195, ал.2
от АПК като издаде акт за служебно уреждане на правните последици от отменената,
с Решение № 437/28.07.2021г. по а.д.№ 472/2021г. на АдмС-Хасково, влязло в
законна сила на 15.07.2022г., разпоредба на чл.21, т.1 и т.2 от Наредба № 12 за
определяне на размера на местните данъци и такси на територията на Община
Димитровград. Моли се също съдът по свое усмотрение да определи на ответника
подходящ срок за изпълнение. Претендират
се разноски, съгласно приложен списък.
С вх. № 7563 от 09.11.2022г. Председателят на Общински
съвет – Димитровград е представил в съда административната преписка. В
придружителното писмо освен становище по същество на спора за неоснователност
на исковата молба, е ангажирано и възражение за недопустимост на
производството. В тази връзка са изложени доводи, че за Общински съвет -
Димитровград не е било налице задължение по чл. 195, ал.2 от АПК, предвид, че
предпоставка за прилагане на
разпоредбата е само прогласяване нищожността на подзаконов нормативен акт или
неговата отмяна като унищожаем, а в случая същия бил отменен като
незаконосъобразен – хипотеза непопадащо в приложното поле на цитираната
разпоредба. Претендират се разноски, а в случай на уважаване на исковата
претенция, при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар и
се моли същия да бъде намален до посочения в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимален размер, като се излагат доводи че е
допустимо да бъде определен и в размер под този
минимум.
При извършената служебна проверка за допустимост на производството
настоящият съдебен състав намира, че са налице основания исковата молба да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Съображенията за това са следните:
Служебно известно на настоящия съдебен състав от извършената служебна
справка в деловодната система на АдмС-Хасково е, че по жалба на ищеца П.Т.З. с
Решение № 437 от 28.07.2021г. постановено по адм.дело № 472 по описа на АдмС-Хасково
е била отменен чл.21, т.1 и на т.2, в частта на“с.***“ от Наредба № 12 за
определяне размера на местните данъци и такси на територията на Община
Димитровград, която разпоредба е била приета
с Решение № 437/29.04.2021г. на Общински съвет-Димитровград.
Съгласно чл. 195, ал.2 от АПК правните последици, възникнали от подзаконов
нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се
уреждат служебно от компетентния орган, в срок не по – дълъг от три месеца от
влизане в сила на съдебното решение.
Предметното съдържание на понятието “Правни последици“ е
изяснено в Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016г. на Върховният
административен съд, постановено по т.д. № 2/2015г. на ОСС I и II
колегия и същото включва преценка
за валидността на правоотношенията, възникнали в периода от приемането до
отмяната на акта, респ. обявяването му за нищожен, преценка за правата,
придобити, изменени или погасени въз основа на отменения и обявения за нищожен
ПНА и преценка за обезщетението за
имуществени и неимуществени вреди за нарушени права от прилагането на
ПНА за периода до отмяната му или обявяването му за нищожен.
По силата на чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на
административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може
да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове. В чл.
256, ал. 2 от АПК е уредено оспорването при неизвършване на фактически
действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на
закона, в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му.
Един административен акт(индивидуален, общ или подзаконов) бива недействителен, когато е засегнат от някакъв порок, т.е. когато е нарушено някое от изискванията за законност
на административните актове посочени в чл. 146, т.1 - т.5 от АПК.
Недействителността бива два вида - нищожност и унищожаемост.
Нищожният акт изначално не поражда
целените от автора му правни последици, поради което няма нужда да се отменя.
При наличие на нищожност тя се прогласява, респ. обявява. Унищожаемият акт
привидно отговаря на всички условия предвидени в закона и произвежда очакваните
правни последици, но при издаването му е допуснато едно или повече от нарушения,
представляващи основания по чл. 146, т.1
- т.5 от АПК, което може да доведе до отмяната му по надлежния ред. За
преценка, дали порока от който акта страда води до нищожност или унищожаемост,
следва да се изхожда от това дали нарушеното законово изискване е съществено, в който случай акта следва да
бъде отменен като унищожаем, или особено съществено, в който случай акта следва
да бъде обявен за нищожен. В този смисъл съдът не споделя доводите на
Председателя на ОбС Димитровград, според които следва да се разграничават унищожаемите
и незаконосъобразните административните актове и оттук че исковата молба е
недопустима поради липса на обявен за нищожен или отменен като унищожаем ПНА.
Напротив - отмяната на един акт като незаконосъобразен, означава че същият е
унищожаем, поради нарушение на някое от петте изисквания визирани в чл. 146 от АПК. Предвид това отмяната на подзаконов
административен акт в неговата цялост или отделни негови разпоредби поражда
задължение за издателя му да уреди правните последици възникнали от действието
на отменения акт, респ. негови разпоредби(ако ПНА не е отменен в неговата
цялост). Предвид
това административният орган е длъжен в законоворегламентирания в чл.195, ал.2
от АПК тримесечен срок, служебно да се
произнесе и уреди същите. Произнасянето на административният орган обаче се осъществява с изрично
волеизявление, т.е. с административен акт,
а не с фактическо действие. В този смисъл производството по чл. 256 от АПК е неприложимо.
Това е така защото:
Предмет на осъдителният иск по чл.256 от АПК е правото на
лице или организация да иска осъществяване на конкретни фактически действия от
административният орган, за които последният е задължен пряко по силата на
закона. Фактическият
състав, на цитираната правна норма, следователно включва наличие на задължение за
административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши
конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и
съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези
действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да
се извърши по силата на нормативен акт и извършването на което действие рефлектира
директно в правната сфера на лицето. Т.е.предметът на
защита в случая касае само дължими по
силата на закона фактически действия, които произтичат пряко от правна норма,
без извършването им да е опосредено от допълнително волеизявление. Обстоятелството, че предмета на защита по
чл.256 от АПК е свързан само с неизвършването на фактически действия на административните
органи е трайно възприет в практиката на ВАС - Определение № 8774 от 11.10.2022
г. на ВАС по адм. д. № 8277/2022 г., V о Определение № 7993 от 21.09.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 7989/2022 г., II о., Определение № 12905 от 16.12.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 11000/2021 г., VI о., Определение № 11696 от 17.11.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 11100/2021 г., II о., Определение № 10634 от 20.10.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 9963/2021 г., IV о. Определение № 10350 от 13.10.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 9293/2021 г., II о, Определение № 1586 от 6.02.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 408/2019 г., II о. и др.
Произнасянето по чл. 195, ал.2 от АПК не се извършва с
действие, а с волеизявление осъществявано от административен орган в нарочно
уреденото производство по чл. 195, ал.2 от АПК, което представлява правен акт, защото безспорно
уреждането на правни последици от един отменен подзаконов нормативен акт води до засягане правната сфера на
адресатите на същия. Неизпълнението на задължението на органа да издаде изричен
акт, с който да уреди последиците от отменената разпоредба на чл. 21, т.1 и т.2
от Наредба № 12 на Община Димитровград, приета с Решение № 437/2021г. на Общински съвет Димитровград
за времето на действието й (на
практика до изменението на същата норма с Решение № 615/16.12.2021г. на ОбС-Димитровград, а не до влизане в сила
на Решение № 437/28.07.2021г. по а.д.№ 472/2021г. на АдмС-Хасково, което
изменение не се твърди и няма данни да е обжалвано)
не съставлява фактическо действие и за ищеца съществува друг ред за правна
защита, но не и исковата такава по реда
на чл.256 от АПК. В този смисъл и практиката на Върховния административен съд
по идентичен случай – Определение №12279/06.10.2020г. постановено по адм.дело №
10584/2020г. на ВАС.
Ето защо и исковата молба следва да бъде оставена без
разглеждане поради липса на годен предмет, а производството по делото да бъде
прекратено.
Водим от горното и на основание чл.256,ал.1, вр.
с чл.159 т.1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от П.Т.З. *** искова молба, наименувана“жалба“, с вх. № 7383/02.11.2022г. при
АдмС - Хасково, с която се оспорва по реда на чл. 256 от АПК бездействие на
Общински съвет - Димитровград да изпълни задължението си произтичащо от чл.195, ал.2 от АПК
да уреди служебно правните последици възникнали от отменената като
незаконосъобразна разпоредба на чл. 21, т.1 и т.2 от Наредба № 12 за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, отменена с
Решение № 437/28.07.2021г. постановено по адм.дело № 472/2021г. на АдмС - Хасково,
потвърдено с Решение № 5213/01.06.2022г. по адм.дело № 9150/2021г. на ВАС .
ПРЕКРАТЯВА производството по и. адм. д. № 1039/2022г. по описа на Административен съд
- Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: