РЕШЕНИЕ
№ 1048
гр. Бургас, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120106621 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано по предявени от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Гриш“ срещу
Агенция пътна инфраструктура искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца,
следните суми: сумата от 777,26 лева, представляваща заплатено от застрахователя по щета
№ 470422232319799 застрахователно обезщетение, на трето лице за причинени на лек
автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. № *******Н застрахован по Договор за
застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, материализиран в застрахователна полица №
4704220700002413/11.10.2022 г. при ищеца, имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на гума предна дясна и задна дясна гума, в резултат на застрахователно събитие – на
12.04.2023 г. лек автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. № *************
попада в дупка, находяща се на главен път I-9 на 190-ти километър в посока от гр. Бургас
към гр. Варна, на около четири километра от гр. Бяла, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.11.2023 г., до окончателното
погасяване на вземането, както сумата от 49,92 лева, представляваща обезщетение за забава
върху регресната главница за периода от 02.05.2023 г. до 31.10.2023 г., на основание чл. 410
ал. 1 т. 2 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД . Съединен за общо разглеждане е предявен от
Агенция пътна инфраструктура срещу „БГНОВА“ АД обратен иск за осъждане на
ответника по обратния иск в случай на уважаване на предявените първоначални искове и
след изпълнение на постановеното срещу ответника по тях осъдително решение да заплати
на ищеца по обратния иск сумата от сумата от 777,26 лева, представляваща заплатено от
застрахователя по щета № 470422232319799 застрахователно обезщетение, на трето лице за
причинени на лек автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. № ***************
застрахован по Договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, материализиран в
застрахователна полица № 4704220700002413/11.10.2022 г. при ищеца, имуществени вреди,
1
изразяващи се в увреждане на гума предна дясна и задна дясна гума, в резултат на
застрахователно събитие – на 12.04.2023 г. лек автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S”
с рег. № *********попада в дупка, находяща се на главен път I-9 на 190-ти километър в
посока от гр. Бургас към гр. Варна, на около четири километра от гр. Бяла, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.11.2023 г.,
до окончателното погасяване на вземането, както сумата от 49,92 лева, представляваща
обезщетение за забава върху регресната главница за периода от 02.05.2023 г. до 31.10.2023
г., на основание чл. 54 от ЗЗД.
Твърди се, че застрахован по Договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт”,
материализиран в застрахователна полица № 4704220700002413/11.10.2022 г. е лек
автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. № *********** Сочи се, че на 12.04.2023
г. лек автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. № В*********** попада в дупка,
находяща се на главен път I-9 на 190-ти километър в посока от гр. Бургас към гр. Варна, на
около четири километра от гр. Бяла, вследствие, което е увредена гума предна дясна и задна
дясна гума. Поддържа се, че на 02.05.2023 г. по банков път за процесното увреждане,
ищецът е заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер от
777,26 лева. Твърди се, че до ответника, в качеството му задължен по поддръжката на
републиканските пътища, какъвто е и процесният, е изпратена регресна покана за
доброволно изпълнение на изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение, но
ответникът е отказал да заплати същото. Поддържа се, че поради неплащането на
задълженията си в срок, за ответника е възникнало задължение за заплащане на обезщетение
за забава за периода от изплащането на обезщетението на застрахования до предявяване на
иска.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът чрез процесуалния си
представител е депозирал отговор на исковата молба, с който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди се, че ответникът е изпълнил задълженията
си по поддръжка на процесния път, поради което се оспорва механизмът на ПТП, тоест
наличието на причина връзка между вредата и попадането в дупка на процесния пътен
участък. В условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вреди
от пострадалия, като е изложено, че водачът на лекия автомобил е допринесъл за вредите,
тъй като е управлявал същия с несъобразена с пътната обстановка скорост.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът по обратния иск не е
депозирал отговор на исковата молба.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
В съдебното заседание ответникът по обратния иск не изпраща процесуален
представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за застраховка 11.10.2022 г., материализиран в
застрахователна полица № 4704220700002413/11.10.2022 г. се установява, че между ищеца и
водача на лек автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. № *********** в периода
2
от 11.10.2022 г. до 10.10.2023 г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Пълно каско“, разсрочена на четири застрахователни премии по 354,85 лева
/л. 22/.
Представен по делото е подписан от полицейски орган протокол за ПТП №
1793486/12.04.2023 г., от който се установява, че на 190-ти километър в посока от гр. Бургас
към гр. Варна лек автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. № ************* е
попаднал в необезопасена и необозначена дупка, вследствие което са спукани предна и
задна десни гуми /л. 11/.
Собственикът на лек автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. №
************* е отправил застрахователна претенция до ищеца за ПТП от 12.04.2023 г., по
която е изготвен доклад по щета № 470422232319799, извършена е оценка на щетите и с
платежно нареждане от 02.05.2023 г. ищецът е превел на собственика сумата от 777,26 лева,
като обезщетение за щетите /л. 14 – л. 20/
От представените по делото регресна покана, изпратена от ищеца до ответника,
получена на 08.08.2023 г. и отговор на регресната покана се установява, че ответникът е
отказал да извърши плащане по регресната претенция на ищеца по повод застрахователното
събитие от 12.04.2023 г. с лек автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. №
В**********
Приет по делото е сключен между ответника и „БГНОВА“ АД договор от 2022 г., по
силата на който на последния е възложено поддържането и възстановителните работи по
републиканските пътища за Югоизточния район, вкл. обл. Бургас /л. 42/.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебно –
автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният: На 12.04.2023
г. лек автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. № **********Н при управление на
автомобила с около 52 км/ч попада в дупка с ширина 40 см, дължина 50 см и дълбочина
около 10-15 см, находяща се на главен път I-9 на 190-ти километър в посока от гр. Бургас
към гр. Варна, който път е част от Републиканската пътна мрежа, вследствие което водачът
установил, че десните гуми на автомобила са разкъсани. Установява се, че стойността на
процесната щета е 813,11 лева. Установява се, че водачът не е имал обективна възможност
да възприеме и техническа възможност да предприеме намаляване на скоростта от 60 км/ч
на по-ниска или да заобиколи пътната неравност без да причини ПТП. Ако водачът е
управлявал МПС със скорост от 52,5 км/ч би имал обективна възможност да възприеме
пътната неравност, но не би имал техническа възможност да намали скоростта и да спре
пред препятствието
От показанията на разпитания по реда на чл. 25 от ГПК пред РС – Варна свидетел Т.
Т. се установява, че свидетелят е бил в колата към момента на ПТП, което е осъществено в
тъмната част на деня, валяло е и в посоката на движение на МПС е имало вдясно дупка, в
която автомобилът, който се е движил с около 60 км/ч е попаднал, вследствие което са
спукани две нови гуми /л. 108 и л. 116/.
От показанията на разпитания по реда на чл. 25 от ГПК пред РС – Варна свидетел М.
П. се установява, че ПТП е осъществено в тъмната част на деня, при валеж, като свидетелят
не е могъл да възприеме дупката на пътя с размери ширина 40 см, дължина 50 см и
дълбочина около 10-15 см, тъй като пред и зад него е имало автомобили с включени фарове,
дупката е била пълна с вода и е била точно на завой. Установява се, че автомобилът се е
движил с около 40 км/ч /л. 108 и л. 116/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД. Съединен с тях е иск с правно основание чл. 54 от ЗЗД.
3
По иска по чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ.
Според разпоредбата на чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Следователно за уважаване на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки – че е страна по валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско” с обект на застраховане процесния автомобил;
настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск, вследствие което са причинени твърдяните
имуществени вреди върху процеснуя лек автомобил; вида и обема на вредите; изплащане от
ищеца на твърдяното застрахователно обезщетение и неговия размер; механизма на
застрахователното събитие, т.е. че вредите се намират в причинна връзка с противоправно
поведение (действие или бездействие) на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД
(ответникът) е възложило работа и че вредите са причинени при или по повод изпълнение на
възложената от ответника работа. В тежест на ответника е да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението за
съпричиняване.
Между страните не е спорно, че път I-9 е част от Републиканската пътна мрежа и че
поддръжката му е задължение на ответника, като това задължение произтича от чл. 30, вр.
чл. 19 ал. т. 1 от Закона за пътищата.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че между ищеца и
водача на лек автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. № *************, е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Пълно каско“ в
периода от 11.10.2022 г. до 10.10.2023 г.
Не е спорно между страните, а и от депозираните по делото протокол от ПТП,
подписан от полицейски орган и заключение на вещото лице по възложената съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, компетентно изготвено и
обосновано, се установи, на 12.04.2023 г. лек автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с
рег. № В************* ТН при управление на автомобила с около 52 км/ч попада в дупка с
ширина 40 см, дължина 50 см и дълбочина около 10-15 см, находяща се на главен път I-9 на
190-ти километър в посока от гр. Бургас към гр. Варна, който път е част от Републиканската
пътна мрежа, вследствие което водачът установил, че десните гуми на автомобила са
разкъсани. Неоснователно е противопоставеното от ответника възражение за липса на
причинна връзка между вредите и попадането в процесната дупка, доколкото наличието на
такава се установява от съвкупната оценка на протокола за ПТП и заключението на вещото
лице.
От заключението на вещото лице се установи, че процесните щети възлизат на
стойност 813,11 лева в рамките, на което е и извършеното с платежно нареждане от
02.05.2023 г. от ищеца в полза на собственика на автомобила плащане в размер от сумата от
777,26 лева, като обезщетение за щетите.
От представените по делото регресна покана, изпратена от ищеца до ответника,
получена на 08.08.2023 г. и отговор на регресната покана се установява, че ответникът е
отказал да извърши плащане по регресната претенция на ищеца по повод застрахователното
събитие от 12.04.2023 г. с лек автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. №
*********
Въпреки указаната на ответника тежест на доказване, същият не е ангажирал
доказателства установяващи по несъмнен начин направеното с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване, тоест, че ответникът управлявайки автомобила с
несъобразена скорост е допринесъл за настъпването на процесните вреди. За установяване
4
на това възражение е зададен въпрос към заключението на вещото лице, от отговора на
който се установява, че е невъзможно да бъде установена точната скорост на водача, като
същата се установява от свидетелските показания, според които скоростта към момента на
ПТП е била между 40 и 60 км/ч. От заключението на вещото лице се установява, че дори и
да бъде възприета максималната посочена от свидетелите скорост от 60 км/ч, в конкретния
случай водачът обективено не е разполага с възможност да намали скоростта по начин, че да
спре преди да попадне в процесната дупка, без да причини ПТП с движещия се зад водача
лек автомобил, нито е имал възможност да избегне дупката. С оглед изложеното,
направеното от ответника възражение за съпричиняване вреди от пострадалия е
неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника, че е положил дължимата грижа за
поддръжка на процесния път, след като вреди за ищеца са настъпили именно от дупка,
находяща се на този път.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 01.11.2023 г., до окончателното погасяване на вземането.
По иска по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
При осъществяване на фактическия състав по чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ, в полза на
изплатилия обезщетение застраховател се поражда регресно право, което обаче разгледано
като задължение на делинквента – в случая ответника, възниква като безсрочно.
Следователно, за да се счита изпаднал в забава по регресния дълг е следвало ответникът да
бъде поканена от ищеца – чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. По делото ищецът е представил регресна
покана, ведно с обратна разписка от която се установява, че същата е връчена на ответника
на 08.08.2023 г., поради което същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава,
считано от 09.08.2023 г. до датата предхождаща предявяването на иска – 31.10.2023 г.
Изчислен с www.calculator.bg размерът на обезщетението за забава за този период възлиза на
23,79 лева, до който размер предявеният иска по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва
да бъде уважен, а за разликата над този размер – отхвърлен.
По обратния иск.
Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът дължи произнасяне по
предявения в условията на евентуалност обратен иск от ответника по първоначалния иск
срещу подпомагащата страна.
Според чл. 54 от ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго,
има иск против него за това, което е платил. Касае се до регресна отговорност на
изпълнителя, която не възниква въз основа на договор, а само по повод възлагане на работа,
което може да е и само устно и да няма подробни уговорки. Самото регресно право, обаче
възниква въз основа на закона, на основание чл. 54 от ЗЗД, при наличие на виновно
поведение на лица, на които отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа и при
осъществяване на фактическия състав на чл. 54 от ЗЗД, като съдържанието на регресната
отговорност е уредена от закона /а не от договора/ и е функционално обусловена от
отговорността по чл. 49 от ЗЗД. По иска с правно основание чл. 54 от ЗЗД в тежест на
ответника е да установи наличие на валидно облигационно правоотношение по сключен
между него и ответника по обратния иск договор, по силата, на който на последния е
възложена поддръжката и ремонта на процесния пътен участък за процесния период. В
тежест на ответника по обратния иск е да докаже направените възражения.
Не е спорно между страните по обратния иск, че между тях е съществувало
твърдяното облигационно отношение по сключен договор за обществена поръчка, по силата
на което ответникът по обратния иск е извършвал поддръжка на процесния пътен участък.
Ответникът по обрания иск не е оспорил наличието на възлагане на работа по
поддръжка на процесния пътен участък от ищеца, нито механизма на ПТП или размера на
причинените вреди, поради което съдът приема за установени същите, съобразно мотивите
5
по първоначалния иск. В резултат на установеното виновно бездействие на работниците на
ответника по обратния иск, на основание чл. 54 от ЗЗД, за възложителя възниква правото да
претендира от изпълнителя, това което е платил на увреденото лице.
По изложените съображения и предявеният обратен иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските.
С оглед изхода на спора по обратния иск, отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съобразно уважената
част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. По делото са представени доказателства за
заплатена държавна такса в размер от 100 лева и депозит за вещо лице в размер от 270 лева,
депозит за разпит на свидетели в размер от 80 лева и заплатен адвокатски хонорар в размер
на 400 лева. Съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 823,10 лева, от които сумата от 96,80 лева за държавна такса, сумата от
261,40 лева за депозит за вещо лице, сумата от 77,50 лева за депозит за разпит на свидетели
и сумата от 387,30 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора по обратния иск, отправеното искане и представените
доказателства, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника съобразно уважената
част от иска, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. По делото са представени доказателства за
заплатен депозит за вещо лице в размер от 100 лева и ответникът е представляван по делото
от юрисконсулт, чието възнаграждение, съдът определя в размер на 100 лева, на основание
чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съобразно
отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 5,60 лева, от които за депозит за вещо лице 2,80 лева и за юрисконсултско
възнаграждение 2,80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, булстат: ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 сумата от 777,26 лева /седемстотин седемдесет и седем лева и
двадесет и шест стотинки/, представляваща заплатено от застрахователя по щета №
470422232319799 застрахователно обезщетение, на трето лице за причинени на лек
автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. № ************** застрахован по
Договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, материализиран в застрахователна
полица № 4704220700002413/11.10.2022 г. при ищеца, имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на гума предна дясна и задна дясна гума, в резултат на застрахователно събитие
– на 12.04.2023 г. лек автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. №*************
попада в дупка, находяща се на главен път I-9 на 190-ти километър в посока от гр. Бургас
към гр. Варна, на около четири километра от гр. Бяла, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.11.2023 г., до окончателното
погасяване на вземането, както сумата от 23,79 лева /двадесет и три лева и седемдесет и
девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху регресната главница за
периода от 02.05.2023 г. до 31.10.2023 г., като отхвърля иска за обезщетение за забава за
разликата над уважената част от 23,79 лева до предявената от 49,92 лева, на основание чл.
410 ал. 1 т. 2 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, булстат: ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
6
София, пл. „Позитано“ № 5 сумата от 823,10 лева /осемстотин двадесет и три лева и десет
стотинки/, представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“, булстат: ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Македония“ № 3 сумата от 5,60 лева /пет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „БГНОВА“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Студентски“, ул. „Проф. Арх. Храбър Попов“ № 7, ет. 3 да заплати Агенция
„Пътна инфраструктура“, булстат: ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Македония“ № 3 сумата от 777,26 лева /седемстотин седемдесет и седем лева
и двадесет и шест стотинки/, представляваща заплатено от застрахователя по щета №
470422232319799 застрахователно обезщетение, на трето лице за причинени на лек
автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. № ********застрахован по Договор за
застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, материализиран в застрахователна полица №
4704220700002413/11.10.2022 г. при ищеца, имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на гума предна дясна и задна дясна гума, в резултат на застрахователно събитие – на
12.04.2023 г. лек автомобил марка „Инфинити“ модел „Q50S” с рег. № ********попада в
дупка, находяща се на главен път I-9 на 190-ти километър в посока от гр. Бургас към гр.
Варна, на около четири километра от гр. Бяла, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.11.2023 г., до окончателното погасяване
на вземането, както сумата от 23,79 лева /двадесет и три лева и седемдесет и девет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху регресната главница за периода от
02.05.2023 г. до 31.10.2023 г. ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ Агенция „Пътна инфраструктура“,
булстат: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3
да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 присъдените суми по предявените
искове с правно основание чл. 49 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, на основание чл. 54 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7